№ 60
гр. гр.Велинград, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200482 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, чрез адв. М.П., против
Наказателно постановление № 293/19.11.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста
лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ),
за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр.
с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 52, ал. 1 и чл. 54 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата са изложени подробни съображения за материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление (НП). Формулирано е искане за отмяна на атакуваното НП,
като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при грубо
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И.К., чрез процесуалния си
1
представител адв. М.П., поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, чрез юрк.
И.Б., оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно и излага съображения в тази насока.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите В. Б. К. и
П. Н. Ч. извършили пълна теренна и документална проверка на отдел „7“,
подотдел „и“, имот № 47559.35.32, в землището на с. Медени поляни, общ.
Сърница. При проверката било констатирано, че жалбоподателят И.К. е лице,
упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в
Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо
удостоверение за регистрация № 11237/04.02.2015 г., както и че е извършена
сеч на 21 броя дървета от дървесен вид бял бор (общинска собственост),
маркирани с контролна горска марка (КГМ) с два цвята боя: оражнева и върху
нея синя в имот с кадастрален № 47559.35.32, общинска собственост,
попадащ в отдел „4“, подотдел „р“, в землището на с. Медени поляни, общ.
Сърница, за който няма издадено писмено позволително за сеч и такава не е
провеждана. Проверяващите органи установили, че общинският имот граничи
с имот № 47559.42.4, собственост на физически лица, намиращ се в отдел „4“,
подотдел „р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, за който е
издадено Позволително за сеч № 0611493/10.05.2021 г. от жалбоподателя
инж. И.К.. След интерполиране и сортиментиране на отсечените 21 бр.
дървета от бял бор било установено, че количеството на отсечената дървесина
възлиза на 7,00 куб м. строителна дървесина и 1 куб. м. дърва. Нарушението
било извършено на 10.05.2021 г. в имот № 47559.35.32, общинска
собственост, отдел „7“, подотдел „и“, в землището на с. Медени поляни, общ.
Сърница и установено на 14.07.2021 г. в хода на извършената от служителите
2
на РДГ-Пазарджик проверка.
За констатираното нарушение свид. В.К. съставила срещу
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 002926/13.10.2021 г. Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свид. П.Ч..
Жалбоподателят И.К. отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с
подписа на свид. П.Ч., но на същата дата получил препис от него. В
законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН (ред. преди изм. ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., действаща към датата на извършване на
нарушението) жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу
издадения АУАН, в което оспорил вмененото му нарушение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във
вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 52, ал. 1 и чл. 54 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените
доказателства, приложени по административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени по делото и гласните и писмени доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят В.К. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя
се подкрепя от показанията на свид. П.Ч., присъствал при извършване на
проверката. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.К. и П.Ч.. Всеки
един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават
последователни, логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно
констатациите на проверката, които кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Не се
установява свидетелите В.К. и П.Ч. да са се намирали в някакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си.
Поради това съдът намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от
3
изхода на делото и кредитира показанията им, като достоверни и правдиви.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. В. Б. К., заемаща длъжността „главен
експерт“ при Регионална дирекция по горите - Пазарджик. Компетентността
на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13
от ЗГ, а тази на административнонаказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по
делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и
храните. Видно от приетия като писмено доказателство по делото трудов
договор № К-1216/01.11.2021 г. административнонаказващият орган инж.
Валери Костадинов Ачев заема длъжността „директор“ на РДГ-Пазарджик.
Същият, в качеството му на директор на РДГ-Пазарджик, е изрично
оправомощен със Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на
земеделието и храните да издава наказателни постановления по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му. В този ред на мисли неоснователно
е релевираното от жалбоподателя възражение, че
административнонаказващият орган не притежава компетентност да издаде
процесното НП.
4
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя И.К. и на свид. П.Ч., който е
присъстваа при установяване на нарушението. Актът е подписан от
актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му. Нарушителят е отказал да
подпише акта, като в съответствие с нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН това
обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния
адрес на който са отбелязани в АУАН.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, а не на двама свидетели,
присъствали при установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В
процесния случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид.
П.Ч., който е присъствал при установяване на нарушението и съставянето на
акта, с което настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено изискването на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Вярно е, че сочената разпоредба използва множествено
число по отношение на субекта „свидетел“. Но използваната от законодателя
множествена форма на съществителното име „свидетел“ не може да обоснове
извод за нередовност на съставянето на АУАН, поради подписването му от
един свидетел в процесната хипотеза (в този смисъл Решение №
1891/12.02.2019 г. по адм.дело № 8568/2017 г. на ВАС, VII о.). В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която изисква АУАН
да е подписан от поне един свидетел, т.е. подписът на един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, е достатъчен, за да отговаря
АУАН на изискванията на ЗАНН. Отделно от това следва да се отбележи, че
неотразяването на ЕГН на посочения в акта свидетел не може да се третира
като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните
отменителни основания, каквито доводи навежда жалбоподателя.
Неоснователно е инвокираното от жалбоподателя възражение, че е
нарушено правото му на защита, тъй като в АУАН липсват изрични указания
5
относно правото му да подаде възражения срещу акта. Действително, видно
от съдържанието на процесния АУАН, в същия няма данни да е указано на
жалбоподателя, че на основание чл. 44 от ЗАНН има право да направи
възражения в тридневен срок от подписването му (ред. преди изм. ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., действаща към датата на извършване на
нарушението). От приетото като писмено доказателство по делото
възражение с вх. № РДГ 09-8200/18.10.2021 г. по описа на РДГ - Пазарджик
обаче се установява, че в законоустановения тридневен срок по чл. 44 от
ЗАНН жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение срещу
АУАН. Поради това, доколкото жалбоподателят е упражнил в срок правото
си на възражение по чл. 44 от ЗАНН, съдът намира, че в процесния случай
липсата на изрични указания в процесния АУАН относно правото на
възражение срещу акта не е довело до ограничаване правото на защита на
соченото като нарушител лице и не е основание за отмяна на НП.
На следващо място, неоснователно е и възражението на жалбоподателя
за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
атакуваното НП, тъй като е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото за
същото деяние била образувана прокурорска преписка при РП - Пазарджик,
ТО - Велинград за извършване на преценка относно наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер. Видно от приетите като писмени
доказателства по делото писма на Административния ръководител на РП -
Пазарджик, ТО - Велинград (л. 53 и л. 54), след извършена справка в
Унифицираната информационна система на ПРБ/УИС-3/, както и в
деловодните регистри няма данни за наличието на преписки, образувани по
повод, подаден в РП - Пазарджик, ТО - Велинград сигнал във връзка с АУАН
№ 002926/13.10.2021 г., издаден срещу ИЛ. К. К., ЕГН ********** от гр.
Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24. Следователно липсват данни да е
нарушен принципа „non bis in idem“.
Не може да бъде споделено и наведеното във въззивната жалба
възражение за наличие на съществено процесуално нарушение по чл. 42, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в съставения АУАН не е посочено бащиното име на
нарушителя. Действително такъв пропуск е допуснат в АУАН, но същият не
води до съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като въпреки наличието му в процесния случай няма неяснота
относно субекта на нарушението. В АУАН субекта на нарушението е
6
индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на собственото и
фамилно име на нарушителя, неговото ЕГН и адрес, поради което не
съществува съмнение относно лицето, сочено като нарушител. Освен това в
обжалваното НП са посочени собствено, бащино и фамилно име на
нарушителя, ЕГН и адрес, като от съдържанието на НП се установява, че е
санкционирано лице с ЕГН, собствено и фамилно име, които са еднакви с
ЕГН, собственото и фамилно име на лицето, посочено като нарушител в
АУАН. Единният граждански номер (ЕГН) е уникален номер, чрез който
физическите лица се определят еднозначно (чл. 11, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация). Поради това съдът намира, че няма колебания
относно субекта на нарушението и допуснатият пропуск в АУАН, изразяващ
се в непосочване на бащиното име на нарушителя, не е от категорията на
съществените процесуални нарушения.
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение за
нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, изразяващо се в
това, че в обстоятелствената част на АУАН липсва точно и ясно описание на
имота, където се твърди, че е извършено нарушението. В т. 3 от АУАН –
„място, където е извършено нарушението“ изрично е посочено, че
нарушението е извършено в имот с кадастрален № 47559.35.32, общинска
собственост, попадащ в отдел „7“, подотдел „и“, в землището на с. Медени
поляни, общ. Сърница. Следователно в АУАН е посочено ясно, точно и
недвусмислено мястото на извършване на нарушението.
Неоснователно е инвокираното в хода на съдебното следствие
възражение, че е налице просрочие на възможността за търсене на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, съгласно чл. 61
от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, тъй като към датата на
извършване на проверката сечището е било освидетелствано с Протокол за
освидетелстване на сечище № 0595387 от 02.07.2021 г. С този протокол е
освидетелствано сечището в отдел „4“, подотдел „р“, имот № 47559.42.4, в
землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, а не сечището в отдел „7“,
подотдел „и“, имот № 47559.35.32, в землището на с. Медени поляни, общ.
Сърница. При това положение съдът намира, че не е била преклудирана
възможността за търсене на административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя по аргумент от чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
7
в горите.
При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП обаче са
допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура, поради което и възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП се явява основателно.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП
при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице е неяснота в правната
квалификация на вмененото на въззивника нарушение.
Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е бланкетна, като съдържанието й е
попълнено, като е осъществена съответна привръзка с определен подзаконов
нормативен акт - Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. В сочената
за нарушена разпоредба на чл. 54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите обаче има три алинеи, като в първата има пет подточки, всяка от които
съдържа различни състави на административни нарушения, които се
осъществяват с различни изпълнителни деяния. В съставения АУАН и
атакуваното НП не е посочено по коя конкретна хипотеза на чл. 54 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е подведено извършеното от
жалбоподателя деяние, поради което същият е поставен в положение по
тълкувателен път да извлича от съдържанието на АУАН и НП по коя
конкретно хипотеза на чл. 54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите е субсумирано поведението му. Отделно от това в АУАН и НП е
посочена като нарушена и разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, съгласно която сечите се провеждат след
издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за
горите въз основа на: 1. утвърден горскостопански план или програма или
одобрено план-извлечение; 2. одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че
насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията
на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на
терена; 3. одобрен технологичен план за добив на дървесина; 4. копие от
документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл. 181 от ЗГ - за
горите, общинска собственост. В АУАН и НП не е посочено по коя конкретна
хипотеза на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е
8
подведено поведението на жалбоподателя, което поставя същия в
невъзможност да разбере в какво точно е обвинен – в това, че е издал
позволително за сеч без да е бил утвърден горскостопански план или
програма или одобрено план-извлечение, без да е одобрен карнет – опис, без
да е одобрен технологичен план за добив на дървесина или без наличие на
копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл. 181
от ЗГ - за горите, общинска собственост.
Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не
може да се извлича по тълкувателен път. В административнонаказателното
производство посочването на нарушените законови разпоредби е
задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП. Последното е от
значение както за адекватната защита на санкционирания субект с оглед
правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и
за контрола за законосъобразност на НП, осъществяван от съда. В случая
предвид начина, по който са изписани нарушените правни разпоредби не
може да се приеме, че нарушението е ясно и точно квалифицирано, а
последното безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното
лице.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл.
40, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
9
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Непосочването на нарушените законови разпоредби, респ. непълното и
неточното им посочване, не е сред нередовностите по АУАН, за които
законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, а представлява съществено нарушение на изискванията по чл.
42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което опорочава
административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на НП,
което я финализира.
Така констатираният порок в съдържанието на АУАН и НП съществено
накърнява правото на защита на жалбоподателя, доколкото препятства
възможността му да установи в кой точно закон, респ. подзаконов нормативен
акт се съдържа конкретното правило за поведение, което той е нарушил и
затруднява същия да организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу
фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.
Недопустимо е в производството по обжалване на НП съдът да определя
конкретно приложимата правна норма, т.е. да квалифицира нарушението,
което е изключително правомощие на административнонаказващия орган.
Отделно от гореизложеното, в НП е посочена като санкционна норма
чл. 257, ал. 1 от ЗГ, но тази разпоредба съдържа седем подточки, във всяка от
които са регламентирани различни административни нарушения и различни
изпълнителни деяния, чрез които те се осъществяват. В НП не е посочено по
коя точка от чл. 257, ал. 1 от ЗГ е санкциониран жалбоподателя. Този пропуск
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на такава
конкретизация съществено накърнява правото на защита на адресата на
обжалваното НП. Непосочването на точната норма, въз основа на която е
наказан нарушителя, се отразява върху възможността му да разбере без
съмнение въз основа на кой закон е санкциониран. Наказаният субект е
затруднен да разбере на какво основание му е наложено наказание и на кое
нарушение съответства то, а това от своя страна води до ограничаване
10
правото му да организира адекватно защитата си.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е заплатил в брой
сумата от 500 лева за адвокатски хонорар на представляващия го
процесуален представител в процеса. Основателно е релевираното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските на
въззивника за адвокатското възнаграждение. Съдът, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера
на наложеното наказание (глоба в размер на 300 лв.), както и обема на
извършените процесуални действия, намира, че така уговорения и
заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерно висок
и следва да бъде намален до минимума от 300 лв., съгласно чл. 18, ал. 2
във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 293/19.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на
жалбоподателя ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Милош Папарков“ № 24, е наложено административно наказание „глоба“ в
11
размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 52, ал. 1 и
чл. 54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50 да заплати на ИЛ. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, сумата
в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12