Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2652
Дата: 14 март 2024 г. (в сила от 14 март 2024 г.)
Съдия: Мария Ганева
Дело: 20247050700063
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

2652

Варна, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРИЯ ГАНЕВА
Членове: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА кнахд № 20247050700063 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор „Специализирани полицейски сили“ /СПС/ при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Варна, срещу решение № 1672/24.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110202468/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН – допуснато нарушение на закона. Сочи се, че неправилно районният съд е счел, че нарушението е описано бланкетно поради липса на конкретни факти и обстоятелства относно неговото извършване. Аргументира се, че в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в наказателното постановление деянието е описано в достатъчна степен с всичките му съставомерни признаци, като е налице пълно съответствие между праното и фактическото описание на нарушението. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, но депозира писмени бележки , в които е обективирана позиция, че поддържа жалбата. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Ответникът по касация – Д. М. Я. , не се явява и не се представлява в съд. заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и пред родово, местно и функционално компетентен съд. Разгледана по същество, същата е основателна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 23-8703-000340/15.05.2023 г., издадено от началника на сектор СПС при ОД на МВР Варна, с което на Д. М. Я. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Районният съд приел от фактическа страна, че на 14.04.2023 г., в 23:05 часа, в [населено място], по [улица], на кръстовището с [улица], посока [улица], Д. М. Я. управлявал собствения си лек автомобил „     “ с рег. № [рег. номер], като водачът умишлено подавал газ и форсирал двигателя, превъртал задните колела, вследствие на което привеждал автомобила в неконтролируемо състояние и извършва последователни маневри, изразяващи се в последователно преминаване в двете ленти, чрез приплъзване на задната част на автомобила по [улица].

На 29.04.2023г. му е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

На 15.05.2023 г. административнонаказващият орган /АНО/ издал процесното НП.

От правна страна предходната съдебна инстанция е приела, че НП е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Според решаващия състав на ВРС в АУАН и в НП нарушението е описано в противоречие с императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва конкретика по отношение на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, което препятства възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира защитата си срещу него. Районният съд е счел, че начинът, по който е управляван автомобилът, е описан бланкетно, като възпроизвежда почти дословно текста на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, без да са изложени релевантни обстоятелства, които да обуславят извод, че водачът е използвал пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. По приложението на материалния закон в мотивите на обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза за несъставомерност на вмененото административно нарушение поради издаването на НП при неизяснена фактическа обстановка, което води до извод за недоказаност на административнонаказателното обвинение. В тази насока от решаващия съд са изложени съображения за липса на данни с каква скорост водачът е навлязъл в пътния участък и какви конкретни действия е извършил, като не е било изследвано цялостното му поведение, доколкото извеждането на автомобила от посоката му на движение би могло да е в резултат на пътните условия или на несъобразена скорост при навлизане в участъка. Анализирайки елементите на понятието дрифт, районният съд е достигнал до извод, че при тази техника на шофиране най-често се използват автомобили със задно предаване, олекотени купета и широки диапазони от мощност, а от събраните по делото доказателства е установено, че автомобилът на Я е с предни водещи/задвижващи колела на автомобила. Посочено е, че макар последното обстоятелство да не изключва възможността за извършване на дрифт в процесния случай, по делото не са ангажирани доказателства за наличието на умения и способности на водача, както и подходяща среда за това. Така мотивиран, ВРС отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Касационната инстанция счита атакуваното съдебно решение на РС-Варна за валидно, допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на закона при неговото постановяване.

Неправилна е преценката на районния съд, че в АУАН и в НП не се съдържа пълно и точно описание на съставомерните признаци на нарушението, рефлектиращо върху правото на защита наказаното лице. С посочената като нарушена правна норма на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е въведена забрана за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Оттук следва, че при повдигнато административнонаказателно обвинение за допуснато нарушение на този законов текст дължимото от АНО описание на деянието от фактическа страна следва да съдържа факти и обстоятелства, характеризиращи поведението на водача по използване на пътя, несъответстващо на неговото предназначение, посочено от законодателя. В разглеждания казус както в АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство, така и във финализиращия същото санкционен акт, ясно са описани действията на наказаното лице, възприети от АНО като нарушаващи забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Противно на приетото от ВРС, актосъставителят и АНО подробно и прецизно са описали поведението на водача, довело до извеждането на автомобила от контрол – умишлено подаване на газ и форсиране на двигателя, водещо до превъртане и загуба на сцепление на задните колела, и извършване на последователни маневри на преминаване в двете ленти на пътното платно чрез приплъзване на задната част на автомобила. Изрично е посочено, че този начин на управление на МПС представлява дрифт и създава предпоставка за настъпване на ПТП. Посочена е и информация за времето и мястото на това деяние. Налице е изискуемата от закона връзка между фактическото обвинение /фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна квалификация /от гледна точна на посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма/ за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, възприето от наказващия орган като съставомерно по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП. При това положение не би могла да бъде споделена застъпената от районния съд теза за невъзможност на лицето да разбере в извършването на какво противоправно деяние е обвинено и да организира адекватно защитата си срещу него . Правото на защита е своевременно упражнено от адресата на НП чрез срочното му обжалване по съдебен ред, като от въззивната жалба и от изразеното от процесуалния му представител становище в пледоарията по същество пред ВРС по категоричен и безсъмнен начин се установява, че Янков е възприел правилно фактите, срещу които следва да се защитава.

Необоснована е правната теза на РС-Варна за недоказаност на административнонаказателното обвинение. В разглеждания казус от събраните по делото доказателства, в т.ч. гласните доказателства , се доказва по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и в НП дата именно ответникът по касация е управлявал притежавания от него автомобил „    “ с рег. № [рег. номер] на описания в тези актове пътен участък, безспорно представляващ път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, във вр. с § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП. Начинът на управление на превозното средство от Я при потегляне чрез умишлено и целенасочено подаване на повече газ , форсирайки двигателя на автомобила , водеши до превъртане на задните колела на превозното средство, не може да се възприеме като нормално движение на МПС по отворен път за обществено ползване. Свидетелите Р и Н – полицейските служители, установили нарушението, са преки очевидци на неговото извършване, като от показанията им, напълно кореспондиращи помежду си, в необходимата степен на категоричност се установява както осъществяването на противоправното деяние, така и неговото авторство.

Макар към настоящия момент в българското законодателство да липсва легално определение на понятието „дрифт“, което в буквален превод означава „плъзгане, пързаляне“, съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно наказание. В случая от ангажираните пред районния съд гласни доказателства категорично се установява умишленото подаване на газ и форсиране на двигателя на управлявания от Я автомобил, вследствие на което се е стигнало до превъртане и загуба на сцепление на задните колела и приплъзването на автомобила, както и преминаването последователно от лента в лента. Според настоящия тричленен състав на Административен съд – Варна подобен маниер на управление на МПС не кореспондира с предписанието на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Пътят е използван за изява на младежката натура и състезателен дух на Я – водачът съзнателно и без причина от обективен характер /атмосферни условия, мокра или заледена пътна настилка или други обстоятелства, способствали за поднасянето на автомобила/, форсирайки неговия двигател, е приплъзвал автомобила и е преминавал последователно от лента в лента. Подобно поведение на водач на МПС несъмнено следва да се квалифицира като нарушаващо цитираната по-горе правна норма и деянието се субсумира в административнонаказателния състав по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение районният съд е счел за недоказано вмененото адм. нарушение, базирайки се на направена фактическа констатация , че „ най-често дрифт автомобилите са със задно задвижване“, докато процесният автомобил е с предно задвижване. Първо , подобно твърдение е необосновано, тъй като се базира на житейски опит на решаващия съд, но не и на допустими доказателствени средства, например заключение на вещо лице. Второ, цитираната извадка от обжалваното съдебно решение “ най-често“ сочи, че предходната съдебна инстанция не изключва възможност за дрифт и от автомобили с предно предаване , какъвто е управлявания автомобил от нарушителя .

Налага се краен извод, че Д. М. Я. от обективна и субективна страна /в условията на пряк умисъл/ е осъществил състава на вмененото му административно нарушение – по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 175, ал. 1, предложение трето от ЗДвП. Размерът на наложените административни наказания е съобразно фиксирания в санкционната норма такъв, като съдът не може да изменя същия под законоустановения минимум /аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН/.

Обществената опасност на конкретното нарушение не е явно незначителна предвид застрашаването чрез описания вид шофиране на останалите участници в движението, поради което дори това да е първо такова деяние на Я   , правилно за него е издадено НП, тъй като не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 189з от ЗДвП, според което за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

Достигайки до противоположни правни изводи и отменяйки оспореното пред него НП, ВРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, по съществото на спора, с който да се потвърди издаденото от началника на сектор СПС при ОД на МВР Варна наказателно постановление № 23-8703-000340/15.05.2023 година.

При този изход на делото следва да се уважи искането на касационния жалбоподател , като му се присъди юриск възнаграждение от 80 лв. на основание чл. 63д, ал.3 ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1672/24.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110202468/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-8703-000340/15.05.2023 г., издадено от началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Варна, с което на Д. М. Я. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Д. М. Я. от [населено място], [улица], вх. , ет. , ап.  [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 / осемдесет / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:  
Членове: