РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Сливен, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230100323 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че със заповед на управителя на ответното дружество
бил прекратен трудовия договор на Г. ИВ. ИВ. с „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН“ООД. Той обаче я атакувал пред съда и с решение по гр.д.№
2742/2020г. СлРС признал уволнението за незаконно; И. бил възстановен на работа, а
работодателя му бил осъден да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради
незаконното уволнение- 2 411.97лв., за периода 21.08.2020г.- 01.12.2020г.
Мъжът твърди, че е бил без работа и регистриран като безработен в по-дълъг период
от време- до 10.05.2021г. и поради това той предявява иск „ВиК Сливен“ да бъде осъдено да
му заплати обезщетение и за остатъка от шестмесечния период, визиран в разпоредбата на
чл.225 ал.1 от Кодекса на труда- за времето от 02.12.2020г. до 21.02.2021г. Сумата 1868лв.
се претендира ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата
молба пред съда, а се търсят и сторените по делото разноски.
В срок ответника депозира писмен отговор. Намира иска за недопустим и
неоснователен. Счита, че И. няма право на обезщетение за процесния период от време, а
позицията си обяснява с тезата, че съда- съда по цитираното по-горе гражданско дело, вече
се е произнесъл по дължимостта на това обезщетение, като с влязло в сила решение е приел,
че то не се дължи за периода след 01.12.2020г. И тъй като в диспозитива на решението не е
обяснено защо иска се отхвърля за остатъка от 6-месечния период от време по чл.225 ал.1 от
КТ, единствената възможност за страните, а и за съда по настоящото дело, е просто да
приеме, че е налице влязло в сила решение, с което претендираното от И. в настоящото дело
право вече е отречено с влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът също претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Безспорни са и поради това- доказани, обстоятелствата, изложени в исковата молба,
1
за наличието на трудово правоотношение между страните по делото; неговото прекратяване
със заповед на работодателя; обжалването й пред съда; развилото се врезултат на това и по-
рано във времето производство по гр.д.№ 2742/2020г. на СлРС и изхода от него- влязло в
сила решение № 872/ 09.12.2020. С него дружеството е осъдено да заплати на И.
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без работа вследствие незаконно
уволнение за периода 21.08.2020г.- 01.12.2020г., а иска е отхвърлен за периода 02.12.2020г.-
21.02.2021г. и за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 4280.04лв. В
мотивите на решението съда е коментирал, че „Предвид обстоятелството, че към датата на
приключване на съдебното дирене не е изтекъл целия претендиран от ищеца период на
обезщетението от шест месеца, то иска е основателен частично за периода от 21.08.2020г. до
01.12.2020г.вкл. и за сумата 2411.87лв. …“
Не е спорно по настоящото дело, че последния пълен отработен от И. месец, преди
трудовото му правоотношение с „ВиК Сливен“ да бъде прекратено със заповед на
управителя му №56/ 20.08.2020г., е март на 2020-та година, а полученото за него брутно
трудово възнаграждение е 713.34лв.
Видно от служебната бележка изх.№ 60-02-09-1901/25.01.2022г. на дирекция „Бюро
по труда“ Сливен, Г.И. е бил регистриран като търсещо работа лице в периодите
03.06.2013г.- 06.12.2013г. и 21.08.2020г.- 10.05.2021г.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е осъдителен оценяем иск, за парично вземане. Същият съда намира за
допустим, като становище в този смисъл е изложил на два пъти в хода на делото- с
определението, с което насрочи делото в открито заседание, и в самото заседание.
По същество преценя иска за основателен, макар да е вярно и да бе доказано не
само твърдяното в исковата молба, но и изложеното от ответника в писмения отговор и
поддържано в съдебно заседание, за съдържанието на диспозитива на влязлото в сила
решение № 872/ 09.12.2020. по гр.д.№ 2742/2020г. на СлРС. Действително, с него „ВиК
Сливен“ е осъдено да заплати на И. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без
работа вследствие незаконно уволнение за периода 21.08.2020г.- 01.12.2020г., а иска е
отхвърлен за периода 02.12.2020г.- 21.02.2021г. и за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер 4280.04лв. Решението е влязло в сила и е формирало сила на присъдено
нещо. Това означава, че разрешения с него спор не може да бъде разглеждан отново, т.е. да
бъде пререшаван. Това обаче не означава, че настоящия иск е недопустим или пък, че трябва
да бъде отхвърлен с този довод.
В мотивите на решението съда е коментирал, че „Предвид обстоятелството, че към
датата на приключване на съдебното дирене не е изтекъл целия претендиран от ищеца
период на обезщетението от шест месеца, то иска е основателен частично за периода от
21.08.2020г. до 01.12.2020г.вкл. и за сумата 2411.87лв. …“ Съдът не е съгласен с тезата на
ответната страна, че тъй като друго в диспозитива не пише, за съда, а и за всеки, не остава
друго освен да приеме, че за периода от време след 01.12.2020г. „ВиК Сливен“ не дължи на
И. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, независимо защо. Вярно е, че сила на присъдено нещо
се формира само върху диспозитива на съдебното решение, но е вярно и че в съдебните
теория и практика се споделя мнението и се прилага от съдилищата, че такава сила
формират и т.н. решаващи мотиви. Дори и това да не бъде споделено, не може да бъде
отречено, че мотивите са част, задължителна, от всеки съдебен акт. Те съществуват като
структура на съдебното решение и се излагат от решаващия съд, защото от тях и само от тях
страните по делото и всеки гражданин или служител в учреждение, пред или в което е
представено вече постановеното решение, може да разбере защо то има точно това
съдържание в края си- т.н. диспозитив/и. Характерно за диспозитива е, че той е кратък, сбит,
с така да се каже лаконично съдържание. Не бива и не се практикува от съдилищата, да се
2
постановяват дълги, още по-малко описателни, диспозитиви. Те трябва да съдържат най-
важната информация за изхода на делото от спора и индивидуализацията на страните.
Мястото на информацията, т.е. на съображенията на съда, за това защо е достигнал до тях, е
не в самия диспозитив, а в обстоятелствената част на решението по делото.
Така също, прецизното съдебно решение не винаги е факт, а е по-скоро идеал, към
който съда поне трябва да се стреми. Така е и в настоящия случай- в решение № 872 по гр.д.
№ 2742/2021г. на СлРС напр. е допусната техническа грешка в диспозитива му при
изписване на периода от време, за който иска за обезщетение се отхвърля - тъй като е
записано, че това е времето от 02.12.2020г. до 21. 02.2020г. Очевидно не е възможно
крайната дата на един период от време да предхожда началната му. Явно осъзнавайки това
както И., така и представителите на „ВиК Сливен“ са наясно, че крайната дата е 21.02.2021г.
Или ако не им е било ясно, са си го изяснили, като са прочели мотивите на решението. Така
също, с диспозитива на решението е прието, че уволнението на И., извършено на основание
чл.328 ал.1, т.4 от КТ със заповед № 56/ 20.08.2020г. на управителя на ВиК Сливен е
незаконосъобразно. Въпреки това вероятно както И., така и представителя на дружеството
знаят, наясно са, че всъщност И. не е бил уволнен с тази заповед. Така е, защото в нея не
фигурира такова изявление на работодателя, а и защото уволнението представлява
дисциплинарно наказание, най-тежкото-чл.188 т.3 и чл.190 от КТ, налагано за допуснато от
работника/служителя нарушение на трудовата дисциплина- чл.чл.186 и 187 от същия
нормативен акт. Такова поведение на И.- нарушение на трудовата дисциплина, въобще не е
коментирано в заповед № 56; напротив- тя е издадена поради спиране на работа при
работодателя за повече от 15дни.
Имайки предвид този коментар, съда по настоящото дело приема, че иска на Г.И.
против „ВиК Сливен“ с пр.осн.чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен в производството по гр.д.№
2742/2021г. за периода 02.12.2020г.- 21.02.2021г. не защото такова обезщетение въобще не
се дължи на това лице за този период от време, не защото то въобще няма право на него за
този период, а само и единствено защото периода все още не е бил настъпил, респ. изтекъл
към момента на приключване на съдебното дирене и устните състезания в това дело.
Според съда, уместна е тук аналогията с друг вид обезщетение- за вреди. В случай,
че ищеца е претендирал такива през 2022-ра година и за следващата 2023-та, но решението
на съда е влязло в сила през 2022-та година, то иска ще бъде отхвърлен за времето, за
месеците, от 2023-та година. Ако обаче пострадалия е продължил да търпи вреди и през
2023-та, че и 2024-та година, той ще има право да ги търси по съдебен ред и да получи
съдебна защита на това право. Подходяща е и аналогията с иска по чл.439 от ГПК, при който
ищеца се позовава на новонастъпили факти. Именно новонастъпил факт е този, че И. е
продължил да бъде безработен и след датата 01.12.2020г. и той бе надлежно доказан в
настоящото производство; всеки следващ тази дата работен ден, в който И. е бил без работа,
е новонастъпил факт.
Заповед №56 на управителя, с която трудовото правоотношение с И. е било
прекратено и която впоследствие е отменена с влязло в сила решение на СлРС, е от
20.08.2020г. Т.е., 6-месечвния срок по чл.225 от КТ изтича на 21.02.2021г. За него на И. се
следва обезщетение, а след като за една част такова вече му е присъдено, то с решението по
настоящото дело ще бъде присъдено и за остатъка от периода, т.е. за времето от 02.12.2020г.
до 21.02.2021г., тъй като бе доказано, че И. е бил безработен поне до 10.05.2021г.
Работните дни през месец декември 2020г. са били 20, но тъй като с решението си
по гр.д.№ 2742/2020г. съда е присъдил обезщетение за един от тях- 01.12., то работните дни,
за които на И. се следва обезщетение по чл.225 от КТ в настоящото производство са 19; за
м.01.2021г. работните дни са 20 и също толкова са през м.02.2021г. Периодът от време, за
който на И. се следва обезщетение по чл.225 от КТ обаче приключва на 21-ви, което
означава, че работните дни, които съда следва да вземе предвид от м.февруари са 15. Т.е., на
И. трябва да бъде присъдено обезщетение за 54 дни. При БТВ на мъжа за м.март 2020г. в
размер на 713.34лв. и 21 работни дни през него, то среднодневното брутно трудово
възнаграждение е 33.97лв. Обезщетението за 54-те работни дни в периода 02.12.2020г.-
3
21.02.201г. се равнява на 1 834.38лв. До този размер иска е основателен, а за разликата над
него до пълния претендиран- 1838лв., ще бъде отхвърлен като неоснователен. Сумата
1834.38лв. ще бъде присъдена заедно със законната лихва- тъй като това е поискано в
исковата молба, а то- искането, е основателно, защото тази лихва представлява обезщетение
за вредите, които кредитора търпи от забавата, в която длъжника му е изпаднал в плащането
на задължението. Общото правило е, че лихвата за забава се дължи от момента на падежа на
задължението, а когато падежа не е определен- от момента на поканата на кредитора до
ответника- какъвто е настоящия случай. Нарочна покана И. не е отправял до „ВиК Сливен“,
но такава представлява, съгласно трайно установените съдебни практика и теория, исковата
молба.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски. Те за ищеца са
съразмерно уважената част от иска- ал.1 на чл.78 ГПК. Разноските на И. са за заплатено от
него на пълномощника му-адвокат възнаграждение. То е в размер на 350лв., но в устните
състезания се претендира за 300лв. Ето защо и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес му се следват 294.60лв.
На ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Направените от „ВиК Сливен“ разноски в случая са 432лв.- също заплатено адвокатско
възнаграждение. Ето защо му се следват 7.78лв.
Тъй като иска на И. представлява трудов спор- чл.357 от КТ, то той е освободен, на
осн.чл.359 от КТ и чл.83 ал.1, т.1, предл. първо от ГПК, от заплащането на държавна такса за
предявяването му. На осн.чл.78 ал.6 от ГПК, върху ответника ще трябва да се възложи
таксата, следващата се от сумата, до която иска е уважен- 4% от нея, на осн.чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се дължат на съдилищата по ГПК. В случая е 73.38лв.
В края трябва да се коментира, че иска, предмет на делото, се разглежда по
правилата на т.н.“Бързо производство“, което освен всичко друго означава, че съда
съобщава в заседанието, в което приключват устните състезания, датата на която ще бъде
обявено решението, както и че от тази дата започва да тече срока за обжалването му. В
случая за такава дата съда съобщи на страните 26.04.2022г., но не успя да постанови
решението си преди нея или на този ден. Ето защо, срока за обжалване на решението ще
тече в случая от момента на връчването му на съответната страна.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността: ул.“Шести септември“№27 да
заплати на Г. ИВ. ИВ. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Ел.Х. от АК Сливен на
осн.чл.225 ал.1 от КТ сумата 1834.38лв. /хиляда осемстотин тридесет и четири лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа в
периода 02.12.2020г.вкл. - 21.02.2021г. вследствие прекратяването на трудовото му
правоотношение със заповед № 56/ 20.08.2020г. на управителя на дружеството,
впоследствие отменена от Сливенски районен съд с влязло в сила решение № 872/
09.12.2020г. по гр.д.№ 2472/2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата над 1834.38лв. до пълния
претендиран размер – 1868лв.
Сумата 1834.38лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 01.02.2022г.
4
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК ********* да
заплати на Г. ИВ. ИВ. с ЕГН: ********** на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по делото,
съразмерно уважената част от иска- 294.60лв. /двеста деветдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/.
ОСЪЖДА Г. ИВ. ИВ. с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, разноски по делото,
съразмерно отхвърлената част от иска- 7.78лв. /седем лева и седемдесет и осем стотинки/, а
отхвърля като неоснователно искането за разликата над този размер до пълния претендиран,
за който се представя списък по чл.80 от ГПК- 432лв.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК ********* да
заплати на държавата, в полза на Сливенски районен съд, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, за
държавна такса върху уважената част от иска, предмет на делото, сумата 73.38 лв.
/седемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде в 2-седмичен срок чрез районния съд, който за всяка страна тече
от момента, в който й бъде връчено.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5