РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Враца, 19.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 18.01.2018г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 600 по описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.231 от Закона за МВР.
Образувано е въз основа на жалба на Ц.Д.Б.
*** против Заповед №369з-1044/02.08.2017г.
на ДИРЕКТОРА на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР ВРАЦА, с която му е наложено
дисциплинарно наказание “Уволнение” и е прекратено служебното му правотношение,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 04.08.2017г. В
жалбата се сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като посочените
в нея за извършени нарушения на служебната дисциплина не са установени по
безспорен и категоричен начин. Освен това се твърди, че са допуснати съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила при издаването на заповедта,
тъй като в хода на дисциплинарната проверка от жалбодателя не са искани
сведения, нито му е дадена възможността да сочи доказателства в своя защита.
Като нарушение на процесуалните и материалноправните
разпоредби се заявява и обстоятелството, че в мотивите на заповедта са посочени три
отделни нарушения на служебната дисциплина, а е наложено едно дисциплинарно
наказание, без да става ясно по какъв начин е определено същото. Прави се
искане за отмяна на заповедта заедно с всички произтичащи от това законни
последици.
Процесуалните представители на
жалбодателя *Т. и *П. в съдебно
заседание поддържат изложените в жалбата съображения, правят искане за отмяна
на оспорената заповед и присъждане на деловодните разноски. В писмена защита,
депозирана от *Т., се развиват подробни съображения относно незаконосъобразността
на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, които
се изразяват в следното:1. При издаване на заповедта е допуснато нарушение на
чл.197 ал.3 от Закона за МВР, който дава възможност при едновременното установяване
на две и повече дисциплинарни нарушения да
се наложи едно дисциплинарно наказание, но преди това за всяко нарушение
следва да се определи конкретно наказание и едва след това да се определи общо
наказание, което в настоящата хипотеза не е сторено. Това нарушение води до
невъзможността съдът да осъществи контрол как и дали правилно е определено
наложеното на жалбодателя най-тежко наказание. 2. В защитата се сочи, че дисциплинарнонаказващият
орган не е посочил дали са възникнали общественоопасни или вредни последици от
деянието на жалбодателя, не са изяснени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, нито формата на вината на наказаното лице, не се е запознал с
цялото кадрово досие на служителя, а се е задоволил да възприеме само посоченото в справките и
становищата на дисциплинарната комисия. Освен това няма обсъждане на дадените
след запознаване със справката обяснения на жалбодателя, а само формално е
посочено, че са неоснователни, няма произнасяне по въпроса защо не са взети
обяснения от сочените от него лица, както и защо не е отстранен, респ. защо е
следвало да продължи да участва в комисията, осъществяваща дисциплинарното
разследване, лице, за което жалбодателят е посочил, че е в конфликт и се
съмнява в неговата безпристрастност. 3. В защитата се излага становище, че проведеният
спрямо жалбодателя процес не е справедлив съобразно стандартите, посочени в
чл.6 от ЕКПЧ. 4. Заявява се също, че в хода на дисциплинарната проверка не е
установено по категоричен начин, че жалбодателят е извършил сочените в
заповедта нарушения, като се твърди, че дадените от разпитания като свидетел Т.
сведения си противоречат, че не е
извършена проверка кой е
публикувал текста и снимките в
профила на жалбодателя, както и че присъствието му в заведение
не означава, че това е по повод празненство на лице, което по същото време се
намира в същото заведение. Освен искането за отмяна на наложеното наказание се
прави и искане за установяване на неговата прекомерност.
Ответникът по оспорването Директор на ОД на МВР ВРАЦА в
съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуалния си представител *Д.П., оспорва
изцяло жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Становището му е, че дисциплинарното
производство е проведено и приключило съобразно законовите разпоредби и при
издаване на оспорената заповед не са допуснати сочените в жалбата нарушения, поради
което същата като законосъобразна следва да бъде потвърдена. Сочи се, че по
време на проверката жалбодателят е запознаван своевременно с всяко действие на дисциплинарната
комисия, като му е била давана възможност да изрази становището си. Изтъква се,
че отводът на член от комисията не е направен своевременно от жалбодателя,
поради което е останал без последствия. Заявява се, че след като за всяко от
трите установени нарушения се предвижда дисциплинарно наказание „Уволнение“,
това е достатъчно, за да се приеме, че общото наложено наказание следва да е от
този вид. Също така се сочи, че от събраните в дисциплинарната преписка
доказателства безспорно се установяват сочените в заповедта нарушения и
събраните в съдебно заседание допълнителни доказателства, не опровергават този
извод на дисциплинарнонаказващия орган. Изразява се становище, че макар и едно
от твърдените нарушения да е извършено извънработно време, служителят в МВР
следва навсякъде да спазва етичните правила и да не уронва престижа на
службата. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят е работил като ** на
отделение в ** към РУ „АЕЦ Козлодуй“ към ОД на МВР Враца. Въз основа на
Докладна записка рег.№369р-4773/16.03.2017г. /стр.256/ , изготвена от Началник
отдел „ОП“ за извършена проверка за времето от 15.03.2017г. до 03.45ч. на
16.03.2017г. за непосредствено изпълнение на ППД в РУ – АЕЦ Козлодуй, относно неетично
поведение на жалбодателя спрямо служителя в РУ Т.Т., е издадена Заповед №369з-329/21.03.2017г. на Директора на ОД на МВР Враца за извършване
на проверка, назначена е комисия и е определен срок за представяне на становище
19.04.2017г. Жалбодателят е запознат със заповедта на 24.03.2017г., видно от
отметката върху нея. За случая е уведомена и Дирекция „Инспекторат“ при МВР,
според становището на която с рег. №4575р-845/07.04.2017г., проверката следва
да се извърши от местната структура на МВР. Със Заповед №369з-568/03.05.2017г. срокът
на проверката е удължен с 30 дни, жалбодателят е уведомен за тази заповед на
04.05.2017г., видно от отметката върху нея. Комисията е изготвила Справка с
рег.№369р-7868/10.05.2017г. / стр.227/, в която е приела, че с поведението си
спрямо служителя Т.Т. жалбодателят е извършил тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, тъй като е извършил „ деяния,
несъвместими с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“, вследствие на което е направила предложение
против жалбодателя да бъде образувано дисциплинарно производство и същият да
бъде отстранен от длъжност. Ответникът е възприел направеното от комисията
предложение и е издал Заповед №369з-643/12.05.2017г. /стр.222/ за образуване на дисциплинарно производство
по чл.207 ал.1 т.2 от ЗМВР против жалбодателя и
временно го е отстранил от длъжност. С тази заповед е назначена комисия,
която да проведе дисциплинарно разследване, с определен срок до 09.06.2017г., същата е доведена до знанието
на жалбодателя на 15.05.2017г. Със Заповед №369з-748/08.06.2017г. описаната по-
горе заповед е изменена и допълнена, като е възложено разследване по отношение
на изнесената в пресата информация за среща на жалбодателя с лица от
криминогенния контингент и срокът е удължен до 10.07.2017г. Със Заповед
№369з-899/07.07.2017г. срокът на дисциплинарното разследване е удължен до
20.07.2017г. За двете заповеди за удължаване на срока на извършване на
дисциплинарното разследване жалбодателят е уведомен съответно на 12.06.2017г. и
на 07.07.2017г. Комисията е снела сведения от лица, които е счела за
съпричастни с дисциплинарното разследване, събрала е писмени доказателства,
след което е изготвила Обобщена справка рег.№369р-11669/14.07.2017г. /стр.106/,
в която е направила изводи за наличие на достатъчно доказателства за тормоз и
унизително отношение на жалбодателя спрямо служителя Т.Т., което е станало не
само на датата 15.03.2017г., но е продължило и по време на извършване на
проверката чрез публикуване на обидни постове в личната му страница във
„Фейсбук“, представляващи колаж на автомобил и текстова част с обидни и
заплашителни думи. В тази справка е отразено също, че по време на проверката по
установяване на описаното по-горе дисциплинарно нарушение, е доказано, че
жалбодателят на 16.05.2017г. между 22.30-23.40ч. е присъствал на рожден ден на
криминално проявеното лице М. П. К. в ресторант „Ч.“ в гр.В., като на това
събитие са присъствали и други криминалнопроявени лица. Тази проява на
жалбодателя е добила медиен отзвук, като в
страницата за новини на местна
медия е отразено, че „ Граждани снимаха
скандално ченге на разпивка с криминогенен контингент“, което според комисията
се е отразило негативно върху престижа на МВР. Във връзка с изнесеното в
пресата с Разпореждане рег.№369р-8872/30.05.2017г. е назначена експертна
справка на видеозапис от охранителна камера №4 в ресторант „Ч.“ гр.В. за
времето от 22.28ч.-23.42ч. на 16.05.2017г., след което да се опишат действията
на жалбодателя и се изготви фотоалбум със снимки. Същото е сторено от експерта и от приложения
фотоалбум и обяснителната записка е видно, че в посочения по-горе интервал от
време жалбодателят е бил в двора на заведението с лицата от криминогенния контингент. С оглед обстоятелството, че по време на
проверката са констатирани две тежки нарушения на служебната дисциплина,
комисията прави предложение на жалбодателя да бъде наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“. За справката жалбодателят е уведомен на 18.07.2017г. и е
заявил, че ще даде обяснения в срок от 24 часа, същата е била приета от
ответника на 18.07.2017г. На 19.07.2017г. с вх.№369000-8515 жалбодателят е дал
обяснение във връзка с нарушението, за което е било образувано дисциплинарното
производство, както и за другите, за които се твърди, че са установени по време
на проверката, което е било прието от ответника на 01.08.2017г. В него той
твърди, че изнесеното в социалната мрежа „Фейсбук“ не е извършено от него, тъй
като това е семеен профил и постовете са на съпруга му, както и че не е
присъставал на рожден ден на криминално проявеното лице М. К. Комисията,
назначена за провеждане на дисциплинарното разследване е направила предложение
с рег.№369р-12030/20.07.2017г., за удължаване на срока на проверката, за да се
извърши проверка на възраженията на жалбодателя, които той е депозирал с
писменото си обяснение. Със Заповед
№369з-980/20.07.2017г. на ответника
срокът за разследване по образуваното дисциплинарно производство е
удължен до 09.08.2017г., с която заповед жалбодателят е запознат на 20.07.2017г.
След осъществяване на допълнителни действия във връзка с дисциплинарното
разследване, комисията е изготвила Обобщена справка с
рег.№369р-12672/28.07.2017г. /стр.68/, приета от ответника на 01.08.2017г. В
тази справка комисията приема, че жалбодтелят е осъществил три дисциплинарни
нарушения: осъществен тормоз над служителя Т.Т. на работа на 15.03.2017г. и
чрез „Фейсбук“ в следващите дни, присъствие на рожден ден на лице от
криминогенния контингент на 16.05.2017г. и събиране на т.н. „такса спокойствие“,
изразяваща се във вземане на пари от определени лица, на които той се явява
пряк ръководител, за да бъдат разпределени на работа на постове, които не са
много натоварени. Комисията приема, че тези нарушения са тежки и прави
предложение жалбодателят да бъде уволнен дисциплинарно. С тази справка последният
е запознат на 28.07.2017г. и е дал сведение по нея с рег.№369000-9039/31.07.2017г., прието от
ответника на 01.08.2017г. В него се излагат същите възражения, каквито са
направени и в предходното сведение от 19.07.2017г. След запознаване с дадените
от жалбодателя сведения и аргументирайки се защо ги приема за неоснователни,
комисията, извършваща дисциплинарното разследване, е изготвила Становище с
рег.№369р-12841/31.07.2017г., прието от дисциплинарнонаказващия орган на
01.08.2017г., в което отново е заявено, че описаните по-горе три дисциплинарни
нарушения са доказани по безспорен и категоричен начин, като е направено
предложение дисциплинарноразследваното лице да бъде наказано с „дисциплинарно
уволнение“. Приемайки изразеното в становището и обобщените справки на
разследващата комисия, ответникът е издал оспорената пред съда Заповед
№369з-1044/02.08.2017г., с която е наложил на жалбодателя дисциплинарно
наказание „уволнение“. Във връзка с направеното възражение на жалбодателя, че
не е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е
допусната и изслушана съдебнографологична експертиза, която установи, че
положеният подпис в списъка на служителите, запознати с етичните правила, е на
жалбодателя. В съдебната фаза на производството са разпитани две групи
свидетели – посочени от жалбодателя и от ответната страна. В показанията си
свидетелката С.Б.,* на жалбодателя, заявява, че постовете във „Фейсбук“ са
нейни, независимо от това, че там е посочено името на*, тъй като профилът е *и
всички в тяхното *го ползват. Свидетелят Г. твърди, че на датата 16.05.2017г.
заедно с жалбодателя и съпругите си действително са посещавали ресторант „Ч.“, но
това не е било свързано с рождения ден на лицето М.К. и не са седяли на масата
на участниците в тържеството. Факти в обратен смисъл изнася свидетелят Б., който е бил участник в тържеството
и който заявява, че жалбодателят и свидетелят Г. са поднесли подаръци на
рожденика и са седнали на неговата маса. Свидетелите М. и Г. заявяват факти,
свързани с даване на пари на жалбодателя, за да не праща съответния служител на
място, където условията са по-тежки. Свидетелите Т. и М. установяват, че
жалбодателят е проверявал вещите на първия във връзка с изчезнала „подписка“,
както и че е имало обидни публикации във „Фейсбук“ в профила на жалбодателя,
които те са свързали с първия свидетел. По делото са приобщени и всички
доказателства, събрани в дисциплинарната преписка. Прието е, че с действията си
жалбодателят е нарушил чл.194 ал.2 пр.първо и т.4 от Закона за МВР, за което е
предвидено наказание „уволнение“ съобразно чл.203 ал.1 т.7 пр.второ и т.13 вр. с чл.197 ал.1 т.6 от същия закон. Заповедта
за дисциплинарно наказание е връчена на жалбодателя на 04.08.2017г., а жалбата против нея е предявена на 15.08.2017г.
с вх.№369002-57 от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от
надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен
акт, подлежащ на оспорване, поради което
е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Дисциплинарното производство е проведено и наказанието е наложено от
компетентния дисциплинарнонаказващ орган, в лицето на Директора на ОД на МВР
Враца в съответствие с разпоредбата на чл.204 т.3 от ЗМВР. В изпълнение на
задължението си за служебна проверка на административния акт съобразно чл.168
от АПК, съдът намира, че същият не е нищожен, тъй като е издаден в съответствие
с материалната и териториалната компетентност на неговия издател. Заповедта е
издадена в установения в чл.195 ал.1 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението. Съгласно чл.196 ал.1 от същия закон дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно
наказващ орган. Обобщените справки на
дисциплинарно разследващата комисия са постъпили при ответника съответно на
18.07.2017г. и на 01.08.2017г., видно от отметките с положен подпис, а
заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 02.08.2017г.,т.е. в
законоустановения срок.
Спазена е и процедурата, визирана в чл.205 и сл. от ЗМВР.
Дисциплинарното производство е започнало с издаването на нарочна заповед,
назначена е дисциплинарноразследваща комисия, която е събрала доказателства,
запознала е дисциплинарноразследваното лице с тях, изготвила е две обобщени справки
и становище, връчени на лицето по съответния ред, дала му е възможност за
обяснения и е приела тези, които лицето е представило. Наказващият орган е приел писмените обяснения на жалбодателя относно
провежданото против него дисциплинарно производство преди произнасянето си. Издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа и всички реквизити, няма
основание да се приеме, че дисциплинарните нарушения са неясно описани и жалбодателят не е разбрал в какво се изразява дисциплинарното
обвинение и в този смисъл правото му на защита да е било ограничено.
Неразпитването на посочените от него с писмена молба лица не е нарушаване на
правото му на защита, тъй като същият не е посочил какви факти и обстоятелства ще установяват
те. В дадените от него сведения също не се посочват доказателства, които да
бъдат събрани от дисциплинарноразследващия орган, а само формално се отрича отразеното
в представените му за запознаване обобщени справки и становище. При тези
констатации не може да бъде споделено становището на процесуалния представител
на жалбодателя, че същият не е
получил право на справедлив процес по
смисъла и стандартите на чл.6 от ЕКПЧ.
В мотивите на оспорената заповед са
описани три нарушения на служебната дисциплина, които дисциплинарнонаказващият
орган е приел за тежки. Първото нарушение се изразява в това, че жалбодателят е
извършил действия, уронващи престижа на службата, като е извършил
нерегламентиран обиск и претърсване на
лични вещи, придружени с обидни думи, спрямо служителя Т.Т. по време на изпълнение
на служебните му задължения на 15.03.2017г., както и на 26.03.2017г. с
публикуване на обиди и заплахи в личния му профил във „Фейсбук“, които са
станали известни на неограничен брой лица и
на самия служител, с преки
негативни последици за него. Съдът намира, че това нарушение се явява доказано,
както от събраните сведения и разпечатки по време на дисциплинарното
разследване, така и от показанията, дадени пред съда от свидетелите Т. и М. Съдът
не кредитира показанията на свидетелката Б., както с оглед на обстоятелството,
че е * на жалбодателя и съответно заинтересована от изхода на спора, така и
защото показанията й бяха уклончиви, непоследователни, без мотивировка защо тя
е извършила публикациите от профила с името на*, защо използва обръщението
„колеги“, след като не работи в
системата на МВР и доколко е запозната с работата и действията на служителите
от тази система. Освен това, след тези публикации, жалбодателят не е направил
опровержение, че не произхождат от него и че не е съгласен с тях, а е развил
защитната си теза едва по време на разследването от дисциплинарната комисия.
Също така без значение е и обстоятелството дали
жалбодателят е проверил сам
вещите на свидетеля Т. или му е наредил да ги покаже, като последното не се
отрича от него. Правилно в мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение е
прието, че с това си поведение жалбодателят виновно е нарушил Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в системата на МВР в неговите т.15
–„Държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме“, т.19-
„Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ ,
т.20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си и т.67 – „В отношенията
между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като
тормоз от психически, физически,сексуален и всякакъв друг характер“. Правилно е
прието, че нарушаването на тези етични правила се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на
194 ал.2 т.4 от Закона за МВР, за което се предвижда наказание „Уволнение“ съобразно чл.203 ал.1
т.13 от същия закон.
Второто описано нарушение в заповедта се
изразява в това, че жалбодателят е получил от служител на МВР – Е.М., сумата от
90лв., за да извърши определена услуга и след като не е сторил това, е отказал
да я върне, като е заявил, че тя ще послужи служителят да остане на този пост,
на който работи към момента и няма да бъде преместен на пост с по-тежки
задължения. Това нарушение също е доказано от обясненията, дадени от М. по време на дисциплинарното разследване и
от показанията му, дадени в съдебно заседание. Жалбодателят не е посочил
доказателства в обратен смисъл, които да бъдат събрани от дисциплинарноразследващата
комисия или от съда по време на съдебното следствие. Правилно ответникът е приел, че с това си
поведение жалбодателят е осъществил състава на чл.203 ал.1 т.7 от Закона за
МВР, като е използвал служебното си положение с цел лична облага, както и че е
допуснал нарушение на Етичния кодекс в т.15
–„Държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме, т.20 - „Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“ и т.42 – „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от
правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване“.
Законосъобразен е изводът, че това нарушение следва да бъде наказано с дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Третото нарушение, посочено в
заповедта, е това, че на 16.05.2017г. между 22.30ч.-23.40ч. жалбодателят е
присъствал на рожден ден на криминалнопроявеното лице М. К. в ресторант „Ч.“ в
гр.В., като на събитието са присъствали и други лица от криминогенния
контингент, с които той е демонстрирал приятелски отношения и това е станало
достояние на широк кръг от лица след публикация в местната преса. Съдът намира,
че и това нарушение е доказано чрез
изготвената по време на дисциплинарното разследване Експертна справка, в която
подробно е описано поведението на жалбодателя, същата е придружена със снимков материал, без да е
опровергана чрез допустими доказателствени средства от жалбодателя. Съдът не
дава вяра на показанията на свидетеля Г.,
който в съдебно заседание заяви, че действително на посочената дата с
жалбодателя и съпругите им са били в заведението, но без повод и са седели на
отделна маса, тъй като те не
кореспондират с приетата като доказателство и неоспорена Експертна справка,
а също така те са
опит този свидетел да оправдае и собственото си поведение като служител
в МВР. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., тъй като същите са безпротиворечиви
и в съответствие с установеното чрез експертната справка. Законосъобразен е
изводът на ответника, че с поведението си жалбодателят е нарушил Етичния кодекс
в т.19 – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява“, като това става в работно и извънработно време съобразно т.11
б.“а“ от кодекса. Правилно е прието, че това е тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от Закона за МВР, за което на
основание чл.203 ал.1 т.13 се предвижда
наказание „уволнение“.
Възражението, че жалбодателят не е
запознат с изискванията на Етичния кодекс, тъй като не се е подписал в списъка,
изготвен при запознаване на служителите с този нормативен акт, поради което нарушаването
на същите не може да му се вмени като виновно поведение, е неоснователно. На
първо място, допуснатата и приета от съда съдебно графологична експертиза
доказа, че подписът, положен в представения по делото списък, е на жалбодателя, а освен това Етичният кодекс съгласно чл.150 ал.1 от ЗМВР се обнародва в ДВ, при което жалбодателят като държавен служител в
структурата на МВР е имал възможността и
задължението да се запознае с него.
Неоснователно се явява и възражението
на процесуалния представител на жалбодателя за допуснато нарушение на чл.197
ал.3 от Закона за МВР, тъй като преди определяне на общото наказание “уволнение“
ответникът не е определил поотделно наказанието за всяко едно от трите
нарушения. Видно от мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение, за всяко
едно от посочените нарушения дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че се
предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“, от което може да се направи
извода, че наказанието за всяко едно от нарушенията е обсъдено преди налагане
на общото наказание. Наложеното общо наказание е съразмерно на извършените нарушения,
с него се постигат и целите на закона, поради което и искането да се приеме
същото за прекомерно, е неоснователно.
По тези съображения съдът намира, че
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да бъде потвърдена като законосъобразна.
При този изход на спора и при своевремнно
направено искане на ответника следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300/триста/лв. На жалбодателя не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц.Д.Б. *** против ЗАПОВЕД №369з-1044/02.08.2017г.
на ДИРЕКТОРА на ОД на МВР ВРАЦА, с
която му е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в РУ
АЕЦ Козлодуй, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
Ц.Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР ВРАЦА
сумата 300/триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: