Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ......
гр.Пирдоп, 17.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Пирдоп (РСПп), първи
състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Симеон Гюров
при
участито на съдебния секретар Мария Н., като разгледа докладваното от
съдия Гюров гр.д. № 317 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 487/20.08.2020
година на П.Й.Н. с ЕГН **********, адрес: *** чрез адвокат П.Н. от САК
-пълномощник, служебен адрес и адрес за призоваване: гр. Пирдоп, ул.„Княз Ал.
Батенберг“, бл. 37, ап. 11 срещу М.И.П. с ЕГН **********, адрес: ***. Ищецът
твърди в исковата молба, че с ответницата са родители на малолетното дете
Кристиан Петров Н., роден на ***г., с ЕГН **********. Съгласно решение,
постановено по гр. д. №626/2016г. на РС-гр. Пирдоп, родителските права по
отношение на детето Кристиан Петров Н. били предоставени на майка му и било
определено местоживеенето да е при нея. Определен бил режим на лични отношения
между детето и неговия баща всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00часа
в събота до 18.00часа в неделя, както и един месец през лятото, който не
съвпада с ползвания от майката отпуск. Присъдена била месечна издръжка за
Кристиан в размер на 160.00лв. Ищецът твърди в исковата молба, че през този
период от време, след постановеното решение, до настоящия момент
обстоятелствата се променили, като определеният режим на лични контакти не се
изпълнявал в предвидения му формат и синът му не желаел да живее с майка си в
гр.Златица. Твърди, че все по-често, извън определения режим и за все по-продължителни
периоди от време оставал да живее при него в гр. Пирдоп, като от месец май
2020г и през настоящата лятна ваканция почти не се бил връщал при майка си в
гр. Златица, с изключение на 3 /три/ дни, в които били на море. Ищецът твърди в
исковата молба, че Кристиан бил много привързан към него и неговите родители,
които го подпомагали и в отглеждането му. Твърди, че когато било при него
детето се чувствало щастливо и спокойно и много често му споделяло, че не
искало да се разделят и желаело да остане да живее при него постоянно. Помежду
им била установена много силна духовна и емоционална връзка, която се
отразявала изключително благоприятно върху психиката на сина му. В дома му в
гр. Пирдоп, който бил лична негова собственост, били налице отлични условия за
отглеждане и възпитание на сина му, а имал и необходимия родителски капацитет,
за да се справя с отглеждането и възпитанието му. Твърди, че бил изключително
отговорен родител и наред с необходимите условия за отглеждане и възпитанието
на детето в дома му в гр. Пирдоп, имал и финансови възможности от постоянни
трудови доходи. Твърди, че можел да полага нужните грижи за сина си, като
разполагал и с подкрепата на близките си, при оглеждане на детето. Ищецът
твърди в исковата молба, че често за съвет и за споделяне детето не се обръщало
към майка си, а търсело него и неговите родители, поради съществуващата силна
емоционална връзка между тях. Ищецът твърди в исковата молба, че през тези
години от развитието на Кристиан близо до него били той, подпомаган от неговите
близки, а не майка му, като се стремяли да му създават навици, знания и умения
за успешно справяне и по-леко да премине през промените в пубертета. Създавали
му условия за правилното психическо и физическо развитие, каквато атмосфера
очаквал да създаде майка му, но това не се случило. Ищецът твърди в исковата
молба, че в дома на ответницата синът му не се чувствал спокоен и сигурен. Там
той нямал дори самостоятелна стая. Твърди, че в двустайния апартамент, в който
живеело детето му, живеели още майка му с новия си приятел, бабата по майчина
линия и нейния приятел. Ответницата не обръщала нужното внимание на сина им, не
зачитала неговите искания и интереси, за което лично той му бил споделял. Постепенно
между майка и
син настъпило отчуждение, породено от не изслушване на
детето от майката и налагане на нейни решения без да се аргументира. Ищецът
твърди в исковата молба, че Кристиан често му бил споделял за желанието си да
се научи да свири на китара, което майка му не одобрявала и не желаела да се
занимава той с музика. Твърди, че за рождения ден на сина си му купил китара и
той бил много радостен и доволен. Записал го на уроци по музика в гр. Златица.
Кристиан споделил на майка си за подаръка си и тя вместо да поощри музикалните
наклонности на детето, се противопоставила с мотива, че той няма дарби и тя
щяла да прецени, с какво да се занимава той, а не баща му, като с упрека си още
повече наранила сина им. Ищецът твърди в исковата молба, че с оглед промяната
на обстоятелствата, постановеният режим на лични контакти между него и сина му
Кристиан в действащия формат бил неефективен. Твърди, че в интерес на детето му
Кристиан било, упражняването на родителските права да се предостави на него -
неговия баща. Твърди, че синът му изразил желание да живее при него в гр.
Пирдоп, където имало всички условия за неговото пълноценно израстване и
развитие и където имало много приятели. Твърди, че промяната на местоживеенето
на детето не би следвало да има отрицателен за него ефект, защото тя щяла да
доведе само до смяна на адреса, но не и на средата и начина му на живот, т.к.
промяна на приятелите и близките му нямало да настъпи. Твърди, че бил в
състояние да осигури за сина си подходящи условия за нормално физическо,
умствено, нравствено и социално развитие. Твърди, че бил добър, грижовен и
всеотдаен родител и можел да полага необходимите грижи за доброто отглеждане и
възпитание на детето. Желаел да участва активно в живота на сина си,
интересувал се от неговите нужди, потребности и интереси и бил напълно сигурен
и убеден, че може да се грижи пълноценно за него, както го бил правил досега.
За него детето му било най-ценно и значимо и в негово лице то намирало опора и
защита. Твърди, че притежавал родителски познания, в съответствие с
индивидуалните и възрастови особености и потребности на сина си, както и
необходимия родителски капацитет и имал възможност за отглеждането на детето
си. Твърди, че от друга страна безрезервно в отглеждането и възпитанието на
Кристиан можел да разчита на своите родители, на които той имал голямо доверие
и към които изпитвал безпрекословна обич и уважение. Ищецът твърди в исковата
молба, че не желаел също така да се ограничат контактите на майката с детето,
но искал същите да се осъществяват по начин да не пречат на нормалното психо-емоционално
развитие на сина му. Ищецът твърди в исковата молба, че счита, че исканата
промяна в определения режим на лични контакти на бащата с детето Кристиан щяла
да се отрази благоприятно върху неговото развитие.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да измени определените с решение, постановено по гр.д.
№626/2016г. на РС-гр. Пирдоп мерки за упражняването на родителските права
спрямо детето Кристиан Петров Н. с ЕГН **********, като предостави
упражняването на родителските права на бащата П.Й.Н. с ЕГН**********. Да
определи местоживеенето на малолетното дете Кристиан Петров Н. с ЕГН **********,***,
по местоживеене на бащата П.Й.Н. с ЕГН**********. Да определи режим на лични
отношения на майката М.И.П. с ЕГН********** с детето Кристиан Петров Н. с ЕГН**********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя и по един месец през лятото, който не съвпада с
ползвания от бащата отпуск. Да осъди М.И.П., ЕГН********** да заплаща на детето
Кристиан Петров Н. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 160,00лв.
/сто и шестдесет лева/, чрез П.Й.Н., ЕГН********** в качеството на баща и
законен представител, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й плащане.
В дадения от съда срок
ответницата М.И.П. чрез пълномощника си адв.Д.Н. от АК-Враца, е дала писмен
отговор, представила е писмени доказателства и е направила доказателствени
искания. В писмения отговор ответницата заявява, че оспорва изцяло и в срок
подадената от П.Й.Н. искова молба, като счита същата за допустима, но изцяло
неоснователна, поради следните съображения: Не отговаряло на истината
изложеното в ИМ, че режимът на лични контакти не се изпълнявал така, както бил
предвиден в цитираното съдебно решение. Действително понякога след обаждане от
страна на ищеца се била съгласявала да вземе за кратко Кристиян и в дни, в
които не било предвидено да е при него, но това е било по причина да не лишава
детето от възможността да общува с баща си и с цел да съхрани добрите
взаимоотношения между тях като негови родители. Не била допускала, че сега,
възползвайки се от добрите й намерения и използвайки ги като аргумент, ще ги
заявява като промяна в обстоятелствата. До 15.06.20г. синът им бил на училище и
както е известно обучението за всички деца било дистанционно. Баща му го взимал
единствено в определените по решение дни. До тогава той си стоял у дома и за
дистанционното му обучение му помагали тя и когато била на работа нейната
майка. Т.к. когато бил при баща си се отглеждал предимно от баба си и дядо си
по бащина линия, естествено било то да е привързано към тях, а и тя никога не
била демонстрирала или насаждала в него неприязън или лоши чуства към тях. Напротив,
в името на доброто на детето и неговото спокойствие го учела на уважение и обич
към бабите и дядовците му. През лятото останал при баща си предвид предвидения
престой в решението за това време. Ищецът не притежавал необходимия родителски
капацитет за отглеждане и възпитание на детето. Той бил изключително избухлив,
реагирал агресивно за незначителни неща или за такива, за които той си бил
втълпил. Във връзка с това в Пирдопски районен съд се разгледало гр.дело
№625/17г. с правно основяние чл.8 ЗЗДН, препис от протокол за спогодба на което
представя. До днес поведението и характерът му не били претърпели промяна.
Същият работел като барман в с.Антон и работното му време било и през тъмните
часове на денонощието. Тя работела в ОББ на длъжност специалист обслужване на
клиенти, трудовото й възнаграждение било достатъчно, за да задоволи, както е
било и досега нуждите по отглеждането и възпитанието на детето им. Работният й
ден бил осемчасов и била подпомагана при отглеждането на Кристиан от нейната
майка, с която живеят в едно жилище. Освен тях и Кристиан, там не живеел никой
друг. Детето имало самостоятелна стая и всичко необходимо за неговото обучение,
отдих, спокоен и здравословен начин на живот. Ежедневието, животът й и
тревогите й били свързани единствено с Кристиан. Като много деца, които растат
при разделени родители, а и с оглед възрастта му, естествено и той имал
периоди, в които се опитвал да получи всичко и по много от двама им. Тя като
майка и смята, че така било редно се било случвало да възпира желанието му за
безкрайно пазаруване и ненужно задоваляване на моментни прищявки на Кристиан.
Смята, че едно дете трябва освен обичано, да бъде и напътствано и възпитавано
съобразно възрастта и характера му. Криси се бил записал на курсове по тенис,
шах и карате. Веднага след това се отказвал. Според нея това било нормално
детско поведение. Не била му се бъркала, нито спирала. По същия начин било и с
китарата, за която било писано в ИМ. Дошъл при нея и казал, че иска китара и
плейстейшън. Отговорила му, че няма възможност да му купи и двете, т.к. общо
стрували 1300 лева. Купила му за рождения ден плейстейшън за 890 лева. Баща му
му бил купил китара, което тя разбрала в последствие, но не била против. Не
била уведомявана, че Кристиан бил записан на уроци и естествено поради това не
могла да се противопостави, а и не би го направила. Между впрочем той не свирел
вече на китара и не посещавал уроци по негово желание. В писмения отговор
ответницата заявява, че се противопоставя на искането за изслушване на детето им
Кристиан Н. по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗД. Счита, че това би довело до срив на
все още детската му психика, съвсем би го объркало и усложнило отношението му
към тях като родители. Детето току що било навършило 10 години и едно такова
действие щяло да има особено стресиращ и негативен ефект върху психиката,
възприятията и бъдещото му развитие. Ответницата моли съда да отхвърли
предявения от П.Й.Н. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 и чл. 127, ал. 2 от СК като неоснователен и недоказан. Моли на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично
и чрез процесуалния си представител, изразява становище, в което поддържа предявения
срещу ответницата иск.
Ответницата, лично и чрез процесуалния
си представител, в съдебно заседание заявява становище за оспорване на предявения
иск, лично и чрез процесуалния си представител заявява становище за
отхвърлянето му.
Районен съд-Пирдоп, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
От
представените по делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане- дубликат, издадено на
27.07.2020г. от Община Пирдоп, въз основа на акт за раждане №711 /27.07.2010г.
на Община Столична, гр. София,
се установява, че П.Й.Н.
с ЕГН ********** и М.И.П. с ЕГН ********** са родители на Кристиан Петров Н. с ЕГН **********, роден
на *** година. По делото са представени и приети следните писмени
доказателства: Служебна
бележка, изх. №537/27.07.2020г. на СУ „Св. П. Хилендарски“ гр. Златица;Трудов
договор №3/24.07.2020г.; Нотариален акт №15, т. 2. д. №168/2004г.; Декларация
по чл. 100 ЗС, акт №11. т. 1, per. №151/2016г.; Декларация по чл. 100 ЗС, акт
№12, т. 1. per. №152/2016г.; Нотариален акт №13. т. 1,д. №7/2016г.; у-ние за доходи №877/02.09.20г. на ОББ АД; препис от решение
№ 157/07.12.17г. по гр.д. №626/17г. на ПРС; препис от протокол от 12.01.17г. по
гр.д.№625/17г. на ПРС, за които настоящия съдебен състав намира, че са
относими към предмета на делото и кореспондират с изложената фактическа
обстановка в представените от страните искова молба и отговор по реда на чл.131 ГПК, като се установява, че двамата родители М.И.П. и П.Й.Н.
са в състояние да осигурят необходимите грижи за тях и да задоволят основните
им жизнени потребности и разполагат с необходимата подкрепяща среда.
От приет социален доклад и
допълнително становище от Д“СП“-Пирдоп, се установява, че към момента на
изготвянето им Кристиан Петров Н. се отглежда от своята майка, която осигурява
основните му битови, здравни и образователни потребности. Грижите полагани за
него са адекватни и съобразени с възрастта и потребностите му. При отглеждането
на детето майката има подкрепата на Нонка П. - баба на детето по майчина линия.
Детето има избран личен лекар д-р Маргарита Йорданова, с адрес на медицинската
практика в град Златица. По данни и на двамата родители детето няма установени
хронични заболявания. По данни на д-р
Йорданова детето е здраво. Редовно е водено на прегледи и консултации.
Поставени са всички задължителни за възрастта му имунизации. При необходимост е
воден за преглед от майката. Жилищни условия и среда за детето: Към настоящия
момент малолетното дете се отглежда в жилище, находящо се в град Златица.
Същото е наследствена собственост на М.П., брат й и тяхната майка Нонка
Стоянова П.. П.Й.Н. живее в собствено жилище, находящо се в гр. Пирдоп, ул.
"Христо Генчев" № 11. Трудова заетост, работно време и доходи: При
извършена проверка в приложение Regix е установено, че бащата на малолетното
дете П.Й.Н. работи по трудов договор в ПИ ЕН 01 ЕООД гр. Пирдоп като барман от
24.07.2020 год. Видно от представена справка за актуално състояние на действащи
трудови договори, издадена от НАП - Пирдоп, същият получава основна месечна
заплата в размер на 800.00 лв. В проведения с г-н Н. разговор на 26.11.2020 год.
в ОЗД, съшият твърди, че работи допълнително в областта на строителството.
Майката М.И.П. до 17.10.2020 год. е работила по трудов договор в Обединена
българска банка АД като банков служител, обслужващ клиенти и банкиране
надребно. От 18.10.2020 год. работи по трудов договор, редовна смяна в ВЕС МОНТ
ЕООД гр. Пирдоп като ТРЗ. За периода от месец септември 2019 год. до месец
август 2020 год. е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1487.56 лв. Родителите не се подпомагат от Дирекция "Социално
подпомагане" - Пирдоп. Роднински и приятелски кръг на детето и
семейството: Детето контактува с роднините си по бащина и майчина линия. В
учебното заведение, което Кристиан посещава има изградени приятелски взаимоотношения
с децата от класа. Възпитание, обучение, образование и социална интеграция на
детето: През учебната 2020/2021 год. Кристиан Петров Н. е ученик в IV клас в СУ
"Св. Паисий Хилендарски" гр. Златица с класен ръководител г-жа
Павлина Божкова. В проведен разговор с г-жа Божкова същата съобщава, че
Кристиан редовно посещава учебните занятия. Майката е осигурила всичко
необходимо за правилното протичане на образователния процес. Контактува само с
майката. Успеха му е между много добър и отличен. Когато детето изкара по-ниска
оценка, двете с майката набелязват мерки за повишаването й. Няма проблемни
взаимоотношения със съучениците си. Понякога проявява агресия и е склонен към
неподчинение. След 13.03.2020 год. майката е била осигурила необходимото
устройство за провеждане на дистанционното обучение. Кристиан се е включвал
стриктно в часовете и е изпълнявал всички поставени му задачи. Помощ му е
оказвала бабата по майчина линия, която си е била в къщи и го е гледала. Г-жа
Божкова твърди също, че майката е изключително загрижена за отглеждането и
възпитанието на детето. Стреми се да му налага правила на поведение чрез
разговори. Не е забелязала признаци за упражнено върху детето физическо насилие
от страна на майката. Класният ръководител е виждала бащата еднократно миналата
година, когато е идвал да взема Кристиан от училище. Емоционални взаимовръзки и
стабилност: Кристиан има изградена емоционална връзка с двамата си родители.
Привързано е и към роднините си по майчина и бащина линия. В хода на социалното
проучване не са събрани данни за нестабилност на средата, в която се отглежда
към момента. Родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка:
Към момента решенията свързани с отглеждането и възпитанието на детето се
взимат от майката. Тя разбира емоционалните потребности на детето от контакт с
другия родител и не ограничава контактите му както с бащата, така и с неговите
баба и дядо по бащина линия. Смята, че е необходимо да бъде запазена
емоционалната връзка с тях. Детето посещава баща си извън регламентирания в
Решение № 157/07.12.2017 год. режим на лични отношения между тях. Към момента
Кристиан споделя, че се среща със своя баща винаги когато пожелае. Заключителна
част: От извършеното социално проучване е установено, че малолетното дете се
отглежда в семейна среда от своята майка. Към настоящия момент тя е родителят,
който е пряко ангажиран с грижите по отглеждането и възпитанието на малолетното
дете. Потребностите му от храна, облекло, здравни грижи и образование са
задоволени. Полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието му,
съобразно възрастовите му потребности. Разбира емоционалните потребности на
Кристиан от контакт с другия родител и не ограничава контактите му с бащата. До
момента в отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане"
- Пирдоп не са постъпвали данни за неглижиране на детето в семейната среда, в
която се отглежда. Във връзка с изготвяне на Допълнително становище по
социалния доклад № ПР/Д-СО-ПП/32-001 от 08.12.2020 год. по искането за
изслушване на малолетното дете Кристиан Петров Н. в съдебно заседание, е
проведено събеседване с него в отдел "Закрила на детето" при Дирекция
"Социално подпомагане" - Пирдоп в присъствието на неговата майка.
Кристиан споделя, че се чувства щастлив и при двамата си родители, свободно
разказва за времето прекарано с всеки един от тях. Майка му помага при
подготовката на учебния материал, особено по математика, който му е любим
учебен предмет. В свободното си от учебни занятия време заедно с нея ходят на
разходки с колата и посещават различни градове. Кристиан разказва, че когато е
при баща си с него играят игри, правят разходки в гората, свири на електрическа
китара. Разказва също, че когато е в гр. Пирдоп посещава баба си и дядо си по
бащина линия. Видно от проведеното събеседване с малолетното дете, извършеното
наблюдение и събраната в хода на социалното проучване информация е установено,
че Кристиан е емоционално привързан и към двамата си родители. Изслушването на
детето в хода на съдебното заседание ще го постави в конфликт на лоялност към
някой от двамата си родители и противоречи на неговия най-добър интерес да
съхрани сигурна и стабилна връзка и с двамата в бъдеще.
Двете страни по делото са
ангажирали и гласни доказателства, допуснати чрез показанията на свидетели при
режим на довеждане в с.з., като в показанията си св. Йордан Станьов Н. излага
дословно следното: „Аз съм дядо на Кристиан. Откакто определиха режима между
бащата и детето, детето почти всяка събота и неделя и всички ваканции, с
изключение на две-три седмици е при нас. Този режим е определен 2017 г.
Миналата година всички ваканции е бил при нас. Когато съм с жена ми на почивка,
взимам го и него. Като ходя за риба взимам го и него. Детето си спи при нас.
При нас - имам предвид аз и жена ми. Ние си живеем отделно. Баща му си живее
отделно. Той е направил перфектна стая специално за него - с телевизор, с
лаптопи, с електронни китари, с всичко, от което има нужда. Рутер има за онлайн
обучението. Миналата година Кристиан беше при баща си на онлайн обучения. Даже имаше
случай, когато веднъж по време на урок по пеене той вика:'Тоспожо, искате ли да
Ви поздравя с една мелодия?" и онлайн с телефоните я поздрави. През
седмицата беше и е учил и при нас. Ако при нас стои 5 часа, при баща му стои 10
часа. Хапне при нас и вика: „Искам при тате". И аз го качвам в колата и го
карам при баща му, когато пожелае. Условията, които му е създал баща му са
перфектни. За условията при майка му ми казва, че няма отделен телевизор и че
няма самостоятелна стая. При баща му има перфектна стая. При нас също си има
телевизор. При баща му е самостоятелен. Има си всички условия. Казва, че няма
собствен кът в гр.Златица и му е скучно да стои там. Казва, че дома си му е
тука - при баща му. За да иска да дойде при баща му, значи не го приема дома в
гр.Златица за свой дом. Баща му преди носеше само маркови дрехи, обаче сега
купува всичко на него - дрехи, обувки, електроника. Издръжката трябва да се
плаща редовно и си му я плаща. И през времето, когато детето е при нас, той
плаща издръжката. Много по-дълго време от определения режим детето пребивава
при баща си - всяка събота и неделя. Баща му работи частно. Постоянно си е у
дома вечер. Баща му получава подкрепа от мен и от съпругата ми в отглеждането
на Кристиан. Ние и двамата сме пенсионери и много помагаме, много се грижим за
него. Баща му може да го подпомага в учебния процес. Знам, че баща му, му
закупува и извън това, което плаща за издръжката. Каквото е пожелало детето -
баща му, му го е купил на момента, независимо от това, че плаща издръжка. Ако
не - ние помагаме, пак да му го купи. Ако жената е направила нещо за хапване
Кристиан хапва и вика:"Искам при тате". Детето има приятели и
връстници в гр.Пирдоп - и при нас и долу при баща му. Тук е по-свободно детето
- не е в апартамент, има си градина, двор. Миналата година сина ми работеше
частно - гипсокартон, шпакловки. Сега продължава да работи частно. Не мога да
кажа какво възнаграждение получава. Като барман сина ми работи в кафето на
центъра в с.Антон. Частното като барман го работи. Когато работи като барман,
вечер не работи. Има момиче, което работи тогава. Когато идва в гр.Пирдоп,
детето спи при баща си. Някой път спи и при нас, но повечето при баща си. Ако,
баща му е сготвил по-хубаво от при нас, отива там да яде. Баща му го пере и
баба му. В дома на детето в гр.Златица аз не съм ходил. Впечатленията са ми
само от това, което детето ми е разказвало. Когато е на училище детето само
ходи. Пеша ходи. Така ми казва то. То е близко от апартамента до училище. Някой
път ходя да го взимам и аз - когато ми се обади и майка му е на работа, ходя аз
да го взимам. Сега детето е при майката. Ние искаме детето да идва при нас.“
В показанията си св. Евгения Н. Димитрова
излага дословно следното: „Познавам страните от доста дълги години. Знам, че са
разделени. Имат едно дете. След тяхната раздяла детето живее при майка си. Сега
живее при майка си. Бащата го взима в дома си. Доколкото знам и той лично го
взима, и тя го кара. Това е по споразумение между родителите. Докато учеше
детето дистанционно пребиваваше в гр.Златица, в дома на майка си. В жилището на
майката живеят детето, бабата и майката. Бабата е майка на майката. Докато
детето учеше дистанционно майката се занимаваше с обучението му. Тя ходи на
работа. Доколкото знам тя като е била на работа го взимаше с нея. Има условия
на работното й място детето да стои при нея и да учи. Тя сама работи в
помещението. Майката като всяка майка се грижи за детето си. Тя готви на
детето, грижи се за неговото облекло, купува му всички необходими учебни
помагала, обувки, лекарства. Не мога да кажа дали бащата помага за това. Ходила
съм преди години в дома в гр.Пирдоп, когато живееха заедно. Доколкото знам сега
бащата живее сам. Бабата помага на майката в отглеждането на детето. Тя е около
50 годишна. Жизнен човек е, ходи на работа. За лекарства, обувки, дрехи, учебни
помагала, всичко извънучебно за спорт, за игри - майката се грижи основно.
Доколкото знам му закупува топки, колела, учебници - всичко, което е
необходимо. Когато е необходимо за лечение се грижи майката. Имаше инцидент с
детето. През есента си беше счупило ръчичката. Майката го водеше на лекар, тя
се грижеше за възстановяването. За мен тя е добър родител. Впечатленията ми са
добри. Не съм забелязала напрежение между майката и детето. Не съм била свидетел
майката да го наказва, да го пляска. Детето се чувства предполагам свободно с
нея. Нищо негативно не съм забелязала и чула от майката по отношение на бащата.
Преди години знаех, че бащата се занимава със строително-ремонтни дейности. В
момента не мога да кажа. Мисля, че в жилището на майката има всички необходими
условия за отглеждането на едно дете на 10 години. Много добри са условията -
чисто е, подредено е, има необходимите баня, тоалетна, кухня и всичко, което е
необходимо за едно момче. Знам, че майка му го води и взима от училище. Виждала
съм я много пъти. Засичали сме се пред училището. С колата съм я виждала.
Според мен Кристиан е будно дете. Не знам дали иска да се занимава с нещо
друго, освен да ходи на училище. Не знам дали майката му е закупувала нещо
друго за странична дейност, за неговото развитие. Майката го води и го взима от
училище. На почивка знам, че майката със сигурност го води. За бащата не мога
да кажа. Майка му поддържа домакинството. Майка му му готви. Аз живея в
гр.Златица. С майката на Кристиан се виждаме често. В дома й - от време на
време. Не всеки път се виждаме в дома й. Не мога да кажа точна дата, когато съм
ходила в дома й. За последно - преди няколко месеца. Не съм присъствала по
време на дистанционното обучение на Кристиан. Тези неща, които казах за
обучението, майката ми ги е споделяла. Аз не съм била пряк наблюдател на онлайн
обучението. Знам, че бабата оказва съдействие на майката. Била съм там и съм
виждала, че бабата помага в домакинството. По отношение на Кристиан като всяка
баба го гледа, ще му пренесе да се нахрани. В мое присъствие това нещо е
ставало - пренасяла му е да яде. Не мога да кажа точна дата. Майката води
детето на работата си, за да може да учи то при нея. Майката работи във фирма
„Весмон" гр.Пирдоп, може би от октомври. По длъжностна характеристика не
мога да кажа длъжността й. На компютър работи. Познавам и бащата. Предполагам,
че е добър родител, но не сме си комуникирали от доста дълъг период от време -
откакто са разделени. За кратко разговарям с Кристиан. Не ми е споделял за
закупуване от баща му за неща за негово хоби. Наблюдения по отношение на
пребиваването на Кристиан в гр.Пирдоп нямам. Виждала съм го да си играе в парка
в гр.Пирдоп. Колко често -виждала съм го, когато е при баба му да си играе,
което е напълно нормално. В жилището в гр.Златица живеят тримата - детето,
майката и бабата. Бабата има приятел. Той не живее там. Бабата работи редовна
смяна в „Елаците“.
От
показанията на двамата свидетели, които по отношение на св.Йордан Н. цени през
призмата на чл.172 ГПК, като възможно заинтересовани, но получени пряко и
отговарящи на установената фактическа обстановка, по безспорен начин се
установява възможността и на двамата родители да полагат грижи за детето Кристиан
в добра и осигурена
среда и в техен най-добър интерес.
В дадените си пред настоящия
състав обяснения, ищецът П.Н. излага дословно следното: „Имам възможност да се
грижа за детенцето постоянно и непрекъснато. Вече съм 24 часа свободен. Имам си
фирма. Родителите ми са пенсионери и двамата могат да се грижат постоянно за
детенцето. Условията за живот при мен са добри за детенцето. Детенцето има
страх от майка си. Всеки път ми се е обаждал като има изслушване в „Закрила на
детето" да присъствам там. Няколко пъти ми е казвало, че има страх от
майка си, както и сега. И днес, ако не бяхме се качили горе, щеше да даде
съвсем други обяснения. Не казвам, че не обича майка си. Обича ни и двамата.
Никога не съм го настройвал против майка му. Ако спечеля правото да си гледам
детенцето, никога няма да го спирам да ходи при майка си, когато и да било. На
един месец, на два, на три, на година - когато пожелае. Където се чувства добре
- там да бъде. Това е от мен.“
В дадените си пред настоящия
състав обяснения, ответникът М.П. излага дословно следното: „Аз по същия начин
смятам, че като майка умея да се грижа и съм доказала, че се грижа много добре
за детенцето. Не смятам че то има страх от мен. Никога не е споделяло подобно
нещо. Не настройвам съответно детето си срещу бащата. Напротив, пускам го
свободно. Винаги съм го правила, дори и извън графика, за да се чувства то
по-добре. Смятам, че имам добра работа. Редовна смяна работя. Също има кой да
се грижи за детето. Когато се налага, мога да отсъствам по всяко време от
работата си, да си взимам болничен. Нямам проблем с това нещо, когато се налага
за малко дете. Така, че не смятам, че това което каза баща му е така. Детето се
чувства добре при мен. Съответно, аз не виждам то да бъде наплашено по някакъв
начин.“
При
проведеното изслушване по реда на чл.15 ЗЗкрД в присъствието на Пенка Добрева
Попова – началник отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
– Пирдоп, на зададените въпроси детето Кристиан излага дословно следните
отговори:
„ВЪПРОС:
При кой от двамата родители живееш сега?
ОТГОВОР
на детето: Засега при мама.
ВЪПРОС:
Имаш ли си детска стая там при мама?
ОТГОВОР
на детето: Прави се.
ВЪПРОС:
А с кого живеете там?
ОТГОВОР
на детето: С неин приятел.
ВЪПРОС:
Разбираш ли се с тях? Имаш ли някакви проблеми с мама, с другите там?
ОТГОВОР
на детето: Преди имах.
ВЪПРОС:
Преди колко време?
ОТГОВОР
на детето: Не помня точно.
ВЪПРОС:
Ходиш ли при баща си?
ОТГОВОР
на детето: Да.
ВЪПРОС:
Често ли?
ОТГОВОР
на детето: Когато искам да го видя.
ВЪПРОС:
Колко пъти ти се случва, примерно в месеца?
ОТГОВОР
на детето: Ами, искам да ходя там, обаче ходя първата и третата седмица.
ВЪПРОС:
Разбираш ли се с другите там? Има ли други хора в неговото жилище?
ОТГОВОР
на детето: Ами, аз и тате сме само, и баба и дядо. ВЪПРОС: Неговите майка и
баща ли? ОТГОВОР на детето: Да.
ВЪПРОС:
Как са баба и дядо? Държат ли се подходящо с теб?
ОТГОВОР
на детето: Добре са. Хубаво, много добре се държат с
мен.
ВЪПРОС:
Подаръци?
ОТГОВОР
на детето: Има, но аз повечето си искам сладки работи.
ВЪПРОС:
Баба сигурно прави разни сладки неща? ОТГОВОР на детето: Да.
ВЪПРОС:
Кой полага повече грижи, с кой ти се говори повече, с кой ти се споделят
вълненията, тревогите си, от кой търсиш помощ и съвет?
ОТГОВОР
на детето: Не искам да отговарям на тези въпроси.
ВЪПРОС:
Къде предпочиташ да живееш - в гр.Златица или в гр.Пирдоп?
ОТГОВОР
на детето: В гр.Пирдоп.
ВЪПРОС:
А в гр.Пирдоп при кой родител?
ОТГОВОР
на детето: При тате.
ВЪПРОС:
Защо при тате си избрал да живееш в момента? Там по-уверен ли се чувстваш?
ОТГОВОР
на детето: По-добре се чувствам, да. Аз съм казал и на мама, че там се чувствам
по-добре.
ВЪПРОС:
Нещо друго искаш ли да споделиш? ОТГОВОР на детето: Не знам какво.
ВЪПРОС:
Нещо да се похвалиш, да се оплачеш? Сега е момента. Или да се похвалиш нещо?
ОТГОВОР
на детето: Не знам с какво да се похваля и аз, честно казано.
ВЪПРОС:
Обичаш ли родителите си - мама, тате, баби, дядовци?
ОТГОВОР
на детето: Да.
ВЪПРОС:
Като си с мама добре ли се чувстваш? ОТГОВОР на детето: Ами понякога не.
ВЪПРОС:
А с тате? Как се чувстваш с тате? Добре ли се чувстваш с него повечето пъти,
или пак понякога има и моменти, когато не?
ОТГОВОР
на детето: Добре се чувствам. Е, има и моменти, когато не. Не може сега някой
да не ми се скара. Нормално е.
ВЪПРОС:
По твоя преценка, ако искаш да отговориш, защото този въпрос се повтаря и ти
отказа един път вече, но все пак - Как мислиш, кой се грижи повече за тебе?
ОТГОВОР
на детето: Продължавам да не желая да отговарям на този въпрос.
ВЪПРОС
на съда: Кристиане, искаш ли да затворим плътно тази врата /посочва се вратата
към съседното помещение, в което са разположени страните по делото/.
ОТГОВОР
на детето: Да.
ВЪПРОС
на съда: Усещам, че се притесняваш, като ги усещаш да присъстват оттатък. Ако
искаш, даже ще ги помоля да чакат долу в другата зала?
ОТГОВОР
на детето: Не, нека си стоят, стига да е затворена вратата.
ВЪПРОС
на съда: И какво ще ни разкажеш сега? Искаш ли да ни разкажеш как прекарваш
времето си, като си при баща ти и как, като си при майка ти?
ОТГОВОР
на детето: Ами, при мама прекарвам повечето време на телефона, защото не
познавам там много деца напоследък и нямам играчки примерно за игра навън.
Докато при тате - ей го къде ми е парка. Аз живея горе до "Върбите".
И там ми е парка. Имам си познати. Всеки ден излизам. Понякога имам и там
неприятности, защото има по-големи, ама аз не им обръщам внимание.
ВЪПРОС
на съда: Баща ти има ли си някоя приятелка, с която живее, както майка ти живее
постоянно с този приятел, както ти каза? Постоянно имам предвид?
ОТГОВОР
на детето: Постоянно - не. Преди време.
ВЪПРОС
на съда: Значи по принцип сте си там само вие с баба и
дядо?
ОТГОВОР
на детето: Да.
ВЪПРОС
на съда: А майка ти има сериозен приятел?
ОТГОВОР
на детето: Да.
ВЪПРОС
на съда: А той как се отнася към теб?
ОТГОВОР
на детето: Ами, преди се отнасяше малко по-грубо. В смисъл, аз разбирам от
майтап, ама... понякога и аз си имам чувства.
ВЪПРОС
на съда: Нещо крещи ли ти, или ти посяга?
ОТГОВОР
на детето: Не, дразни ме, ама аз казах да спре просто. Говорих с него и той
спря.
ВЪПРОС
на съда: Ти в кой клас си сега?
ОТГОВОР
на детето: В четвърти.
ВЪПРОС
на съда: Сега ли са матурите?
ОТГОВОР
на детето: Не, има външно оценяване на 27-ми и 28-ми април.
ВЪПРОС
на съда: Ами, ако кажеш да приключваме и да вървиш да учиш или искаш още да
седим и да си говорим?
ОТГОВОР
на детето: Ами не знам. Ние днес имаме само упражнения. Не взимаме нови уроци.
ВЪПРОС
на съда: За сега при кого казваш, че ще се чувстваш по-добре? Говорим за този
момент.
ОТГОВОР
на детето: При тате. Аз искам точно да живея при тате. Не искам и на мама да
наранявам чувствата, ама аз искам при тате да си живея.
ВЪПРОС,
допуснат на г-жа Попова: А до сега като искаше да идеш при тате, винаги ли ти
разрешаваха?
ОТГОВОР
на детето: Ами, сега точно - не. Освен дните, които са задължителни.
ВЪПРОС,
допуснат на на г-жа Попова: Но по принцип разрешават ли ти? Не е имало проблем
- да ти казват категорично "Няма да ходиш там"? Имал ли си такъв
проблем?
ОТГОВОР
на детето: Нямам спомени.
ВЪПРОС,
допуснат на г-жа Попова: А мислиш ли, че като си при тате ще ходиш при мама,
когато поискаш?
ОТГОВОР
на детето: Ами той ми е казал: "Когато искаш при мама -палим колата и
тръгваме. Стига да искаш".
ВЪПРОС,
допуснат на г-жа Попова: Ами ти трябва винаги да искаш да ходиш и при двамата.
Нали това го знаеш? Те са ти родители и трябва да ходиш и при единия и при
другия, независимо къде живееш.
ОТГОВОР
на детето: Да.
ВЪПРОС
на съда: Кристиане, искаш ли още нещо да споделиш с нас?
ОТГОВОР
на детето: Да. От край време аз си имам една мечта - да свиря на китара. И за
сега мога да свиря на китара, но не професионално, честно казано. Тате ми взе,
обаче не класическа, ами електрическа, защото обичам повече рок, или нещо от
сорта. И за сега се уча. Харесва ми това и си го карам напред. С перце се свири
задължително, не с пръсти. Ходех на уроци в гр.Златица, но сега заради Ковида,
поспрях малко. Може и по интернет да се учи. Казват коя струна да натиснеш и
почваш да свириш някаква кратка мелодия. Има две "ми-та", ама аз ги
знам на английски. Моята китара е с шест струни. Има две струни, които са с
еднакъв тон на нотите - първа и последна. Те са най-тънката и най-дебелата.
Само две струни са за бас. Аз сам си настройвам китарата. По звук не мога и
затова тате ми купи тунер и с него, знам си нотите и като ударя, то там се
върти -трябва да пасне с центъра... И не само с центъра - ако искаш да ти е
по-нисък звука, можеш да намаляш. Ако искаш да ти е по-висок отиваш нагоре, ама
отиваш в червеното и има едно такова триъгълно и удивителен знак - ако прекалиш
може да се скъса струната. За сега не съм се интересувал кои са най-добрите рок
китаристи. Сега искам първо да се науча да свиря и като се науча, да гледам от
тях, за да свикна и след това ще им запомня имената. Мисля, че знам една
българска група, не знам дали е точно българска, но се казваше „Щурците“.“
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от приетите по делото писмени
доказателства и от събраните по делото гласни доказателства, на които съдът
дава вяра изцяло като безпристрастни и непротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са искове, предявени от П.Й. и М.П. с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК. Съобразно утвърденото в съдебната практика
разбиране искът по чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не са съпрузи и не
живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее ненавършилото
пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява родителските права
по отношение на него – в този смисъл решение № 669/17.02.1992 г. на ВС и
решение № 1218/27.12.1999 г. по гр. д. № 1129/1999 г. на ВКС, II г. о.
Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване
е практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно
разделени или не са в брак и не живеят заедно, е идентично както при развод,
което и при липсата на изрични законови разпоредби за подобни случаи налага
чрез прилагането по аналогия на правилата на чл. 59 СК да бъде определено кой
от двамата родители ще упражнява еднолично родителските права за в бъдеще,
което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен режим на лични
отношения на другия родител с детето. До завеждане на настоящото дело по
съдебен ред - с решение №157 от 07.12.2017г., влязло в законна сила на
29.12.2017 г., е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява
родителските права, т. е. касае се за изменение на вече определен такъв.
Съгласно
чл. 59, ал. 4 СК, водим и от трайната съдебна практика, вкл. и постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС,
съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата. Видно от законовата разпоредба
основен, а и на практика – единствен, обективен критерий за това на кого от
двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е
интересът на децата. Установиха се
предпоставките, визирани в чл. 127 СК – исковете са предявени от единия родител срещу другия
родител, по отношение на деца, за които е налице разногласие по въпроса за
упражняването на родителските права. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е
приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на
споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите
пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи,
че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и
той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата
правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да
предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като
под упражняване на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството
на децата". Чрез решението си по 127, ал.2 съдът изпълнява социалната си
функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с
оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност,
задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с
оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено
отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването
на родителските права.
Безспорно по делото е
установено, че страните по делото П.Й.Н. и М.И.П. са родителите на детето Кристиан Петров Н., родено от съвместното им
съжителство.
Спорът между
родителите на децата е на кого на бъдат
възложени родителските права над тях, съответно какъв режим на лични
контакти да бъде определен между децата и
родителят на комуто не са възложени родителските права, къде да бъде определено
местоживеенето на децата, какъв размер на
дължима издръжка следва да определен за децата, дължим от родителя който не е отговорен пряко за грижите за детето. Както беше упомената по-горе, настоящия
съдебен състав отчита обстоятелствата, че от началото на производството по делото,
заведено в РСПп до края на съдебното дирене на 15.04.2021 г. а и към момента на постановяване на съдебното решение, родителите на децата, въпреки предоставената
им възможност, не са постигнали споразумение относно бъдещото
отглеждане на детето, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 127 СК съдът следва да
стори това, водейки се на първо и основно място от интересите на детето и съобразявайки събраните по делото доказателства ценени както поотделно
така и в съвкупност. За да постанови обективен съдебен
акт съдът съобразява както събраните по делото доказателства, така и съдебната
практика и спецификата на конкретния казус. На първо място по основаният въпрос относно предоставяне на упражняването на родителските права над роденоте от съвместното съжителство дете, настоящия
съдебен състав преценява всички обстоятелства, които са от значение, но интересите на детето са основният общ критерий. Съгласно ПП ВС № 1/1974 и действащият СК
на първо място най -важен критерий са възпитателските качества на всеки родител
а те включват широк кръг от качества - способностите да се грижат, да
възпитават, да създават навици за придобиване на
знания и за полагане на труд, морални качества; полаганите до момента грижи (
като последните са условие и за създаване на привързаност на детето, която е
също критерий ); желанието на родителите да се грижат за детето; привързаността
на детето към родителите ; пола и възрастта на децата ( макар и формални
критерии но част от комплекса, без да са приоритет ); възможност за помощ от
близки лица, социално обкръжение и материални възможности на родителя. Освен
неизчерателно посочените критерии, съдът следва да съобрази и тези въведени в
ЗЗкрД формиращи комплексното понятие „най-добър интерес на
детето”. Посочените в § 1, т. 5 от Закона обстоятелства
макар и в основни линии да повтарят визираните по-горе критерии ги и допълват
като се вземе предвид: физическите, емоционални и психически потребности на децата; последиците които ще настъпят при промяна на
обстоятелства. Не на последно място следва да се има предвид и дефинирането на
понятието интереси на детето в ППВС № 1/1974 - всестранните интереси на децата
по тяхното отглеждане и възпитание - създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дето като
съзнателен гражданин на обществото. При всичко изложено
се обуславя извода и необходимостта съдът да направи комплексна преценка, като
вземе предвид всички обстоятелства които засягат физическото, психическо и
нравствено развитие на детето създаване на условия на живот, които да отговорят
на нуждите му. Настоящият
първоинстанционен състав, намира че от всички писмени доказателства, а и гласни доказателства може да се обоснове еднозначен
извод, че както бащата, така и майката на
детето имат желанието и възможността да се грижат за детето Кристиан, а и двамата
разполагат с родителските качества затова, подпомагани са от близки в отглеждането
на децата. В нито един от социалните доклади не е
констатирано, че някой от двамата родители няма възможност и/ или желание да
отглежда детето, налице е и желание и стремеж от страните да се грижат за детето. Съдът кредитира
напълно писмените доказателства ангажирани от двете страни от които се налага
единственият извод, че и майката и бащата осигуряват средства на детето. Съдът кредитира и
гласните доказателства на разпитаните свидетели, посочени от страните( макар и същите да дават пристрастни показания, които са продиктувани от явно манифестираната пред настоящия
съдебен състав обич към дето, която е напълно разбираема) от които става ясно, че както майката така и бащата се стремят към
пълното обгрижване на детето. Ето защо, при комплексното обсъждане на всички
изброени по-горе критерии за постановяване
на решение за изменение или не на определените
мерки по отношение на това на кого да бъдат възложени родителските права над малолетното дето, съдът намира, че
след като и двамата родители имат родителските качества, възможности и желание
да се грижат за детето, следва да се изходи основно от интереса на малолетното дете. В тази връзка съдът намира, че малолетното дете Кристиан следва да бъде отглеждано от баща си. В заключение изхождайки от приоритетния
интерес на децата, съдът намира, че
следва да измени определените с решение №157
от07.12.2017 г. по гр.д. №626 по описа на Раонен съд-Пирдоп за 2016 г. мерки за
упражняването на родителските права над детето
Кристиан, като ги предостави на неговия баща П.Й.Н., като определи местоживеенето
на детето да бъде при
бащата, да определи режим на лични отношения на майката с детето, да осъди майката
да заплаща на детето ежемесечна издръжка, чрез бащата на детето и негов законен
представител, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й плащане.
По отношение на издръжката, съдът следва да
определи размерът на дължимата издръжка за децата с оглед данните по делото и факта, че възлагайки родителските права над децата на майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка за децата. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение
за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970
г. /. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС
№ 5/1970 г. /. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се
полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя
се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на
едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от
размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая, детето Кристиан е на навършени 10 години. При тази възраст на
децата съдът намира за
необходимо да отбележи, че същите се нуждаят от обичайните разходи за храна и облекло, като предвид възрастта на
малолетните деце ще следва да се
отделят евентуално средства за посещения на детско заведение и детски
мероприятия. Едновременно с това доказаният трудов доход на майката, е над размера на
минималната работна заплата за страна. Съдът отчита факта, че от 2021 година размерът на минималната работна заплата за
страната възлиза на вече 650,00 лв., т.е. минимумът
на дължимата издръжка, която следва да бъде
присъдена, е равен на 162,50 лева, като определя
начална дата-датата
на влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена сума до настьпване на законна
причина за изменението или прекратяването на издръжката. С оглед тълкуването на
задължителната съдебна практика, отразена в Постановление № 5 от 16.11.1970 г.
на Пленума на Върховния съд – т. 25, макар относима към друг правен режим,
съдът намира, че следва да постанови заплащането на месечната издръжка да става
чрез П.Й.Н., в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Кристиан Петров Н.. Водим от гореизложеното и
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М.И.П. следва да бъде осъден да заплати
дължимата по делото държавна такса, определена по реда на Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК - чл. 7, т.
2 - (изчислявана като 4 % върху тригодишните платежи на
присъдената издръжка в размер на 234,00 лева. На основание чл. 242 ГПК, съдът
служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението в тази му част.
Относно разноските: При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответника М.И.П. следва да заплати държавна такса върху размера на присъдената
издръжка по чл.143 СК, като същата следва да се събере върху размера на
издръжката за неопределен срок, изчислена върху тригодишните платежи, в
съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и в съответствие с Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в сила от 01.03.2008 г.
и да бъде определена в размер на 234,00 лева, която да му бъде възложена.
Мотивиран от изложеното, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ определените
с решение №157 от 07.12.2017г. по гр.д. №626 по описа на Районен съд-Пирдоп за
2016 г., мерки за упражняване на
родителските права и задължения по отношение на малолетното дете Кристиан
Петров Н. с ЕГН **********, като
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2, вр.чл.123, ал.2, от СК
на П.Й.Н. с ЕГН **********,
упражняването родителските права и задължения по отношение на малолетното дете Кристиан Петров Н. с ЕГН **********,
като постановява детето да живее
при бащата П.Й.Н. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на М.И.П.
с ЕГН**********,
с малолетното дете Кристиан Петров Н. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и
по един месец през лятото, който не съвпада с ползвания от бащата отпуск.
ПРЕКРАТЯВА, считано от датата на влизане на Решението в сила,
издръжката, определена с решение №157/07.12.2017 год. по гр. д. №626/2016 год.
на РС-Пирдоп, в размер на 160,00 лв. месечно, която П.Й.Н. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетния си син Кристиан Петров Н.
чрез неговата майка и законен представител М.И.П. с ЕГН**********, и ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл. 143 СК, вр.чл. 86, ал. 1 СК, М.И.П.
с ЕГН**********, да заплаща на малолетното дете Кристиан Петров Н.
с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител П.Й.Н.
с ЕГН **********, издръжка в размер на 162,50 лева месечно, считано от датата на влизане на Решението в сила,
ВЕДНО със законната лихва върху главното задължение за всяка закъсняла вноска,
до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение.
ДОПУСКА, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН**********, да заплати, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на Районен
съд-Пирдоп държавна такса в размер на 234,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на получаване на преписа.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: