Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 10.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 09.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2517 по описа за 2019 годиН.Н.Районен съд - К., З.да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело № 2517/2019 г. по описа на
Районен съд- К. е образувано от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със седалище н адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.
чрез пълномощника: юрисконсулт Е.Р. срещу
Е.П.Я., ЕГН **********,*** с
правно основание: чл. 415 от ГПК с цена
на иска: 1 095,00 лева.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител сочи, че на 13.01.2015 г. бил сключен договор
З.продажба и прехвърляне на В. (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и „,Микрокредит“ АД., по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № САSН-******от дата 02.06.2014 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Е.П.Я. било прехвърлено в полза на „Микрокредит“
АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви.
Сочи, че
на 08.04.2016 г. с подписан Анекс № 2 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на В. /цесия/ от 16.01.2015г.. сключен между „Микрокредит“ АД и „А.з.с.н.в.“
ООД, „Микрокредит“ АД прехвърлило в
полза н.“А.з.с.н.в.“ АД вземането.
Сочи, че в
изпълнение на изискванията на закона и
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо
от страна на „Микрокредит“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. продажбата на
вземането от 16.01.2015 г. Също така
било изпратено и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-П-БНПМ2/СА5Н-******от 25.04.2016
г. от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД за
извършената на дата 13.01.2015 г. цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и „Микрокредит“ АД. Двете уведомления били изпратени едновременно до длъжника
на посочения в договора за заем адрес. Писмата се върнали в цялост.
Сочи, че
към настоящата искова молба приложено представят Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-БНПМ1/САSН-******от 20.09.2019 г. и Уведомително писмо
Изх.№ УП1Д-С-БНПМ2/САSН-******от
20.09.2019. като моли съда да връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Твърди, че
на 02.06.2014 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и Е.П.Я. като Кредитополучател бил сключен
договор за потребителски кредит с № САSН-******.
Съгласно същият, кредиторът се задължил да предостави на Кредитополучателя под
формата на заем парична сума в размер на 1 200,00 лв. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и
бил посочен в него. Общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 2 544.00 лв. На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
08.05.2015 г., на 48 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от които по
53.00 лв. Срокът на договора изтекъл на 08.05.2015 г. с последната погасителна
вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че
съгласно чл. 4 от Общите условия към договора за потребителски кредит, при
забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от
21.09.2014 г.до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва бил 562,00 лева.
Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, погасена до
момента, била в размер на 2011.00 лв., с която са погасени, както следва:
договорна лихва: 1344,00 лв., главница: 667,00 лв.
Сочи, че
съдът уважил претенцията им към длъжника по образувано ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К., била
издадена Заповед за изпълнение, която
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Моли съда
да постанови съдебен акт, по силата н.който да призн.е за установено по
отношение на длъжника Е.П.Я., ЕГН **********,***, че същата дължи на „А.з.с.на в.“
ЕАД сумите, както следва: 533,00 лв. - главница по Договора за заем; 562,00 лв.
(петстотин шестдесет и два лева) - представляващи обезщетение за забава,
считано от 21.09.2014 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата н.входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
за разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Препис от исковата молба и
приложенията към нея са му редовно връчени.
Ищцовото дружество „А.з.с.на в.“ ЕАД е редовно
призовано за датата на съдебното заседание, не изпращат представител. Пълномощникът
на дружеството юрисконсулт Божидара Рангелова, депозира становище, в което заявява, че
поддържа исковата претенция, като претендира
за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условията за това.
Редовно призована за датата н.съдебното заседание,
ответницата не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в нейно
отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: заверени
преписи от следните документи: Договор за потребителски кредит с № САSН-******/02.06.2014 г., ведно с условия
по договор за потребителски кредит; Застрахователен
сертификат и формуляр за потребителски заем; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „А.з.с.на в.“ ООД и „Микрокредит“
АД, ведно с Анекс 2 от 08.04.2016 г.; Потвърждение за сключен.цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. между „А.з.с.на в.“ ООД
и „Микрокредит“ АД; Пълномощно от
Изпълнителния директор на „Микрокредит“ АД;
Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНПМ2/САSН-******от 25.04.2016; Уведомително
писмо Изх.№ УПЦ-П-БИПМ1/САSН-******от
25.04.2016 г. и известия за доставяне.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 09.12.2019 г.,
съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2019 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 75,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 375,00 лева, от които 25,00
лева за държавн. такса и 350,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.Я., ЕГН **********,***, че
дължи на „А.ЗА С.НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от Д.Б.Б.
– изпълнителен директор, по Заповед за изпълнение № ***/04.06.2019 г. по ч.гр.д.
№ ****/2019 г. по описа на РС-К. следните суми: 533,00 лева /петстотин тридесет и три лева
и 00 ст./ главница; 562,00 лева
/петстотин шестдесет и два лева и 00 ст./ обезщетение за забава от 21.09.2014 г. до
датата н.входиране на заявлението в съда и законна лихва върху главницата от
03.06.2019 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.П.Я., ЕГН **********,***, да заплати на А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от Д.Б.Б. – изпълнителен директор
сумата от 450,00 лева четиристотин и петдесет лева и 00 ст./ за направените съдебно и
деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2019 г. и по настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ