№ 84
гр. Пазарджик, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260037/19.02.2021 г., постановено по гр.д. № 76/2016 г. В.ският районен съд е
разпределил между К. Б. П., с ЕГН ********** и Н. АЛ. П., с ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес: гр.В.. ул. „В.Г." № 31, К. ИЛ. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., бул. "Х.Б." бл. 144. вх.А, ет.6. ап.22;
СТ. Й. Й., с ЕГН **********, В. Ц. Й., с ЕГН ********** и Л. СТ. Й., с ЕГН
********** и тримата с постоянен адрес: с.В., общ.М., ул."А." № 4,
ползването на недвижим имот с идентификатор 10450.502.972, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изп.директор на АГКК с
площ от 861 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10450.502.3410,
10450.502.971, 10450.502.992, 10450.502.973, по начина, отразен в скицата
на лист 229 от делото към заключението на вещо лице инж. С.Б.,
представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписана от
съдията-докладчик, а именно:
Постановил е ищците К. Б. П., с ЕГН ********** и Н. АЛ. П., с ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес: гр.В.. ул. „В.Г." № 31 да ползват
южната и източната част на имот идентификатор 10450.502.972, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изп.директор на АГКК с
площ от 861 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10450.502.3410,
10450.502.971, 10450.502.992, 10450.502.973, по вариант втори от
1
заключението на вещото лице С.Г.Б., с обща площ от 688.50 кв. м. и
повдигнат с контур оцветен в зелен цвят на скицата на лист 229 от делото,
приподписана от съдия-докладчика.
Постановил е ответниците К. ИЛ. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., бул."Х.Б." бл. 144. вх.А, ет.6. ап.22; СТ. Й. Й., с ЕГН
**********, В. Ц. Й., с ЕГН ********** и Л. СТ. Й., с ЕГН ********** и
тримата с постоянен адрес: с.В., общ. М., ул. "А." № 4 да ползват
северозападната част на имот с идентификатор 10450.502.972, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на изп.директор на АГКК с
площ от 861 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10450.502.3410,
10450.502.971, 10450.502.992, 10450.502.991, 10450.502.973, по вариант втори
от заключението на вещото лице С.Г.Б., с обща площ от 164.50 кв. м. и
повдигнат с контур оцветен в жълт цвят на скицата на лист 229 от делото,
приподписана от съдия- докладчика.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. ИЛ. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С., бул."Х.Б."бл. 144. вх.А, ет.6. ап.22; СТ. Й. Й., с ЕГН
**********, В. Ц. Й., с ЕГН ********** и Л. СТ. Й., с ЕГН ********** и
тримата с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул. "А." № 4 да заплатят на К. Б. П.,
с ЕГН ********** и Н. АЛ. П., с ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес: гр.В.. ул. „В.Г." № 31, сумата от 138,33 лева - разноски за съдебни
такси - държавна такса и депозит за вещо лице.
С решение № 260194/22.10.2021 г., постановено по същото дело на
основание чл.247, ал.1, пр.2 от ГПК ВРС е отказал да допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 260037/19.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 76/2016 г. по описа на В.ския районен съд.
Против първоначалното решение по делото в законния срок са
постъпили въззивни жалби от К. и Н.П.и, представлявани от адв. Пр. П. от
АК-Пазарджик и В. Ц. Й., представлявана от адв. А. от АК-Пазарджик с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. И в двете жалби се поддържа,
че неправилно районният съд е разпределил ползването от страна на К.М. да
става съвместно със собствениците на първия жилищен етаж СТ. Й. Й., В. Ц.
Й. и Л. СТ. Й., северозападната част на имота, тъй като К.М. е съсобственик
на втори жилищен етаж заедно с ищците П.и и следва да ползва заедно с тях
отредената за собствениците на втория жилищен етаж южна и източна част на
имота. Искането и в двете жалби е решението на ВРС да бъде отменено в тази
част, вместо което да бъде постановено ново, с което ползването на К.М. да
бъде разпоредено да се извършва заедно с ищците П.и на южната и източната
част от съсобствения имот.
В жалбата на П.и се поддържа още, че решението на ВРС е неправилно
2
и поради това, че съдът е възприел втори вариант от заключението на вещото
лице за ползване на съсобствения имот, тъй като този вариант от една страна
не отговаря на размера на притежаваното от страните право на собственост
върху незастроената част на имота, а от друга страна този вариант предвижда
преместване на съществуващата ограда, което е свързано с неудобства, по-
големи от обичайните. Ищците-жалбоподателите считат, че най-добре на
правата им в съсобствеността отговаря предложеният от вещото лице първи
вариант, който съответствал и на ползването към момента на предявяване на
иска. Искането е решението да бъде отменено в тази част, вместо което да
бъде постановено ново, с което ползването да бъде разпределено съгласно
първи вариант от заключението на вещото лице.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор и на двете
въззивни жалби. В писмения отговор на ищците П.и се твърди, че е
принципно правилно искането ползването от страна на К.М. да бъде
определено да се осъществява заедно с П.и, но от друга страна се твърди, че
постановеното от съда не представлява очевидна фактическа грешка и
правилно съдът е отказал да коригира своето решение по реда на чл.247 от
ГПК.
В отговора на В.Й. са изложени съображения относно правилността на
първоинстанционното решение относно възприетия от съда втори вариант от
заключението на вещото лице и се иска решението в тази част да бъде
потвърдено.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
С исковата си молба ищците К. Б. П. и Н. АЛ. П. са предявили против К.
ИЛ. М., СТ. Й. Й., В. Ц. Й. и Л. СТ. Й., иск с правно основание чл.32, ал.2 от
ЗС за определяне на реално ползване върху ПИ с идентификатор
10450.502.972, по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на
изп.директор на АГКК с площ от 861кв.м., при съседи имоти с
идентификатори: 10450.502.3410, 10450.502.971, 10450.502.992,
10450.502.991, 10450.502.973.
Ищците са твърдели, че с ответниците са съсобственици на следния
поземлен имот: Дворно място с площ от 855кв.м., застроено и незастроено.
съставляващо парцел IV за имот пл.№4177 в кв.71, при граници и съседи: от
изток - УПИ XXV-4198 и УПИ XXIV-4199; от запад - бул. "С.", от север -
УПИ HI- 4178 и от юг - УПИ V-4176 "за жилищно строителство и магазин" по
3
плана на гр. В., който е с идентификатор 10450.502.972, по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изп. директор на АГКК. Твърдели са,
че в периода 2000 г. – 2003 г. за този имот било водено дело за определяне
начин на реалното му ползване и с решение от 05.06.2002 г. по в.гр.д. №
273/2001 г., по описа на ПзОС, влязло в сила на 6.11.2003 г., било отменено
решение от 14.12.2000 г. по гр.д. № 527/2000 г. на PC-В. и бил определен
начин на реално ползване на поземления имот, съгласно вариант IV от
заключението на вещото лице, представляващо неразделна част от решението
както следва: 1. ищците К. Б. П., И.Г.М. и П.Г.М. с обща квота от 690/855
ид.ч. от имота, да ползват реално незастроена част от дворното място,
възлизаща на 640 кв.м., оцветена със син цвят по скицата на вещото лице; 2.
ответниците Л.А.А., А.Ц.И. и В. Ц. Й., притежаващи обща квота от 165/855
ид.ч. от имота, да ползват реално незастроена част от дворното място,
възлизаща на 115 кв.м., оцветена със син цвят по скицата на вещото лице.
Твърди се, че към датата на решението на въззивния съд в поземления имот
съществували следните постройки: двуетажна жилищна сграда /къща/, със
застроена площ от 100 кв.м., долепени до нея на калкан стълбище и
пристройка от две външни тоалетни до него. В североизточната част на двора
съществували два навеса и паянтова сграда. Първият етаж на къщата бил
собственост на ответниците с вход от северната страна, а вторият на ищците
по делото, с вход от южната страна. Ищците били собственици и на всички
останали изброени постройки, като неизяснена според съда, била единствено
собствеността върху северната от двете външни тоалетни. По делото било
установено и че въз основа на проект, одобрен на 04.06.2001 г. и издадено
разрешение за строеж, ищците били реализирали строителство - надстройка
на санитарен възел, антре и тераса с изместване на две колони, попадащи
върху поземления имот. Определеният от съда начин на реално ползване бил
съобразен с изброените постройки и това чия собственост са те, с изместените
колони, както и с обстоятелството, че дворното място не е само обща част на
съществуващата етажна собственост, но задоволява и други стопански нужди
- за зеленчукова градина и др. Твърдели са, че след влизане в сила на
решението били налице нови обстоятелства, обуславящи необходимост и
допустимостта на нов иск за определяне начин на реално ползване на имота, а
именно: 1. На 15.01.2004 г. между К. Б. П. и Л.А.А. - двете притежаващи
заедно повече от 1/2 от общия имот, бил подписан с Договор за реално
ползване на съсобствен недвижим имот на основание чл.32, ал.1 отЗС с
нотариална заверка на подписите, с който бил определен начин на реално
ползване, различен от посочения в съдебното решение. Съсобствениците-
ищци по гр.д. № 527/2000 г. на ВдРС (в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС) И.Г.М. и
П.Г.М. починали; наследник на И.М. била дъщеря му К. ИЛ. М., а и по силата
на нотариален акт № 89/18.05.2010 г. тя била придобила чрез покупко-
4
продажба от П.М. 1/10 ид.ч. от 691.56/857 ид. части от процесния съсобствен
имот; 3. На 02.10.2013 г. с нотариален акт № 88, Л.А.А. (ответница по гр.д. №
527/2000 г. на ВдРС и в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС) прехвърлила на дъщеря
си В. Ц. Й. чрез продажба всички свои 4/6 ид.ч. от 139/720 ид.ч. от
съсобствения поземлен имот. Към тази дата В.Й. била в граждански брак със
С.Й., поради което продадените идеални части били придобити от съпрузите
в режим на СИО. С Нотариален акт № 145/26.11.2013 г. В. Ц. Й. и съпругът й
СТ. Й. Й. прехвърлили чрез дарение на дъщеря си Л. СТ. Й. всички
притежавани от тях 5/6 ид.ч. от 139/720 ид.ч. от общия поземлен имот; 5. С
Нотариален акт № 138/19.04.2018 г., А.Ц.И. (ответник по гр.д. № 527/2000 г.
на ВдРС и в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС) продал на СТ. Й. Й. собствената си
1/6 ид.ч. от 139/720 ид.ч. от процесния поземлен имот. Тези идеални части
отново били придобити от С.Й. в режим на СИО със съпругата му В. Ц. Й.; 6.
Съгласно новоприетия през 2018 г. КККР на гр. В., площта на процесния
поземлен имот вече възлизала на 861 кв.м., а не на 855 кв.м., както било
прието в решението по в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС. Това предполагало
ново преизчисляване на собственическите квоти в поземления имот както
следва: вместо 690/855 ид. части за собствениците на втория етаж и 165/855
ид. части за собствениците на първия – съответно 695/861 ид. части за
собствениците на втория и 166/861 ид.ч. за собствениците на първия етаж.
Ищците са твърдели, че се налагало преизчисление на незастроената площ от
поземления имот, която да се ползва от собствениците на втория и първия
етаж. При новопосочената площ собствениците на втория етаж следвало да
ползват 645 кв. м. от поземления имот, а собствениците на първия – 116 кв. м.
Твърдели са, че било извършено ново строителство от К.П. и Н.П., които
направили пристройка на съществуваща тераса от южната страна на втори
жилищен етаж на жилищната сграда в имота, а към двете външни тоалетни от
източната част на жилищната сграда било изградено преддверие с един общ
вход. Поддържали са, че към момента на постановяването му, считано от
28.05.1978 г. К.П. била в граждански брак с Н. АЛ. П., при което и
придобитите от нея по възмезден начин идеални части от поземления имот
(3/10 от 670/830 ид.ч. закупени на 23.12.1997 г. от М.И.Р.; 3/10 от 670/830
ид.ч., закупени на 16.10.1998 г. от Н.И.Р.; 67/830 ид.ч., закупени на 15.02.1999
г. от К.Н.С.) били придобити в режим на СИО, поради което Н.П. се явявал
задължителен необходим другар в производството по гр.д. №527/2000 г. на
ВдРС и в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС, но не бил конституиран като страна по
делото. След влизане в сила на решението по в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС
К.П. и Н.П. придобили в режим на СИО и продадените на 18.05.2010 г. от
П.М. на К.П. 1/10 ид.ч. от 691.56/857 ид.части от процесния съсобствен имот.
Твърдели са, че В. Ц. Й. се снабдила с изпълнителен лист от 22.08.2018 г.,
издаден въз основа на решението по в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС, въз основа
5
на който било образувано и.д. № 20188880400678 по описа на ЧСИ рег.№888,
а предмет на изпълнителното дело било извършването на въвод във владение
на взискателите за реализиране на начина на реално ползване върху имота,
посочен в решението по в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС. Към датата на
предявяване на иска въводът все още не бил извършен, но това предстояло да
бъде сторено. Ищците считат, че този начин на реално ползване бил
неприложим с оглед новонастъпилите обстоятелства, както и поради
съществувалите, но невзети предвид по в.гр.д. № 273/2001 г. на ПзОС.
обстоятелства. Искането е съдът да постанови решение, с което да определи
начин на реално ползване на съсобствения имот при съобразяване следните
квоти в съсобствеността: за собственици на втори етаж от двуетажната къща,
построена в поземления имот - 1/10 от 695/861 ид.ч. от имота - индивидуална
собственост на К.П.; - 8/10 от 695/861 ид.ч. от имота - собственост на К. Б.П.
и Н. АЛ. П. в режим на СИО; - 1/10 от 695/861 ид.ч. от имота - собственост на
К. ИЛ. М.. За собственици на първи етаж от двуетажната къща, построена в
поземления имот: - 5/6 от 166/861 ид.ч. от имота - собственост на Л. СТ. Й.; -
1/6 от 166/861 ид.ч. от имота - собственост на В. Ц. Й. и съпругът й СТ. Й. Й.
в режим на СИО.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. Ц.
Й., с който оспорва предявения иск като недопустим. Твърдяла е, че първият
жилищен етаж още от придобиването му през 1971 година бил с определен
начин на реално ползване на продадената идеална част от процесното дворно
място, което после се е пресъздавало по същия начин и във всички
последващи нотариални актове, като по този начин определеният начин на
ползване на ид. части от дворното място, принадлежащо на първия жилищен
етаж, се явявало обстоятелство, вписано в имотния регистър, което
означавало, че то има вещноправен характер между страните, а не
облигационен и е задължителен за страните и за трети лица-правоприемници,
съобразно РЕШЕНИЕ № 86 от 19.12.1975 г. по гр. д. 74/75 г. на Върховен съд
на НРБ, ОСГК. Това обуславяло и недопустимост на преуреждане на
отношенията между съсобствениците относно начина на ползване на
незастроената част от процесното дворно място. Ответницата е поддържала,
че не били налице данни, освен частична смяна на собствеността, да има
промяна на други съществени обстоятелства, които да налагат
преразглеждане на определения вече начин на реално ползване на така
очертаната съсобственост в дворното място. От приложения по делото
нотариален акт № 30/1971 г., изд. от В.ски народен съд, по силата на който
праводателите на ответника били закупили първия жилищен етаж с описаните
ид. части от дворното място, бил виден и определеният начин на реално
ползване, който още тогава бил приложен на място и същия начин на реално
6
ползване бил уточнен в Решение от 05.06.2002 г., постановено по гр. дело №
273/2001 г. по описа на ПОС, влязло в законна сила. Същият начин на реално
ползване на дворното място, принадлежащо на първия жилищен етаж, се е
пресъздавал в последващите нотариални актове, касаещи собствеността на
първия жилищен етаж. Поддържала е още, че не отговаря на истината и на
материалния закон твърдението на ищците, че след като съпругът Н.П. не бил
страна в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС пред PC В. по гр. дело №
527/2000 г. и по в. гр. дело № 273/2001 г. по описа на ОС Пазарджик, а е бил
задължителен необходим другар, то е налице основание за произнасяне с
ново решение. По същество на спора на алтернативно основание ответницата
е посочила, че предявеният иск е неоснователен. Твърдяла е, че вече бил
налице определен начин на реално ползване за всеки от двата жилищни
етажа, като за този на ответника Й. бил обективиран в НА № 30/1971 г. изд. от
В.ски народен съд, както и във всички последващи нот. актове, касаещи
собствеността на първия жил. етаж. Така определеният начин на реално
ползване на съсобственото дворно място, уточнен допълнително с влязлото в
законна сила Решение от 05.06.2002 г. постановено по гр. дело № 273/2001 г.
по описа на HOC, напълно съответствал на фактическото дългогодишно
реално ползване на двора от етажните съсобственици, като всяка от страните
си ползвала определеното им място. Едва през лятото на 2017 г. ищците
самоволно нарушили определения начин на реално ползване и сега
претендирали за права, които нямат. Спорът, както преди, така и сега, бил за
собствеността на северната външна тоалетна, която според цитираното
съдебно решение на ОС Пазарджик била във владение на собствениците на
първия жил. етаж и се е ползвала от тях. За това и в определения от съда
начин на ползване въпросната северна тоалетна била включена в частта за
ползване им. Твърди се, че от предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 26.04.1969 г., предшестващ НА № 30/1971 г. изд. от
В.ски народен съд, било видно, че праводателите на ответницата са получили
разрешение от тогавашните собственици на дворното място да си построят
именно тази северна тоалетна, което те сторили, тъй като вече в нотариалния
акт тази външна тоалетна се поставяла в тяхната част на реално ползване на
двора. Страната е оспорила Договор за реално ползване от 15.01.2004 г., като
неистински, нищожен, поради невъзможен предмет. Твърдяла е, че
ответницата Й., а и други лица не са го подписвали, а с него се създавали
задължения за тях, които те не са приемали. Нищожен бил и заради това, че
определеният различен от съдебното решение начин на ползване е
невъзможен, тъй като пространствата от дворното място, заключени между
посочените главни букви в скицата на вещото лице за всяка от договарящите
страни е невъзможно и не може да се очертае. Оспорила е скицата, за която се
твърди, че отразява уговорения в договора начин на реално ползване.
7
Поддържала е, че с този договор е направен опит да се прехвърли
собствеността на самостоятелен обект - северната тоалетна, но не е могъл и не
е породил правно действие. Оспорила е твърдението на ищците, че са
придобили собствеността на северната външна тоалетна по давностно
владение като неоснователно. Твърдяла е, че тя била построена от
праводателите на ответницата Й. по силата и след сключването на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
26.04.1969 г., предшестващ НА № 30/1971 г. изд. от В.ски народен съд и
винаги била ползвана от собствениците на първия жил. етаж. Тя била и
единствената тоалетна за живеещите в първия жил. етаж до лятото на 2012 г.,
когато преградена част от коридора на първия етаж била приспособена за
вътрешна тоалетна, най-вече поради невъзможността възрастната тогава
праводателка на Л.А.А., починала на 23.04.2016 г., да използва вече външната
тоалетна, предвид напредналата й възраст и заболяванията й. По тази причина
нямало как външната северна тоалетна да е придобита по давност от ищците,
тъй като не е била в тяхно владение от построяването й. Предвид
гореизложеното се иска отхвърляне на исковата претенция на ищците като
недопустима, а на алтернативно основание - като неоснователна.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника СТ. Й.
Й., действащ лично за себе си и като пълномощник на дъщеря си Л. СТ. Й., с
който са оспорили предявения иск. Според страните разпределението на
ползването на дворното място било определено със съдебно решение, влязло
в сила от края на 2003 година на Пазарджишкия окръжен съд през 2003 г. и
нищо в дворното място от тогава до сега не се било променило. След като
прехвърлили притежаваните от тях идеални части от първия етаж на къщата и
от двора на дъщеря си Л., ответниците отново описали в нотариалния акт
същия начин на реално ползване на собствените си идеални части от имота и
така той се ползвал и до сега. Те не пречели на П.и да си ползват тяхната част
от имота. С.Й. също, като съпруг на В.Й., не бил участвал в съдебното
производство пред ВРС и ПОС, по което е постановено влязлото в сила
съдебно решение, но знаел, че определеният в нотариалния акт и в съдебното
решение начин на ползване на дворното място е задължителен и за него, като
това важало и за П.. Твърдял е, че П.и целят да оправдаят действията си по
завземането на северната клетка на външната тоалетна, която била построена
от родителите на съпругата му приживе, още когато се били договорили да
купят първия етаж от къщата и част от двора. Това станало през 1969 година,
а нотариалният акт бил от 1971 година. Дълго време тази външна тоалетна
била единствената тоалетна за собствениците на първия етаж от къщата и се
ползвала по предназначение от тях. Твърдели са, че едва през лятото на 2012
година била приспособена част от коридора от първия етаж за вътрешна
8
тоалетна. Ищците използвали отсъствието им и през лятото на 2017 година и
надстроили незаконно гаража и двете тоалетни и завзели и северната клетка,
като затворили достъпа им до нея с телена мрежа, а до тогава свободно и без
пречки я ползвали. След като това се случило, те потърсили правата си и
поискали въвод във владение на тези идеални части от дворното място,
включително и северната външна тоалетна, от частния съдебен изпълнител
Георги Захариев с рег. № 888. Твърдели са, че всички извършени
самостоятелно от ищците постройки са незаконосъобразни, тъй като не им
било учредявано правото на строеж за надстрояване и/или пристрояване,
включително и за разширяване на техни постройки, които сега използвали за
жилище. Тъй като тези постройки били изградени без знанието и съгласието
на ответниците, същите се явявали и тяхна съсобственост. Оспорили са
автентичността на представения Договор за реално ползване от януари 2004 г.
Оспорили са скицата, за която се твърди, че отразявала написаното в
договора. Оспорили са твърдението на ищците, че ако по друг начин не
доказвали собствеността на северната клетка на външната тоалетна, то те я
били придобили по давност, тъй като се изисквало поне 10 годишно
давностно владение, а те били заграбили северната клетка на тоалетната едва
през лятото на 2017 г. Искането е претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В срок е постъпил и писмен отговор от ответника К.М., в който е
изложено становище за неговата допустимост и основателност. В искова
молба били правилно посочени квотите в съсобствеността на страните,
поради което се иска уважаване на иска по чл.32, ал.2 от ЗС, а тъй като тази
страна не е дала повод за завеждане на делото, иска да не й се възлагат
разноски, а те да останат в тежест на ищците.
В открито съдебно заседание от 12.03.2020 г. ответниците са оттегли
оспорването на автентичността на подписа на Л.А.А. върху процесния
Договор за реално ползване на съсобствен недвижим имот от 2004 г.
По възраженията на ответниците за недопустимост районният съд е дал
подробен отговор, който въззивният съд споделя напълно и препраща към
мотивите на районния съд в тази част. Следва да се посочи, че доводът за
недопустимост на иска не се поддържа пред въззивния съд.
Правилно също така районният съд е посочил, че производството по чл.
32, ал. 2 от ЗС представлява спорна съдебна администрация и цели да
предостави правна защита на съсобственици на недвижими имоти, които не
могат да постигнат съгласие как да ползват общата вещ съобразно правата си
в съсобствеността. Постановявайки решение по такава претенция, съдът
замества мнозинството от гласовете на съсобствениците при управление на
съсобствеността и преценява целесъобразността, както и възможностите
9
съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне
ползването на общия имот, т. е. съдът е компетентен да се произнесе само по
тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството съсобственици.
При разрешаване на спора съдът трябва да съобрази правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение
до възникване на спора и предназначението на имота.
Не е спорно между страните, че са съсобственици на процесиия
поземлен имот и етажи от жилищна сграда, построена в него, на основание
наследствено правоприемство и разпоредителни сделки, при посочените в
исковата молба квоти, а именно - 1/10 от 695/861ид.ч. от поземления имот -
индивидуална собственост на К.П.; - 8/10 от 695/861 ид.ч. от поземления имот
- собственост на К. Б.П. и Н. АЛ. П. в режим на СИО; - 1/10 от 695/861 ид.ч.
от поземления имот - собственост на К. ИЛ. М.; - 5/6 от 166/861 ид.ч. от
поземления имот - собственост на Л. СТ. Й.; -1/6 от 166/861 ид.ч. от
поземления имот - собственост на В. Ц. Й. и съпругът й СТ. Й. Й. в режим на
СИО. Тези факти с правно значение се установяват и от приетите и
неоспорени писмени доказателства по делото. От тях се установява, че
ищците са индивидуални собственици на втори жилищен етаж в построената
в поземления имот двуетажна жилищна сграда, а първия етаж е собственост
на ответниците. Спорът между страните е за собствеността по отношение на
северна тоалетна, изградена в процесния поземлен имот.
За изясняване на този спор пред районния съд са събрани гласни
доказателства.
От разпита на свидетеля К.Н.С. се установява, че е помагал за
изграждането на процесиите две тоалетни през 1962 г.. Свидетелят е заявил,
че със строителството им се е занимавала едната от трите сестри –
първоначални собственици - Н., която е и платила за строежа. Свидетелят
установява, че към онзи момент живеел в процесната жилищна сграда на
втория етаж, заедно с трите сестри. Заявил е, че по онова време на първия
етаж живеел Ц., който бил собственик, като етажът бил продаден към края на
60-те години, а хората се нанесли да живеят в него около 1970 г., но не е
сигурен за датите, тъй като от 65- та година вече бил студент и не живеел в
къщата, а в гр. С..
От разпита на св. Д.К. се установява, че е родена и живяла на първия
етаж от процесната жилищна сграда до към 1966 г., където със семейството й
били наематели. Свидетелката е заявила, че по онова време в двора на къщата
имало две външни тоалетни, които се ползвали от живущите в сградата и
били построени някъде около 1962 г..
От разпита на св. А.К. се установява, че през 2004 г. по поръчка на
10
ищцата К.П. отишли в процесния имот и изместили четири кола от металната
мрежа, която била поставена в двора. От показанията на тази свидетелка става
ясно, че към онзи момент в поземления имот имало външни тоалетна с две
отделения, като до нея и преди, и след преместването на оградата се минавало
по пътека, тъй като оградата не стигала до тоалетните и достъпът до тях бил
свободен. Свидетелката е твърдяла, че от тогава насам оградата не е местена.
Заявила е още, че през 2005/2006 г. ходила при баба Л. да си купува фураж и
оттам знае, че по онова време на първия етаж имало тоалетна в преддверието,
която бабата ползвала.
От разпита на св. Д.Б. се установява, че преди 1995 г. по поръчка на
ищците изготвил скица в четири варианта за разпределяне на реално ползване
на процесния поземлен имот. Свидетелят е заявил, че приложената по делото
скица от 2001 г. е изготвена от него, но тя не отразява процесния договор за
разпределение на реално ползване. Свидетелят установява, че е ходил на
място и знае, че там имало ограда, която е паянтова, като тя започвала от
средата на тоалетната. При повторен разпит на свидетеля в открито съдебно
заседание извършен от ВРС на 25.06.2020 г., свидетелят е заявил, че и двете
скици са издадени от него, като едната е от 2000 г., а другата от 2001 г. След
като ги е изготвил, ги бил дал на Катя П., но не знае тя къде и кога се е
спогаждала.
За проучване на варианти за реално разпределение на ползването на
незастроената част от имота през районния съд е назначена и изслушана
техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в архива
на Община В. не се открива като наличен проект за пристройка - външен
клозет и такъв не е представен по делото. При огледа на място вещото лице е
установило, че клозетът има две клетки - „северна“ и „южна“. Същите
представляват една обща структура - изградени са по едно и също време, с
единна конструкция, с общи основи, с обща покривна плоча и представляват
една нова постройка към съществуващата сграда. Външните ограждащи стени
са изпълнени от тухлен зид с дебелина 25 см., а вътрешната преградна стена -
от тухлен зид с дебелина 12 см. Вещото лице установява, че клозетът с две
клетки - т.н. „северна“ и „южна“, е построен в началото на 60-те години на
миналия век, преди 27.V.1963 г. - датата на съставяне на „Констативен
протокол за направа клозет на Н. Р. кв. Л. В.“ от технически ръководител при
СП „Комунални услуги“. Тук е мястото да се посочи, че това заключение на
вещото лице съвпада изцяло с показанията на свидетелите С. и К., които
твърдят, че тоалетните са построени през 1962 г.
Вещото лице е установило, че в архива на Община В. не се открива
проект за преустройство, с който се обособява тоалетна в партерния етаж, а
по устни данни на ответника по делото тоалетната в партерния етаж е
11
построена през 2012 г. и за нея не е изготвян проект.
От приетата допълнителна техническа експертиза се установява, че
санитарният възел - баня с тоалетна в първи жилищен етаж с идентификатор
10450.502.972.1.1 по КК на гр. В. е изграден в периода 2001-2004 г., като във
„ВКТВ“ ЕООД - В., а с Договор за доставка на питейна вода № 1425 от
28.02.2005 г. за първи път е регистриран самостоятелен водомер за първия
жилищен етаж с идентификатор 10450.502.972.1.1 по КК на гр. В.. Тези свои
изводи вещото лице обосновава с обстоятелството, че отходният канал на
санитарното помещение - баня с тоалетна от първия жилищен етаж, е
изпълнен от PVC-тръба, която е заустена в съществуващата дворна
канализация. Според вещото лице технически това е било възможно да се
изпълни преди изграждането на северната фасадна стена на преддверието
пред външния клозет. Северно от тази фасадна стена, преди заустването в
съществуващата дворна канализация, в PVC-тръбата е направен ревизионен
отвор.
От експертното заключение се установява, че в действащата
кадастрална карта на гр.В. процесният имот е отразен като имот с
идентификатор 10450.502.972, с площ от 861 m2. Имотът е идентичен с УПИ
IV-4177 в кв.71, по действащия регулационен план на града от 2004 г. По
обезсиления план на гр.В. от 1957 г. настоящите - имот с идентификатор
10450.502.772 по КК и УПИ IV-4177 по регулационния план - отговарят на
парцел IV-1604 в кв.71; площта на парцела е била около 740 m2, изчислени
графически от плана (по нотариалните актове - 720 m2). Към парцела се е
придавала част от съседните имоти пл.№№ 465 и 466 (от север), по
отношение на които придаваеми места регулацията е била приложена. От
друга страна част от имот пл.№1604 се е отчуждавала за разширение на
улица, която регулация, също. е била приложена, с изключение на частта от
жилищната сграда в имота, която се е запазила към имота и тази част от нея е
останала издадена в улица та. Процесният имот по КК и действащият
регулационен план отговаря на парцел IV-1604 в кв.71, по плана от 1957 г., но
не е идентични с него. Идентични са с парцел IV-4177, по плана, който е
одобрен през 1983 г. и частично изменен през 1986 г., като дълбочината на
парцела е увеличена с 6.5 м, а южната регулационна линия леко е изместена
навътре в парцела. Регулацията е изменена още веднъж (няма данни кога е
станало изменението), като е възстановена южната регулационна линия, както
е била през 1983 г. С удължаването на дълбочината на парцела, площта му се
е увеличила с около 120 m2, в сравнение с парцела по плана от 1957 г., поради
което в настоящия момент площта на процесния имот е 861 m2.
Установява се още, че в имота е построена една сграда на основно
застрояване, към нея ищците са пристроили вътрешно стълбище за втори
12
етаж, със ЗП 10 m2; до него са разположени двете тоалетни, които са били
външни, но впоследствие са затворени с преградна стена от изток, с което се е
обособил коридор за вход, общ за двете тоалетни, с площ 13 m2. Ищците са
собственици и на сграда на допълващото застрояване в имота, със ЗП 51 m2.
Ответниците са собственици на първи етаж на сградата, със
самостоятелен вход на северната фасада на сградата. Посочено е, че на място
ищците владеят южната и източната част на процесния имот, включително
двете пристройки към жилищната сграда, източната от тях - с двете тоалетни,
които в настоящия момент не се ползват като такива.
Незастроената площ от имота, която ползват, е в размер на 571 m2..
Общо ползваната от тях площ е в размер на 695 m2. Ответниците владеят на
място северозападната част на процесния имот. Незастроената площ от имота,
която ползват, е в размер на 115 m2; общо ползваната от тях площ е в размер
на 166 m2, в т.ч. - 50.50 m2 - 1/2 от застроената площ на жилищната сграда,
разпределена към първи етаж.
Вещото лице е изчислило, че при права върху собствеността на
ответниците в размер на 139/720 ид.ч. и площ на процесния имот от 861 кв.,
квотите в съсобствеността им са следните: 695/861 ид.ч. - за ищците и
166/861 ид.ч. за ответниците.
Първият вариант на експертиза отразява начина на реално ползване към
настоящия момент и се изразява в следното: Ищците владеят южната и
източната част на процесния имот, включително двете пристройки към
жилищната сграда, източната от тях - с двете тоалетни. Незастроената площ
от имота, която ползват, е в размер на 571 m2, Общо ползваната от тях площ е
в размер на 695.50 m2, в т.ч. - 50.50 m2 - 1/2 от застроената площ на
жилищната сграда, разпределена към втори етаж, 23 m2 - площ на двете
пристройки, 51 m2 - площ на сградата на допълващото застрояване и 571 m2 -
свободна от застрояване площ; общата площ е закръглена на 695 m2.
Ответниците владеят северозападната част на процесния имот. Незастроената
площ от имота, която ползват, е в размер на 115 m2. Общо ползваната от тях
площ е в размер на 165.50 m2, в т.ч. - 50.50 m2 - 1/2 от застроената площ на
жилищната сграда, разпределена към първи етаж и 115 m2 - свободна от
застрояване площ; общата площ е закръглена на 166 m2.
Съобразно втория вариант по приетото заключение по съдебно-
техническа експертиза на в.л. Б. е предложено спорната северна тоалетна, с
площ 2 m2, да бъде включена в ползването на ответниците. За да стигат до
входа на източната фасада на пристройката за достъп до тоалетната, е
предвидена пътека с дължина 3 м и ширина 1 м, площ 3 m2, която ще се
ползва общо от ищците и ответниците. Коридорът, с площ 5 m2, от който има
13
достъп до входовете на двете тоалетни, също, ще се ползва общо от ищците и
ответниците. От площта на имота 861 m2 е извадена общата площ от 8 m2 и
за разпределяне остава площ от 853 m2. Правата на ищците ще бъдат: 581/720
ид.ч. от 853 m2 е 688.50 m2 Закръглено; Правата на ответниците ще бъдат:
139/720 ид.ч. от 853 m2 е 164.50 m2 (закръглено). Ползването на ищците, в
сравнение с първи вариант, върху площта от пристройките към жилищната
сграда, ще се намали от 23 m2 на 16 m2 (намалено с общата площ от 5 m2 на
коридора и 2 m2 - северната тоалетна). Ползването на незастроената площ ще
се намали с 3 m2 - пътека за общо ползване и от 571 m2 ще остане 568 m2.
Събрана ползваната от ищците площ: 50.50 m2 - 1/2 от застроената площ на
жилищната сграда, разпределена към втори етаж. 16 m2 - площ на двете
пристройки, 51 m2 — площ на сградата на допълващото застрояване и 568 m2
- свободна от застрояване площ, ще бъде 685.5 m2 или с 3 m2 по-малко от
полагащата се на квотата им площ от 688.50 m2. Ответниците ще ползват
същата площ както при първи вариант, намалена с 3 m2 и ще ползват: 50.50
m2 - /г от застроената площ на жилищната сграда, 112 m2 - незастроена площ
и 2 m2 - спорната северна тоалетна: 50.50 m2 + 112 m2 + 2 m2 = 164.50 m2,
равна на полагащата се на квотата им площ. В този случай ще се наложи
преместване на съществуващата на място телена ограда, за да се осигури
достъп до северната тоалетна клетка.
Съобразно третия вариант спорната северна тоалетна, с площ 2 m2, е
оставена за общо ползване на ищците и ответниците. За да стигат до входа на
източната фасада на пристройката за достъп до тоалетната е предвидена
пътека с дължина 3 м и ширина 1 м, площ 3 m2, която ще се ползва общо от
ищците и ответниците. Коридорът, с площ 5 m2, от който има достъп до
входовете на двете тоалетни, както и северната тоалетна, ще се ползват общо
от ищците и ответниците. В този случай ищците следва да ползват 687 m2, а
ответниците - 164 m2, поради което е необходимо да бъде преместена
съществуваща на място мрежа с 0.23 м в западна посока, на разстояние 7.62 м
от североизточния ъгъл на пристройката. Тук също ще се наложи
преместване на съществуващата телена ограда.
Първоначалното и допълнителното експертно заключение са приети в
съдебно заседание пред ВРС и не са оспорени от страните, поради което
съдът ги кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледани по същество вззивните жалби са основателни по следните
съображения:
14
Безспорно се установи от доказателствата по делото, че ищците П.и и
К.М. са съсобственици както на втория жилищен етаж, така и на съответната
идеална част от дворното място, а ответниците Й.и са собственици на първия
жилищен етаж и съответната част от дворното място. Само на това основание
като е определил ответницата К.М. да ползва реално определена част от
дворното място съвместно с ответниците Й.и, решението на районния съд се
явява неправилно в тази своя част, поради което следва да бъде отменено, а
вместо това следва да бъде постановено ново, с което следва да се определи
реалното ползване на част от дворното място от К.М. да се извършва
съвместно с нейните съсобственици К. и Н.П.и. Решение в такъв смисъл ще
съответства точно на исковата претенция, с която е сезиран съдът.
Спорен пред въззивния съд е и въпросът по кой от трите предложени от
вещото лице варианта да се извърши реалното разпределение на ползването
на незастроената част от дворното място между съсобствениците.
Въззивният съд намира за основателна жалбата на К. и Н.П.и по
следните съображения:
Както беше посочено по-горе, при разрешаването на спор по съдебна
администрация съдът трябва да съобрази правата на съсобствениците,
изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на
спора и предназначението на имота. В своята практика ВКС приема, че в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да се съобразява с
действителното положение на имота, като не може да предписва каквито и да
било преустройства и премествания на сгради, огради и съоръжения./ В този
смисъл - Решение № 59 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о.,
ГК
Установи се от експертното заключение, че във възприетия от районния
съд втори вариант, предложен от вещото лице, за осъществяване на общ
достъп до двете тоалетни клетки в двора и изграденото пред тях преддверие, е
необходимо да се обособи пътека от около 3 кв.м., която също ще се ползва
общо от страните, като за целта съществуващата на място телена ограда
трябва да се премести, за да се осигури достъп на ответниците до тоалетните
клетки. В този случай експертът е пресметнал, че и двете страни ще ползват
по-малка част от дворното място от съответстващата на притежаваното право
на собственост.
При тези данни въззивният съд приема, че най-удачно правото на
ползване може да се разпредели по вариант първи от експертното
заключение, защото от една страна в този случай не се налага преместване на
ограда или други съоръжения, а от друга страна ползването ще съответства
точно на правата на страните и държи сметка за фактическото положение до
15
момента на възникване на спора. Съображенията за това са следните:
Съгласно §38, ал.1 и 2 от Строителни правила и норми за изграждане на
населените места, действали към 1971 г., всяко жилище трябва да има най-
малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с
тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или
шкаф, зимник или складово помещение. При едно и двустайни жилища и при
тристайни жилища, когато една от стаите е проходна, се допуска клозетът да
бъде в едно помещение с баня.
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че
тоалетните клетки в двора са построени около 1962 г. и за тях няма данни за
отстъпено право на строеж или издадени строителни книжа. От друга страна
от показанията на разпитаните свидетели се установи, че към 1971 г., когато
праводателите на ответниците са придобили правото на собственост върху
първия жилищен етаж и част от дворното място, в нито един от двата
жилищни етажа на построената в имота къща не е имало санитарен възел –
тоалетна, а са били ползвани изградените в двора две тоалетни клетки.
Предназначението на тези постройки сочи на несамостоятелния им характер и
предвид императивната норма на §38 от СПНИНМ, съгласно която всяко
жилище трябва да има клозет, следва да се приеме, че те са представлявали
принадлежност към жилищата на двата етажа, респ. всяко от жилищата е
трябвало да разполага с тоалетна. Свидетелските показания, събрани пред
районния съд, сочат на това, че спорната северна тоалетна се е ползвала от
живеещите на първия жилищен етаж. При тези данни и на основание чл.98 от
ЗС следва да се приеме, че тя е придобита в собственост от собствениците на
първия жилищен етаж през 1971 г. като принадлежност към закупеното
жилище. Това е така, защото чл.98 от ЗС предвижда, че принадлежността
следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. В
нотариалния акт от 1971 г. не е уговорено друго, защото от продажбата са
изключени само входът за втория етаж от юг, ведно със стълбището и
таванското помещение, за които изрично е посочено, че остават
изключителна собственост на продавачите.
Установи се от доказателствата по делото обаче, че към настоящия
момент всяко от жилищата има санитарен възел – тоалетна на съответния
етаж в жилищната сграда и тоалетните клетки в двора не се ползват по
предназначение най-късно от 2012 г. насам (като страните не са представили
доказателства и не са направили изявления за какво се използват тези
постройки в момента). Този новонастъпил факт не се отразява на правото на
собственост върху същите, но не се налага и задължително им общо ползване
от съсобствениците предвид индивидуално построените санитарни възли в
рамките на застроената площ на всяко едно от жилищата. Това означава, че не
16
е налице аргумент за задължително предоставяне на бившите тоалетни клетки
за общо ползване на всички съсобственици. В случая следва да се посочи, че
фактическото ползване на място към момента на възникване на спора
съответства на вариант 1 от заключението на вещото лице, а и само този
вариант не предвижда задължително преместване, изграждане или
разрушаване на обекти в съсобствения имот.
Пред въззивния съд не беше направено искане за изготвяне на
допълнително експертно заключение, предлагащо други варианти на
ползване, отчитащи коментираните по-горе факти и обстоятелства
(принадлежността на северната тоалетна клетка по предназначение към
жилището на първия етаж, приспадането на площта на сградата на допълващо
застрояване, индивидуална собственост на собствениците на втория жилищен
етаж и пр.), а в конкретния случай съдът не разполага с правомощия да
назначи служебно експертиза, тъй като се касае за разрешаването на спорни
въпроси между страните по съществото на спора. В този случай следва да се
намери разрешение на спора само при наличните варианти за разпределение
на реалното ползване, предоставени от експертното заключение, прието пред
първата инстанция, като за най-удачно от тях въззивният съд намира вариант
1, който следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
По разноските
Правилно районният съд е приел, че с оглед характера на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността, затова
независимо от промяната на крайния резултат, решението на районния съд в
частта за разноските следва да бъде потвърдено.
В производството пред въззивния съд обаче всяка от страните има
обособено процесуално качество – жалбоподател и отчетник и разноските,
направени пред тази инстанция, следва да бъдат определени по реда на чл.78
от ГПК с оглед изхода на делото. В случая обаче и двете жалби се явяват
основателни, поради което всяка от страните следва да понесе разноските,
които е направила за тази инстанция.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260037/19.02.2021 г., постановено по гр.д. №
76/2016 г. по описа на В.ския районен съд, с изключение на частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ПОЛЗВАНЕТО между
К. Б. П., с ЕГН **********, Н. АЛ. П., с ЕГН ********** - двамата с
постоянен адрес: гр.В.. ул. „В.Г." № 31, и К. ИЛ. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С., бул."Х.Б."бл. 144. вх.А, ет.6. ап.22 – от една страна, и
СТ. Й. Й., с ЕГН **********, В. Ц. Й., с ЕГН ********** и Л. СТ. Й. , с ЕГН
********** - тримата с постоянен адрес: с.В., общ.М., ул."А." № 4 - от друга
страна, на недвижим имот с идентификатор 10450.502.972, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изп.директор на АГКК с
площ от 861 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10450.502.3410,
10450.502.971, 10450.502.992, 10450.502.973, по начина, отразен в СКИЦАТА
на лист 228 от делото към заключението на вещо лице инж. С.Б.,
представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписана от
съдебния състав, а именно:
ПОСТАНОВЯВА К. Б. П., с ЕГН **********, Н. АЛ. П., с ЕГН
********** - двамата с постоянен адрес: гр.В.. ул. „В.Г." № 31 и К. ИЛ. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., бул."Х.Б."бл. 144. вх.А, ет.6. ап.22
ДА ПОЛЗВАТ южната и източната част на процесния имот, включително
двете пристройки към жилищната сграда, източната от тях - с двете тоалетни.
Незастроената площ от имота, която ще ползват, е в размер на 571 m2, а общо
ползваната от тях площ е в размер на 695.50 m2, в т.ч. - 50.50 m2 - 1/2 от
застроената площ на жилищната сграда, разпределена към втори етаж, 23 m2
- площ на двете пристройки, 51 m2 - площ на сградата на допълващото
застрояване и 571 m2 - свободна от застрояване площ; общата площ е
закръглена на 695 m2. Ответниците владеят северозападната част на
процесния имот. Незастроената площ от имота, която ползват, е в размер на
115 m2. Общо ползваната от тях площ е в размер на 165.50 m2, в т.ч. - 50.50
m2 - 1/2 от застроената площ на жилищната сграда, разпределена към първи
етаж и 115 m2 - свободна от застрояване площ; общата площ е закръглена на
166 m2. по вариант ПЪРВИ от заключението на вещото лице С.Г.Б., с
обща площ от 688.50 кв. м. и повдигнат с контур оцветен в зелен цвят на
скицата на лист 228 от делото, приподписана от съдебния състав.
ПОСТАНОВЯВА СТ. Й. Й., с ЕГН **********, В. Ц. Й., с ЕГН
********** и Л. СТ. Й., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес: с. В.,
общ. М., ул. "А." № 4 ДА ПОЛЗВАТ северозападната част на процесния
18
имот. Незастроената площ от имота, която ще ползват, е в размер на 115 m2.
Общо ползваната от тях площ е в размер на 165.50 m2, в т.ч. - 50.50 m2 - 1/2
от застроената площ на жилищната сграда, разпределена към първи етаж и
115 m2 - свободна от застрояване площ; общата площ е закръглена на 166 m2.
по вариант ПЪРВИ от заключението на вещото лице С.Г.Б., с обща площ
от 688.50 кв. м. и повдигнат с контур оцветен в зелен цвят на скицата на лист
228 от делото, приподписана от съдебния състав.
Разноските за тази инстанция следва да бъдат поети от всяка от
страните така, както са направени.
Потвърждава решение № 260037/19.02.2021 г., постановено по гр.д. №
76/2016 г. по описа на В.ския районен съд в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19