Решение по дело №53/2018 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,13.09.2018  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на  петнадесети август през две хиляди и осемнадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :Г. ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: Р.С.

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №53  по описа за 2018 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от „ВРЦ МЕНИДЖМЪНТ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр.Балчик,ул.Академик Даки Йорданов№22,ЕИК202656044,представлявано от С.В.Е.,чрез адвокат М.П.К.,***,с адрес на призоваване в ***,срещу наказателно постановление №08-000318/239 от 21.09.2017г..на  Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган,който я е изпратил,ведно със административната преписка в БРС,където е получена с Рег.№956 от 13.03.2018год.,като е образувано настоящото производство.

Жалбоподателят твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Твърди,че в наказателното постановление е направена грешна административно-правна преценка на безспорно установени факти.Твърди,се ,че са допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,тъй като в хода на проверката и и на административната преписка,на участващите от страна на дружеството-жалбоподател не е осигурен преводач от руски на български език,поради което те не са успели да разберат значението на документите с които са запознавани и тяхното значение.В жалбата си,дружеството-жалбоподател се позовава на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.

Редовно призовано дружеството-жалбоподател  се представлява в съдебно заседание от своя процесуален представител адвокат М.К.. От името на своя подзащитен,адв.К.,заявяват,че поддържа жалбата.Сочат допълнителни доказателства,В последното съдебно заседание,адвокат М.К. пледира съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.

 Възиваемата страна,редовно призована  се представлява в с.з. от ю.к.Г. Х.Н..

Процесуалният представител твърди,че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.Твърди,че наказателното постановление е правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда да потвърди изцяло процесното наказателно постановление.

По делото,като свидетели са разпитани Г.В.В.-актосъставител.По искане на жалбоподателя е разпитана,като свидетел В.С.К..

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            Дружеството-жалбоподател е местен работодател по смисъла на параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона на трудовата миграция и трудовата мобилност.

Дружеството-жалбоподател притежава и стопанисва хотел ***,находящ се в ***.

            На 09.06.2017год.в този обект е извършена проверка от контролните органи на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.

При проверката,инспекторите приемат за установено,че дружеството-жалбоподател,не изпълнило задължението си да уведоми Изпълнителна Агенция”Главна Инспекция по труда”,в седемдневен срок от действителното започване на работа на лицето Е.К.-гражданка на И.,с дата на раждане ***год.в К.,притежаваща паспорт№13342712,назначена на длъжност „домакин”,с дата на действително постъпване на работа 03.04.2017год.,удостоверена писмено в трудов договор№142 от 31.03.2017год.

Бил изготвен протокол за извършената проверка.

Свидетелят Г.В. приел,че е налице нарушение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ.С оглед на това свидетелят В. съставил Акт за установяване на административно нарушение на 14.07.2017год.АУАН е връчен на 14.07.2017г.

            Въз основа на образуваната административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното постановление№08-000318/239 на 21.09.2017г. срещу жалбоподателя,като му налага имуществена санкция в размер на 1500лв.           

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 22.02.2018г.Жалбата е подадена по пощата  и видно от завереното копие от товарителницата,представена от процесуалният представител на жалбоподателя и прието,като писмено доказателство по делото,това е станало на 01.03.2018г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.

 Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

                        Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.

            По повод правилното приложение на материално правния закон,съдът преценява,че е приложен правилно.

Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ в редакцията ,която е действала към момента на извършване,констатиране на нарушението,по време а издаване на АУАН и наказателното постановление гласи :

„(Обн. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) (1) В 7-дневен

срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета

държава работодателят уведомява за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

               Към настоящия момент има нова редакция на същата разпоредба,която е променена с ДВ бр.24 от 2018,в сила от 23.05.20178год.

Тази редакция на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ гласи:

„В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

               Разликата е че в първоначалната редакция не е уточнен вида на уведомяването ,което следва да извърши работодателя,а във втората ,сега действаща редакция е регламентирано,това да става ,чрез писмено уведомление.

В конкретния случай,според съда и съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН,за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който  е бил в сила по време на извършването му.

На следващо място,настоящия съдебен състав,не приема,че настоящата действаща правна уредба е по.благоприятна,дотолкова,доколкото ограничава вариантите ,чрез които държания орган следва да бъде уведомен,т.е. само чрез писмено уведомление,а действащата по време на твърдяното допускане на административното нарушение,разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ регламентира възможност за уведомление,като не посочва изрично ,че става въпрос именно и само за писмено такова.

               Именно в тази връзка по делото е установено,че дружеството жалбоподател,макар и с закъснение е подало по електронната поща изискуемото уведомление.

               В жалбата се твърди,че е допуснато съществено процесуално нарушение,като се излагат мотиви за това,изразяващо се в това,че не е осигурен превод на АУАН и наказателното постановление,както и преводач в хода на административната преписка,което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и опорочаването на обжалваното процесно наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

               По делото е установено,че представител на дружеството-жалбоподател,говореща руски език е получила АУАН,подписала е протокола за проверка,комуникирала е с органите на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич.

               В показанията си дадени в съдебно заседание на 03.05.2018год.свидетелят Г.В.,който е актосъставител,твърди,че К.А.,с която е комуникирал е говорела и знаела български език.

На следващо място,съдът счита,че не е налице нарушаване на правото на защита. В жалбата до Районен съд-Балчик, с която се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление,едно от основанията е липсата на превод на съставения акт и  издаденото НП на родния му език или на друг разбираем за него език . Безспорно е, че представляващия дружеството и участвалия в проверката и в получаването на АУАН са руски граждани и не може да се презюмира тяхното знание и разбиране на български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл.6,&3,б Е на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл.21 ал.2 от Наказателно-процесуалния закон,чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на  чл.55 ал.3 от НПК, съгласно която обвиняемият  има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление, настоящият състав споделя единствено извода,че в Закона за административните нарушения и наказания,който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното пред БРС,наказателно постановление, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание на чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл.55 ал.3 от НПК,с която в българското законодателство е транспонирана Директива 210/64/ЕС,на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Споделя се и извода, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице, в какъвто смисъл е преценката на РС-Балчик. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ.

Изхождайки от конкретиката на визирананото в наказателното постановление нарушение,поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС,относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес. 

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че представляващите дружеството чужди граждани,в хода на административната преписка, са разбирали в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление.

В подкрепа на това са показанията на свидетелят В. в съдебно заседание,протокола проверка,подписан от К.А.,последващите действия по изпращане на необходимото уведомление по електронната поща.

 На второ място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

  Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това  не е попречило на наказаното лице  да реализира в пълна степен правото си на защита срещу наказателното постановление, защото съгласно чл.84 ал.1 от ЗАНН вр. с чл.314 ал.1 от НПК,в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство  наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права.

 Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл.1 &3 от Директива 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.

С оглед горепосоченото намира, че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е бил осигурен надлежен начин съставения АУАН да бъде представен и връчен по начин, че наказаното лице е разбрало какво административно-наказателно обвинение му се вменява .

В този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение,което да е опорочило обжалваното наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

От обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление ,според съда става ясно,че седемдневния срок за уведомление ,тече за работодателя,от момента на действителното постъпване на работника на работа.

Видно от представените и приети писмени доказателства,трудовия договор с Е.К. е сключен на 31.03.2017год.К. е действително стъпила на работа,като”домакин” на 03.04.2017год.,а срокът в който е следвало,дружеството-жалбоподател,в качеството си на местен работодател да уведоми Изпълнителна Агенция”Главна Инспекция по труда” е изтекъл на 10.04.2017год.

При анализа на издаденият АУАН и наказателно постановление,съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до опорочаване на обжалваното наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

С оглед изложеното,настоящия съдебен състав приема,че дружеството-жалбоподател е допуснало ,визираното в наказателното постановление административно нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

С оглед направеното твърдение в жалбата и от процесуалният представител,че са налице условията на маловажност на случая,по смисъла на чл.28 от ЗАНН,настоящия съдебен състав съобрази следното:

Настоящият състав счита, че в случая не е налице маловажност на нарушението. Извършеното нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение следва да се отнесе към така наречените "нарушения на просто извършване", "формални нарушения ".Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие - неизвършване на изискуемата регистрация, без законът да изисква настъпване на определен противоправен резултат извън самото деяние. Поведението на нарушителя, изразено в неговото бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението без да е необходимо от това да са настъпили имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от административно наказателната отговорност. Нарушението, макар и формално, е масово и от изключителен обществен интерес. Несвоевременната регистрация води до затруднения в работата на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт. Освен това, нарушителят е работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и като такъв следва да е запознат с нормативната уредба, касаеща неговата дейност - в частност тази по Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност и стриктно да я спазва.

 Спрямо юридическите лица, всяко нарушение от обективна страна води след себе си правомощие на компетентните държавни органи да налагат имуществена санкция. Тяхната отговорност е обективна и безвиновна, а имуществената санкция се налага при констатирано нарушение на установения ред на държавно управление и изпълнение на задължения към държавата съобразно редакцията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН. Ето защо, процесното нарушение не следва да се класифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган основателно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.

Отчитайки предписанията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер, а съдът не намира основания за нейната отмяна.

 С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът,

 

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  наказателно постановление №08-000318/239 от 21.09.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което за констатирано на 09.06.2017г. в хотел***,находящ се в ***,Балчишка община Добричка област,административно нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,на„ВРЦ МЕНИДЖМЪНТ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр.Балчик,ул.Академик Даки Йорданов№22,ЕИК202656044,представлявано от С.В.Е.,е наложено на основание чл.79 ал.4 във вр.чл.78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда е петстотин  лева),като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :