Решение по дело №2078/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 273
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20215640102078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. гр. Хасково, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод служебно констатирана очевидна фактическа грешка,
допусната в постановеното по настоящото дело решение №257/09.05.2022г., изразяваща се в
погрешно присъединени в ЕИСС мотиви и диспозитив на съдебния акт. От материалите по
делото се установява, че ищец в настоящото производство е Н. Н. ГР., докато мотивите на
постановения съдебен акт и неговия диспозитив касаят други лица, които също са участници
в настъпилото на 28.05.2018г. ПТП. Присъедините в ЕИСС мотиви и диспозитив в крайния
съдебен акт по настоящото дело изцяло касаят ищците по гр.д.№2077/2021г. по описа на РС-
Хасково, а именно Н. С. Г. и Х. Р. Х. в качеството им на родители и законни представители
на малолетното дете Е. Х. Х.
При тези данни по делото съдът счита, че в настоящия случай несъмнено се касае
до допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е налице разминаване между описаната
в решението фактическа обстановка и съответно изложените мотиви и диспозитив на
същото. Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се допусне поправка
на тази очевидна фактическа грешка в съдебния акт, като вместо мотивите и диспозитива на
постановеното по делото съдебно решение №257/09.05.2022г. се четат мотивите и
диспозитива, визирани в настоящия съдебен акт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
1
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
№257/09.05.2022г., постановено по гр.д.№2078/2021г. по описа на Районен съд-Хасково,
като вместо мотивите и диспозитива на същото след израза
„При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи досежно основателността на предявените искове : „ се чете следното
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая съдът намира, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки ответното дружество да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за претендираните от нея в настоящото производство
претърпени неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП. По категоричен начин от
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 28.05.2018г.
управлявания от дъщерята на ищцата лек автомобил е ударен от друг автомобил, вследствие
на което последната, която се намирала на предната седалка до шофьора получила травми,
подробно описани в депозираното от съдебномедицинската експертиза заключение.
Установи се също така, че увреждащия автомобил е управляван от Ж. И. И., като същият е
застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към
датата на процесното ПТП. След настъпването на процесното ПТП на Ж. И. е повдигнато
обвинение за причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице по
непредпазливост. Същият се е признал за виновен по така подвигнатото му обвинение, като
по НОХД №1419/2019г. по описа на РС-Хасково е одобрено споразумение между
подсъдимия и прокуратурата, по силата на което на Ж. И. е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66
ал.1 от НК за срок от три години. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
по несъмнен начин се установи механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно
водача на л.а. „**********“ Ж. И. управлявайки автомобила с превишена скорост,
навлизайки в завой, изгубва контрол върху колата, при което настъпва удар с управлявания
от Н. С. Г. л.а. „**********“, движещ се в платното за насрещно движение. Според
автотехническият експерт, назначен в настоящото производство в конкретния случай не е
съществувала възможност за предотвратяване на удара, тъй като скоростта на движещите се
автомобили и липсата на видимост не са позволили на водачите своевременно да
предприемат аварийно спиране. При тези данни по делото съдът намира за установен по
несъмнен начин наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно
наличието на настъпилото ПТП изцяло по вина на Ж. И., за което е ангажирана неговата
наказателна отговорност в горецитираното НОХД, настъпили увреждания на здравето на
ищцата и наличието на пряка причинна връзка между произшествието и вредите. Относно
получените от Н. Н. ГР. увреждания са налице писмени доказателства за извършените
медицински прегледи, предприетото лечение, както и депозираното заключение на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза. Вещото лице подробно описва
настъпилите увреждания на здравето на ищцата, както и предприетото лечение и съответно
периодите на възстановяване от болките и страданията. В тази връзка съдът изслуша и
показанията на свидетелите М. и Г., като и двете подробно описаха състоянието на ищцата
след получените травми, нейното възстановяване и необходимостта дори и към момента да
й оказват помощ при вършене на ежедневна домакинска работа. При тези данни по делото
съдът намира за доказан по основание иска, предявен от ищцата срещу застрахователното
дружество. По делото няма данни за изплатено обезщетение, като се представят писмени
доказателства за определено от застрахователя обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 4000лв. В изпратеното от застрахователя писмо, в което
се сочи размера на определеното обезщетение, се иска посочване на банкова сметка, по
2
която да се заплати застрахователното обезщетение. Очевидно такава не е била посочена,
тъй като в отговора на исковата молба, по която е образувано настоящото производство,
едно от възраженията за неизплащане на застрахователно обезщетение е липсата на
посочена от ищцата банкова сметка, по която да се извърши съответно плащането. По
отношение на възраженията за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат съдът
счита, че същите се явяват основателни. По категоричен начин от данните по делото се
установи, че ищцата се е возила в автомобила на предната седалка до шофьора без поставен
обезопасителен колан, като е държала в ръцете си своето внуче. В своето заключение
комплексната експертиза също достига до изводи, че поставянето на предпазен колан до
голяма степен би предотвратил счупването на ключицата. Предвид така установената
фактическа обстановка в случая, съдът намира, че са налице данни за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което следва да се намали дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди с 50%. Експертите в своето
заключение и при изслушването им в съдебно заседание са категорични, че е имало
вероятност ищцата да не получи тези увреждания в случай, че са били спазени законовите
разпоредби за поставянето на предпазен колан.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от
пострадалото лице да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС
№4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания.
Съдът кредитира изцяло депозираното от съдебномедицинската експертиза
заключение, в което вещото лица сочи периода на възстановяване на ищцата от получените
травми от процесното ПТП. Според д-р Е., без оперативна намеса затруднението в
движението на ръката в областта на рамото ще продължи пожизнено. Експертът определя
срока за възстановяване от разкъсно контузната рана на лявото коляно на около 20-25 дни, а
кръвонасяданията по подбедриците следвало да са отзвучали за 15-20 дни. При тези данни
по делото съдът счита, че на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на
20000лв., представляващи дължимия общ размер на обезщетението за неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 28.05.2018г., като с оглед приетото наличие на
съпричиняване този размер следва да се намали и да се присъди сумата от 10000лв., ведно
със законната лихва върху обезщетението от датата на депозиране на исковата молба, по
която е образувано настоящото производство, т.е. 10.09.2021г. до окончателното изплащане,
а иска в останалата част до пълния предявен размер от 20000лв., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Съдът намира за неоснователен предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва, поради липса на посочена банкова сметка, по която застрахователят може да преведе
определеното застрахователно обезщетение. Действително ответното застрахователно
дружество е било поканено от ищцата да заплати съответно обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди, но същото не е изпълнило това свое задължение. С писмо от
02.02.2021г. след разглеждане на щетата, с цел своевременно обезщетяване на претърпените
от пострадалото лице болки и страдания, вследствие настъпило на 28.05.2018г. ПТП,
експертния съвет е определил застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди в размер на 4000лв. В писмото изрично е посочено, че за изплащане
на определеното застрахователно обезщетение е необходимо представяне на лична актуална
банкова сметка на пострадалото лице или нотариално заверено пълномощно – оригинал, в
полза на когото пострадалото лице желае да бъде изплатена сумата /чл.338 ал.1 от КЗ/. Няма
данни по делото, от които да се прави извод, че на застрахователя е била посочена банкова
сметка, по която да се изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
пострадалото от процесното ПТП лице, поради което съобразно изричната законова
3
разпоредба в тази насока, в случая е налице забава на кредитора и ответното дружество не
дължи лихва по чл.409 от КЗ / чл.380 ал.3 от КЗ/. Ето защо, предявения иск за заплащане на
мораторна лихва в размер на 1177,78лв. върху претендираните суми за главница, считано от
11.02.2021г. до датата на завеждане на иска, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото следва да се присъдят на
ищцата и направените разноски в размер общо на 1500лв., съобразно уважената част от
исковите претенции. Съответно на ответното дружество следва да се присъдят направените
разноски в размер общо на 1020лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Ответникът следва да бъде осъден и на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер на 400лв.
Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Н. Н. ГР. с
ЕГН:********** от **********, сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от увреждане на здравето, настъпило
на 28.05.2018г. при ПТП в землището на ********** общ.Минерални бани, причинено от Ж.
И. И. /застрахован в „Бул Инс“ АД/ при управление на л.а. „**********“ с рег.
№**********, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на
иска – 10.09.2021г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер общо от 20000лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. ГР. с ЕГН:********** от **********, против ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, иск за заплащане на мораторна лихва
върху застрахователните обезщетения в размер на 1177,78лв. за периода 11.02.2021г. –
10.09.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Н. Н. ГР. с ЕГН:**********
от **********, направените по делото разноски в размер общо на 1500лв., съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Н. Н. ГР. с ЕГН:********** от **********, да заплати на ЗД „Бул Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер”
№87, представляван от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, направените по делото разноски в размер общо на 1020лв., съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
4
гр.София, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете


Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5