Р Е Ш Е Н И Е
№ 260088/20.05.2021 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на тринадесети
април година 2021
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:М.Недева
Г.Йовчев
при секретаря
Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 653 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от К.К.В. с ЕГН **********, чрез особен
представител адв.К.М. против решение № 260265/05.10.2020г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1552/2019г., в частта,
в която същият е осъден да заплати на „БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано
от изпълнителни директори Спасова и Николова изискуеми задължения, възникнали
по договор за кредит за текущо потребление, договорен в споразумение за
обединяване на кредити от 27.04.2017г., както следва :
-28 981,20лв, представляващи главница, включена в части от
вноски с настъпил редовен падеж (5 161.85лв) и предсрочно изискуем остатък от
ползвана главница (23 819.35лв), ведно със законната лихва, считано от
29.01.2020г. до окончателно изплащане на тази главница по сметката указана от
кледитора ведно със законна лихва върху главницата до окончателно изплащане
-5307.74 лв., представляващи сбор от договорни лихви, начислени по същия
договор като възнаграждение за ползване на кредита, с падежи от 15.05.2017г до 23.08.2019г.
-403.19 лв., представляващи сбор от наказателна надбавка, начислена като уговорено
по същия договор обезщетение за забавено плащане на просрочени вноски за
главница ( уговорено в чл. 18.1 от общи условия) за периода на забава
15.06.2017г до 23.08.2019г., както и
-3 154.88 лв., представляващи част от общо направени 3176,08лв съдебно-деловодни разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част от
осъдителните исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 ГПК.
Според въззивника решението в
обжалваните части е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Не се е
установило по делото твърдяното от ищеца подновяване на задължението по
договора за кредит за текущо потребление и договора за издаване и обслужване на
кредитна карта чрез трансформирането им в ново, общо задължение – обективна
новация. Счита, че според съдебната практика волята на страните за извършване
на обективна новация не може да се извлича по тълкувателен път, а трябва да
бъде изрично и недвусмислено заявена. В процесния случай волята за новация не
може да се извлича от начина, по който банката е администрирала и
осчетоводявала процесния договор. Позовава се на чл.1 от споразумението, според
който кредиторът се е съгласил кредитите за бъдат „преструктурирани“, а не
новирани, поради което старите заемни сметки са закрити и е открита нова сметка „с цел да бъдат
погасявани при еднакви условия като кредит за текущо потребление“. Определянето
на нов лихвен процент и нов срок за издължаване
представляват нови условия за разсрочване на плащането по двата кредита
и съставлява именно преструктуриране на кредитите. Предвид на това
претендираните с исковата молба вземания са погасени по давност. Липсват
наведени основания за нейното прекъсване. Иска се от съда решението в
обжалваните части да бъде отменено и вместо него постановено друго, по
съществото на спора, с което предявените срещу него искови претенции бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе
по съществото на въззива в предметни предели, очертани с жалбата, намери
следното :
На 27.04.2017г. между страните по
спора е подписано споразумение за обединяване на съществуващи задължения на К.В.,
произтичащи от сключените преди това
между тях два договора : Договор за кредит за текущо потребление от 03.02.2016г. и Договор за кредитна карта
от 09.02.2016г. в един кредит под формата на кредит за текущо потребление. По
силата на договора за кредит от 03.02.2016г. банката е отпуснала кредит в
размер на 28 000лв за срок от 120
месеца при променлив лихвен процент в размер на 8,2%, формиран от стойността на
6-месечен СОФИБОР с размер 0,594% и фиксирана стандартна надбавка в размер на
7,606 %. Към кредита е изготвен и анюитетен погасителен план. По договора от
09.02.2016г. банката е отпуснала револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта в размер на
1 000лв при променлив лихвен процент в размер на 21,95%, формиран от
стойността на 6-месечен СОФИБОР с размер 0,594% и фиксирана
стандартна надбавка от 21,356%, със срок на ползване 3 години. Новото
задължение на кредитополучателя по споразумението включва неизплатените
остатъци по първоначално отпуснатите кредити, с нова индивидуална заемна
сметка, нов срок за издължаване 12 месеца и нова договорена възнаградителна
лихва в размер на 8,2%, формирана от стойността на 6-месечен СОФИБОР с размер
0,326 % и фиксирана стандартна надбавка в размер на 7,874%. Изготвен е и нов погасителен план.
Обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е налице когато страните сключват договор, с който се погасява едно задължение,
като се поема ново на негово място. При нея се променя предмета на задължението
или неговото основание.
Последиците на новацията са погасяване на старото задължение и възникване на
негово място на нов дълг. С решение №110/17.07.2015г. по т.дело № 1568/2014г.
на ВКС, ТК, Іт.о. се приема, че обективна новация е налице, когато волята на страните е
обективирана в договора, същата не може да се предполага, като договорът, чрез
който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата
на чл.2 ЗЗД, с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за
погасяване на стария дълг и за заместването му с нов.
Според формираната задължителна
съдебна практика на ВКС, обективирана в : решение № 130/24.03.2009г. по т.дело
№ 650/2008г., решение № 138/22.08.2013г. по т.дело № 27/2012г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о.., решение №225/3.08.2016г. по т.дело № 3696/2014г. на ВКС, ТК, Іт.о.,
решение №175/25.02.2016г. по т.д. № 2602/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и др.,
преструктурирането на кредита, включително разсрочването му за облекчаване
изпълнението на съществуващия дълг чрез нов погасителен план, или при промяна
на размера на погасителните вноски, както и промяната на лихвения процент не
съставлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Този промяна не касае
съществени елементи на договора, тъй като не се отнася до размера на
първоначално поетото задължение.
В процесния случай е налице прекратяване
на ползването на кредита по картата и включването на дължимите по нея
задължения в размера на новия кредит. А това от своя страна съдържа изявление
за прекратяване на правоотношението по револвиращия картов кредит и поемане на
ново такова, с ново основание – вместо револвиращ кредит – кредит за
потребление. Ето защо следва да бъде споделен извода на първоинстанвционния
съд, че в случая е налице рефинансиране,
а не преструктуриране на съществуващ дълг. Налице е и изрично изразено
новационно намерение по смисъла на чл.107 ЗЗД.
При това положение вземанията, предмет
на исковата претенция, не се явяват погасени
по давност, както при приложението на
3-годишната давност, още по-малко на 5-годишната давност. В заключението на
ССчЕ, в т.4, подвариант № 2.2 – предсрочна изискуемост на 29.01.2020г. –
връчване на исковата молба на особения представител на ответника, са посочени
дължимите просрочени месечни вноски за главница и редовна лихва към посочената
дата по споразумението от 27.04.2017г. с
падежи от 15.06.2017г. до 15.06.2019г. Съгласно чл.18 т.2 вр.чл.19 т-1 ОУ при
забава в погашенията от 90 дни настъпва обективният елемент на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката за отнемане преимуществото
на срока е достигнало до длъжника на 29.01.2020г. – с връчване на препис от
исковата молба на особения му представител. Ето защо възражението е
неоснователно.
Поради изцяло съвпадение на
фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, решението в
обжалваната му част се потвърждава.
На въззиваемата страна се дължат
сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв-
възнаграждение на особения представител и 100лв –ю.к.възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.6 вр.т.7 на ТР от
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС въззивникът К.К.В. се
осъжда да заплати по сметката на ВнАпС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 693,84лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260265/05.10.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1552/2019г. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА К.К.В. с ЕГН **********
да заплати на „Банка ДСК“ АД разноски за настоящата инстанция в размер на
800лв- възнаграждение на особения представител и 100лв –ю.к.възнаграждение.
ОСЪЖДА К.К.В. с ЕГН **********
да заплати по сметката на Варненския апелативен съд държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 693,84лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: