№ 15232
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110123521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от Т. К. Ш. (ищец) срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД
(ответник) обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 71/01.04.2022г. на работодателя;
2. конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност;
3. осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в
размер на 10800.00 лева за времето, през което ищецът е останал без работа след
твърдяното незаконно уволнение в периода 01.04.2022г. – 01.10.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 04.05.2022г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 14.03.2018г. е заемал длъжността
шофьор, единичен автобус, в поделение „Земляне“ на ответното дружество, но със Заповед
от 01.04.2022г., връчена му по пощата, трудовото му правоотношение било прекратено с
дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в три последователни дни, което
нарушение твърди, че не е извършил. Оспорва заповедта с довод, че същата е немотивирана;
че е издадена от некомпетентен орган; че е съставена без да са му били изискани писмени
обяснения по чл. 193 КТ, както и че не е била преценена тежестта на евентуално
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Представя доказателства и заявява
доказателствени искания за представяне на личното му трудово досие от ответника, за
1
допускане на счетоводна експертиза и за изслушване на свидетели. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил негов служител до 01.04.2022г. Оспорва
претенцията като неоснователна с твърдение, че заповедта е издадена от компетентен орган
и след спазване на императивните правила на закона. Сочи, че в дисциплинарното
производство било установено извършено от ищеца нарушение, изразяващо се в неявяване
на работа за три последователни дни без оправдателен документ, поради което и на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ е наложил наказание дисциплинарно
уволнение. Представя доказателства и поддържа искане за допускане на свидетели, както и
за изготвяне на исканата от ищеца счетоводна експертиза след справка в счетоводството на
ответника. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да
бъдат уважени, да се присъдят разноски и прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна. Твърди, че дисциплинарната преписка е непълна, не
били спазени законовите срокове за дисциплинарно производство, няма заповед за неговото
образуване. Оспорва заповедта за уволнение като незаконосъобразна с довод за нарушена
процедура по искане на обяснения, позовавайки се на различни дати на писмо-искане от
07.02.2022 г и докладна записка от 03.02.2022 г, на невръчването на такова искане, на
несъответствие на докладна записка от 23.02.2022 г с атакуваната заповед и на разминаване
в датите на неявяване.
Ответникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД уведомен за с.з. се представлява от адв. Д.
Г., която моли претенциите да бъдат отхвърлени, да се присъдят разноски и прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, претендиран от
насрещната страна. Излага съображения, че разминаване между РЗИ и личния лекар на
ищеца относно датите за неявяването му е било заявено от последния, проучено от
работодателя чрез изискване на информация от личния лекар на ищеца и РЗИ и писмени
обяснения от служителя, поради което и не е бил наказан за неявяването си на работа на
тази дата, а само за датите 19, 20 и 21 януари 2022 г, поради липса на документи, които да
оправдаят отсъствието му. В срок представя писмена защита, в която навежда твърдения за
фактическата и правната страна на спора, подобни на тези в отговора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е трудов договор № 23/14.03.2018г., по силата на който ищецът е постъпил
на 16.03.2018. на работа по трудово правоотношение в „Столичен автотранспорт“ ЕАД на
длъжността шофьор, единичен автобус, в поделение „Земляне“ на пълно работно време при
осемчасов работен ден от 8.00ч. до 16.30ч. съгласно представения правилник за вътрешния
трудов ред на предприятието. Основното месечното възнаграждение било определено на
854,61.00 лева. Договорът включвал клауза за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на
работодателя, като след изтичането му договорът се е трансформирал в безсрочен по силата
на закона – чл.71, ал.2 КТ. Към него е приложена длъжностна характеристика за заеманата
позиция, съгласно която в основните задължения на служителя се включват явяването на
2
работа в определеното по наряд време; задължения преди излизане от гараж, задължения за
изпълняване на количествено и качествено трудовата си задача, спазвайки изискванията за
регулярност и точност след излизане от гаража /движение по определен маршрут и по
разписание; изпълнение с пълен обем на заложените по план курсове и километри
маршрутен пробег; поддържане на определена експлоатационна скорост/. Към договора е
приложен и бонусен лист за длъжността. Договорът е подписан от Изпълнителния директор
Слав Монов, за който от справка в ТР се установява, че е изпълнявал длъжността към тази
дата и към момента.
Приложена е справка от 16.03.2018г. за подадени уведомления по чл.62, ал. 5 КТ, между
които и такова за сключения с Т. Ш. трудов договор.
Трудовият договор е няколкократно изменян с допълнителни споразумения от
12.10.2018 г., 05.02.2019 г., 09.04.2019 г., 05.03.2020 г. и 16.03.2021 г., според последното от
които основното месечно трудово възнаграждение на Т. Ш. било определено на 1391.50
лева. Споразумението е подписано за работодател от изпълнителния директор, като в
документа е отразен основанието на предоставеното му за това правомощие.
Не се спори и се признава от ответника, че страните са били обвързани от валидно
трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността шофьор, единичен автобус,
в поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД за периода 14.03.2018 г. –
01.04.2022 г.
Приложено е трудовото досие на ищеца, от което се установява, че му е налагано
дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед от 20.01.2021 г за това, че на 14.01.2021 г
при работа с автобус инв. № 1306 не е спазил противоепидемичните мерки – превозвал е
пътник в забранената зона, както и със заповед от 01.07.2021 г за това, че на 21.06.2021 г е
закъснял за работа с 1 час и 25 минути. Налична по делото е и заповед от 23.02.2022 г, с
която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на
22.02.2022 г около 13,30 часа при работа с автобус инв. № 1306 по маршрутна линия 59 от
Владая посока Мърчаево вози малко дете, което му е в скута, с риск за ПТП. Посочените
дисциплинарни наказания не са предмет на настоящото производство, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
Налична по делото е докладна записка от 03.02.2022 г от инж. Бисен Китов – началник
автоколона, адресирана до директора на АП „Земляне“, с която е докладвано, че водач №
350 Т. К. Ш. не се е явил на работа на 18.01.2022 г., 19.01.2022 г., 20.01.2022 г. и на
21.01.2022 г., за което не представил оправдателен документ. От изписаното ръкописно
върху документа се установява, че е указано да се изпрати с искане за предоставяне на
оправдателен документ.
Представено е писмо-искане № 127/07.02.2022 г. от директора на поделение „Земляне“,
адресирано до ищеца, от текста на което се установява, че на основание чл. 193, ал. 1 КТ и
във връзка с докладна записка от 03.02.2022 г по повод на извършено дисциплинарно
нарушение – неявяване на работа от 18.01.2022 г – 21.01.2022 г се иска предоставяне на
3
обяснения в срок от три работни дни, считано от получаване на писмото. Към това писмо е
представено известие за доставка с пощенско клеймо от 08.02.2022 г, от което обаче не става
ясно какъв документ е изпратен до ищеца. Видно от отразяването в известието – пратката е
останала „непотърсена“.
По делото е налична и втора докладна записка от началник служба „УРОК“ – инж. К. К.,
от 23.02.2022 г, адресирана до директора на АП „Земляне“, с която е докладвано, че водач №
350 Т. К. Ш. не се е явил на работа на 18.01.2022 г., 19.01.2022 г., 20.01.2022 г. и на
21.01.2022 г., за което не представил оправдателен документ. От изписаното ръкописно
върху документа се установява, че е указано да се изпрати с искане за предоставяне на
писмени обяснения от водача.
Установява се, че е изготвено искане за даване на обяснения на основание чл. 193, ал. 1
КТ от директора на поделение „Земляне“ до ищеца Т. К. Ш. на 23.02.2022 г, получено от
последния лично на 23.02.2022 г. Още същия ден ищецът е подал писмени обяснения с вх.
№ 304/23.02.2022 г, в които е посочил, че няма вина и е поискал работодателят да се свърже
с РЗИ и личния му лекар с оглед установяване има ли разминаване от РЗИ. От ръкописния
текст на документа е видно, че е разпоредено да се изиска информация от тези лица, а по
делото са налице и писмата, изпратени до директора на СРЗИ. В отговор е постъпило писмо
от директора на СРЗИ вх. № 406/18.03.2022 г, от съдържанието на което се установява, че Т.
К. Ш. е бил поставен под задължителна изолация в домашни условия за периода от 14 дни,
считано от датата на потвърдителното лабораторно изследване /05.01.2022 г/, като на
20.01.2022 г. е бил направен бърз антигенен тест с отрицателен резултат, което не е
предпоставка за поставяне на лицето под задължителна изолация. Посочено е, че СРЗИ няма
отношение към издаването на болнични листове и не разполага с информация за такива.
От становище от д-р М. Сапарева – лекар, главен специалист СТМ, от 02.03.2022 г се
установява, че ищецът е представил 2 броя болнични листове – с № Е20213219656 за 7 дни,
считано от 29.01.2022 г до 04.02.2022 г и с № Е20213219535 – за 14 дни карантина, считано
от 04.01.2022 г. до 17.01.2022 г., както и медицинско направление-талон, издаден на
25.02.2022 г от д-р Алексов, с което уведомява, че след края на визираната временна
нетрудоспособност лицето не е било в състояние да превозва хора в следващите 3 дни. В
становище е изразено мнение, че представените оправдателни документи не са относими
към визираните нарушения. По делото е представено и самото направление изх. №
34/04.01.2022 г на д-р Алексов, датирано най-долу с дата 25.02.2022 г., от съдържанието на
което се установява, че е издадено по искане за „консултация“, поставена е диагноза „пост
ковид 19“, и е изпратен за „пациента е пол. за Ковид 19 на 0401, изпратен на 05.01 излезнал
резултат. Карантира 1 ден след края на б.л., който е издаден на 04.01. Лицето не е било в
състояние да превозва хора следващите три дни.“ Намира се по делото и предписание за
изолация в домашни условия, от което се установява, че ищецът е поставен в изолация от
05.01.2022 г. до 18.01.2022 г.
Приложена е декларация по чл. 333, ал. 1 и ал. 3 КТ, от която се установява, че е връчена
при отказ на лицето да я получи, удостоверен с подписа на двама свидетели – К. К. и Е. С.
4
на 01.04.2022 г.
Приложена е Заповед № 71/01.04.2022 г. на изпълнителния директор, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание уволнение и правоотношението му е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради допуснати от него нарушения, както следва:
служителят не се е явил на работа в течение на три последователни дни, а именно 19.01.2022
г., 20.01.2022 г., 21.01.2022 г., като не е уведомил работодателя за това и не е представил
оправдателен документ за отсъствието си – болничен лист по образец. В заповедта е
посочено, че при издаването са съобразени дадените докладни записки, писмените
обяснения, писмото на СРЗИ, представените медицински документи и становище. Въз
основа на анализът им е заключено, че за служителя е налице уважителна причина за
неявяването му на работа на 18.01.2022 г, поради констатираното разминаване между
издадения болничен лист от 04.01.2022 г и предписанието за изолация, а по отношение на
датите 19.01.2022 г., 20.01.2022 г., 21.01.2022 г. е прието, че служителят не е представил
болничен лист за отпуск за временна неработоспособност, не е налице предписание от
СРЗИ, няма разминаване в представените болнични листове и предписание, поради което
работодателят е приел, че е налице дисциплинарно нарушение. В заповедта е обсъдено, че
представеното медицинско направление, наречено „искане за консултация“ не е възможно да
е издадено на 04.01.2022 г, тъй като тази дата предшества неявяването на служителя на
работа, а също и на дата 25.02.2022 г, тъй като е изминал месец след неявяването на
служителя на работа, поради което този документ не е приет за такъв, оправдаващ
отсъствието на служителя. Заповедта е връчена на ищеца при отказ да я получи,
удостоверен с подписа на двама свидетели К. К. и Е. С. на 01.04.2022 г.
По делото са приети амбулаторен лист № 34/04.01.2022 г, от който е видно, че на ищеца
е поставена диагноза „коронавирус“, амбулаторен лист от 29.01.2022 г, от който се
установява, че анамнезата на пациента Т. К. Ш. е „съст. след преболедуване от Covid-19 с
оплакване от главоболие и отпадналост“ и с назначена терапия с медикаменти, както и
болничен лист от 01.02.2022 г, който съдържа отпуск от 29.01.2022 г – 04.02.2022 г.
Постъпила е молба от „Столичен автотранспорт“ в изпълнение на задължението по чл.
190 ГПК, в която се сочи, че не се водят заповедни книги, но дружеството разполага с
класьор с оригиналите на заповедите, издадени през 2013 г., като за периода 16.01.2013 г. –
18.01.2013 г. са издадени следните заповеди: РД 09-09/17.01.2013 г., РД 09-10/18.01.2013 г.,
РД 09-12/18.01.2013 г., РД 09-13/18.01.2013 г., РД 09-14/18.01.2013 г., РД 09-15/18.01.2013 г.
и РД 09-16/18.01.2013 г. Копие от заповед РД 09-09/17.01.2013 г. е приложен по делото, а от
съдържанието е видно, че на директорите на поделения на „Столичен автотранспорт“ ЕАД
е възложено да налагат дисциплинарни наказания по чл. 188 КТ, като изискват писмени
обяснения и издават мотивирани заповеди за това.
Приет по делото е ведомост за заплата за м. март 2022 г., от която е видно, че на ищеца е
заплатено 2387,00 лева.
Приети по делото са удостоверения от НАП с данни за осигуряването на ищеца и
документ относно банковата му сметка.
5
Извършена е констатация на оригинала на представената в с.з. трудова книжка на
ищеца, при която констатация е установено, че е налице вписване на стр. 13 на
съществувало ТПО между ищеца и ответника за периода 16.03.2018 г. – 01.04.2022 г.,
прекратено с оспорената заповед, като липсва последващо вписване за наличие на друг
трудов договор.
Изслушано и прието по делото е заключение по ССЕ, което дава отговор, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен работен месец е в размер на 2665,69
лева, а размерът на евентуалното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца възлиза на
14044,14 лева /при брутно трудово възнаграждение в размер на 2340,69 лева. Заключението
съдът намира за обективно и компетентно дадено от лице с нужната компетентност и след
проверка на относимите документи по делото и при ответника.
Разпитани като свидетели са лицата К. К. и Е. С. във връзка с оспорване връчването на
оспорената заповед и декларация по чл. 333 КТ. От показанията и на двамата свидетели, на
които съдът се позовава като обективно дадени и в съответствие с останалите доказателства
по делото, се установява, че същите работят в ответното дружество, а оспорената заповед е
била съобщена на ищеца от друг служител в предприятието в присъствието на двамата
свидетели, като му било разяснено за какво са документите, но ищецът отказал да получи
заповедта, заявявайки, че иска да се консултира с адвоката си, след което напуснал залата, а
отказът му бил удостоверен от двамата свидетели. След 10-15 мин ищецът се върнал, но му
било обяснено, че документите са оформени. Свидетелите в с.з. са потвърдили положеният
от тях подпис върху заповедта и декларацията по чл. 330 КТ.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя
липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата,
установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова
доказателствена тежест с доклада по делото.
В настоящия случай се доказа, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение възникнало с подписване на трудов договор № 23/14.03.2018г., по силата
на който ищецът е постъпил на 16.03.2018. на работа по трудово правоотношение в
„Столичен автотранспорт“ ЕАД на длъжността шофьор, единичен автобус, в поделение
„Земляне“, както и че това правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед
№ 71/01.04.2022 г. на изпълнителния директор с наложено дисциплинарно уволнение.
Спорно е осъществяването на нарушенията на трудовата дисциплина от страна на
служителя, както и спазването на императивно разписаните в КТ правила за
законосъобразно уволнение – издаване на заповедта от компетентен орган, изискване на
6
обяснения от служителя за констатираните нарушения и запознаването му с тях, мотивиране
на заповедта.
Съгласно чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
Заповедта е издадена от оправомощено да представлява работодателя лице по смисъла
на чл. 192, ал. 1 КТ – изпълнителния директор на „Столичен автотранспорт“ с наложено
дисциплинарно уволнение, поради което направеното възражение се намира за
неоснователно. Само при упражняване на работодателската власт от друго лице, а не от
законния му представител, това обстоятелство следва изрично да е било отразено в
документа, а в настоящия случай, не се твърди положеният подпис да е изпълнен от лице,
различно от изпълнителния директор и този подпис не е бил оспорен като неавтентичен.
Освен това, в заповедта изрично е отразено от кого същата се издава, както и с кого е
съгласувана. Последното не означава, че лицата, съгласували издаването на заповедта, са я
издали, след като за издател на документа е посочен изпълнителния директор на
предприятието. Производството по налагане на дисциплинарното наказание също е водено
от компетентно лице – директора на поделение „Земляне“, оправомощено съгласно заповед
РД 09-09/17.01.2013 г. на директорите на поделения на „Столичен автотранспорт“ ЕАД да
налагат дисциплинарни наказания по чл. 188 КТ, като изискват писмени обяснения и
издават мотивирани заповеди за това.
Заповедта е издадена в предвидения от закона двумесечен срок от извършване на
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят е уволнил
служителя. Твърди се, че деянията са осъществени на 19.01.2022 г., 20.01.2022 г., 21.01.2022
г., а се установи от докладна записка от 03.02.2022 г от инж. Бисен Китов, че работодателят
е узнал за това на 03.02.2022г. Доколкото заповедта е издадена на 01.04.2022 г., указания от
закона преклузивен срок не е пропуснат.
Няма спор в практиката, сред която решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2085/2017 г., IV г. о., ГК, че нарушенията може да са конкретизирани в отделен документ,
към който заповедта да препраща, но с него служителят следва да бъде изрично запознат
преди или най- късно до искането за обяснения по тях. Правилото произтича от изискването
служителят да бъде наясно с констатираните негови простъпки, които следва да се уточнят
по време и обстоятелства на извършване. Само при конкретно упоменати нарушения може
да се счете, че е изпълнено изискването за предоставяне на възможност на адресата да даде
обяснения по случая, съответно за мотивиране на заповедта. Няма пречка нарушението да
бъде конкретизирано с период на извършването му, особено когато става дума за нарушения
на дисциплината, които се осъществяват чрез бездействие, но този период следва да е
разумно ограничен, така че да не касае срок, към който дисциплинарната отговорност е
изключена по правилото на чл. 194 КТ.
В практиката е изяснено какви са критериите, за да бъде изпълнено изискването за
мотивиране на заповедта съгласно чл. 195 КТ. Когато обяснението е поискано преди
7
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, с него ищецът е запознат
със съществените елементи на допуснатото нарушение, където то е индивидуализирано, на
ищеца е предоставено достатъчно време за отговор и той се е възползвал от правото си да
изложи съображения по съответното нарушение, обстоятелството че заповедта за уволнение
не препраща към писмото, с което са поискани обясненията, не води до немотивираност на
същата, защото ищецът вече е бил осведомен и запознат с конкретното нарушение.
Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед
защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за
законност на наложеното наказание. Тези изисквания са налице, когато: в искането за даване
на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем
за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво
е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя
въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя
отговори по чл. 193 КТ. Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника /по
връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането нарушението на трудовата
дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят,
че същият е бил наясно с причините за уволнението му. В този смисъл решение № 7 от
23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
на съда да заключи, че заповедта е мотивирана. Същата ясно съдържа установените от
работодателя факти и съпричастността на служителя при осъществяването им, а именно, че
на 19.01.2022 г., 20.01.2022 г., 21.01.2022 г. ищецът не се е явил на работа, за което не е
представил документ, който да сочи на обективни причини за отсъствието му.
Същевременно, в заповедта са изложени мотиви, че представените от ищеца документи не
сочат уважителна причина за неявяването му на работа. Наличието на обективна причина за
неявяването си на работа ищецът не обосновава и с представените по делото доказателства.
Издадените болнични листове – с № Е20213219656 за 7 дни, считано от 29.01.2022 г до
04.02.2022 г, с № Е20213219535 – за 14 дни карантина, считано от 04.01.2022 г. до
17.01.2022 г., с № Е20213219656 от 01.02.2022 г за отпуск в периода 29.01.2022 г. –
04.02.2022 г., касаят дни, различни от сочените в оспорената заповед, поради което не могат
да служат като оправдателни документи. Отнасящи се за друг период, поради което не могат
да оправдаят отсъствието на ищеца от работа, се явяват и представените по делото два
амбулаторни листа. Не може да служи като доказателство, обосноваващо основателна
причина за неявяване на работа и представеното медицинско направление /л. 29/. Този
документ съдържа две възможни дати на издаване /04.01.2022 или 25.02.2022 г./, поради
което не може да служи в достатъчна степен на вероятност като основание за наличие на
уважителна причина за неявяването на служителя на работа. Освен това, заболяването на
ищеца се намира по време между двете дати, поради което обективно е невъзможно
медицинското направление да се ползва с дата и изх. № 34/04.01.2022 г, а датата на издаване
8
25.02.2022 г. далеч следва периода на заболяване на ищеца, в който смисъл документът не
може да се отнесе към дните на отсъствие от работа.
Преди издаване на заповедта са поискани обяснения на служителя по реда на чл.193 КТ,
т.е. и това формално изискване на закона е изпълнено, поради което направеното в този
смисъл възражение се намира за неоснователно. На л. 39 от делото се намира искане за
даване на обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № 303/23.02.2022 г., т.е.
предхождащо датата на заповедта, в което искане подробно са описани нарушенията, които
се вменяват на служителя. Искането е връчено лично на ищеца на същата дата – 23.02.2022
г., и писмени обяснения са постъпили, което дава основание на съда да приеме, че ищецът е
запознат с нарушенията, разбира ги и е защитил правата си в най-ранна фаза. Именно
депозираните обяснения са дали повод на работодателя да извърши необходимата проверка,
отразявайки резултатите от нея в оспорената заповед, и заключвайки, че нарушение за
неявяване на служителя на работа на 18.01.2022 г. е несъставомерно по технически
причини.
Заповедта е връчена на ищеца при отказ да я получи, което обстоятелство е
удостоверено с подписа на двама свидетели, които потвърждават в показанията си както
отказа на ищеца да получи заповедта, така и техният подпис. Следва да се посочи, че в
исковата молба не се съдържа твърдение, че процесната заповед не е била връчена на ищеца.
Противното би било и правен "нонсенс", доколкото съгл. чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното
наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя.
Ако се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" не е
била връчена, същото не е наложено и предявения от ищцата иск за неговата отмяна би бил
безпредметен.
За неоснователно се приема възражението, че няма издадена заповед за започване на
дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника или
служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност
/решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2012 г., III г. о., ГК/.
По изложените съображения, съдът намира за установено по делото, че наложеното
наказание за самоволното отклоняване на работника от работа (за дните 19.01.2022 г.,
20.01.2022 г., 21.01.2022 г.) е законосъобразно. Допуснатото е виновно неизпълнение на
трудовите задължения от страна на работника, което съставлява дисциплинарно нарушение
по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, за което може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност.
Възражението на ищеца, че е бил в обективна невъзможност да се яви на работа за
посочените в заповедта дни, се явява неоснователно. Ищеца е следвало да заяви отпуск от
посочения вид и само, ако такъв е бил разрешен от работодателя, отклоняването от работа за
три последователни работни дни не би съставлявало виновно неизпълнение на трудовите й
задължения. Работодателят не е бил уведомен за намерението на ищеца да отсъства от
работа. Поради това, отклонението му от изпълнението на трудовите задължения е
самоволно и по причини, които могат да му се вменят във вина. Извършеното е тежко
нарушение на трудовата дисциплина и обуславя наложеното най-тежко дисциплинарно
9
наказание.
Горните изводи дават основание предявените от служителя иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод
съдът не достигна. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение е предявен в размер на 14044,14 лева за времето, през което ищецът е останал без
работа след твърдяното незаконно уволнение в периода 01.04.2022г. – 01.10.2022г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.05.2022г., до окончателното
плащане, след допуснато увеличение на иска с определение от 27.09.2022 г. Уважаването на
този иск предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния
период. В случая съдът не достигна до извод за незаконност на извършеното уволнение,
поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски. По делото се претендират такива за адвокатско възнаграждение в размер на
1876,80 лева с ДДС, за заплащането на което са представени доказателства по делото. Срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение е заявено възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Договореното възнаграждение е за три
иска, като изчисляването поотделно на хонорара по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
съобразно с минималния по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и на хонорара по третия иск съгласно минималния по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата, възлиза на в общ размер на 3083,97 лева, т.е. в размер далеч над
търсения.
С аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и за платеното възнаграждение
на вещо лице остават за сметка на бюджета.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Т. К. Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, ж.к. „Белите брези“ бл. 8, ет. 2, срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
10
„Житница“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Слав Йорданов Монов,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание:
чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и
отмяна на Заповед № 71/01.04.2022г. на работодателя;
чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност;
чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 14044,14
лева за времето, през което ищецът е останал без работа след твърдяното незаконно
уволнение в периода 01.04.2022г. – 01.10.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.05.2022г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. К. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. София, ж.к. „Белите брези“ бл. 8, ет. 2, да заплати на „Столичен автотранспорт“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
„Житница“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Слав Йорданов Монов, сумата
от 1876,80 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11