МОТИВИ към Присъда № 80/08.05.2018 г. , постановена по
НОХД № 79 от 2018 г. по описа на ЯРС
С обвинителен акт на ЯРП подс. С.К.Г.
***, е предаден на съд за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и по
чл.343в, ал.2 от НК. Обвинението сочи, че подс. Г. е извършил престъпления по
посочените текстове от наказателния закон, тъй като:
1.
На 20.08.2017г. около 07:45 часа в гр. Ямбол на ул. „Преслав”, до кръстовището
с ул. „Тимок“, е управлявал МПС – „Опел”, с номер на рама ***, което не е
регистрирано по надлежния ред, и
2.
На 20.08.2017г. около 07:45 часа в гр. Ямбол на ул. „Преслав”, до кръстовището
с ул. „Тимок“, е управлявал МПС – „Опел”, с номер на рама ***, без да притежава
съответното СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответното свидетелство – с НП № 17-0304-000925/04.05.2017г.
и с НП № 17-0304-001026/11.05.2017г., издадени от Началника на РУ – Несебър при
ОД на МВР - Бургас.
В с.з. участващият по делото прокурор
поддържа обвиненията против подсъдимия
така, както са предявени. Изложената в обвинителният акт фактическа обстановка счита за безспорно установена от събраните по делото
доказателства и пледира да бъде признат за
виновен. Предлага за престъплението по
чл.345, ал.2 от НК да му се наложи наказание от единадесет месеца лишаване от
свобода, а за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК наказание от една година и
два месеца лишаване от свобода, и на основание чл.23, ал.1 от НК да му се
наложи най-тежкото от двете. Счита, че спрямо подсъдимия са налице законови
пречки за прилагане института на условното осъждане и пледира за постановяване
ефективно изтърпяване на най-тежкото наказание лишаване от свобода, при първоначален
строг режим.
Подс. Г., редовно
призован, участва лично в с.з. Признава вината си и дава обяснения, в които
изтъква липсата на средства като причина за извършване на деянията. В тази
връзка посочва, че имал нужда от пари за бременната си дъщеря, и вместо да
извърши кражба, решил да продаде нерегистрирания автомобил в с. Чинтулово, обл.
Сливен.
Служебният защитник
пледира за определяне размерите на наказанията при условията на чл.55 от НК, с
оглед причините за извършване на деянията. Относно начина на изтърпяването им споделя
становището на прокуратурата.
За да постанови присъдата си, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. е неправоспособен
и не притежава СУМПС. Наказван е четиринайсет пъти по административен ред
нарушаване правилата за движение по пътищата – в влезли в сила НП, в т.ч. за
управление на МПС без да притежаба съответното СУМПС и след употреба на
алкохол.
С НП № 17-0304-000925/04.05.2017г. и №
17-0304-001026/11.05.2017г., издадени от Началника на РУ – Несебър при ОД на
МВР - Бургас, връчени лично на подсъдимия на 14.07.2017г. и влезли
в сила на 22.07.2017г., на основание чл.177, ал.1, т.2,
предл.1 от ЗДвП, на Г. са наложени адм. наказание глоба за нарушения по чл.150
от ЗДвП, изразяващи се в управление на МПС без съответното свидетелство за
управление.
През месец август 2017г. същият
закупил нерегистриран по надлежния ред лек автомобил „Опел”, с номер на рама ***. Независимо от обстоятелствата, че не притежавал СУМПС и автомобилът не
бил регистриран, подсъдимият дошъл с него в гр. Ямбол, за да го продаде на
пункт за изкупуване на вторични суровини. До гр. Ямбол се придвижил
управлявайки нерегистрирания автомобил. На 20.08.2017 г. около 07:45 часа при
движението си в гр. Ямбол на кръстовището на ул. „Преслав” и ул. „Тимок” подс. Г.
бил спрян за проверка от екип на РУ на МВР – Ямбол, в чийто състав бил свид. А.И.Н..
Органите на реда установили, че подсъдимият управлява моторно превозно
средство, което е без регистрационни табели, поради което поискали съдействие
от екип на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Ямбол. На място
пристигнал св. М., който, след като установил, че подсъдимият управлява
нерегистриран по съответния ред лек автомобил, му съставил АУАН с номер на
бланката 218085 от 20.08.2017 г.
Към момента на
извършване на горното деяние подсъдимият е осъждан тринайсет пъти с влезли в
сила присъди за престъпления от общ характер - по НОХД
№***. на РС – Айтос, по НОХД № ***. на РС – Айтос, по
НОХД № ***. на РС – Айтос, по НОХД
№ ***. на РС – Айтос, по НОХД № ***. на РС – Айтос,
по НОХД № ***. на РС – Средец, по НОХД
№ ***. на РС – Айтос, по НОХД № ***. на РС – Айтос,
по НОХД № ***. на РС – Поморие, по НОХД № ***. на РС – Айтос, по НОХД
№ ***г. на РС – Поморие, шест от които са престъпления по транспорта – по
чл.345, ал.2 от НК, по чл.343б, ал.1 от НК, по чл.343б, ал.2 от НК и по
чл.343в, ал.2 от НК.
С последната от
изброените по-горе присъди – тоази по НОХД № ***. ноа РС – Поморие, влязла
в сила на 12.05.2015г., е осъден ефективно на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е определен
изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА.
След извършване на деянието – на 23.08.2017г., по отношение на подсъдимия е
влязла в сила още една осъдителна присъда – по НОХД № ***. на РС – Айтос, с
която е осъден ефективно на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отново за
престъпление по транспорта - по чл.343б, ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на
подсъдимия, от показанията
на свидетелите М. и Н., както и от писмените доказателства по делото, които
преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, логични,
безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че с едно деяние, в условията на идеална
съвкупност, подсъдимият Г., както от обективна, така и от субективна страна, е
осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и този на
чл.343в, ал.2 от НК, тъй като:
1. На 20.08.2017г. в
07:45 часа в гр. Ямбол, на кръстовището на ул. „Преслав” и ул. „Тимок” е управлявал МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на
ЗДвП – л.а.
„Опел”, с номер на рамата W***, което не
е регистрирано по надлежния ред, и
2. На 20.08.2017г.
около 07:45 часа в гр. Ямбол на ул. „Преслав”, до кръстовището с ул. „Тимок“, е
управлявал МПС – „Опел”, с номер на рама ***, без да притежава съответното
СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство – с НП №
17-0304-000925/04.05.2017г. и с НП № 17-0304-001026/11.05.2017г., издадени от
Началника на РУ – Несебър при ОД на МВР - Бургас.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материял по
безспорен начин се установява както факта на извършване
на деянието и механизма на неговото
осъществяване, така и неговото авторството.
От обективна страна първо, е налице извършено престъпление по транспорта по смисъла на
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от
НК, при което се засягат обществените отношения, свързани с регистрирането на МПС. ЗДвП императивно
предвижда, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат
само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места,
а редът и условията за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
МПС, е определен с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В
настоящия случай, на 20.08.2017г. подсъдимият
е управлявал лек автомобил „Опел”, с номер на рамата
***, за което е
безспорно установено, че не е регистрирано по реда, установен в наредбата.
От субективна страна подсъдимият е действал
при форма на вината пряк
умисъл. Знаел е, че управлявания от него автомобил
не е регистриран по съответния ред
и е без регистрационни табели, че поради
това, а и поради обстоятелството, че не притежава СУМПС, не следва да
го управлява по пътищата, отворени
за обществено ползване, предвиждал е, че придвижвайки
се с него до гр. Ямбол предприема управление
на автомобил, без изискуемата от закона регистрация,
и е целял именно това.
Доколкото разпоредбите на чл.345, ал.2 от НК и чл.175,
ал.3 от ЗДвП предвиждат, че едно и също деяние,
каквото е управлението на нерегистрирано по надлежния ред
МПС, може да осъществява както състава на престъплението
по чл.345, ал.2 от НК, така и този на
административното нарушение
по чл.175, ал.3 от ЗДвП, следва да
се отбележи, че в конкретния случай извършеното от подсъдимия разкрива по-висока степен на обществена
опасност и поради това представлява престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 от НК. Това е така, защото
именно степента на обществена опасност
на конкретното деяние е основният разграничителен критерий между административното нарушение по чл.6 от ЗАНН и престъплението по смисъла на
чл.9, ал.1 от НК. Имайки предвид
обстоятелствата, че управлението на нерегистрираното МПС е било сравнително дълго – от с. Мъглен,
обл. Бургас, до гр.
Ямбол, и подсъдимият е неправоспособен,
съдът счете, че извършеното разкрива по-висока степен на обществена
опасност и следва да се квалифицира
като престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Наред
с това, извършеното от подсъдимия е съставомерно и по смисъла на чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като по
същото време и на същото място – на 20.08.2017г. около 07:45 часа по ул.
„Преслав“ в гр. Ямбол, подсъдимият е управлявал МПС по смисъла на по смисъла на
параграф 6, т.12, б. „а” вр. т.11 от ДР на ЗДвП – л.а. „Опел”, с номер на рама ***,
без да притежава съответното СУМПС, и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние – с НП № 17-0304-000925/04.05.2017г. и с
НП № 17-0304-001026/11.05.2017г., издадени от Началника на РУ – Несебър при ОД
на МВР - Бургас. От събраните по време на съдебното следствие доказателства
безспорно се установява както авторството на деянието, така и фактът, че същото
е извършено в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на цитираните НП,
с които подсъдимият също е бил наказан за управление на МПС без съответното СУ
на МПС. Видно от разписките към НП, същите са връчени лично на подсъдимия на
14.07.2017г. и тъй като не са обжалвани, са влезли в сила на 22.07.2017г.
Деянието, предмет на настоящото дело, е извършено на 20.08.2017г., т.е. месец
след наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство. Безспорно, подсъдимият е управлявал МПС от категория „В” по
смисъла на чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП (която категоризация е установена именно
с оглед определяне правоспособността на водачите), без да притежава СУ, тъй
като, както вече се посочи, същият изобщо не притежава свидетелство за
управление на МПС. В случая се касае за престъпление на просто извършване, тъй
като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен
резултат.
От
субективна страна Г. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като ясно е
съзнавал, че предприема управление на МПС, каквото е управлявания от него лек
автомобил по смисъла на параграф 6, т.12, б. „а” вр. т.11 от ДР на ЗДвП, без да
притежава СУ на МПС, след като вече е бил наказван по административен ред за
същото деяние, и пряко е целял именно това. Т.е., същият е разбирал
противоправния и общественоопасен характер на извършеното, както и неговите
общественоопасни последици, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване.
Предвид
изложеното, съдът намери, че подсъдимият действително е осъществил от обективна
и от субективна страна съставите на престъпленията по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен
по тези текстове от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл.345, ал.2 от НК законът предвижда наказание до една година лишаване от
свобода или глоба от 500 до 1000 лева, а за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода от една до три години и
наказание глоба от 500 до 1200 лева. В така очертаните от закона рамки на
наказанията лишаване от свобода и глоба, за престъплението по чл.345, ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия Г. наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
а за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК му наложи наказания от ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода и ГЛОБА от 800 лева, чийто размери определи около и малко над
средния размер на предвиденото в закона, при лек превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства. От една страна, като смекчаващи отговорността
му обстоятелства съдът отчете признанието на вината, дадените обяснения и
липсата на настъпили други несъставомерни вредни последици. От друга страна
обаче, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната и в региона, както и изключително високата степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от обстоятелствата, че към
момента на извършване на деянието същият е наказван тринайсет пъти по
административен ред за нарушения основни правила за движение по пътищата, без
да се има предвид наказването му, водещо до съставомерност на извършеното по
чл.343в, ал.2 от НК, в т.ч. и за управление на МПС без СУМПС и след употреба на
алкохол, че към момента на извършване на деянието е осъждан тринайсет пъти с
влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, шест от които
са престъпления по транспорта – по чл.345, ал.2 от НК, по чл.343б, ал.1 от НК,
по чл.343б, ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, за които са му налагани и
ефективни наказания лишаване от свобода, че деянието, предмет на настоящото
производство, е извършено месец след влизане в сила на НП №
17-0304-000925/04.05.2017г. и НП № 17-0304-001026/11.05.2017г. на Началника на
РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас, с които е наказан за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление, както и че три дни след извършвоне на
деянието – на 23.08.2017г., подсъдимият отново е осъден за престъпление по транспорта
– по чл.343б, ал.2 от НК, с присъдата по НОХД № ***.
на РС – Айтос. Поради това, с оглед завишената степен на обществена опасност и
на деянията, и на дееца, съдът намери, че спрямо него не е оправдано определяне
на наказанията под средния и към минималните размери на предвиденото в закона.
Освен това съдът счете, че така определени по размер, наложените наказания са
необходими и за да окажат необходимото предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
Тъй като
подсъдимият е неправоспособен, спрямо него разпоредбата на чл.343г от НК е
неприложима.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23, АЛ.1 и АЛ.3 ОТ НК.
Тъй като
престъпленията, предмет на настоящото дело, са извършени от подсъдимия в
условията на идеална съвкупност, на основание цитираната законова разпоредба,
след като му определи наказание за всяко престъпление поотделно, съдът му
наложи най-тежкото по вид и размер такова, а именно – лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, към което, съобразно разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК,
присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 800 лева, като счете, че това
кумулативно наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода, ще го мотивира
да осъзнае обществената опасност на извършеното и да се отнася с по-високо
чувство за отговорност, като за в бъдеще не извършва нарушение на установените
правила за движение по пътищата.
ОТНОСНО НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
С оглед предходното
осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер -
по НОХД № ***. на РС - Несебър, за което не е
настъпила реабилитация, спрямо него са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. Затова, и тъй като от изтърпяване на
наложеното му с тази присъда наказание от шест месеца лишаване от свобода не са
изтекли повече от пет години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС
постанови наложеното му най-тежко наказание от две години лишаване от свобода
да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Разноски по делото не са направени, а относно възнаграждението на
участвалия в съдебна фаза служебен защитник съдът ще се произнесе след
определяне неговия размер от НБПП – София.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: