№ 196
гр. Н., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620101671 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на ищцата С. Х. М., с
постоянен адрес:гр. Н., обл. Ш., чрез пълномощника й адв. М.В.М., вписан в АК-П., съдебен
адрес гр. П., бул. ***, против "Сити кеш" ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., с процесуален
представител по делото юрисконсулт Я.П..
Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №*** от *** г.,
сключен с ответното дружество. Съгласно чл.11, ал.1 от договора тя се задължила да заплати
неустойка в размер на 2001,56 лева. Счита тази клауза в договора занеустойка за нищожна
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 във вр.
с чл.22 от ЗПК, както и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Счита, че с уговарянето й са накърнени добрите
нрави, защото се е достигнало до значително несъответствие на насрещните престации и
злепоставяне на интересите на ищцата. При отпуснат кредит в размер на 1800 лв. исканата
неустойка била в размер на 2001,56 лева. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат да заобиколи закона била нищожна.
Освен това неустойката била разход по кредита и събирането му представлявало част от
дейността по управление и следвало да се включи в годишния процент на разходите.
Посочването на по–нисък ГПР от действителния размер представлявало невярна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/ЕИО. С тези
подробно изложени аргументи ищцата моли съдът да приеме, че клаузата на чл.11, ал.1 от
договора е нищожна.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. Ответното дружество
1
не спори относно факта, че между него и ищцата действително е сключен посочения
договор и ищцата е получила в заем сумата от 1800 лв. По отношение на твърдението, че
клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави са изведени следните твърдения:
финансовата институция носела риск във връзка с отпускането на кредита; нивото на риска
зависело от редица фактори, някои изначално известни на кредитора като
платежоспособността на длъжника, а други зависели от точното изпълнение на
задълженията му. Поради това при вземането на решение дали да отпусне кредита и след
оценка на кредитоспособността, кредиторът приел да поеме финансов риск, при условие че
длъжникът осигури обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Неизпълнението на това
задължение от страна на потребителя довело до непропорционално увеличение на риска и
до невъзможност да се събере цялото необезпечено вземане, какъвто бил настоящия случай.
За да не се допусне неравновесие между правата и задълженията, страните по договора се
съгласили, при непредоставяне на обезпечение вредите от неизпълнението да бъдат
ликвидирани чрез единствено възможния способ - включване в договора на клауза с
неустойка в посочения размер. В чл.11 от договора на страните точно и ясно било посочено,
включително и цифром, какви ще са финансовите последици за потребителя, ако не
предостави исканото обезпечение. Затова клаузата не била неравноправна поради
невъзможност потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Размерът на неустойката не следвало да се включва в ГПР. Уговорената неустойка
представлявала обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, а обезщетенията за
неизпълнение не влизали в общите разходи по кредита. Не било налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С тези аргументи, подробно изложени в отговора, се
моли искът да се отхвърли, както и да се присъдят в полза на дружеството сторените
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са обвързани с договор за потребителски кредит
№*** от *** г., с погасителен план към него /представени по делото/. С този договор
ответната страна е предоставила на ищцата кредит в размер от 1800 лв., които последната да
върне на десет месечни вноски, три от които по 60, 08 лв. и седем вноски от 292, 60 лв. С
договора е уговорен фиксиран лихвен роцент от 40, 05%, посочен е годишен процент на
разходите 48, 29%.В чл.5 от този договор страните са уговорили кредитът да бъде обезпечен
с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до изтичане на
шест месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер
два пъти общата сума за плащане по договора, или поръчителство на едно или две
физически лица, които да отговарят кумулативно на подробно изброени условия. В чл.11 от
същия договор е регламентирано, че ако кредитополучателят не предостави договореното в
чл.5 обезпечение, или предоставеното не отговаря на определените условия, то той дължи
2
на кредитора неустойка в размер на 2 001,56 лева. Видно от погасителния план към
договора, неустойката е калкулирана в месечните вноски по кредита, като стойността й
варира от 130,40 лева до 362,92 лв., с обща стойност 2 001, 56 лева.
Предвид така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е остователен и доказан, тъй като уговорената неустойка действително
противоречи на на добрите нрави. Към настоящия договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, като разпоредбата на чл.16 от ЗПК предвижда
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, преди
да предостави кредит. Така уговорената неустойка действително прехвърля риска от
неизпълнението единствено върху длъжника и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията, в случая повече от двойно. В тази нсасока изтъкнатите от ищцата
съображения са основателни. Наред с това предвиденият тридневен срок за намиране на
поръчител или поръчители, които да отговорят на всички изброени условия, прави самото
задължение практически неизпълнимо. Същото се отнася и за банковата гаранция, тъй като
нейният размер е уговорено да е двукратният размер на дължимата сума по договора. При
даден заем в размер на 1 800 лева, начислената неустойка с подписването на договора за
заем е 2001,56 лв. Неустойката в договорните отношения има за цел да обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение при неизпълнение. В настоящия
случай тя е уговорена като санкция за непредставяне на обезпечение, а не като дължимост
при неизпълнение на задължението за погасяване на договорната сума. Задължението за
неустойка би следвало да възникне ако заемателят преустанови плащанията към
заемодателя, а в случая заплащането на неустойката е започнало паралелно с плащането на
сумите по договора – главница и договорна лихва, поради което в такава една функция тя
нито обезпечава изпълнението, нито го обезщетява, нито замества друг вид обезпечение –
напр. поръчителство. Рискът от неизпълнение по един договор следва да се носи с
обезпечаване на задълженията по него и при невъзможност за предоставяне на обезпечение
по договора следва той да не се сключва, а не следва да се включва уговорка за
допълнително заплащане. Така по същността си предвидената в сключения между страните
договор неустойка представлява реално увеличение на възнаграждението за ответната
страна и я обогатява без да има основание. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори
дългът му нараства. Изложеното налага извода, че с така уговорената неустойка се постига
увеличение размера на главния дълг, а не се цели постигане на присъщите цели на
неустойката. Затова клаузата на чл.11, ал.1 и 2 от договора между страните е неравноправна
на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което тази клауза се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното исковата молба се явява основателна и доказана и като такава
следва да се уважи. С оглед изхода на делото, на осн чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищцата направените разноски, в размер на 80,07 лв. – заплатена
държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско
3
възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от АК- П. е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - адвокатска помощ
на материално затруднено лице, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено
на адвоката. Същото е в размер на 370,11 лв. и е в рамките на минималните размер по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл.7 ал.2 т.2
от същата наредба, като то следва да се заплати от ответната страна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на чл.11, ал.1 и 2
от договор за потребителски кредит №*** от *** г., сключен между ищцата С. Х. М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. *** и ответника "СИТИ КЕШ" ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от Н.П.П., която разпоредба гласи, че: „С подписването на настоящия
договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита уведомен, че ако не
представи договореното в чл.5 от настоящия договор обезпечение в тридневен от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
настоящия договор договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 2001, 56 лвева.” и „Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея
дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1
към настоящия договор за кредит начин.”, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. да заплати на С. Х. М., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. *** направените по делото разноски
в размер на 80,07 лв. /осемдесет лева и седем ст. /- заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. да заплати на адвокат
М.В.М. от Адвокатска колегия –П., съд. адрес: гр. П., бул. ***, адвокатско възнаграждение в
размер на 370, 11 лв. /триста и седемдесет лева и единадесет ст./, за процесуално
представителство на ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4