№ 24193
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110125475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на „С В“ АД, че Е. К. Б. не дължи сумата 1091,70 лв. за главница,
представляваща цена за доставка на ВиК услуги за имот гр. София, ж.к. „Д“, ***, ***, ***, за
периода 01.09.2016-30.06.2018 г.
Ищецът Б. твърди, че ответното дружество претендира заплащане на процесната сума за
предоставени услуги, по фактури с номер, дата и стойност, посочени в искова молба, чиято
дължимост оспорва с довод, че ищецът няма качество на потребител на ВиК услуги и между
страните не съществува облигационна връзка; евентуално - не е спазен редът и условията за
отчет; под евентуалност - паричното вземане е погасено по давност, за което се навежда
възражение. Претендира съдебни разноски.
Ответникът признава исковата претенция като погасена по давност. Претендира съдебни
разноски.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът следва да
установи наведените фактически твърдения, чрез които обосновава своя правен интерес от
водене на делото, включително че ответникът претендира (принудително) плащане на
отричаните парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства. По арг. от чл.
154 от ГПК спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действително на следните юридически факти: 1) наличие на договорно отношение за
предоставяне на ВиК услуги, по което ищецът има качеството потребител, 2) ответникът е
извършил доставка на стойност претендираното парично вземане; 3) давностният срок за
паричното вземане е спиран или прекъсван при наличие на изискуемо парично вземане.
Тези обстоятелства подлежат на доказване от ответника, за което му се указва, че не сочи
доказателства за първата и втора група обстоятелства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от
ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че отричаното право на парично
вземане е покрито с давностен срок, който не е спиран и прекъсван.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
1
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2023 г. от 09,40
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор на
искова молба, с приложения, чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2