О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
260302 04.12.2020 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД……………………….втори граждански състав, на четвърти декември …………2020 година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар…………………………………………………………………………..
прокурор…………………………………………………………………………,
като разгледа докладваното
от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско дело номер 3318……………по
описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е разпореждане № 261658 от
16.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4004/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на 152,13 лв.
Жалбоподателят „Т.Б.“ ЕАД
счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че
претендира неустойка в размер само на
три месечни абонаментни такси в размер на 62,46 лв., както и неустойка за
ползване на услуги, представляваща разликата между стандартната цена по ценова
листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да
заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството в размер на
89,67 лв. Тази претенция не съставлявала неустойка поради разваляне на
договора, а обезщетение за вредите от неизпълнение на договора. Подлежащата на
връщане отстъпка е такава част от разликата между стандартната цена на устройството,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му какъвто съответства на оставащия срок на договора, а не
цялата предоставена на абоната отстъпка. Счита, че в този размер тя не излизала
от присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не води до
неоснователно обогатяване. Неустойката
била изчислена съобразно спогодба с КЗП от 12.01.2018 г. Вземането за неустойка
не цели заместване на реалното изпълнение на договора, тъй като не се
претендират оставащите, дължими до края на срочния абонамент месечни такси.
Моли разпореждането да бъде отменено.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
било образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „Т.Б.“ ЕАД от
10.03.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Т.И. *** за сумата
от 152,13 лв. Посочено е, че вземането е за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, като 62,46 лв. представляват
стойността на 3-месечни абонаментни такси, а 89,67 лв. – неустойка за
предоставено за ползване устройство
HUAWEI Y6 2017 Grey с отстъпка от
стандартната цена. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си по
договора, като не е заплатил в срок
сумите по издадените фактури за периода от 25.10.2018 г. до 24.01.2019 г. в общ
размер на 362,90 лв.
Първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението с обжалваното разпореждане, като е приел, че уговарянето на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора противоречи на добрите нрави,
тъй като излиза извън рамките на
присъщите за неустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръща в
необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване.
Частната жалба е частично
основателна.
Неустойката
е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на
договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора
имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи
независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните могат да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче
тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен
- и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
В настоящия случай се претендира
уговорена неустойката за разваляне на договор поради неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по него, която по характер е резулоторна, а не компенсаторна.
Компенсаторна би била, ако се претендира неустойка в размер на всички месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, а в случая се претендират
неустойка в размер на три такива такси. Не може да се приеме, че неустойка в
размер на 3-месечните абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави. Според
разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора се отнася и до начина, по който се
изчислява размерът на неустойката. Именно принципът на справедливостта в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес. А законът в случая признава правото на
кредитора да търси неустойка при разваляне на договор поради неизпълнение на
същинско задължение на длъжника.
Не така стои
въпросът за уговорените неустойка в размер на разликата между стандартната цена
на устройството и заплатената при предоставянето му. Тази разлика не се дължи
при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то (развалянето) има
действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща
характер на неустойка за вредите от развалянето им, излиза извън присъщите
функции на неустойката. Без значение е
обстоятелството, че размерът на тази неустойка
съответства на оставащия срок на договора, тъй като устройството би
могло да бъде заплатено изцяло още при сключването на договора. Всъщност това
не съставлява неустойка с присъщите й функции, а последваща промяна на цената
на предоставената услуга. От това
следва, че уговорката е неравноправна по смисъла на закона.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
частично основателна. Разпореждането, в частта, в която заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 62.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
договора е отхвърлено, е неправилно и следва да бъде отменено. Разноски за
настоящото производство не се дължат, тъй като то се развива без участието на
длъжника.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №
261658 от 16.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 4004/2020 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, в частта, в която заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 62.46 лева
- неустойка за предсрочно прекратяване договор за мобилни услуги, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД, ***по
чл.410 ГПК срещу Д.Т.И. *** за сумата от
62.46 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: