Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 12.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на петнадесети юли през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.
при секретаря ***
като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело № 1796 по описа за 2016г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.127,ал.2 СК.
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от ***, ЕГН**********, гр.*** против ***, ЕГН**********,***.
В исковата молба се твърди, че с
ответницата заживяли на семейни начала през 2013г. Твърди, че на 28.03.2014 г.
се родило тяхното дете ***., ЕГН-**********. Твърди, че след раждането на
детето отношенията им започнали да се развалят, тъй като ответницата
непрекъснато вдигала скандали, въпреки че той работел и издържал семейството и
винаги й помагал в отглеждането на детето. Твърди, че след като детето
навършило 8 месеца, ответницата напуснала домът им и отишла да живее в
апартамента на майка си. Твърди, че той ходел при тях редовно и се грижел за
детето, вземал го при себе си му купувал каквото му е необходимо. Твърди, че
разбрал,че ответницата поддържа връзки с друго лице, като същият живеел в блока
на майка й и казала, че повече не иска да живее с него. Твърди, че от м.ноември
2014 г. до март 2015 г., тя живяла с
този мъж, и през м.март отишла при ищеца и живяла с него един месец, като
направили кръщенето и след това
ответницата пак напуснала и казала, че не може да живее с ищеца. Твърди, че
през времето, когато била за един месец
при ищеца, ответницата ходила и на почивка с майка си, и детето останало
при бащата и той го гледал. Твърди, че след това ответницата отново се върнала
да живее в апартамента на майка си. Твърди, че окончателно се разделили преди
година, когато тя се събрала да живее с друг мъж и през м.декември 2015 год.
отишла да живее в гр. ***. Твърди, че през лятото, когато вече не живеела при
ищеца, ответницата ходила на почивка на
море и пак детето било при бащата. Твърди, че след като заминала да живее с
друг мъж за ***, детето останало при ищеца и до сега той се грижи за него и го
гледа с помощта на родителите си. Твърди, че тя понякога ходи да го види и го
взела с нея в ***- само един път за това време, и го държала десет дена и пак
му го върнала. Твърди, че на 02.03.2016 год. му го довела и от тогава не го е
вземала. Твърди, че понякога по телефона пита за него. Твърди, че той не знае
когато го е вземала къде го е водила, не знае как се казва лицето, с което
живее, нито пък му дава адреса си в ***. Твърди, че в момента е подал молба за
детската градина ***". Твърди, че в момента ответницата се намира в гр.***,
като не му е известен адреса й, нито името на лицето, с което живее. Твърди, че
ответницата се обажда се само по телефона да пита за детето, но не го е виждала
със седмици. Твърди, че до този момент й го давал да го взема, но тя го е
вземала само веднъж за 10 дни и му го върнала. Твърди, че той не знае къде
точно го води и след това да ли ще му го върне. Твърди, че в момента не знае
дали работи, но до сега не е давала никакви пари за издръжка на детето. Твърди,
че той работи постоянно, има собствено жилище и условията му за отглеждане на
детето са много добри. Твърди, че неговите родители му помагат в неговото
отглеждане. Твърди, че тъй като не могат да постигнат съгласие къде постоянно
да живее детето и при опит да постигнат разбирателство, ответницата започва да
го плаши,че ще вземе детето и повече няма да го види е повода да заведе дело и
съдът да реши къде следва да живее детето и кой да упражнява родителските
права. Счита, че до този момент е очевидно,че ответницата се отнася несериозно
към задължението си на майка след като оставила осеммесечно дете без нейните
грижи и заминала да живее с друг мъж.Твърди, че бащата може да осигури по-добро
отглеждане на детето. Твърди, че условията, при които живее детето са добри,
бащата работи, има и собствено жилище, ответницата е без постоянна работа, без
жилище и дори не се е регистрирала в гр.***, където живее. Не е известно и
лицето, с което живее и дали същото би гледало детето като бащата. Счита, че по
отношение на издръжката на детето,
майката също следва да участва в неговата издръжка и тъй като няма данни дали
работи, то издръжката,която следва да и се определи е минималната такава,
съгласно разпоредбите на закона- 105 00 лв.
Счита, че по отношение на
личните отношения на ответницата с детето,следва да й бъде определено да вижда
детето и да го взема при себе си всяка първа и трета събота или неделя от
08.00ч. до 18,00 ч. по местоживеенето на детето, без да го води в друго
населено место без разрешението на бащата. Майката да има право да взема детето
един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуската на бащата. Моли на
основание чл. 127 ал.2 от СК, да бъдат предоставени за упражняване на
родителските права върху детето ***. с ЕГН-********** на бащата ***, с ЕГН-**********,
от ***,като детето да живее при баща си, като се определи режима на личните
отношения с майката *** ***, ЕГН-**********, да взема детето всяка първа и
трета събота от месеца от 08.00 ч до 18.00 часа, по местоживеенето на детето,
като има право през лятото да го взема за един месец, когато това не съвпада с
отпуската на бащата, ответницата да заплаща по 105.00 лв. месечна издръжка на
детето чрез бащата ***, считано от завеждане на делото до изменение на
обстоятелствата за нейното присъждане. Претендира направените деловодни
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответни;ата Оспорва изнесените
факти в ИМ, като твърди, че не почиват на действителността. Твърди, че с ищеца
се познават от 2006 г., но след смъртта на бащата на ответницата, се сближили и
през 2013 г. заживяли на семейни начала в апартамента на родителите му и
съвместно с тях в гр.***. Твърди, че от съвместното им съжителство на
28.03.2014 г. се родил синът им ***. с ЕГН: **********. Твърди, че проблемите
между страните започнали още по време на нейната бременност, като ескалирали
след раждането на детето. Твърди, че след като забременяла, ответника настоял
да заживее с родителите му у тях в гр.***. Той обаче работел като военен в гр. ***,
живеел там и се прибирал единствено в събота и неделя. Твърди, че реално тя не
живеела с него, а с родителите му почти до март 2014 г., когато той успял да
премести работата си в гр .***. Твърди, че през годината, в която живеела сама
с родителите му, между нея и тях възниквали непрекъснати конфликти от
най-различно естество. Бащата на ищеца се напивал ежедневно, вдигал скандали,
крещял, като в един от тези случаи дори посегнал да я удари с чаша по главата и
само бързата й реакция я спасила. Твърди, че търпяла това положение, тъй като
ищецът й обещавал да предприеме бързи мерки за завръщането си в *** и
отделянето им като самостоятелно семейство в друг апартамент, без родителите
му. Твърди, че въпреки, че се върнал в *** през март 2014 г., то и след
раждането на детето се наложило да продължат да живеят съвместно с родителите
му още 6-7 месеца, тъй като ищецът решил да закупи апартамент, в който да се
отделят, а дотогава я помолил да останат в апартамента на родителите му.
Твърди, че съвместното им съжителство било кошмарно. Освен, че баща му се
напивал и вдигал редовни скандали, то двамата заедно с майка му постоянно се
бъркали в личните им отношенията с ищеца. Твърди, че имали претенции относно
начина на отглеждане на детето - обличане, поставяне на памперси и др. Това изостряло
отношенията помежду им, тъй като *** се опитвал да остане толерантен към
родителите си, без значение как се държали те с ответницата. Твърди, че в края
на септември 2014 г. ищецът закупил апартамент, в който трябвало да заживеят
съвместно с детето им. Апартаментът обаче се нуждаел от сериозен ремонт и
трябвало да останат още няколко месеца при родителите му. Твърди, че от
многобройните проблеми, произтичащи от съвместното им съжителство с родителите
на ищеца, тя започнала да получава аритмия на сърцето, да вдига високо кръвно
налягане, да й изтръпват ръцете, поради което на 17.11.2014 г. се наложило да
влезе за 7 дни в УСБАЛ по „Кардиология" - гр.***. В крайна сметка се
оказало, че проблемът е на нервна почва, тъй като нямала обективни физиологични
промени. Препоръчано й било да замине на балнеолечение в с. *** и да избягва
стреса занапред. Твърди, че в деня, в който я изписали от Кардиологично
отделение и се прибрала в къщи при
детето, още с влизането чула как майка му казала на баща му: „Ние се справяме
чудесно е детето.Тая защо не умря, а се връща?" Твърди, че това преляло
чашата и тя решила, че повече не би могла да живее с тях в такава обстановка и
напрежение. За съжаление, ищецът дори не
я подкрепил в този момент, а заел неутрална позиция. Тогава тя се
обадила на чичо си и той отишъл за да й
помогне да натовари багажа и детето и да се прибере в нейния апартамент в гр.***,
където се установила да живее сама с детето. Твърди, че в следващите две
седмици ищецът не се обадил изобщо за да разбере как са и къде са, дали имат
нужда от нещо. След това започнал да идва не повече от веднъж-два пъти седмично
за по час-два, за да види детето. Така малко по-малко отношенията им започнали
да се възстановяват и тя решила да даде втори шанс на връзката им, тъй като
считала, че е в интерес на детето да живее и с двамата си родители. Разбрали
се, че тя ще остане с детето в нейния апартамент до момента, в който приключи с
ремонта на новото им жилище и тогава ще се нанесат направо там, тьй като не
можела да живее повече с родителите му. Твърди, че ищецът се съгласил, но от
своя страна, не пожелал да дойде при тях с детето, докато ремонтът на новия
апартамент бъде готов и останал да живее при родителите си. Твърди, че в този
смисъл изобщо не отговаря на истината твърдението му, че е живяла с някакъв мъж
в нейния апартамент от ноември 2014 до март 2015 г. и после е отишла да поживее
пак с ищеца. Твърди, че докато живеела в нейния апартамент с детето, физическа
и финансова помощ получавала от майка си, която живее в ***, но идвала винаги,
когато й се обадела. Твърди, че отделно от нея, ежедневна помощ получавала от
много добър техен възрастен приятел и съсед, който оставал с детето, когато
трябвало да ходи да пазарува памперси, храна, мляко, лекарства, защото ищецът
не се интересувал дали може да се справи с пазаруването, както и с другото
домакинство без никаква помощ, сама с бебе на ръце. Твърди, че той идвал само
за да му се порадва епизодично и набързо. Освен това за всички тези четири-пет
месеца, в които живяла сама с детето, ищецът е оставял не повече от 20-30 лв.
месечно, защото постоянно се оплаквал, че няма пари, тъй като изплащал заем за
закупения от него апартамент. Твърди, че в този смисъл, както преките грижи,
така и издръжката за детето били поети изцяло от ответницата. Твърди, че дори
когато детето се родило, почти всички разходи поела тя и майка й — раждане, колички, дрехи, прибори
и аксесоари. Ищецът закупил само едно детско креватче. Твърди, че ремонтът на
жилището на ищеца продължил почти пет-шест месеца и бил готов чак през март
2015 г., когато се нанесли с детето. Твърди, че между 04.03.2015 г. и
08.03.2015 г. заминала на лечение за 5 дни в балнеологията на с.***, придружена
от майка си, като детето останало при ищеца през тези няколко дни. Тази така
наречена от ищеца „почивка" била във връзка с неврологичните й проблеми по
повод на които лежала в болницата през ноември 2014 г. и далеч не продължила
месец, както пише в ИМ, а само 5 дни и 4 нощувки. Твърди, че след завръщането й
от балнеологията, нещата между тях потръгнали нормално за известен период от
време, а именно до около седмица преди кръщенето на ***, което било на
28.03.2015 г., чийто разходи отново си поделили, но приходите ищецът прибрал
сам, за да покрие заема на собственият си апартамент. Твърди, че в дните около
кръщенето ищецът започнал да се напива до безпаметност, което продължило дни
наред. Твърди, че когато се напиел, започвал да ги обижда с детето, дори се
опитал да я удари при един от поредните си запои и то пред ***. Твърди, че тя
не можела да си обясня от какво било провокирано поведението му, тъй като между
тях нямало скандали, откакто живеели отделно от родителите му. Твърди, че едва
вечерта след кръщенето ищецът й споделил, че бил разбрал от някъде, че е
осиновен и това била причината за поведението му. Въпреки, че направила всичко
възможно за да го успокои и да му обясни, че няма никакво значение за тях, той
продължил да се напива ежедневно, да ги обижда и нагрубява. Твърди, че това била
и причината да вземе трудното за нея решение да се разделят окончателно. Взела
детето, събрала багажа и се прибрала с него в нейния апартамент през април 2015
г. Твърди, че въпреки, че били разделени с ищеца, тя никога не е препятствала
срещите между него и детето, като в името на детето съумяла да запази нормални
отношения с ищеца и дори му давала детето с преспиване за по няколко дни когато
е поискал. Твърди, че *** никога не е
живял трайно с баща си, както се опитва да изтъкне ищецът в исковата си молба.
Не само това, но през лятото на 2015 г. малолетното дете било с ответницата при
нейната майка в *** от м.юли до м.август, като ищецът дал съгласие да изведе ***,
защото се разбрали, че като се върне ще му го даде за две седмици, което
обещание изпълнила. Именно затова *** бил при него за две седмици през август
2015 г., а не защото е хукнала на море и си е зарязала детето. Твърди, че
няколко месеца след като се разделила с ищеца се запознала с настоящия си
приятел - ***., с когото живеят на семейни начала, а от м. декември 2015 г. се
преместили заедно в гр.***. Твърди, че връзката с човека, с който съжителства
понастоящем е изключително сериозна, дори имат ангажирана дата за сключване на
граждански брак на *** Твърди, че той е единственият мъж, с когото е имала
връзка след раздялата си с ищеца,а не както се твърди в ИМ. Твърди, че
приятелят й обожава *** и *** е изключително привързан към него. Твърди, че със
*** ежемесечно водят детето в *** за да може баща му да го види, винаги когато
поиска и когато се обади. Твърди, че ищецът нямал адреса на апартамента, в
който живеят в гр.***, защото не го е искал, тъй като когато е пожелал да види
детето, те винаги са пътували до гр.*** за да му заведат ***, без да са
повдигали въпроса, че тези пътувания им костват време и средства, които винаги
са поети от тях. Твърди, че до началото на месец март 2016 г. никога не са
имали проблеми с даването и взимането на детето от ищеца. Твърди, че в началото
на март 2016г., ищецът отново се обадил за да я помоли да му заведе детето за
няколко дни. Тя естествено се съгласила и тръгнали за пореден път до *** за да
оставят *** за два-три дни при баща му за да го види. Твърди, че за да не се
връщат до гр.*** и след това пак да идват за детето, решили да посетят дядо й,
който живее в близко до *** село и после , на връщане да си вземе детето и да
си тръгне за ***. Твърди, че шокът бил голям, когато след два дни отишла да си
вземе детето. Ищецът категорично отказал да й го даде заявявайки, че повече
няма да го види и че е ангажирал адвокат, който му е забранил да й дава детето
докато не заведе делото и не излезе решението на съда. Твърди, че това бил
голям ужас и стрес, както за нея, така и за детето, тъй като *** е изключително
привързан към нея, а и в тази възраст мама е всичко за него. Твърди, че ***
нямал още две годинки - възраст в която децата се нуждаят преди всичко и
основно от майка. Твърди, че ищецът работел ежедневно и давал и наряди, което
означава, че детето щяло да се отглежда от възрастните му родители, които не му
сменяли памперса по 6-7 часа, не поддържали добра хигиена и често го оставяли
без надзор. Твърди, че изобщо не иска да описва ужасът и преживяванията й без
детенцето й почти до края на месец март, както и безуспешните опити да склони
ищецът да й го върне. Твърди, че едва за рождения ден на детето успяла да
умилостиви ищецът да й го даде уж за няколко часа. Така си взела детето,
буквално без дрехите и играчките, които отново тя му била закупила и които
останали при баща му и заминала за гр.***. Твърди, че *** плачел от радост, че
я вижда, постоянно я прегръщал и не я пускал дори в другата стая. Той се
притеснявал, че ще го остави и трябвало да му обяснява, че ще е до него винаги.
Твърди, че междувременно тя се чувала с ищеца през времето през което детето
било у тях и постоянно се интересувала как е. Дори имало инцидент с ***, по
повод на който била получила позвъняване от майка му, но тя не й вдигнала, а позвънила
директно на ищецът. В последствие той й разказал, че родителите му са оставили
детето само в другата стая за малко, без надзор и то било пило от течния прах
за пране, който се намира на земята до пералнята, но са успели да овладеят
ситуацията. Твърди, че от момента на раздялата
с ищеца през април 2015 основно тя е поела издръжката на малолетния ***,
подпомагана от майка си, тъй като даваните от ищеца 20-30 лв. месечно, не
стигали дори за седмичната издръжка на малолетното дете. Не само това, но
когато е оставяла детето при ищеца за да го види за няколко дни, той й е звънял
за да му изпрати пари за тези няколко дни, тъй като нямал за детето и аз тя му
изпращала. Твърди, че му е давала и друг път, когато е искал, без да е повдигала въпросът, че
детето е гледано от нея и би било редно поне в малкото дни, когато е при него,
той да поеме разходите му. Твърди, че ищецът от своя страна прекрасно знае, че
е добра майка и винаги се е грижела за детето си, като не веднъж е признавал
този факт, както и че причините за раздялата им се коренят в неговото
поведение. Твърди, че към момента живее с приятелят си и с малолетното дете на
квартира в гр.***, чийто адрес е дала на ищецът, ако желае да дойде и да види ***.
За детето има обособен отделен кът с детско креватче. Отделно от това, през
месец февруари подала документи за класиране на *** в държавна детска ясла в ***,
но приемът ще бъде едва през септември 2016 г. Поради тази причина понастоящем
го записала и той посещава частна детска ясла - ***", гр. ***. Твърди, че
към момента не работи, защото до 28.03.2016 г. била в майчински, но съвсем
скоро след като *** се адаптира към яслата и започне да остава целодневно, ще
започне работа, тъй като вече има работно предложение. Твърди, че към момента е
подпомагана от майка си и от приятелят й, който живее в САЩ половината от
месеца, а другата половина е в България, понеже бизнесът му е на територията на
двете държави. Твърди, че отделно от това тя има спестени пари в брой от
покупко-продажба на недвижим имот. Твърди, че детето е силно привързано към нея
и тя е единственият родител, който реално го е обгрижвал от раждането му до
сега. Твърди, че абсолютно сама и без помощта на ответника го е отглеждала
месеци наред още в периода, когато уж трябвало да са „заедно", но тя
живеела сама с детето, а именно в най-трудните и тежки месеци на едно невръстно
пеленаче. Твърди, че в този период ищецът изобщо не се интересувал от тях и
идвал да види детето един или най-много два пъти седмично за по час-два.
Твръди, че ищецът не е способен да гледа ***, тъй като той работи като военен и
дава наряди. Твърди, че отделно от това, той не е способен и не знае как
правилно да гледа едно толкова малко дете, а родителите му пък съвсем не могат
да се справят. Твърди, че те не сменят памперса часове наред, оставят детето
без надзор в някоя от стаите, когато имат някакъв ангажимент. Твърди, че баща
му пие, обижда всеки, който е в полезрението му в този момент и вдига ежедневни
скандали, което не е добър пример за малолетния ***. Твърди, че на следващо
място, счита че, детето се нуждае от по-голяма издръжка от минималната такава,
тъй като посещава частна детска ясла, което ще продължи до септември месец 2016
г., когато ще може да започне държавна ясла; използва детска кухня; нуждае се
от памперси, мокри кърпи, дрехи и обувки, тъй като е в период, в който
изключително бързо расте и старите омаляват. Твърди, че детето има нужда от
храна, топлина, ток, нови играчки, социални забавления и контакти - детски
кътове, сладкарници, екскурзии. Твърди, че всичко това е свързано със средства,
които досега заплащала основно само ответницата, тъй като за всеки е ясно, че
20-30 лв. месечно не биха могли да покрият разходите на детето. Ето защо,
счита, че за ищеца не би било проблем да заплаща издръжка в размер на 150 лв.,
съобразно нуждите на детето. Твърди, че от друга страна, видно и от
представеното от ищеца удостоверение за получени заплати е, че за ищеца няма да
е проблем да заплаща издръжка в по-висок размер от минималния. Счита, че
малолетния ***. с ЕГН: ********** има изключително голяма нужда от спокойна и
постоянна среда, обич, адекватни грижи, включително здравословна хигиенни и
социални такива, осигуряване на едно нормално и безгрижно детство с оглед
правилното физическо и морално израстване на детето. То има нужда от постоянни
грижи и възпитание, както през този етап от живота си, така и за напред. Смята
обаче, че отглеждането на *** от ищеца не би могло да подсигури нужните на
детето адекватни здравословни и други грижи, възпитание, любов, както и
правилното физическо и морално израстване на детето, защото освен всичко
останало, то е в такава ниска възраст, в която се нуждае основно от майчини
грижи и майчина любов. Твърди, че е здрава, работоспособна, нормална психически
и физически. Полагала е и би могла да полага и занапред адекватни грижи за
правилното физическо, психическо и духовно развитие, както и социално формиране
на малолетното дете. Твърди, че има помощта на майка си и на съжителстващото с
нея лице, което много скоро ще бъде нейн съпруг. Твърди, че *** е силно
привързан към нея, към майка й и чудесно се разбира с приятелят й. Твърди, че
тя също е много привързана към него, обича го и иска да бъде активна част от
живота му. Твърди, че в момента е безработна, поради наскоро приключилото
майчинство, но вече има трудови оферти, които обмисля и е въпрос на много малко
време за да започне работа. В предвид гореизложеното, счита че родителските
права по отношение на малолетния ***. с ЕГН: **********, трябва да бъдат
предоставени за упражняване от неговата майка ***, както и да се определи
местоживеенето на малолетния по настоящия адрес на майката в гр.***, обл.***,
общ.***, ***., като се определи издръжка, която да заплаща ищецът, както и
режим на лични отношения с детето. Моли, 1.
Относно упражняването на родителските права по отношение на малолетния ***. с
ЕГН: ********** -
да бъдат предоставени
за упражняване в бъдеще на майката *** с ЕГН: **********, като бъде
постановено местоживеенето на
детето да е при майката
на адрес: гр.***, обл.***, общ.***, ***, при която
детето ще остане за отглеждане и възпитание. 2. Относно издръжката за
малолетното дете ***. с ЕГН: **********, бащата ***, с ЕГН: **********, да
заплаща издръжка за детето, чрез неговата майка и законен представител *** с
ЕГН: **********, ежемесечно от 10 — то до 20 - то число на месеца, за който се
отнася издръжката, в размер на 150 (сто и петдесет) лева, считано от датата на
завеждане с отговора на исковата молба на настоящия насрещен иск за издръжка за
бъдеще време до настъпване на обстоятелства, които биха дали основание
присъдената издръжка да се измени или прекрати, както и лихвите за забава върху
всяка закъсняла вноска до окончателното плащане. З.Относно режима на лични
отношения на бащата ***, с ЕГН: **********, с малолетния ***. с ЕГН: **********, бащата да има следния режим на
лични отношения, като вижда и взема детето: -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00
(десет, нула, нула) часа в събота до 17.00 (седемнадесет, нула, нула) часа в
неделя, като го взима от дома на майката и го връща пак там;- един месец през
лятото, във време различно от платения годишен отпуск на майката. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото нямат сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство, видно от представеното по
делото Удостоверение за раждане, по акт за раждане № 0556/31.03.2014г. на
Община-*** са родители на детето ***., ЕГН**********.
Видно от Удостоверение за
граждански брак по акт № 0298/*** *** е сключила на *** граждански брак със ***
***
Видно от НА *** е собственик на
апартамент ***, находящ се в гр.***, *** с площ от 40,97 кв.м.
Видно от Договор за наем на
недвижим имот от 30.11.2015г., *** е наела Апартамент, находящ се в гр.***, ***
за срок от 12 месеца, считано от 01.12.2015г.
Видно от Служебна бележка №
72/15.03.2016г., *** получава средномесечно трудово възнаграждение в размер на
840 лв.
Видно е от Удостоверение от 22.06.2016г., както и
извлечение от банкова сметка *** ***, че за предходната година е получила
трудово възнаграждение и обезщетение за отглеждане на дете средно около 340 лв.
месечно.
Установява се от Удостоверение №
12/04.04.2016г., че детето *** Г. посещава център за ранно детско развитие ***
при целодневна форма на обучение от 08,00 до 18,00 от понеделник до петък.
Установява се от разпечатка от
електронна система за централизирано класиране за прием на деца в гр.***, че е
подадена заявка за детето *** ***, да посещава ***, гр.***.
Видно от Удостоверение № 93/21.06.2016г.,
че детето *** е прието в *** гр.*** в яслена група от 01.09.2016г.
Установява се от частен
неподписан документ/л.45 от делото/, който не е оспорен от ищеца, че в него той е направил извънсъдебно признание, че е
сгрешил, че е допуснал ответницата да си тръгне и да живее сама с детето.
Признава, че ответницата е изключителна майка и нейната любов и добрина към
тяхното дете е най-красивата й черта.
По делото са се оформили две
групи свидетели- посочени от ищеца/***- баща на ищеца, ***/ и от ответницата/***.-съпруг
на ответницата/. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, макар същите
да са заинтересовани от изхода на делото като близки роднини на страните по
делото или техни приятели, тъй като показанията им в по-голямата си част са
еднопосочни, а в останалата част, в която са налице различия е налице
несигурност на свидетелите по отношение на периодите на раздяла между страните
по делото и по отношение на това, кой от двамата родители е полагал грижа за
детето. От показанията на свидетелите се установява, че страните са
съжителствали на съпружески начала и в едно домакинство с родителите на ищеца.
След раждането на детето редовно са възниквали конфликти между ответницата и
родителите на ищеца, поради което и между страните по делото. Ответницата
няколко пъти е напускала съвместно обитаваното жилище и е отивала да живее в
притежаваното от нейната майка жилище в гр.***. В периодите на раздяла, до март
месец 2015г., детето е било отглеждано както от майката, така и от бащата, като
в по-голямата част от времето- от майката. Това се потвърждава и от
гореописаното извънсъдебно признание на ищеца по делото. През м.март 2015г.
страните по делото са събрали да съжителстват отново в закупения от ищеца
апарамент, отделно от неговите родители. Направили кръщене на детето, а
непосредствено след това, ищецът започнал за кратък период от време да пие и
ответницата решила да го напусне окончателно, като отново се изнесла да живее в
жилището на майка си, където е полагала грижи за детето ***, а с ищеца са се
разбирали и в някой периоди детето е отглеждано в семейната среда на бащата.
През лятото на 2015г. ответницата образувала връзка със св.***., а около месец
септември, обитавания от ответницата апартамент в гр.*** бил продаден и
ответницата с новия си съжител наели апратамент в гр.***, както и апартамент в
гр.*** близо до жилището, обитавано от ищеца, тъй като детето останало да се
отглежда в неговата семейна среда, поради това, че той не позволил то да бъде
заведено в гр.***. Ответницата прекарвала част от времето в гр.***, когато е
полагала грижа за детето, а друга част от времето – в гр.***, през което време
грижа за детето е полагана в семйната среда на бащата. След като у ищеца се
оформило решението да заведе дело за родителските права по отношение на детето ***,
той отказал да предава детето на ответницата, като разрешил това за рожденния
ден на детето в края на м.март 2016г., когато ответницата е взела детето и го
завела в гр.***. След постановяване на привременни мерки по делото, същите са
изпълнявани, като детето е отглеждано от майката в гр.*** и са осъществявани
личните контакти с бащата, който е ходил да го взема и го е връщал на майката.
От обясненията на ***, дадени по
реда на чл.176 ГПК се установява, че след разваляне на отношенията между
сраните по делото, детето е отглеждано в различни периоди от време от майката,
а в други периоди от бащата. Бащата е военен и през месеца има 4-5 наряда,
които са по 24 часа.
От изготвените по делото социални доклади се установява, че
в домът на ищеца, който съжителства със своите родители ***/ представлява
апартамент в гр.***, състоящ се от 2 спални, хол, кухня с трапезария и
санитарен възел. Жилището е електрифицирано, водоснабдено, обзаведено е с
всички необходими мебели и домакински електроуреди. Една от спалните е
обособена като стая на детето и бащата. Хигиената в него се поддържа на много
добро ниво и условията в него могат да се определят като подходящи за
отглеждането на детето. Детето е отглеждано в това жилище от раждането си.
Ищеца работи като военнослужещ в поделение ***/, с работно време от 08 до 17.00ч..
заявява месечно брутно възнаграждение между 900-950лв. Подал е документи за
записване на детето ***"-***, която то ще започне да посещава от м.09.16г.
Детето е записано в пациентската листа на ***-***. Същото е клинически здраво и
отглеждането му не изисква полагането на специални грижи. Когато ищеца през
деня е на работа детето е поверено на грижите на родителите му. Същите му
оказват адекватна подкрепа при отглеждането на детето. Детето от своя страна е
видимо спокойно и привързано към възрастните, които се грижат за него. Видимо
физическото му развитие съответства на възрастта му. Същото е с много добро
двигателно развитие, било облечено с чисто и подходящо за възрастта и сезона
облекло. Личната му хигиена се поддържа в безупречно състояние. Комуникира с
отделни срички и думички. Детето е на такава възраст, че не е в състояние да
направи анализ на семейните взаимоотношения довели до раздялата на родителите
му. За детето на адреса в гр.*** са
осигурени много добри жилищни и битови условия за отглеждането му.При ищеца е
налице трудова и финансова стабилност, и той не изпитва затруднения от финансов
аспект при осигуряване потребностите на детето. На практика ищеца упражнява
родителските права по отношение на детето към датата на изготвяне на социалния
доклад 25.03.2016г. Налице е адекватна подкрепяща среда за ищеца от страна на
родителите му при отглеждане на детето. Детето видимо много добре е адаптирано
в настоящата си среда, чувства се сигурно и спокойно. От изискания актуален
социален доклад от 17.06.2016г. се установява, че след постановяване на
привременните мерки по делото, бащата продължава да е мотивиран да отглежда
детето, като между него и детето има емоционална връзка. То непрекъснато търси
неговия контакт, гушка се в него. Видимо е налице силна емоционална връзка
родител-дете. Детето е добре адаптирано в следата на бащата. Останалите
констататации в доклада остават непроменени.
Към момента на изготвянето на
соц.доклад от ДСП-*** 05.05.2016г, основни грижи за малолетното дете полага
майката. Всички негови базови, здравни и образователни потребности се посрещат
по адекватен начин. Личен лекар му е *** е гр.***. Майката споделя, че след
постъпването в детската ясла, детето е започнало да боледува по- често от
обикновено от вирусни инфекции. Детето няма установени заболявания. Всички
имунизации съобразно имунизационния календар са му направени. Г-жа*** споделя,
че когато е взела детето от бащата, то е нямало дрехи, козметика и играчки и се
е наложило наново да закупи всичко необходимо за отглеждането му. Жилището,в
което се отглежда детето е наето под наем срещу 450лв. Състои се от спалня,
всекидневна с кухненски бокс и санитарен възел. За детето има детска кошарка и
обособен кът за игра. Жилището е обзаведено с всички мебели и битова техника,
необходими за поддържане на домакинството. Хигиената е на добро ниво. ***
работи в *** гр.***. Приключил е отпускът й за отглеждане на дете до две години
и в момента ползва платен годишен отпуск. Възнамерява да започне работа в гр.***.
Получава минималната работна заплата, Здравно осигурена, личен лекар й е *** с
практика в гр.***. Г-жа *** споделя, че
в гр,*** няма близки и приятели на чиято помощ да може да разчита. Майка й
живее и работи в Испания. Подпомага я финансово. От 04.04.2016г, детето
посещава частна детска ясла „***", за което майката твърди, че заплаща
350лв месечна такса плюс 4лв за храна на ден. Кандидатствала е за държавна детска
ясла и когато бъде приет, *** ще бъде записан там. Майката е осигурила играчки
и книжки, стимулиращи развитието. Детето има изградена емоционална връзка с
майката, гушка се,търси опора в нея. Г-жа *** споделя, че има финансова
подкрепа от страна на майка си, която живее в чужбина. На *** майката е
сключила граждански брак със ***.. Твърди, че той и семейството му приемат
детето. Единствено на него разчита в грижите за него. Комуникацията между
двамата родители е запазена. Г-жа *** споделя, че ежедневно се чува с бащата на
детето и обсъждат въпроси, свързани с детето. Към момента на изготвяне на
социалния доклад малолетния *** се отглежда от майката. Базовите, здравни и емоционални
потребности на детето се посрещат по адекватен начин. В дома на майката са създадени добри условия
за отглеждане на детето. В актуалния социален доклад, след постановяване на
привременните мерки по делото, е посочено, че детето се отглежда от майката,
където са осигурени подходящи условия и се задоволяват базовите потребности на
детето. Комуникацията между родителите не е прекъсната. Осъществява се е
режимът на лични контакти с бащата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:
При
решаването на настоящия спор следва винаги да се изхожда от интересите на
детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества,
полагане на грижи и умения за възпитание на детето, възраст и пол на детето,
привързаност между детето и родителите.
Всички тези
обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на събраните по
конкретното дело доказателства.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в
интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между
тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е
необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права
по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права
цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата,
родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в
брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност
ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на
детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това
неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127,
ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След
като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще
упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне
местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските
правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при
разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита
интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при
разрешаването на такъв спор.
Относно това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права
по отношение на детето ***, в конкретният случай съдът е поставен пред трудната
дилема да направи избор между двамата родители, които не могат да постигнат
съгласие при кого от тях да живее детето им и кой да упражнява подителските
права, но и двамата родители са достойни и отговарящи на изискванията на закона
и морала като родители. В такъв случай основен критерий за решението при кого
от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици,
свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи,
възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена
грижа, обич, топлота, са единствено и само интересите на самото дете. В
понятието “интереси на децата” се включват: необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
подготовка за общественополезен труд и изобщо всяко дете да стане хармонично
развита личност. В това понятие влизат и материалните интереси на детето –
обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за
съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на
детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното
развитие на личността.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването
на родителските права върху родените от съжителството им деца, съдът следва да съобрази,
множество обстоятелства от разнообразно естество, по-важните от тях
съгласно ППВС №1 ОТ 12.11.1974 Г. ПО ГР. Д. №
3/1974 Г., са:
а) Възпитателски качества на родителите. Правилното възпитание на децата
зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите.
Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам
родителските права са образованието, културата, политическите възгледи,
мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото
обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление от което се определя
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е
умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. В настоящия случай
съдът намира, че и двамата родители имат еднакви възпитателски качества, които
и двамата родители са показали при упражняване до момента на родителските права
по отношение на детето ***.
б) Морален лик на родителите. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните
антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен
нравствен облик на родителя и лош пример за децата. Такива прояви са
несъвместими с изискването на закона и пречка за предоставяне упражнението на
родителските права. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения,
съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата. По
делото се установи, че окончателната раздяла между страните по делото е настъпила
по времето, в което в кратък период от време, в резултат на негативни
психически изживявания, ищецът по делото е прекалявал с употребата на алкохол.
За ответницата не са налице данни и доказателства, тя да притежава негативен
морален облик. Наведени са твърдения по делото, че тя е осъществявала контакти
с повече мъже, но същите останаха недоказани. Установи се само, че след
раздялата на страните, които не са били в брак, ответницата е формирала връзка
с настоящия си съпруг.
в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се
разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и
възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради
това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях,
поощренията към добрите и порицаването на отрицателните прояви на всички деца.
Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага по-големи
грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата,
създаването у тях отрицателни възгледи за труда в семейството и обществото, за
живот в излишество и лентяйство.Когато децата са гледани от родителите на
единия родител по споразумение между родителите на детето, грижите за децата са
налице от страна и на двамата родители. Предвид гореизложеното и събраните по
делото доказателства, съдът приема, че майката е полагала повече непосредствени
грижи за детето, а времето когато детето е отглеждано от родителите на ищеца,
то това е ставала по взаимното съглласие на страните по делото, поради което в
тези периоди са налице грижи от страна и на двамата родители. След раздялата на
страните, когато детето е отглеждано в семейната среда на бащата грижата за
детето е била поделена между бащата и неговите родители.
г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и
възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се
изпълни родителският дълг. Не е израз на грижа към децата искането на родители,
който чрез това търси изгоди. Двамата родители желаят да полагат грижи за
детето и да упражняват ротиделските права по отношение на него, което следва да
бъде оценено положително.
д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на
родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските
права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по
отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимната привързаност на
възпитател и възпитаник. Привързаността е налице, когато са се развили
чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради
угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради
изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива
съображения, не е в техен интерес. Детето е малко и не може да бъде взето
становище от него, с кой от родителите желае да съжителства. От приетите по
делото социални доклади се установи, че детето има формирана топла, близка и
емоционална връзка и с двамата родители.
с) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава
децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Детето е
момче, поради което по този критерий и двамата родители са еднакво пригодни да
полагат грижа за детето.
ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с
другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в
ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др.
се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е
по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във
възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от
непосредствен надзор от бащата. Детето *** е на 2-годишна възраст, поради което
съдът намира предвид възрастта му, че по-пригодна да полага грижи за него, на
настоящия етап е майката.
з) Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото
се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност
по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може
да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя по
п. 3 от настоящото постановление. Бащата може да разчита на подкрепата на
семейната си среда, на бабата и дядото по бащина линия, в която детето е
адаптирано, а майката разчита на подкрепата на своя съпруг и заявява подкрепа
от своята майка, но тя живее в чужбина, поради което съдът намира, че няма как
да осъществява непосредствена подкрепа при отглеждане на детето. От друга
страна майката ще има по-малка нужда от подкрепа на семейната й среда, тъй като
очаква второ дете, за отглеждането на което ще ползва отпуск, поради което ще
има възможност на полага непосредствени лични грижи за отглеждане на детето.
и) Социално обкръжение. Социалната среда, в която предстои да живеят
децата, е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави
упражнението на родителските права. Под обкръжение се разбират членовете на
семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето,
неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. Семейната среда
на бащата е формирана от неговите родители, за които макар да има твърдения, че
дядото по бащина линия пие, използва нецензурни думи и се държи грубо, не се
събраха доказателства за тях. Не се събраха доказателства и за качествата на
съпругът на майката, както и за нейните роднини.
к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите
и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и
възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По
смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават
основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот
на децата. Съдът приема, че
двамата родители имат достатъчно добри Жилищно-битови и други материални
условия на живот, въпреки че майката живее под наем, а бащата има собствено
жилище. И на двете места, видно от социалните доклади са осигурени подходящи
жилищно-битови условия на живот. Не е спорно между страните, че бащата работи и
реализира месечен доход от около 840 лв., а майката е била по майчинство, за
което е получавала по около 340,00 лв. месечно. Сега предстои отново да ползва
отпуск за отглеждане на дете, поради което размерът на доходите й би бил
сходен. От друга страна, майката е подпомагана финансово от своя съпруг, както
и от майка си, която живее и работи в чужбина.
При тези данни и в съответствие със заключението на
социалната институция, съдът приема, че с оглед най-добра защита интереса на детето,
е необходимо упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката
Поля ***, тъй като детето е в ниска възраст, в която има непосредстена нужда от
майката, а от друга страна майката ще има по-голяма възможност да полага лична
и непосредствена грижа за детето, докато бащата поради своята служебна
ангажираност, се налага да разчита на подкрепата на своите родители, които
фактически в голяма част от времето ще полагат непосредствена грижа за детето.
Предвид изложеното следва да се определи подходящ режим на лични отношения
на бащата с детето. В интерес на детето е да не се прекъсват биологичната,
социалната и емоционалната връзка дете-родител с бащата, поради което трябва да
се осигури възможност същия да осъществява и поддържа контакти с него. Във
връзка със запазване на взаимоотношенията на близост между детето и бащата,
формирани през целия период от раждането на детето до фактическата раздяла на
родителите, следва да се определи режим на лични отношения между него и детето,
който да му позволи достатъчно близки и непосредствени контакти, тъй като всяко
дете има потребността, осъзната или не дотолкова с оглед възрастта, да общува и
да има отношения на близост с двамата си родители. Последното е необходимо с
оглед нормалното и пълноценно израстване и формиране личността на децата,
изграждане на необходимата ценностна система и способността им за адаптиране
към обществено-социалния живот. Детето се чувства добре и адаптирано и в
семейната среда на бащата. Следва да продължи да осъществява непосредствена и
близка връзка и контакт и с бабата и дядото по бащина линия. Съдът намира, че
следва да бъде взет под внимание факта, че детето и бащата ще живеят в два
отдалечени един от друг града, поради което и режимът на лични контакти следва
да бъде съобразен с този факт. Съдът приема, въз основа на изложеното, че на
бащата *** следва да се определи сравнително широк режим на лични контакти с
детето ***, но съобразен с възрастта му, както и с местоживеенето им. Следва да
бъде дадена възможност бащата да взема при себе си детето всяка последна пълна
седмица/от неделя до неделя/ от месеца с преспиване по местоживеене на бащата.
Бащата да взема детето от местоживеенето му в гр.*** в неделя 10,00 часа и да
го връща пак там следващата неделя в 16,00 часа. Съдът не споделя изложените в
писмената защита на ответницата аргументи, че такъв режим не е в интерес на
детето, тъй като се променя местоживеенето му за 10 дни всеки месец и то
впоследствие ще трябва отново да свиква с посещаването на детско заведение.
Детето понастоящем е на две години и ще посещава детска ясла, а впоследствие детска
градина, където не съществува проблем детето да отсъства по една седмица всеки
месец. Освен това у него ще се създаде стереотип при който да знае, че когато е
при майката, ходи на детска ясла/градина/, а когато е при бащата- не ходи.
Объркване у детето би могло да настъпи, ако бидейки на едно също място в определен
период ходи на детска градина, а в друг- не. Съдът намира, че поискания от
ответницата режим на лични контакти на бащата с детето, при положение, че
детето живее в гр.***, а бащата- в гр.***, всяка първа и трета събота и неделя
от месеца с преспиване при бащата не е в интерес на детето- разстоянието между
двата града е голямо и не би било добре детето да пътува два пъти в месеца, а и
голяма част от времето за лични контакти по този начин би преминала в пътуване.
По тази причина режимът трудно би бил изпълняван редовно, поради което детето
ще бъде на практика лишено от поддържане на лични контакти с бащата и неговите
родители.
Освен
горния режим, следва бащата да взема детето при себе си за един месец през
лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Да взема
малолетното дете в четните години, с преспиване за коледните празници- от 24 декември до 26 декември включително, за
времето от 10,00 часа на първия ден до 16,00 часа на последния, като го взема
от домът на майката и го връша пак там. Да взема детето при себе си в нечетните
години, с преспиване на новогодишните празници/първи и втори януари/ и великденските празници/велики петък, събота,
неделя и велики понеделник, така както са определени официално за съответната
година/, от 10,00 часа на първия ден до
16,00 часа на последния, като го взема от домът на майката и го връща пак там.
С
оглед становището на съда за предоставяне на упражняването на родителските
права на майката, бащата следва да бъде осъден да осигурява месечна издръжка за
малолетното дете ***. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а съгласно нормата
на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК пък предвижда, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съдът приема, че
нуждата на детето от ежемесечна издръжка с оглед на възрастта му е в размер
на 225.00 лв. месечно, които следва да
бъдат осигурени както следва: 105 лв. от майката, която ще получава обезщетение
за отглеждане на дете в размер на 340,00 лв., тъй като очаква отново дете, а
бащата следва да осигурява 120,00 лв. месечна издръжка. Майката ше получава и
детски добавки в размер на 37,00 лв. месечно. По делото не се установи, детето
да има специални здравословни или други потребности, които да обосноват
по-голям размер на издръжката. Отделно от това, детето ще живее по една седмица
от месеца при бащата, който ще осигурява издръжата му в този период, както и ще
прави разходи за пътуване по два пъти в месеца до гр.*** и обратно. Поради това
ищеца следва да бъде осъден да заплаща на детето *** Г. чрез неговата майка и
законен представител ежемечна издръжка в
размер на 120 лв., като тази издръжка следва да бъде платима до 25 – то число
на съответния месец, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на
законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, а за разликата до предявения размер от 150,00
лв., следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да плати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 66,00 лв.
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата,
направените от нея разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявен е неоценяем иск с правно
основание чл.127, ал.2 СК. Минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7, т.4 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждение е в размер на 300 лв., като друг неоценяем иск.
Съдът не споделя развитите от процесуалния представителн на ответниицата
съображения, че е осъществена защита по първоначален и насрешен иск. По делото
е предявен и разгледан един иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, а не първоначален
иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и насрещен иск със същото правно
основание чл.127, ал.2 СК. Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за
мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и
определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на
гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна
самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от
правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и
определящо при разрешаването на такъв спор. Чрез предявявнането на насрешен иск
по същество се достига до обективно съединяване на искове. Съгласно чл.211 ГПК
насрещен иск може да бъде предявен, ако той по рода си е подсъден на същия съд
и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Не е
предявен иск който има връзка с първоначалния или пък такъв с който може да
стане прихващане, а по същество е предявен същия иск. Съдът намира, че правната
сложност на делото не обуславя по-висок размер на адвокатско възнаграждение от
минималния такъв. Фактическата сложност се изразява в това, че по делото е
проведено и производство за постановяване на привременни мерки, в което
производство ответницата също е била представлявана от адвокат, както и две
открити съдебни заседания, поради което съдът намира, че съответния на правната
и фактическа сложност на делото в размер на адвокатското възнаграждение е 450,00
лв. Предвид гореизложеното следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата
сумата от 390,00 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция.
При този изход на делото, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на РС-***, ДТ върху присъдената издръжка в размер на 172,80 лв.,
както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето ***.,
ЕГН********** при майката *** ***, ЕГН********** на адрес: *** ***
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето ***., ЕГН**********, на майката – *** ***, ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето ***., ЕГН********** с бащата ***, ЕГН********** както следва: да го взема при себе си всяка
последна пълна седмица от месеца/от неделя до неделя/ с преспиване по
местоживеене на бащата. Бащата да взема детето в неделя в 10,00 часа от
местоживеенето му в гр.*** *** и да го връща там в следващата
неделя в 16,00 часа. Да взема детето при себе си за един месец през лятото, когато не съвпада с платения
годишен отпуск на майката. Да взема детето в четните години, с преспиване за коледните празници- от 24 декември до 26 декември включително, за
времето от 10,00 часа на първия ден до 16,00 часа на последния, като го взема
от домът на майката и го връща пак там. Да взема детето при себе си в нечетните
години, с преспиване на новогодишните
празници/първи и втори януари/ и великденските празници/велики петък,
събота, неделя и велики понеделник, така както са определени официално за
съответната година/, от 10,00 часа на
първия ден до 16,00 часа на последния, като го взема от домът на майката и го
връща пак там.
ОСЪЖДА ***,
ЕГН********** да заплаща на детето ***., ЕГН**********, чрез неговата майка и
законен представител *** ***, ЕГН**********, месечна издръжка в размер на
120,00 лева, платима до 25 – то число на съответния месец, считано от влизане
на решението в сила, до настъпване на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за
разликата до предявения размер от 150,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, *** ***, ЕГН**********, да заплати на ***, ЕГН**********
сумата от 66 лв. представляваща направени по делото разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ***, ЕГН********** да заплати на *** ***, ЕГН**********
сумата от 390 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ***,
ЕГН**********, да заплати на РС-*** ДТ върху присъдената издръжка в размер на 172.80
лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ