№ 463
гр. Благоевград, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500981 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба вх. № 10989 от 12.11.2021 г., подадена от Р. Г. Т., ЕГН
**********, адрес с. Б., общ. Р., обл. Б., ул. „Н. Р.“ № *, длъжник по изпълнително дело
№ 845 от 2018 г. на ЧСИ Г. Ц.. С нея се атакува насочването на принудителното
изпълнение върху паричните суми по сметките на Т. в „Б...“ А., за които тя твърди, че
са несеквестируеми, чрез запорирането им. Развиват се съображения в такава насока.
Иска се отмяна на съответното действие на ЧСИ.
О. Р., взискател в изпълнителния процес, не е взела отношение по жалбата.
Приложени са мотиви от ЧСИ, в които се сочи, че няма допуснати нарушения на
нормите на ГПК.
Представено е копие на изпълнителното дело.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по принудителното изпълнение,
констатира, че жалбата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателката се позовава на несеквестируемост на паричните средства по
банковите й сметки, върху които е насочено принудителното изпълнение чрез
налагането на запор, като твърди, че същите са от пенсия. Това нейно оплакване не
намира опора в материалите от изпълнителното дело.
1
Както се посочва в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдията Борислав Белазелков, чрез уредената в
чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за
издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право
длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава
на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично
вземане. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната не подлежат
на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в
жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.
По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият
обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени
оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания
само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е
допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта, и без да е отправено
изрично искане за това. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което е несъвместимо с
несеквестируемостта.
Смисълът на несеквестируемостта е да не бъде третирано едно лице антихуманно
тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по
искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се
гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки,
които не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в
бъдеще - Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Надежда Зекова.
Длъжникът, който се позовава на несеквестируемостта и претендира да черпи права от
нея, следва да докаже наличието й - Решение № 132 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3781/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова.
След като конкретните факти по казуса се пречупят през призмата на гореизложената
константна съдебна практика, се налага заключението за неоснователност на жалбата
на Р. Г. Т.. За да може последната да се ползва от закрилата по чл. 446 и чл. 446а от
2
ГПК, трябва да докаже, че паричните средства по запорираните й банкови сметки са с
произход пенсия и че размерът на тази пенсия не надвишава минималната работна
заплата. Подобни доказателства от нейна страна обаче не са ангажирани. Запорното
съобщение, изпратено от ЧСИ до „Б...“ А., е с необходимото съдържание, като със
същото изрично е напомнено на банката, че запорът няма да породи действие спрямо
средствата на длъжника от пенсия до размера на минималната работна заплата /чл.
446а, ал. 2 от ГПК/. ЧСИ е действал законосъобразно при налагането на запора, но все
пак, за да се гарантират в пълна степен правата на жалбоподателката, той следва да
изпълни и задължението си по чл. 446а, ал. 5 от ГПК, като уведоми банката за частта от
запорираните авоари, която следва да му се превежда съгласно чл. 446 от ГПК.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи на
последващ инстанционен контрол.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен граждански
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 10989 от 12.11.2021 г., подадена от Р. Г. Т.,
ЕГН **********, адрес с. Б., общ. Р., обл. Б., ул. „Н. Р.“ № *, длъжник по изпълнително
дело № 845 от 2018 г. на ЧСИ Г. Ц., с която се атакува насочването на принудителното
изпълнение върху паричните суми по сметките на Т. в „Б...“ А., за които тя твърди, че
са несеквестируеми, чрез запорирането им.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3