Решение по дело №220/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на К. Л. К., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица]вх. 5, ет. 4, ап. 12 срещу Решение № 51/21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-023-0000403/08.02.2024 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Русе. С посоченото постановление по отношение на жалбоподателя К. са наложени предварителни обезпечителни мерки запор върху вземания от трети лица и запор върху банкови сметки. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отмени цитираното ПНПОМ. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с процесуален представител адв. Т. П., САК, поддържат жалбата на основания, изложени в нея, ангажират писмени доказателства и претендират разноски

Ответната страна – Териториален директор на ТД на НАП Варна, редовно уведомен, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Р. М.- Б., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като иска от съда да отхвърли същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана чрез административния орган от надлежна страна и в съответствие със законовите изисквания за форма и реквизити, в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001823006324-020-001/27.10.2023г., изменена със Заповед № Р-03001823006324-020-00/05.02.2024 г. е възложена ревизия на К. Л. К.. В хода на ревизията е постъпило Искане № Р- 03001823006324-039-001/06.02.2024 г. за предварително обезпечаване на задължения и съдържащо мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ) от ръководителя на ревизията (главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна), отправено до Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна. Като мотив за искането е посочено, че е установено несъответствие между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице К.. Посочено е още, че за изразходените парични средства през ревизираните години не са представени доказателства относно източника на паричните постъпления. Не е установен произхода на съответните суми, които по своята същност реализирани доходи, недекларирани по установения ред. Тези суми включват и доходи по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 12 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от които произтичат задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Във връзка с постъпилото искане, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе е издал ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000403/08.02.2024 г. С постановлението в тежест на К. са наложени следните обезпечителни мерки:

1. Запор върху вземане от трето задължено лице - работодател „Л. 2005“ ЕООД, ЕИК *********; с адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Русе, [улица], вх. Д, ет. 4, представлявано от Л. К., за сумата от 1 550,39 лева.

2. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в следните банки:

2.1. ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД за сумата от 31 550,39 лева.

2.2. ТБ/доставчик на платежни услуги Юробанк България АД за сумата от 31 550,39 лева.

В постановлението изрично е посочено, че запора следва да се счита за наложен до размера на дълга. На К. е указана възможността да обжалва постановлението в 7-дневен срок от връчването му пред териториалния директор на ТД на НАП Варна.

В административната преписка са представени изготвените запорни съобщения на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК съответно до „Л. 2005“ ЕООД; до Банка ДСК АД и до Юробанк България АД, както и данни за тяхното връчване и получени отговори. Приложени са и съответните отговори на юридическите лица, до които са били изпратени съобщенията.

Процесното ПНПОМ е връчено на К. по електронен път на 08.02.2024 г. (л. 24).

Издаденото ПНПОМ е обжалвано от К. по административен ред с жалба с вх. № 3562/15.02.2024 г. (по деловодния регистър на ТД на НАП Варна, офис Русе) в законоустановения срок пред директора на ТД на НАП Варна. В жалбата се сочи, че не са налице правни фактически обстоятелства за издаването на същото, като се твърди, че се постига свръхобезпеченост. Сочи се, че с така наложените ПОМ се оказва натиск върху физическо лице, редовен данъкоплатец и се осъществява административна репресия. Въведено е възражение за липса на обезпечителна нужда и неправилна преценка на органите по приходите, че ще бъдат извършени сделки и разпоредителни действия с имуществото на К.. Не са съобразени следните факти: К. оказва пълно сътрудничество в хода на ревизията; той доброволно е предоставил достъп до банковите си сметки; не е установен дефицит на средства; той е управител и съдружник в друго дружество, от което също получава средства; искането за налагане на ПОМ не е мотивирано; запорираните активи сериозно възпрепятстват дейността на лицето; не е избрана най-целесъобразната обезпечителна мярка; няма риск от събиране на вземанията; няма влязло в сила осъдително решение и издадени изпълнителни листове срещу К.; не са образувани изпълнителни дела срещу него; няма просрочени кредити; дружеството, което К. управлява не е в ликвидация и не е в несъстоятелност; К. се осигурява на максимален осигурителен праг. Релевира се оплакване, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя „Обстоятелството, че решаващият органи и публичният изпълнител действат при условията на оперативна самостоятелност в никакъв случай не означава, че правото им на преценка не следва да бъде подчинено на основните принципи на административния и данъчен процес.“. Разгледана е същността на обезпечителната мярка, прилагането на принципа на съразмерност, което според К. в настоящия случай не е направено; факторите, които следва да бъдат отчетени при избора на съответната мярка. Поискано е решаващия административен орган да отмени обжалваното постановление.

Във връзка с жалбата, с която е сезиран, директорът на ТД на НАП Варна е постановил Решение № 51/21.02.2024 г., с което е потвърдил изцяло обжалваното ПНПОМ. В мотивната част на решението са разгледани подробно всички възражения на жалбоподателя и е направен извод за тяхната неоснователност. Решението е връчено електронно на 21.02.2024 г.

Недоволен от така постановеното решение, К. обжалва същото в настоящото съдебно производство с доводи за незаконосъобразност и неправилност, като издадено в нарушение на закона. Жалбата, с която е сезиран съда, е напълно идентична с тази, с която е бил сезиран решаващият орган – директора на ТД на НАП Варна, като многократно са повтаряни едни и същи възражения в различен вариант на изписване.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят представи като доказателства служебни бележки за облагаеми доходи, за всяка от календарните години в периода 2010 г. – 2023 г. от работодател „Л. 2005“ ООД и за периода 2020 г. – 2024 г. от работодател „М. мес“ ООД. Представен беше и Ревизионен доклад № Р-030011823006324-092-01/19.04.2024 г., с който е направено предложение за установяване на задължения по ЗДДФЛ в тежест на К. в размер на 22 478,63 лева. Също така е представено писмено възражение от К. с вх. № 9840/07.05.2024 г.. срещу посочения ревизионен доклад.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, при съобразяване на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК е решението на директора на ТД на НАП Варна. Трябва да се посочи, че по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на ПНПОМ.

Процесните актове – ПНПОМ и обжалваното решение са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 3 от ДОПК компетентността за издаване на ПНПОМ принадлежи на публичния изпълнител. Обжалваното решение, като резултат от разглеждането на жалбата на К. по административен ред, също е издадено от компетентен орган – съгласно чл. 197, ал. 1 това е директора на компетентната териториална дирекция на НАП, в случая ТД на НАП Варна.

От възраженията в жалбата може да се направи извод, че жалбоподателят сочи нарушение на формата, изразяващо се в липса на фактически и правни основания за издаване на постановлението, т.е. липса на мотиви. Съдът счита, че в постановлението ясно и точно са изложени както фактическите основания, обуславящи налагането на ПОМ, така и свързаните с тях правни основания. Изрично следва да се посочи, че по отношение на възраженията за мотивите на постановлението в жалбата се установяват вътрешни противоречия – тези възражения варират в интервала от изцяло липса на мотиви, през наличието на такива, но недостатъчни по количество и до признанието, че такива съществуват, но са неоснователни и не отразяват правилно действителната ситуация. Представените от съда разсъждения са относими и за решението на директора на ТД на НАП Варна. Съдът приема, че не са налице нарушения във формата на разглежданите актове, тъй като то отговаря на изискванията на чл. 196, ал. 1 от ДОПК, а решението е мотивирано съгласно чл. 97, ал. 1 от ДОПК.

В жалбата (стр. 9, предпоследен абзац) бланкетно се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без това твърдение да е подкрепено с доказателства. Независимо от безразборно изложените възражения, може да се направи извод, че единственото конкретно нарушение, което се сочи в тази връзка, е следното: „В настоящия случай нито органът, наложил обезпечителната мярка, нито по-горестоящият административен орган, е събрал по реда на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК доказателства, относими към преценката за наличие на обезпечителна нужда.“. Съдът счита, че за органа по приходите не съществува задължение да се съобрази с други фактори извън имущественото състояние на ревизираното лице, тъй като тези други фактори не може да послужат за обезпечаване на предполагаемото вземане. Посочени са в искането за налагане на ПОМ, а впоследствие и в постановлението причините за необходимост от обезпечаване – установено е несъответствие между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице К., като не са представени доказателства относно източника на паричните постъпления за изразходените парични средства през ревизираните години. Към искането са представени данни за имущественото състояние на К.. В този смисъл при издаване на ПНПОМ не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са правилата и за постановяване на решението от директора на ТД на НАП Варна, като принципно жалбоподателят не въвежда възражения в тази насока.

Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.

Обезпечителните мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК), като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания в хода на ревизионното производство. Целта е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха попречили на събирането на задълженията за данъци, които евентуално ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5.

Компетентният публичен изпълнител следва да извърши преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК разполага с правомощието да наложи обезпечение, т.е. преценката се реализира в условията на дискреция. Съдът счита, че подобна преценка е извършена и е достигнато до извод, че е налице необходимост от налагане на ПОМ.

Както обжалваното решение, така и потвърденото с него ПНПОМ, са съответни на материалния закон.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като според ал. 2 Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно чл. 198, ал. 1 от ДОПК Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал. 2 Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл. 200 - чл. 207 от ДОПК е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.

Следователно законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Първата хипотеза, посочена в чл. 197, ал. 3, изречение първо от ДОПК при която съдът може да отмени ПОМ не е налице в конкретния случай. Не са представени нито с жалбата, нито до приключване на съдебното дирене доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените обезпечителни мерки, съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК, наложени с процесното ПНПОМ.

Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3, изречение второ от ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане на жалбоподателя. За налагането им не се изисква изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК и затова липсата му не обуславя отмяната им. Общото правило по чл. 195, ал. 1 от ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалната норма на чл. 121, ал. 1, изречение първо от ДОПК, който изрично позволява предварителни обезпечителни мерки да се налагат в хода на ревизията за подлежащите на установяване задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, преди ревизионен акт за тях да е издаден като изпълнителен титул. Впоследствие, в конкретния случай, вече при издаден РА, с който се установяват публични вземания е издадено друго ПНОМ, които не са предварителни по своя характер.

Спорът по същество се свежда до преценката на третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, изречение трето от ДОПК - дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК според която В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Анализът на посочената правна норма сочи, че за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни мерки е необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство; 2) да се очаква установяването на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 3) извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на установените с бъдещия ревизионен акт задължения. Изпълнението на тези изисквания съставлява и мотивиране на ПНПОМ. В настоящия случай съдът намира, че изискванията са изпълнени като изложените обстоятелства в искането от 06.02.2024 г. за предварително обезпечаване на задължения, следва да се възприемат като мотивиране по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

Доколкото се касае за предварителна обезпечителна мярка, към момента на налагането й не се изисква публичното вземане, което се очаква да бъде безспорно установено в хода на ревизията, да бъде конкретно доказано. Това доказване предстои да се извърши в хода на ревизионното производство, първоначално с ревизионния доклад и след това с ревизионния акт.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК предвижда, че обезпечение се извършва, ако без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Целта на уредбата е защита на публичния интерес, на фиска за да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване. Определяща е обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. В настоящия случай това обстоятелство по отношение на жалбоподателя е изследвано както в искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки, така и в постановлението за налагането им като е констатирано, че размерът на активите/имуществото на жалбоподателя точно обезпечава размера на очакваните задължения. Този факт обаче категорично се оспорва от жалбоподателя К. в сезиращата съда жалба. Според релевираните възражения, К. разполага с достатъчно имущество; няма данни да предприема действия с последното и затова не следва да му се налагат ПОМ. Съдът не е съгласен с възраженията в тази връзка. Всяко евентуално действие от страна на длъжника с неговото имущество безспорно би затруднило събирането на установените публични вземания, а в зависимост от вида на действието е възможна хипотеза, при която същите да се окажат несъбираеми. По тази причина органът по приходите, извършващ ревизията на К., правилно е предприел действия по обезпечаване на държавните вземания.

Представените в съдебно заседание доказателства от жалбоподателя – вече посочените служебни бележки за облагаемите доходи при двама различни работодатели не гарантират, че К. няма ад се разпореди със собственото си имущество до приключване на ревизионното производство. А. К. счита, че притежава достатъчно средства, има възможност да поиска замяна на наложените ПОМ с банкова гаранция.

В този смисъл наличието на обезпечителна нужда е обосновано и както в самото ПНПОМ, така и в обжалваното решение са изложени мотиви за необходимостта от налагане на ПОМ, поради което не е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл. 195, ал. 2 от ДОПК.

В жалбата се сочи, че с издаването на ПНПОМ, потвърдено с обжалваното решение е нарушен чл. 121, ал. 3 от ДОПК, съгласно който Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съдът не установи подобно нарушение. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, тъй като с мерките се защитават в най-пълна степен интересите на фиска и обществото, а жалбоподателят не е посочил, в какво точно се изразява засягането на дейността му и в каква степен е това засягане. Твърдението, че се препятства дейността на физическото лице не отговаря на действителността. Това е така, защото запорът е наложен върху сметките на К. като физическо лице и не се твърди, че той осъществява дейност като такова. Напротив, посочено е, че той е управител на търговско дружество, което е самостоятелен участник в търговския оборот и не би следвало дружествените финанси и личните финанси на К. да са свързани/смесени.

Ако дейността на К. е затруднена, той разполага с правната възможност да поиска промяна във вида на наложените ПОМ. В ДОПК са предвидени достатъчно правни възможности за длъжника, при упражняването на които той би могъл да избегне евентуалното спиране на дейността му, поради което не е налице нарушение на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, каквито са възраженията на К., но отново трябва да се посочи, че няма доказателства той да осъществява дейност в качеството на физическо лице..

Не е налице твърдяната свръхобезпеченост, тъй като в постановлението ясно е посочен размера на запорираната сума.

Предвид най-разнообразните по характер възражения, въведени в сезиращата съда жалба, необходимо е да се посочи и следното:

Не е налице прекомерно обременяване на длъжника, тъй като само върху един от няколко възможните източници на доходи (според твърденията в жалбата К. получава доходи от „Л. 2005“ ЕООД и като управител и собственик на друго търговско дружество) е наложен запор.

Налице е противоречие в твърденията на К. – първоначално приема, че публичният изпълнител действа в условията на оперативна самостоятелност, а след това твърди, че същият действа при обвързана компетентност

Органът по приходите е изпълнил вменено му по закон задължение да осигури събираемостта на дължими публични държавни вземания и не е реализирал „….толкова агресивен административен натиск срещу физическо лице, на което са му наложени множество предварителни обезпечителни мерки.“

На К. не са наложени множество ПОМ, а само един вид – запор върху парични средства.

Ирелевантни за налагане на ПОМ са пълното съдействие на К. в хода на ревизията; доброволното предоставяне на достъп до банкови сметки, липсата на изпълнителни листи; липсата на осъдително решение (неясно за какво) и липсата на издадени изпълнителни листове срещу него.

Без значение е статуса (действащо; ликвидация; несъстоятелност) на „М. мес“ ООД, за което дружество е посочено, че се управлява от К. по причина, вече посочена от съда – дружеството е юридическо лице; ревизията на К. е в качеството му на физическо лице. Не е налице идентитет между физическото лице К., на което се извършва ревизия и К. в качеството му на управител на посоченото търговско дружество.

Съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите правни норми, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното, сезираният съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ТД на НАП Варна следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Л. К., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица]вх. 5, ет. 4, ап. 12 срещу Решение № 51/21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0000403/08.02.2024 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Русе..

ОСЪЖДА К. Л. К., [ЕГН]ЕГНда заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението е окончателно.