РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Благоевград, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102687 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗД “Б.И.” АД, ЕИК гр. С., бул.’’Д.
В.” №, представлявано от С.П. и К. К., чрез адв. М.Г., с която срещу АЛ. АС. Б., с ЕГН
**********, с адрес: град Б., ул. „Б.“ № е предявен осъдителен иск - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4813,52 лева, представляваща изплатеното от ЗД
“БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение в размер на 4788,52 лева и ликвидационни
разноски в размер от 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането
на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски
по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение - правно основание чл.500,
ал.1 КЗ.
Препис от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала
писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че на 18.06.2018 г., на път Е79 км 375, в посока Симитли - Б., е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „М.“, модел „ЦЛК240“ с ДК № със
собственик и водач ответната страна - АЛ. АС. Б., и лек автомобил марка „Ф.н“, модел „П.т“
с ДК № , със собственик и водач М. Г. М..
Сочи се, че според представения протокол за ПТП № 1383293/23.06.2018 ., съставен
от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно
поведение на водача АЛ. АС. Б., който при управление на лек автомобил марка „М.“, модел
„ЦЛК240“ с ДК № в посока С. - Б.е извършил маневра изпреварване, на разрешен участък
от пътя на движещия се пред него лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК № , без да
осигури достатъчно странично разстояние от изпреварвания автомобил, вследствие на което
го удря странично. Сочи се, че водачът на автомобил марка „М.“, модел „ЦЛК240“ с ДК №
не изпълнява задължението си като участник в ПТП и напуска мястото без да уведоми
органите на МВР.
Твърди се, че лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК № е бил застрахован по
застраховка “Каско” в ЗАД “А.” АД със застрахователна полица № **********, с валиден
срок на действие от 30.07.2015 г. до 29.07.2020 г., като въз основа на заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение в ЗАД “А. АД е заведена щета с № 10018030117338 от
собственика на увредения лек автомобил марка „Ф.“, модел „П. с ДК - М. Г. М.. Сочи се, че
по щета № 10018030117338 с преводно нареждане за кредитен превод и възлагателно писмо
ремонтът на лек автомобил марка „Ф., модел „П. с ДК № е бил извършен в автосервиз
„П.И.А. БГ“ ЕООД, като след отремонтиране на автомобила ЗАД “А. АД е платило по
1
банков път на автосервиз „П.И. А. БГ“ ЕООД сумата в размер на 4773,52 лева. Представени
са по щетата преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 4773,52 лева, платена по
банков път на автосервиз „П. И.А. БГ“ ЕООД и фактура № от 16/08/2018 г. за сумата от
4773,52 лева, като се поддържа твърдението ,че лек автомобил марка „М.“, модел „ЦЛК240“
с ДК № Е е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД “Б.И. АД със
застрахователна полица № BG/02/118001614971, с валиден срок на действие от 01.06.2018 г.
до 31.05.2019 г.
На основание чл. 412 от КЗ с изплащането на застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 18.06.2018 г. се сочи, че
застрахователят ЗАД “А.” АД е предявил претенцията си срещу ищцовото дружество, като
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил марка
„М.“, модел „ЦЛК240“ с ДК № за сумата в размер на 4788,52 лева, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4773,52 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. В компанията е заведена щета № **********, като ищецът
твърди, че е изплатило по банков път на ЗАД “А. АД сумата в размер на 4788,52 лева.
На основание чл. 500 от КЗ, ищецът претендира правото да получи платеното
застрахователно обезщетение, като се позовава на твърдението че от представения протокол
за ПТП № 1383293/23.06.2018 г. АЛ. АС. Б. е напуснал ПТП, която сума не е платена и след
покана.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен
интерес от осъдителния иск.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
допускане и назначаване на САТЕ с посочени задачи, а в случай на оспорване от ответника
на плащането на премиите по застрахователната полица ГО или на застрахователното
обезщетение по процесната щета е поискано назначаване на ССЕ с поставени задачи.
Поискано е събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
призоваване: на водача на лек автомобил Ф. П.с Рег.№ - М.Г. М. като е поискано и
изискване на данни за адреса му за призоваване от Наредба НБД, както и на актосъставителя
на протокола за ПТП № 1383293 от 23.06.2018г. Я.В. по месторабота Пътна полиция при ОД
на МВР Б.
При оспорване от ответника на факта, че е управлявал лек автомобил Мерцедес с рег.
№ Е 5848 КХ и че е напуснал мястото на ПТП от Пътна полиция Благоевград се иска
изискване на административно наказателната преписка за ПТП от 03.06.2018г.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор.
Не се възразява по допустимостта, а по съществото на иска - както по основание,
така и по размер.
Оспорва се правото на регрес на застрахователя по чл.500 КЗ. Твърди се, че не са
налице предвидените от закона предпоставки за застрахователя да изисква платеното от него
обезщетение.
Искът се оспорва и по размер. Сочи се, че размера на платеното обезщетение не
съответства на действителната стойност на причинените вреди и същият е неоснователно
завишен. Твърди се, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителна /при частична/ стойност на застрахованото имущество. В
случая се твърди, че изплатеното обезщетение значително надвишава действителния размер
на причинените вреди. Сочи се, че неоснователно се иска възстановяване на автомобила по
сервизни цени, а не по средни пазарни цени за части и ремонт.
По изложеното се иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан с
присъждане на разноските по делото.
Възразява се по приемането като писмени доказателства на представените към
исковата молба писмени документи, като се възразява по редовността на това действие,
поради непосочване от ищеца какви факти и обстоятелства ще установява с тях, а така също
на основание чл.183 ГПК се иска задължава ищецът да ги представи в оригинал, а при
непредставяне да се изключат като доказателства по делото.
2
Оспорва се формалната доказателствена сила и съдържание на общо 5 описани
документа и в случай , че съдът прецени, че същите имат и обвързваща материална
доказателствена сила да се открие производство по чл. 193 ГПК.
Противопоставя се по искането за назначаване на САТЕ по изложени съображения.
Иска се вещото лице да отговори на поставен от ответната страна въпрос относно
стойността на вложените детайли, стойност на вложения труд и стойност на вложените
материали по средни пазарни цени към датата на ПТП.
Не се оспорва плащането на застрахователното обезщетение и поради това се сочи, че
не е необходимо допускане и назначаване на ССЕ.
Не се оспорва механизма на настъпване на ПТП, поради което се сочи за ненужно
разпит на водача на лек автомобил Ф. - М. М.и актосъставителя на протокола за ПТП.
Не се оспорва от ответника и твърдения от ищеца факт, че е управлявал лек
автомобил М. с рег.№ при настъпване на процесното ПТП, поради което да не се изисква
преписката от Пътна полиция при ОД на МВР Б..
Правна квалификация на спора - осъдителен иск - регресното право на застрахователя
по чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно –
автотехническа експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализа на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
На 23.06.2018г. е съставен протокол за ПТП от служители при СПП към ОДП
Благоевград, в който протокол за ПТП, с № 1383293 е отразено, че на 18.06.2018г. в 00:30
часа на ПП Е 79 км 375 в посока Симитли – Благоевград е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел „ЦЛК 240“ с ДК № Е 5848 КХ, със собственик и
водач АЛ. АС. Б. и лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ СВ 8168 МК,
със собственик и водач Мартин еГ Георгиев Мавров.
В протокола на ПТП са описани следните обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП – на посочения път участник 1 при управление на лек автомобил , като
извършва маневра изпреварване на разрешен участък от пътя на движещия се пред него
участник 2 с лек автомобил без да осигури достатъчно странично разстояние от
изпреварваното ППС, в следствие на което го удря странично, като водачът на автомобил
марка „М.“ , модел „ЦЛК 240“ с ДК не изпълнява задължението си като участник в ПТП и
напуска мястото без да уведоми органите на МВР.
Протоколът съдържа подписи, както на съставител, така и на участници № 1 и № 2,
т..е. съдържа подписи и на двамата участника в ПТП, включително и на ответника, като
вписан в протокола като участник № 1 .
От комбинирана застрахователна полица ********** за застраховка Каско и
злополука от 29.07.2015г. се установява, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие – процесното ПТП – на 18.06.2018г. собственикът на увредения автомобил -
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ СВ 8168 МК, е имал валидна – до 29.07.2020г.
застраховка Пълно Каско при ЗД „Армеец“.
На 18.06.2018г. водачът на увредения л.а. „Ф.“, модел „П. с ДК№ със собственик и
водач М. Г. М.е подал уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“
при застрахователя си – ЗД „А.“.
В уведомлението – декларация водача на увредения автомобил е описал като
механизъм на причиняване на вредите, идентичен с този, описан в протокола за ПТП, както
и в опис претенция № 10018030117338 от 18.06.2018г. са описани като причинени вреди –
увреждане на заден калник, лява задна врата, лява предна врата, ляво огледало за обратно
виждане, преден калник.
По подаденото уведомление при ЗД „А.“ е образувана щета № 10018030117338, с
доклад от 27.087.2018г., с който застрахователят е съставил опис – заключение по щета и
приел да изплати на собственика на увредения автомобил сумата от 4773,52 лв.
С Възлагателно писма от 26.06.2018г. застрахователното дружество е възложило но
3
Автосервиз П. И. А. БГ – С., съгласно сключен договор за извършване на атосервизни
услуги, извършването на ремонт на лек автомобил марка Ф., модел П. с рег.№ Ремонтът е
извършен, за което е издадена фактура на стойност 4773,52 лв. с ДДС.
С Приемно – предавателен протокол от 09.08.2018г. увреденият автомобил е
предаден на собственика без забележки.
С преводно нареждане от 29.10.2018г. ЗД „А. е превело по сметка на П. И. А. БГ
ЕООД - /л.26/ сумата от 4773,52 лв., на основание щета № 10018030117338.
Видно от Застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/02/118001614971 е, че
ответникът е имал сключена валидна /считано от 14:46 на 01.06.2018г. със срок на
валидност до 23:59часа на 31.05.2019г./ към датата на настъпване на процесното ПТП на
18.06.2018г. застраховка при ищеца - ЗД „Б.И. АД, касаеща лек автомобил марка М., с рег.
№
От ЗД „А. до ищцовото дружество ЗД „Б.И. АД – е изпратена на 08.07.2019г. покана
и на 27.11.2018г. регресен иск – за заплащане на сумата от 4788,52 лв., от които 4773,52 лв.
одобрена сума и 15 лв. ликвидационни разходи.
На 13.11.2018г. до ищеца са изпратени от ЗД „Армеец“ ликвидационни преписки по
регресни щети, сред които и по щета № 10018030117338.
Видно от Споразумение за разсрочено плащане на регресни претенции, сключено на
08.03.2018г. между ЗАД „А.“ АД и ЗД „Б.И. АД е, че между двете застрахователни
дружества е подписано споразумение за разсрочено плащане от ищеца ЗД „Б.И. АД на ЗАД
„А. АД сума в размер на 468 921,02 лв., представляваща сбор на предявените от ЗАД „А.“
АД към 31.12.2018г. и одобрени от ЗД „Б.И. АД за плащане общо 284 регресни претенции
по щети, подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от споразумението.
В приложението към споразумението процесната щета, заведена при ЗД А. Ад е
вписана под № 133. Страните по споразумението са подписали и погасителен план
/Приложени е№ 2/ за разсрочено плащане на горната сума, предмет на споразумението, като
е предвидено изплащането й на четири вноски. Първата вноска е уговорено да се изплати до
15.03.2019г. по признатите суми по 93 от претенциите, а втората вноска е уговорено да се
изплати до 15.04.2019г. по признатите суми по 94 претенции в Приложение 1.2. Процесната
претенция е под № 133 в Приложение № 1. Представено е Платежно нареждане от
16.04.2019г. /л.44 от делото пред СРС/, от което е видно извършването на паричен превод на
сумата от 117 395,55 лв. на основание регресни щети от ищеца до ЗД А. АД, т.е. за
погасяване на претенциите до 187 вкл. по приетите регресни претенции.
На 10.07.2019г. от ищцовото дружество ЗД „Л.И. АД до ответника АЛ. АС. Б. е
изпратено регресна покана, относно заведена при ищеца щета под № ********** с искане за
заплащане на сумата от 4813,52 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение заедно с ликвидационни разноски.
В приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице инж. ВЛ.
потвърждава механизма на настъпилото ПТП с оглед на уврежданията, които са описани
като констатирани по увредения автомобил, марка Ф.. На това основание вещото лице
заключава, че от техническа гледна точка начина на получаване на щетите и вида на
увредените по лек автомобил Ф.н П.с ДК№ от удара на лек автомобил Марка М. показва, че
настъпилите увреждания са причинени и са в пряка причинно – следствена връзка от това
ПТП. Действителната стойност на уврежданията, установени след оглед на лек автомобил
Ф. П. с ДК № и определени при средни сервизни цени за части, труд, боя, материали и
консумативи, необходими за извършване на технологичен ремонт на автомобила със
заводска регистрация към датата на ПТП е била 6270,00 лв.Средната стойност на
обичайните ликвидационни разходи за извършените огледи, възнаграждения , архив на
снимки, консумативи и др. при определяне на застрахователното обезщетение по щетата са
в размер кръгло на 25 лв. Вещото лице посочва, че в случая се касае до автомобил със
заводска гаранция, която за да се запази и да е валидно до края на срока предоставена от
завода производител, ремонта на увреденият автомобил се извършва само в сервиз,
оторизиран от завода производител в случая „П. – БГ“. От техническа гледна точка в
конкретния случай средни пазарни цени и средните сервизни цени за ремонта представляват
едно и също. Стойността на вложените нови части, труд, боя и материали и тенекиджийски
4
консумативи по средни пазарни цени, необходими за технологичен ремонт на лек автомобил
Ф. П. с ДК№ е в размер кръгло на 6 270,00 лв.
Изготвената и приета като доказателство по делото експертиза не е оспорена от
страните.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация:
С оглед фактическите твърдения, с които се основава искането за защита сочат на
предявен осъдителен регресен иск на застрахователя срещу причинителя на вредата -
пр.основание .500,ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Съгласно чл. 500, ал. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният водач е
осъществил едно от описаните в пет точки действия.
В случая от ищеца се твърди напускане на мястото на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата когато посещаването на мястото от тях е
задължително – т.е. хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Фактическият състав на регресното право на застрахователя срещу виновния водач
причинил застрахователно събитие в хипотезата, която се поддържа от ищеца по чл. 500,
ал.1, т. 3 КЗ - възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на
валиден застрахователен договор на МПС, причиняване на ПТП от водач на МПС,
настъпването на материални вреди, които да са пряко следствие от ПТП, плащане от
застрахователя на пострадалото лице и наличие на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 КЗ
или допълнителните такива по чл. 500, ал. 1 т. 1-т.3 КЗ.
В случая ищецът твърди, че за него е възникнало правото на регрес, тъй като на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответникът е причинил ПТП при напускане мястото на ПТП
преди идване на контролните органи за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на произшествието от тях е задължително по закон.
От събраните по делото доказателства не се установи наличието на тази предпоставка
по чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ, а именно напускане на ПТП от ответника преди идването на
контролните органи на МВР, в случаите когато посещението на такива е задължително по
закон.
В кои случаи е задължително посещение на органите на МВР на
местопроизшествието са уредени в чл. 125 ЗДвП.
Във всички случаи обаче се преценява редакцията на приложимия материален, респ.
процесуален закон към датата на възникване на спорното право. Ето защо в случая е
приложима редакцията на чл. 125 ЗДвП към датата на ПТП, а именно към 18.06.2018г. и
която гласи следното: службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
произшествието, когато:
1.при произшествието има убит или ранен човек;
2.произшествието е предизвикало задръстване на пътното платно за движение;
3.в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който е разпилян
на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. в произшествието участва ППС с чуждестранна регистрация;
5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, или на
друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на МПС;
6. произшествието е с участие на ППС ва МО или на БА, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на РБ или пребиваващи в нея;
7.между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него;
8. произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените от произшествието вреди.
В случая е приложима редакцията на чл.125 от ЗДвП с изм. с ДВ. бр.101 от 2016г., в сила от
21.01.2017г., т.е. в сила към датата на настъпване на ПТП, с което се въвеждат изменения на
5
случаите, при които е задължително посещаване на органите на МВР при настъпване на
ПТП, с която редакция т.4 се отменя ,а т.5, т.6 и т. 7 се изменя и се добавя нова т.8.
Или редакцията на изменението точки е както следва:
т.5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г., изм., бр. 109 от 2007 г.)
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната
или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република Б. или пребиваващи на нея; в този случай се
уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Следователно, за да възникне правото на регрес на застрахователя се изисква
посещението на мястото на органите да е задължително, но в редакцията на текста на чл.125
от ЗДВП към датата на настъпване на ПТП, а именно към 18.06.2018г. Съгласно т. 7 на
цитирания текст с редакцията си към тази дата, посещението от контролните органи по
закон е задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, като към тази дата е отпаднало и кумулативното
изискване поне едно от моторните превозни средства да не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети.
С оглед изменението на текста на чл.125 ЗДвП към датата на процесното ПТП е
ирелевантен соченият от ответника казус по друго дело, касаещо различни материални
условия и процесуални предпоставки.
В случая по делото е представен протокол за ПТП, който не е оспорен от страните.
От съдържанието на самия протокол е видно, че същият не е съставен на мястото и
по време на настъпване на ПТП, следователно протоколът е съставен по данни на
участниците, доколкото полицейски служител не е присъствал по време на настъпване на
инцидента, доколкото съдържа подписи и на двамата участници, и на съставилия го
полицейски служител, в кръга на компетентността му.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава – в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. дело № 444/2010 г., I
т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. дело № 768/2008 г., II т. о., ТК,
Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от
25.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
В Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Г. ф.
/обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г. /, издадена на основание чл. 125а, ал.
2 ЗДвП вр. с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 КЗ, са регламентирани видовете
документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1 констативен протокол за ПТП с
6
пострадали лица – приложение № 1; 2 протокол за ПТП с материални щети – приложение №
2 и 3 двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3 /чл. 2, ал. 1/, както и
тяхното съдържание, включващо данни за употреба на алкохол от водача. Съответно в чл.
99, т. 4 от издадената на основание чл. 30, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 ЗМВР Инструкция № 8121з-
749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение /издадената на основание чл. 30, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 ЗМВР, Обн. ДВ, бр.
90 от 31.10.2014 г. / е предвидено, че когато са причинени само материални щети и ПТП не
се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да изясни обстоятелствата и причините за неговото
настъпване, като задължително изпробва участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при
съмнение и за наркотични вещества или техни аналози. Резултатът от тази проверка, също
така задължително, с оглед нормативно установеното съдържание на протокола за ПТП, се
отразява в него. В този смисъл императивният регламент на тези правоотношения води до
извода, че са налице предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ в случаите,
когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че напускането на
мястото на ПТП се дължи на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети
действия от неотложен характер – например при спасяване на пострадали /чл. 200 ППДвП/
или при получена от него телесна повреда и т. н. – виж Решение № 152 от 15.11.2014 г. на
ВКС по т. дело № 2080/2013 г., I т. о, ТК, Решение № 195 от 09.11.2017 г. на ВКС по т. дело
№ 2628/2016 г., II т. о., ТК и Решение № 81 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. дело № 889/2019 г.,
II т. о., ТК.
В разглеждания случай фактът, че ответникът е напуснал местопроизшествието е
установен въз основа на представения протокол за ПТП. Този факт е признат от ответника с
поставянето от него на подпис върху протокола за ПТП. Съгласно цитираната съдебна
практика протокол за ПТП представляват свидетелстващ документ относно фактите и
обстоятелствата, които съставителят е отразил като изявление на някои от участниците, в
случаите, когато тези изявления, съдържат признание за неизгодни за участника факти и
обстоятелства. В случая самият ответник с подписване на протокола за ПТП без забележки,
е признал неизгодния за себе си факт, отразен в протокола, че е напуснал ПТП, без да
изпълни задължението си по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП - без да създава опасност за движението
по пътя да спре , за да установи последици от произшествието, както и по т.3 да окаже
съдействие за установяване на вредите, ако са причинени само имуществени такива.
Горното императивно задължение не е изпълнено от ответника. Основен принцип в
правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
След изменението на текста на 125 ЗДвП , а и по-новата съдебна практика се ориентира
около становището, че в при неизпълнение в тези случай на участниците в ПТП да спрат на
мястото на ПТП за установяване на последиците от произшествието и за установяване на
причинените имуществени вреди и да извикат органите на МВР за извършване на
задължителните проверки и от последните служители за употреба на алкохол или на други
упойващи вещества от участниците в ПТП в случаите на липса на съставен помежду им
двустранен протокол, както е в казуса, е налице основание на платилия обезщетението
застраховател да се признае правото на регрес/в този смисъл е освен вече цитираните по-
горе решения на ВКС, Решение № 1350 от 07.06.2022г. на СГС по в.гр.д.№ 12491/2021г.;
Решение № 752 от 29.12.2021г. на ОС П. по в.гр.д. 2612 /2021г.; Решение № 1836 от
25.05.2022г. на РС П.по гр.д.№ 11622/2021г. и мн.др./. В част от цитираната съдебна
практика, която съдебния състав споделя, е посочено, че е налице липса на постигнато
съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, в случаите когато единият от
участниците е напуснал ПТП. Последващото подписване на съставен от контролните органи
протокол и отразяване на обстоятелства в него въз основа на изявленията на участниците не
означава постигнато съгласие, доколкото разпоредбата на л.125 ЗДвП има предвид липса на
разногласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП към датата на настъпването му, а не
впоследствие при съставяне на протокола на ПТП от контролните органи и свързаното с
това установяване самоличността на участниците. Наличието на разногласие между
участниците в произшествието следва да се приеме за налично във всеки случай, в който
между тях не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. И това
съгласие следва да бъде изрично изразено в надлежна форма. В тази връзка следва да се
съобрази разпоредбата на чл.5, ал.1 от цитираната Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
7
информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд , според която „Когато при
произшествието са причинени само материални щети и и между участниците н него има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП - Приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействие на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на МПС.“ Като е напуснал мястото на ПТП ответникът е предотвратил
възможност за контакт с увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на
съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, а от друга страна всякога
препятства задължителните проверки за управление под въздействие на алкохол и/или
наркотични вещества на участниците в ПТП.
В случая напускането на местопроизшествието от ответника е категорично
установено. Този факт може да бъде установен в производството по чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. последно КЗ /в т. ч. със съставен от контролния орган протокол за ПТП, признание на
водача на МПС/. В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП и чл. 201 ППЗДвП е установено
правилото, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Т. е. отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие,
нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно /ако не е осъществено обратно
доказване/, като то може да бъде признато и за престъпление с влязла в сила присъда, респ.
споразумение.
С оглед на изложеното са налице кумулативно всички материални условия на
фактическия състав на регресното право на ищеца като застраховател – налице е вредоносно
деяние ПТП, причинено виновно от ответника. Според отразеното в протокола за ПТП ,
признато с подпис от ответника и потвърдено като механизъм от вещото лице се установява,
че именно ответникът, в нарушение на правилата по ЗДвП при извършване на маневра
изпреварване не е съобразил пътните условия скорост и безопасната надлъжна дистанция, в
резултат на което е ударил странично в ляво движещия се пред него автомобил. В резултат
на ПТП са причинени имуществени, материални щети, които според вещото лице са в пряка
причинно следствена връзка с увреждането и конкретно описания в протокола за ПТП
механизъм. Ответната страна е напуснала ПТП и не е изпълнила задължението си по закон
да остане на мястото на ПТП и да уведоми съответните контролни органи за това , както и
да се постигне съгласие с другия участник в ПТП относно обстоятелствата по него, вкл. и по
вида и размера на причинените имуществени вреди, в която хипотеза е налице
задължителност на посещения на службите за контрол на МВР , имплицитно съдържащи и
задължението на последните да тестват участниците дали управлението на МПС не са под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Налице е валидно сключена
застраховка ГО между страните по делото, като ищецът е ангажирал доказателства, че е
превел сумата по процесната щета на застрахователя на собственика на увредения
автомобил – трето лице застраховател – ЗД „А. АД.
По размера:
Вещото лице е посочила вида на причинените вреди, тяхната пряка причинна връзка с
увреждането, както и размера им, за което няма спор между страните. Вещото лице е
изчислило средните пазарни цени на причинената имуществена вреда в размер на 6270 лв.
и обичайните разходи от 25 лв.
Ето защо искът следва да се уважи до предявения размер изцяло. Регресното право
възниква до размера на сумата, която е заплатена на увредения собственик или това е сумата
от 4788,52 лв. /вж. споразумението от 08.03.202019г., ведно с Приложенията към него,
сключени между ищеца ЗД „Б.И. АД и застрахователя на увреденото МПС - ЗД „А.“ АД/,
ведно със сумата от 25 лв. ликвидационни разноски, установени от вещото лице и по размер.
Процесната сума се дължи със законната лихва от подаване на иска – 17.03.2021г.
пред СРС до изплащането.
8
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 192,54 лв. за заплатена
държавна такса, за възнаграждение за вещо лице в размер на внесените от ищеца 380 лв. за
тази експертиза и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
/доколкото в хода на процеса процесуалното представителство след подаване на иска е
осъществено от юрисконсулт/ или общо 672,54 лв. разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.500, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.78, ал.1
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. АС. Б., с ЕГН **********, с адрес: град Б. ул. „Б.“ № да заплати на ЗД
“Б.И. АД, ЕИК , гр. С., бул.’’Д. В.” № , представлявано от С. П. и К. К., чрез пълномощник,
сумата от 4813,52 лева, от която: сумата от 4788,52 лв., представляваща изплатеното от ЗД
“Б.И.АД застрахователно обезщетение по щета № 10018030117338, на основание причинени
имуществени вреди в резултат на ПТП, за което е съставен протокол за ПТП от 23.06.2018г.
с № 1383293 от служители при СПП към ОДП Б., в който е отразено, че на 18.06.2018г. в
00:30 часа на ПП Е 79 км 375 в посока С. – Б. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка „М.“ , модел „ЦЛК 240“ с ДК № , със собственик и водач АЛ. АС. Б. и лек
автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК№ , със собственик и водач М. Г. М., както и сумата
от 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 4813,52
лв., считано от датата на завеждането на исковата молба пред РС София – 17.03.2021г. до
пълното изплащане на дължимите суми.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА АЛ. АС. Б., с ЕГН **********, с адрес:
град Б. ул. „Б.“ № да заплати на ЗД “Б. И. АД, ЕИК , гр. С., бул.’’Д. В.” № , представлявано
от С. П. и К. К., чрез пълномощник сумата от 672,54 /шестстотин седемдесет и два лева и
петдесет и четири стотинки/ лв. направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в 2- седмичен срок от връчването на
препис пред БОС /арг. чл.259, ал.1 ГПК/.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9