№ 512
гр. Дупница, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510101407 по описа за 2024 година
А. И. Й., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, е предявил срещу „Сити кеш"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец" ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П., обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е за признаване за
установено по отношение на ответника, че уговорената в чл.11, ал.1 от сключения между
страните договор за потребителски кредит № 582179/18.10.2021 г. клауза за неустойка е
нищожна; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 700 лв., представляваща
недължимо платено по договор за потребителски кредит № 582179/18.10.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 18.10.2021 г. като заемополучател сключил със "Сити кеш"
ООД като заемодател договор за потребителски кредит № 582179, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1200 лева. Заемополучателят се задължил да
върне сумата на 16 седмични погасителни вноски.
Съгласно чл.5, ал.1 договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си - поръчител физическо
лице или валидна банкова гаранция. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, поради което съгласно чл.11 от договора още със сключването му
е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 700 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем.
Ищецът е погасил изцяло отпуснатия му кредит.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.10, ал.1 ЗПК поради неспазване
на предвидената форма, на основание чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради нарушение на
изискванията на чл.10а ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави на
1
уговорената възнаградителна лихва /при включване в размера й на неустойката за
непредоставяне на обезпечение/. Счита за нищожна клаузата за неустойка поради
невъзможен предмет, заобикаляне на закона и като неравноправна клауза.
В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при
сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и се излагат
аргументи за действителността на клаузата за неустойка; отделно от тези твърдения,
нищожност на отделна клауза не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4
ЗЗД. Не се оспорва получаването на сумата за неустойка съгласно договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит №582179/18.10.2021 г., получаването от заемателя на сумата по него и
поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми, както и получаването
от заемодателя на сумата 700 лева - начислена неустойка за непредоставено обезпечение
съгласно чл.11 от договора.
С чл.5, ал.1 и ал.2 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
сключването му да предостави обезпечение на задълженията си – поръчителство от
физическо лице, отговарящо на посочени в договора условия или банкова гаранция. В чл.11
от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в размер на 961, 09 лв., чието изплащане е разсрочено и добавено към вноските
за погасяване на кредита още със сключването на договора.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на направените от ищеца плащания по процесния кредит
възлиза на 2352 лв., с които са погасени: 1200 лв. – главница; 190, 91 лв. – договорна лихва;
961, 09 лв. – неустойка.
Във връзка с оспорването на претендираното от пълномощника на ищеца присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА ответникът е представил
искане на А. И. Й. за отпускане на кредит от 29.04.2023 г. с посочено обитаване на
собствено жилище, полагане на труд по безсрочен трудов договор, с общ месечен приход
1985 лв. и разполагаем доход 1324 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.26 от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на уговорената между страните клауза за неустойка.
Въпреки че са включени в индивидуалния договор с длъжника, клаузите относно
описаната неустойка не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП.
Служебно известно на съда е, че сключваните от кредитора договори са еднотипни и върху
тяхното съдържание потребителят не може да влияе; доказателства за противното не са
представени.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
2
които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза като уговорената в договора за заем, според която се дължи
неустойка при неосигуряване на обезпечение, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат,
като ако не го стори, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадълженост се увеличава.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите
нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената неустойка не е във връзка с изпълнението на задължението на
заемателя да върне заетата сума, а с допълнително поето задължение за предоставяне на
обезпечение; неизпълнението на това допълнително задължение не означава автоматично
неизпълнение на основното задължение по договора, респ. – настъпване на каквито и да е
вреди за заемодателя. Поради това уговореният размер на неустойката - 961, 09 лева, при
получен заем в размер на 1200 лв., е необосновано висок. С оглед на изложеното клаузата за
неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Тази клауза не е уговорена индивидуално и е
нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, което обуславя основателността на предявения иск.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
От събраните доказателства по делото се установи получаването от ответника на
сумата 961, 09 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл.11,
3
ал.1 от договора между страните. Предвид установената нищожност на клаузата, липсва
основание за получаване на посочената сума. Ответникът не сочи друго правно основание за
получаване на посочената сума.
Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание,
т.е. при липса на основание.
С предаването на сумата 961, 09 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа
власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е
довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на
правно основание за това.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 700 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса /в първоинстанционното – 100 лв., и
въззивното производство по в.гр.д. №44/24 г. на ОС – Кюстендил – 25 лв./ общо в размер на
125 лева и за възнаграждение на вещо лице - 391, 86 лв.
Не следва на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ да се присъжда
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за осъщественото процесуално
представителство на А. И. Й.. Съгласно трайната практика на ВКС /Определение № 163 от
13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК; Определение № 100 от 2.06.2022 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1154/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 4065 от 17.09.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1635/2024 г., II г. о., ГК и др./ преценката за наличие на материална затрудненост
при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса
на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на
страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната
страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.
Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати
направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане
за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да
установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
В конкретния случай е направено изрично възражение от ответното дружество за
липса на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като са ангажирани и доказателства в
подкрепа на твърдяното. Представеният изхождащ от ищеца документ установява наличие
на постоянна трудова ангажираност, собствено жилище и заявен нетен разполагаем доход от
1324 лв., който е напълно достатъчен за заплащане на минимално адвокатско
възнаграждение, съобразено с липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност,
предвид заведените пет еднотипни дела в РС – Дупница с идентични твърдения за
нищожност на идентични клаузи от сключваните с ответното дружество договори за кредит
с еднотипно съдържание. Разпоредбите на чл.7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не обвързват както съда, така и страните, които при
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да изхождат от сложността на
конкретното производство.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на уговорената клауза за заплащане на неустойка в
чл.11, ал.1 от сключения между А. И. Й., ЕГН **********, и „Сити кеш" ООД, ЕИК
*********, договор за потребителски кредит № 582179/18.10.2021 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на А. И. Й., ЕГН
**********, сумата 700 лв., представляваща недължимо платено по договор за
потребителски кредит № 582179/18.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на А. И. Й., ЕГН
**********, разноски по водене на делото за внесена държавна такса общо в размер на 125
лева и за възнаграждение на вещо лице - 391, 86 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5