№ 12728
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110129947 по описа за 2022 година
Ищецът С. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: **********, чрез адв. Д. М., със служебен
адрес: *********, е предявил срещу ***********, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: **********, иск за следното:
Иска се съдът да прогласи нищожността на клаузата, предвидена в чл. 27 от договор
за паричен заем № 798478/28.02.2022 г., сключен между *********** като заемодател и С.
С. Х. като заемополучател, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение от заемополучателя, в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден,
поради противоречие със закона, добрите нрави и неравноправност на същата.
При извършена служебна проверка на редовността на исковата молба съдът констатира, че
същата е редовна, а предявения иск – допустим.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и в срока по чл.
131 ГПК не е подал отговор.
По направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети
приложените към исковата молба писмени доказателства.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в
т. 2 от доказателствените искания в исковата молба документи следва да бъде оставено без
уважение като неотносимо.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото трябва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2023г. от 14:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
1
спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищеца.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП предявени от С. С.
Х. срещу ***********.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 28.02.2022 г. сключил с
ответника договор за потребителски кредит от разстояние № 798478, по силата на който му
бил отпуснат заем в размер на 1200,00 лв., платима на 10 месечни погасителни вноски, при
годишен лихвен процент (ГЛП) 36% и годишен процент на разходите (ГРП) 42,58%, като
общата сума която следвало да върне била в размер на 1297,31 лв. Твърди, че в чл. 17, ал. 1
от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ или банкова гаранция в полза заемодателя.
В чл. 27 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл.
17 от договора, заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоения кредит, като неустойката била платима разсрочено заедно с всяка
погасителна вноска. Сочи, че поради непредоставяне в срок на посоченото в договора
обезпечение му била начислена неустойка в общ размер на 479,06 лв., а общата сума, която
следвало да върне възлизала на 1776,36 лв. Счита, че така уговорената неустоечна клауза в
чл. 27 от процесния договор е нищожна, тъй като същата противоречи на добрите нрави и е
сключена в нарушение чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка
излага твърдения, че задължение на заемодателя е да извърши предварителна оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключване на
договора. С процесната неустоечна клауза на заемополучателя се вменявало задължение да
предостави обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като при непредоставянето му
дългът нараствал и опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Отделно от това,
счита, че процесната неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено неоснователно обогатяване. С процесната клауза в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение, от което обаче не произтичали вреди. Счита, че процесната неустойка
обезпечава вредите от забава на длъжника, които се обезщетяват и чрез мораторната лихва,
като подобно кумулиране било недопустимо. На следващо място, счита, че клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка, както и че клаузата не е индивидуално уговорена. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и предл. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП,
вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, предвиждащ неустойка
за непредоставяне на обезпечение в размер на 479,06 лева, представляваща 0,9% от
стойността на усвоения кредит, както и че същата противоречи на императивна норма на
закона, добрите нрави и е уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в т.ч. че същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че процесната неустоечна клауза е уговорена
индивидуално, за което не сочи доказателства.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не
се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3