№ 1884
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110200444 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № BG31052022/5800/P8-1059/24.11.2022 г.,
издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), на А. С. А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за извършено административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, изразяващо се в това, че на 20.05.2022 г. в
03.23 часа, по път „А-3“, км 8 + 226, е управлявал т.а. марка „Волво“ с рег.
/номер/, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена бланкетна
жалба от А. С. А., с която се иска отмяна на обжалваното НП поради неговата
незаконосъобразност.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не се явява, като в
представени писмени бележки процесуалният му представител поддържа
подадената жалба, като излага съображения за това, че от приложените по
делото доказателства се установява, че нарушение на е извършено, доколкото
е подадена тол декларация за процесния участък на 19.05.2022 г. в 19.06.45
часа на стойност 1.56 лева. Твърди се, че нарушението не е извършено от
1
субективна страна, доколкото водачът на товарния автомобил е изпълнил
всички, вменени му от закона задължения във връзка с функциониране на
бордовото устройство. Изложено е, че в хода на съдебното следствие по
делото не се доказа авторството на деянието, доколкото не е установено кой е
бил водач на автомобила на 20.05.2022 г. Твърди се, че в настоящия случай
приложима се явява разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, като е следвало да
бъде санкциониран собственикът на автомобила. Релевирани са съображения
за наличието на маловажен случай и наличие на основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендират се направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, като е посочено, че същото не е
прекомерно.
Процесуалният представител на наказващия орган пледира за
потвърждаване на атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
Твърди се, че от събраните писмени доказателства е установено, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата. От съда се иска
да съобрази разпоредбите на чл. 189, ал. 2, вр. чл. 189е, ал. 3 ЗДвП,
придаващи доказателствена сила на записите от системата по чл. 167, ал. 4
ЗДвП. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на наказващия орган в размер на 100 лева..
Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Софийски
районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и събраните по
делото доказателства, и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 19.05.2022 г. А. С. А. управлявал т.а. марка и модел „Волво ФХ 42 ТБ“ с
рег. /номер/ и обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, като
автомобилът бил оборудван с бордово устройство за автоматично отчитане на
тол такси чрез подаване на тол декларации от съответните сегменти от
платената пътна мрежа в Република България.
2
На 19.05.2022 г. в 19:06:45 часа от горепосочения автомобил била
подадена тол декларация до АПИ за горепосочения автомобил за тол сегмент
№ /номер/ и стойност 1.56 лева. Тъй като посоченото превозно средство не е
напускало обхвата на пътя и не е осъществило пътувания по други тол
пътища, част от обхвата на платената пътна мрежа в периода от 19.05.2022 г.
в 19:06:45 часа до 20.05.2022 г. в 03:25:42 часа, тол сегмент № /номер/ не бил
отчетен повторно на 20.05.2022 г. при започване на пътуването.
На 31.05.2022 г. в 12.33 часа в посока излизане от територията на
Република България, на гранично контролно-пропускателен пункт „Кулата“,
пристигнало пътно превозно средство - влекач марка и модел „Волво ФХ 42
ТБ“ с рег. /номер/ и обща техническа допустима максимална маса над 12 тона,
управлявано от А. С. А..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция
„Митници“, вкл. от св. Е. – „старши инспектор“ в отдел „ПТРР“ към
териториална дирекция „МРР“, при което било установено, че на 20.05.2022 г.
в 03.23 часа управляваното от А. ППС с рег. /номер/ е заснето да се движи по
път „А-3“, км 8 + 226, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За така извършеното административно
нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
E036A769C90B5832E053021F160ACB70, ведно с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал. При извършената
служебна проверка било установено, че ППС с рег. /номер/ било снабдено с
бордово устройство, като на 20.05.2022 г. в 03.23 часа няма получена тол
декларации сегмент на рамката (20422), на която е отчетено нарушението.
На място св. Цветанова предложил на А. А. да заплати компенсаторна
такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, но последният отказал. А. Андажров заплатил
максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лева, за което му
била издадена Квитанция за платени пътни такси в Република България №
AM-22BG005731X45978952-********** от 31.05.2022 г.
Въз основа на направените констатации, св. Е. съставила АУАН №
BG31052022/5800/P8-1059 от 31.05.2022 г. срещу А. С. А. за извършено от
последния административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
3
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № BG31052022/5800/P8-1059/24.11.2022 г. от
директора на Национално тол управление към АПИ, с което за описаното в
АУАН административно нарушение на А. С. А. била наложена „глоба” в
размер на 1800 лева.
Препис от НП бил връчен на А. А. на 13.12.2022 г., като в
законоустановения 14-дневен срок (на 16.12.2022 г.) последният подал жалба
срещу горепосоченото наказателно постановление, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Е.; доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, ведно със снимков
материал към него; справка от „Дикос-89“ ЕООД, справка от „Интелигентни
трафик системи“ АД; Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., издадена от
председателя на управителния съвет на АПИ и Заповед № ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020 г., издадена от директора на Агенция „Митници“.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл
съдът намира показанията на св. Е.Ц. за подробни, последователни и
непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. От възпроизведеното от
последната се установява, че свидетелката е извършила проверка на
процесния влекач с рег. /номер/ на ГКПП „Кулата“, като след справка в
информационната система е установено, че на 20.05.2022 г. в 03.23 часа на
път „А-3“, км. 8 + 226 от републиканската пътна мрежа, за която се дължи
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, не е заплатена такава.
Преминаването на процесния автомобил през посочения тол сегмент на
20.05.2022 г. се установява по безспорен начин от приложения доклад,
съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП с номер на нарушението E036A769C90B5832E053021F160ACB70, ведно
със снимков материал към него.
В случая обаче, от приложената на л. 40-51 от делото справка от
„Интелигентни трафик системи“ АД, национален доставчик на услуги за
електронно таксуване на пътни такси – електронни винетки и тол, се
установява, че инсталираното в процесния влекач с рег. /номер/ бордово
4
устройство не е било изключено, като на 19.05.2022 г. в 19:06:45 часа от
горепосочения автомобил е била подадена тол декларация до АПИ за тол
сегмент № /номер/ и отчетена стойност 1.56 лева. Тъй като посоченото
превозно средство не е напускало обхвата на пътя и не е осъществило
пътувания по други тол пътища, част от обхвата на платената пътна мрежа в
периода от 19.05.2022 г. в 19:06:45 часа до 20.05.2022 г. в 03:25:42 часа, тол
сегмент № /номер/ не е бил отчетен повторно на 20.05.2022 г. при започване
на пътуването на автомобила. В този смисъл съдът счита, че заявеното от св.
Цветанова касателно отразените данни в информационната система на
Агенция „Митници“ и АПИ, не отговаря на обективната истина. Очевидно в
случая е била заплатена тол такса за процесния тол сегмент от платената
пътна мрежа в страната на 19.05.2022 г., като не е следвало да се отчита и
заплаща повторно такава за преминаването през същия сегмент няколко часа
по-късно, доколкото процесното ППС не е напускало обхвата на пътя.
От приложената справка от „Дикос-89“ ЕООД, собственик на процесния
автомобил, е видно, че в 03.23 часа на 20.05.2022 г. последният е бил
управляван именно от жалбоподателя А. С. А..
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Със Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г., издадена от директора на Агенция
„Митници“, св. Е. е оправомощена на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 ЗДвП да
състави процесния АУАН. Със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., издадена
от председателя на управителния съвет на АПИ, на основание чл. 189е, ал. 12
ЗДвП наказващият орган – директорът на Национално тол управление, е
оправомощен да издаде процесното НП. Спазени са и давностните срокове по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение
при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в тях не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното
изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в
5
АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда
съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по
чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по
ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от
платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице . В
случая е извършено именно посоченото административно нарушение,
доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за
заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване
на реално изминато разстояние. С оглед на това следва да се приеме, че в
АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на
извършеното административно нарушение, а единствено е отразена
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и
константната съдебна практика на административните съдилища в страната –
Решение № 18 от 31.01.2023 г. по КАНД № 4/2023 г. по описа на АдмС-
Кюстендил, в което е прието, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП не
сдържа едновременно правило за поведение и санкция; Решение № 615 от
24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на АдмС-София област, в
което изрично е направено разграничение между нормите, съдържащи
съответното правило за поведение – чл. 139, ал. 7 ЗДвП (за водачите) и чл.
102, ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици на ППС), респ. санкционните
разпоредби на чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б ЗДвП; Решение № 60 от
18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на АдмС-Велико Търново;
Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на АдмС-
Пловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по описа
на АдмС-Бургас и други. С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП
не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал.
6
7 ЗДвП. В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от
правна страна вмененото му „административно обвинение“, а именно за
извършването на какво административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
материалния закон, съдът счита, че по несъмнен начин се установи, че А. С.
А. не е извършил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, доколкото е била
заплатена дължимата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП пътна
такса за изминато разстояние съгласно действащия договор с доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Както се
посочи при извършения доказателствен анализ, от справката от
„Интелигентни трафик системи“ АД (л. 40-51 от делото) се установява, че на
19.05.2022 г. в 19:06:45 часа от управлявания от жалбоподателя автомобил е
била подадена тол декларация до АПИ за за тол сегмент № /номер/ и
заплатена стойност от 1.56 лева. Тъй като посоченото превозно средство не е
напускало обхвата на пътя и не е осъществило пътувания по други тол
пътища, част от обхвата на платената пътна мрежа в периода от 19.05.2022 г.
в 19:06:45 часа до 20.05.2022 г. в 03:25:42 часа, тол сегмент № /номер/ не е
бил отчетен повторно на 20.05.2022 г. в 03.23 часа при започване на
пътуването. В този смисъл очевидно не е било извършено твърдяното
нарушение, доколкото за посочения сегмент от пътя е била заплатена
дължимата тол такса за изминато разстояние чрез подадена тол декларация на
19.05.2022 г. в 19:06:45 часа (разпечатка на л. 47 от делото). Очевидно
процесният товарен автомобил е почивал в посочения пътен участък и не е
напускал платената пътна мрежа и посочения тол сегмент, поради което при
подновяване на пътуването си на 20.05.2022 г. в 03.23 часа не е следвало да
заплаща повторно такса за изминато разстояние, поради което и не е била
подадена повторно тол декларация за посочения пътен участък. При това
положение, жалбоподателят А. не е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл. 139, ал. 7 ЗДвП, поради което неправилно е бил санкциониран на
основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че при издаване на атакуваното
НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
7
закон, които обуславят неговата отмяна.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 71-72 от делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че жалбоподателят А. е заплатил на адв. И. С.
сумата от 550 лева (съгласно чл. 7 от договора същият има качеството на
разписка за получаване на сумата). В този смисъл, Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да заплати на жалбоподателя А. сумата от 550 лева,
представляваща направени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение. Липсва релевирано възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от страна на въззиваемата страна, като следва
да се отбележи, че заплатеното адвокатско възнаграждение е определено в
размер, близък до минималния такъв съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG31052022/5800/P8-
1059/24.11.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на А. С. А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на А. С. А. с ЕГН
********** сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща
направени от последния разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9