№ 1490
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501613 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №260322/20.05.2022г. от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, срещу решение
№260008/27.04.2022г. по гр.д. №618/2020г. на РС – Варна в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове срещу Ж. Т. К., ЕГН **********, с адрес ***** за
приемане за установено, че ответникът дължи главница в размер на 1861,63 лв. по Договор
за револвиращ заем № ****, сключен между страните на ***, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №49819/2018г. на СРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД,
В жалбата се твърди, че е неоснователен извода на съда за изтекла погасителна
давност, като се сочи, че срокът на кредита е изтекъл на 05.10.2013г. и от тази дата са
започнали да текат давностните срокове. Твърди се също, че при договора за кредит с
уговорени анюитетни вноски, какъвто е процесният, отделните погасителни вноски са начин
на разсрочено плащане, а не отделни самостоятелни вземания, поради което за всяка от тях
не тече отделна давност с начало падежа на съответната вноска. В жалбата не са направени
доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове в обжалваната част, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Ж. Т.
1
К., чрез пълн. адв.Кр.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява
становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са
направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание
чл. 422 ГПК, предявен oт „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България" № 49, бл.53Е, вх .В за приемане за
установено по отношение на Ж. Т. К., ЕГН **********, с адрес ***** съществуването на
вземане за сумата от 2371.81 лева, представляваща главница по Договор за револвиращ заем
№ ****, сключен между страните на ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №49819/2018г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 във вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, както и обективно съединен осъдителен иск за заплащане на сумата от
4441.65 лева, претендирана като договорно възнаграждение за периода 05.01.2011г. /първа
неизплатена вноска/ до 05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /11.03.2020г./ до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл.79 във вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, в
условие на евентуалност претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 4441.65
лева, като мораторна лихва за периода 05.01.2011г. /първа неизплатена вноска/ до
05.10.2013г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/, на основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за револвиращ
заем № **** от ***, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2400 лева
срещу задължение за връщане в срок от 36 месеца, на вноски от 197 лв. Сочи се, че
длъжникът не е погасявал в срок дължимите вноски по кредита, поради което и съгласно
условията на договора и ОУ към него кредиторът е обявил автоматично предсрочната
изискуемост на дълга на 22.02.2011г., за което длъжникът бил уведомен, без да се уточнява
по какъв начин и кога. Сочи се също, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на
05.10.2013г. Твърди се, че страните са договорили възнаграждение за ползване за отпуснатия
кредитен ресурс в общ размер на 4441.65 лева, платимо на вноски съобразно погасителния
план. Сочи се, че ответникът е заплатил единствено сумата от 444.69лв., с която били
погасени изцяло две вноски и частично трета в размер на 22.83 лв. В общата сума на
полученото плащане са включени и плащания на начислени лихви за просрочие на вноските
в размер на 17.86лв. и 10лв., начислени такси по Тарифа, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг.
Ответникът Ж. Т. К., чрез проц.представител, оспорва иска. Потвърждава, че е
налице сключен между страните договор за револвиращ заем от 08.09.20Юг. в размер на
2400лв. и че същият е предсрочно прекратен, за което му е изпратено уведомление /без да
посочва дата на уведомяване/, но счита, че е сключен в отклонение от императивни
изисквания на ЗПК и ЗЗП, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,
конкретно - договорът е сключен при предварително определени от едната страна клаузи,
които не подлежат на промяна и не са индивидуално договорени, липсва изготвяне и
връчване на погасителен план към процесния договор, откъдето потребителя не може да
разбере коя част от вноската е за погасяване на възнаградителната лихва и каква за гланица,
прекомерността на уговорената възнаградителна лихва приема като неравноправна, на
основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.З от ЗЗД. Претендираната такса за разходи по т.10.5 от ОУ
към договора счита за недължима, поради нищожност на клаузата, на основание чл.21, ал.1
вр. чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК. Позовава се на изтекла погасителна давност, която е започнала да
2
тече от обявяване на договора за предсрочно изискуем, а именно от 22.02.2011г. В
евентуалност излага, че давността тече за всяка падежирала вноска, а при осъдителен иск
прекъсването на давността следва да се зачете от предявяване на исковата молба с изменено
основание /09.09.2020г./, а не от заявлението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания за неправилно формиран от съда извод за изтекла погасителна
давност по отношение на част от главницата.
Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за револвиращ заем №****/*** в
размер на 2400 лева за срок от 36 месеца с краен срок на издължаване 05.10.2013г.
Твърди се от ищцовата страна настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане по кредита, като се позовава на автоматично настъпила предсрочна изискуемост.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. В случая са налице данни за непогасяване от длъжника на вноски по
кредита, но липсват доказателства за извършена процедура по уведомяване на длъжника
преди иницииране на заповедното производство, поради което не кредиторът не е упражнил
валидно правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита.
Същевременно от представения по делото погасителен план към договора се установява, че
е настъпил падежът на всички вноски по погасителния план, като падежът на последната
предвидена вноска е 05.10.2013г.
Оплакването във въззивната жалба касае извода на първоинстанционния съд за
изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането за главницата въз основа на
аргумента, че давността за всяка отделна вноска започва да тече от датата на падежа и
съгласно погасителния план.
По въпроса за приложимия към процесното вземане давностен срок следва да се
съобрази факта, че същото произтича от договор за кредит, разновидност на договора на
3
заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е задължителната съдебна
практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК/. Съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно задължителната съдебна практика за
разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ
правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков
кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е
длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане
на уговорения срок. В случая е предявена претенция не за отделни падежирали вноски, а
относно цялото неплатено вземане след настъпване на крайния падеж по кредита, поради
което от този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г.,
III г. о., ГК/
В случая периодът на погасителния план изтича на 05.10.2013г. и от тази дата
започва да тече петгодишен давностен срок, който е прекъснат с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано на 30.07.2018г. До този
момент не е изтекъл приложимия петгодишен давностен срок и съответно вземането за
главница по 33 вноски с общ размер 1861,63 лв. не е погасено по давност. Претенцията в
тази част се явява основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и искът уважен. По отношение на останалата част от главницата в размер на
194,26 лв., за която искът също е отхвърлен, но на друго основание, решението не се
обжалва и съответно не е предмет на въззивното производство.
С оглед на това въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се
явява основателна изцяло, като първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,
с която е отхвърлена претенцията относно главница в размер на 1861,63 лв. и искът да се
уважи за този размер.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповед за изпълнение
следва да се разпредели от съда в исковото производство или с решението си по
установителния иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските и за
заповедното производство. Дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената
4
част от иска за първа инстанция възлизат на сумата от 48 лева, изчислена съобразно
уважената част от предявените искове въз основа на отправеното искане, като размерът на
юрисконсултско възнаграждение съдът е определен на 150 лв. на основание чл.78, ал.8 от
ГПК. За въззивната инстанция съобразно уважаването изцяло на въззивната жалба на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се следват разноски в размер на 137,23 лева, вкл.
държавна такса за въззивна жалба и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК. Разноските за заповедното производство
възлизат на сумата от 56,65 лева, на осн.чл.78 ГПК и при отчитането им по съразмерност.
Дължимите на ответника разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове са в размер на 476 лв., изчислени
въз основа на представените договор за правна помощ и доказателство за плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260008/27.04.2022г. по гр.д. №618/2020г. на РС – Варна В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу Ж. Т. К., ЕГН
**********, с адрес **** за приемане за установено, че ответникът дължи главница в общ
размер на 1861,63 лв., представляваща част от 33 бр.вноски по Договор за револвиращ заем
№ ****, сключен между страните на ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №49819/2018г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че в полза на ищеца „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, съществува вземане от ответника Ж. Т. К.,
ЕГН **********, с адрес **** главница в общ размер на 1861,63 лв., представляваща част от
33 бр.вноски по Договор за револвиращ заем № ****, сключен между страните на ***, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №49819/2018г. на СРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
30.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД,.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ж. Т. К., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата 56,65 лева,
представляващи сторени в заповедното производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Т. К., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сторените в
исковото производство разноски съразмерно на уважената част от иска, както следва: за
първа инстанция сумата от 48 лева и за въззивна инстанция – сумата от 137,23 лева.
5
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, да заплати на Ж. Т. К., ЕГН **********, с адрес **** сторените в исковото
производство разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 476 лв.,
представляващи част от заплатено адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6