Р Е Ш Е Н И Е
№260957 14.10.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На пети октомври две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело № 2486 по описа за две хиляди и двадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.26,ал.2,предл. последно във вр. с
чл.17 от ЗЗД.
Ищецът
Д.Х.В., като един от наследниците на починалата на ****г. негова майка П. А. В.,
моли съда да прогласи по отношение на ответницата Д.В.Б., като единствена наследница
на К.В.Д., ЕГН **********, че договорът за покупко- продажба на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.4562.1.14, ведно с прилежащата му изба
и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, сключен с н.а №***, том І, рег.№****, дело №140/28.03.17г. по
описа на нотариус Е. А.- А., между П. А. В., като продавач, действаща чрез пълномощника
си К.В.Д., и К.В.Д., като купувач, е нищожен като привиден и прикриващ договор
за дарение.
Основал
е иска си на твърденията, че : в един и същи ден, на ****г., пред един и същ
нотариус, са извършени две сделки между майка му и К.Д., едната от които е
дарение, като и при двете К.Д. е договаряла сама със себе си, при условията на
чл.38 от ЗЗД; макар в нотариалния акт за атакуваната от него сделка по продажба
да е посочено, че купувачката е заплатила по банкова сметка ***. преди
подписване на нотариалния акт, по притежаваните от майка му банкови сметки
такава сума не била постъпвала, нямало плащане на продажната цена за имота;
майка му нямала никакви финансови затруднения, които да налагат продажбата на
имота и, а имала значителни по размер доходи; К.Д. не разполагала със средства
да заплати за покупка на имота. Сочи още, че продаденият с атакувания договор
имот, бил преди това съсобствен между него, майка му и Л.В., а в производство
по гр.дело №4626/14г. на ПРС бил поставен в дял на майка му, с осъждане да
заплати на другите двама съсобственици равностойността на дяловете им, от по
6550лв. за всеки.
Поради
всичко описано счита, че всъщност действителната воля на страните по сделката е
била не за продажба, а за дарение, че договаряйки сама със себе си, К.Д. се
била разпоредила с имота на майка му безвъзмездно в своя полза, поради което
договорът за продажба е нищожен като прикриващ договор за дарение.
Пледира
по същество за уважаване на иска и за присъждане на разноските в производството
по списъка, представен в с.з. от 05.10.21г. /виж на л.192/. В дадения от съда едноседмичен
срок за представяне на писмена защита, изтекъл на 12.10.21г., не представя такава.
В
срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с
вх.№268646/11.03.21г. /л.59-л.60/, с който не е взела становище по
допустимостта и основателността на иска, но е навела във връзка с някои от
изложените от ищеца факти твърденията, че: доколкото и е известно от майка и,
покойната П. В. искала да продаде имота си, за да закупи нов, поради редовния
упражняван върху нея тормоз и насилие от страна на г-н В., за което имало
многократно подавани от нея жалби във *** РПУ; че от П. В. е било водено и
спечелено срещу ищеца гр.дело №7736/14г. на ПРС, по което той бил осъден да и
заплати сумата от 7976лв. главница,
лихви от 16.05.14г. и разноски от 400лв. и че му е била изпратена нотариална
покана за извършване на прихващане между това нейно вземане, със задължението и
за присъденото уравнение на дела му, като уравнението е изплатено; по повод
твърдяната от ищеца липса на изпитвани от майка му преживе финансови
затруднения, прилага снимки за ужасното състояние, в което имотът бил, когато
тя получила ключовете за него, без да предлага и елементарни условия за живот-
с разбита мивка, разбити мебели, течове, мухъл и ужасна миризма, тъй като
ищцата била починала вътре и я открили там по сигнал от съседи, впечатления за
което твърди да имат и служители на фирма „*****“ ЕООД, ангажирани от нея за
монтаж на охранителна система в апартамента. По отношение на средствата на П. В.
по банкови влогове и депозити в ***** сочи, че няма как да ги знае, защото в
решение по гр.д. №13794/19г. се сочи, че
те са лични.
Не
пледира по същество и не претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и събраните в производството от тях
доказателства намери, че предявеният иск
е допустим, а разглед по същество е неоснователен, поради което следва да се отхвърли,
воден от следните съображения:
І.По
допустимостта.
Предявеният
иск е допустим.
Твърденията
на ищеца, че сключеният преживе от наследодателката му договор за продажба е
нищожен като привиден и прикриващ дарение, попадат в хипотезата на чл.26,ал.2,
предл.последно във вр. с чл.17,ал.1 от ЗЗД.
Всеки
може да се позове на нищожността безсрочно, а ищецът твърди, че той и
ответницата са наследниците по закон на страните по сделката, чиято нищожност
иска да се прогласи, което прави надлежна активната и пасивна процесуална
легитимация на страните в производството, а всичко казано, съобразено заедно,
води до извода на съда за допустимост на предявения иск.
ІІ.По
основателността.
1.В
с.з. от 18.05.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта,
съобщен на страните с Определение №260762/23.03.21г. /виж на л.85-л.86/, с
който е очертал релевантните за предявения иск факти и е разпределил между
страните тежестта за установяването им в
процеса и конкретно:
Че
описаният от ищеца договор за продажба е сключен между посочените от него
страни и че страните по договора за продажба на недвижим имот, сключен на *****г.,
са имали при сключването му не воля и съгласие за прехвърляне на собствеността
върху него от продавача на купувача срещу заплащане на цена, както е посочено в
нотариалния акт, а воля и съгласие за безвъзмездното прехвърляне на
собствеността върху имота от П. В. на К.Д., които са поставени в доказателствена
тежест на ищеца по делото.
Във
връзка с отговора на ответницата, която не е взела становище по основателността
на предявения иск, е счел, че част от наведените в отговора и твърдения могат
да се считат за косвено оспорване на факти, твърдени от ищеца /за финансовите
възможности на майка му –респективно- ужасните условия на живот в обитавания от
нея апартамент; във връзка с намеренията на страните за сделката- респективно-
тормозът и насилието, като мотив за продажба на имота, с намерение за
закупуване на друг такъв/, при което върху нея е поставена и тежестта за
установяването им, с оглед общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК. В нейна тежест
е поставено да установи и положителния факт на извършено по сделката за
продажба плащане на продажната цена, каквото ищецът оспорва да е било извършено.
2.
Установи се в производството във връзка с фактическите твърдения на страните, както
следва:
2.1.На
****г., между П. А. В. и К.В.Д., пред нотариус
Е. А.- А., са сключени две сделки, по които П. А. В. не е участвала
лично, а е била представлявана от К.В.Д. по пълномощно с рег.№№*****г. на същия
нотариус, като:
С
н.а. №***, П. В., като продавач, е продала на К.Д., като купувач, собствения си
недвижим имот, съставляващ СОС с идентификатор 56784.531.4562.1.14 в гр.****,
на ул.“***“№**, жил.блок №****, вх.*, ет.*, за всичките грижи, които е полагала
за нея през последните години и досега, както и срещу заплащане на сумата от
20000лв., заплатена от купувача изцяло по банкова сметка ***лния акт, за което
пред нотариуса е представен документ от съответната банка- ***** АД /виж л.9/;
С
н.а. №***, П. В., като дарител, е дарила на К.В., като надарен, собствения си
недвижим имот, а именно 2/3 ид.части от : ПИ с идентификатор 61412.501.39 в с.*****,
ведно с находящите се в него три сгради с идентификатори 61412.501.39.1,
61412.501.39.2 и 61412.501.39.3, първата от които жилищна по предназначението
си, а другите две- стопански, които надарената е приела с благодарност /виж
л.10/.
За
извършване на същите действия, включително за договаряне сама със себе си, е
даденото от П. В. на К.Д. пълномощно с нотариална заверка на подпис и на
съдържание от 17.03.17г. /виж л.111- от изисканото копие на н.д. №140/17г. на
нотариус А./.
За извършване
на плащане на сумата от 20000лв. по банков път, освен описаното от нотариуса в
нотариалния акт за продажба, е и представеното от ответницата платежно
нареждане от 28.03.2017г., видно от което е наредила по банкова сметка ***- за
апартамент, посочената сума /виж двете нареждания на л.75 и л.76/.
2.2.Преди
извършване на тези две сделки, недвижимите имоти, техен предмет, както и двете
страни твърдят, са били обект на делба по воденото между П. В., действаща лично
и като настойник на поставения под пълно запрещение неин син Д.В., против
другия и син Л.В., делбено дело №4626/2014г. на ПРС, по което, с влязло в сила
на 08.01.16г. съдебно решение, съдебна делба е допусната за имота, находящ се в
гр. ***, при квоти 2/3 за П. В. и по 1/6 ид.части за двамата и синове, и е
отхвърлен иска за допускане на делба на ПИ и трите сгради, находящи се в с.****,
а с влязло в сила на 28.07.16г. решение по същото дело, след проведено въззивно
производство на решението от първа фаза пред ПОС, при което и имотите в с.Р****
са били допуснати до делба при същите квоти, имотът в гр.*** е поставен в дял
на П. В., като е осъдена да заплати на другите двама съделители суми за
уравнение от по 6550лв., а имотите в с.**** са изнесени на публична продан, при
цена от 31 530лв. /виж двете съдебни решения на л.11-л.15, представени от
ищеца и решението от втората фаза на л.73-л.74, представено и от ответницата/.
Както
ответницата твърди, уравнението от 6550лв., дължимо от П. В. на Д.В., съгласно
постановеното решение за делба във втора фаза, е било изплатено на 28.03.17г.
/виж платежните нареждания на л.77 и л.78, същи и на л.104 и л.105, съдържащи
се в н.д. №140/17г. на нотариус А./, а с нотариална покана от 18.10.16г.,
връчена на адресата Л.В. по реда на чл.47,ал.1 от ГПК на 30.11.16г., П. В. е
уведомила Л.В., че прави прихващане между задължението си за плащане на
уравнение за дела му в размер на 6550лв. и вземането си към него за сумата от 7 976лв.,
която е осъден да и заплати ведно със законна лихва от 16.05.14г., с влязло в
сила решение по гр.д. №7736/14г. на ПРС, до размер на по-малката дължима от нея
сума /виж н.пок. на л.79, представена от ответницата, и на л.110, съдържаща се
в н.д. №140/28.03.17г. на нотариус А., изискано за прилагане по настоящото дело
от ищеца/.
На
18.01.18г. е вписано постановление за възлагане, по силата на което, чрез
публичен търг, проведен от ЧСИ №**** и наложена от него възбрана от 09.06.17г.,
П. Н. К. е придобил поземления имот и трите сгради на длъжниците П. В., Л.В., Д.В.
и К.Д., находящи се в с.****, като не се събраха данни в производството за цената,
при която имотът е възложен на купувача от публичната продан /виж вписвания под
№№2 и 3 в справката на л.19-л.22/.
2.3.На
****г., П. В. е починала, като вдовица, оставяйки за свои наследници синовете
си Л.В. и Д.В. /виж препис извлечение от акт за смърт на л.18 и удостоверение
за наследници на л.17/., като по настойническо дело №Д-15/2019г., след смъртта
на майката П. В., Л.В. е бил назначен като настойник на поставения под пълно
запрещение Д.В. /виж удостоверението на л.16/, който е приел наследството на
майка си по опис с решение от 24.07.20г. по ч.гр.д. №13794/19г. на ПРС /виж
решението на л.23/.
На ***г.,
К.Д. е починала като вдовица, оставяйки за единствена своя наследница дъщеря си
Д.Б. /виж удостоверението на л.34/.
2.4.По
искане на ищеца са събрани още и следните данни, касаещи твърденията му, че К.Д.
не е разполагала със средства да закупи имота, продаден и от П.В., и че майка
му нямала никакви финансови затруднения, които да налагат продажбата на имота
и, а е имала значителни по размер доходи, а именно:
2.4.1.По
отношение на К.Д.:
За
периода 28.03.12г.-28.03.17г. няма данни за сключени трудови договори от
регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори;
За
периода 01.03.12г.-31.03.17г. няма подадени данни за осигуряването и по ЕГН-
декларация обр.1;
За
отчетните 2012г. до 2017г. няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ;
За
периода 01.01.12г.-31.12.17г. липсват данни за изплатени суми по извънтрудови
правоотношения, съгласно справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните,
подадени със справките по чл.73,ал.1 от ЗДДФЛ
/виж
писмото на л.119/.
За
периода 28.03.12г.-28.03.17г. не са и изплащани парични обезщетения и/или
помощи от ТП на НОИ-***** /виж удостоверението на л.134/;
За
периода март 2012г.-март 2017г. е получавала от пенсия и други добавки доход в
границите от общо 200.27лв./мес до общо 237.05лв./мес, с изключение на четири
месеца, в които другите добавки са били в по-висок размер и така е получила общ
доход от пенсия и добавки малко по-висок от обичайния, а именно: 270.48лв. за
декември на 2013г.; 266.88лв. за декември 2014г.; 271.19лв. за декември 2015г.
и 271.19лв. за април на 2016г. /виж удостоверението на л.135-л.136/;
Същевременно,
от приложената от ищеца справка от АВ-СВ-**** на името на К.Д. личи, че в
периода от 01.01.92г.-27.07.18г. са извършени вписвания, свързани и с други
възмездни сделки с недвижими имоти, извън процесната и описаните вече по-горе, като
по четири от тях тя е купувач /от 01.01.92г., 01.01.96г., 01.01.97г. и
01.06.16г./, а по четири други е продавач /от 01.01.93г., 01.01.96г.,
23.11.05г. и 15.12.15г. /виж справката на л.19-л.22/.
След
разкрита по искане на ищеца банкова тайна се установи, че К.Д. е имала при ****
АД за времето от 29.12.15г.-04.05.17г. банкова сметка ***, с № BG ********, при която при откриването и
са били внесени 23 000лв.,
на 28.03.17г. са били довнесени още 4000лв. и на същата дата, в полза на П. В., са били преведени
20000лв. за апартамент /виж извлечението на л.189-л.191 към писмото на ***** на
л.179-л.180/ .
2.4.2.По
отношение на П. В.
На ***г.,
Д.В., чрез настойника си П. В., с разрешение на ПРС, издадено по ч.гр.преп.
№2824/2014г., е продал на И. П. А. собствения си недвижим имот, съставляващ СОС
с идентификатор 56784.531.4562.1.5, за сумата от 37 442лв., изплатена по сметка
на настойка по банков път изцяло в деня на подписване на нотариалния акт /виж
н.а. на 132-л.133 и пълната преписка по н.д. №785/15г., изискана по молба на
ищеца от нотариус Е. А., на л.150-л.177, включително платежното нареждане за
сумата на продажната цена на л.155/;
За
период 31.10.16г.- 29.04.21г., съгласно
изискана от БНБ справка, П. В., като физическо лице, е била титуляр на само
една банкова сметка- ***, в лева, при ******, с № ******, разкрита на 07.11.16г., по която
е имало наложен на 22.03.18г. запор /виж писмото на л.122-л.123 и справката на
л.124/.
За периода
07.11.16г., дата на откриване на сметката, до ***г., дата на смъртта на П. В.,
след постановено разкриване на банкова тайна по искане на ищеца, е видно
движение по сметката и в посочената по-горе банка, с регулярно постъпване на
суми от пенсии и добавки по ППЗИХУ, като единствените по-различни суми, които
са отразени в движението по тази сметка са: постъпилите на 28.03.17г. 20000лв.,
с основание за апартамент, от К.Д.; преведените от П. В. на същата дата в полза
на Д.В. 6550лв. за уравнение на дела и изтеглените на каса на същата дата
13 384лв. /виж извлечението на л.181-л.188, приложено към писмо
вх.№277174/14.06.21г. на ***** АД на л.179-л.180/.
2.5.По
искане на ищеца, за установяване намеренията и волята на покойната П. В.
досежно имуществото и, отпреди смъртта и, за отношенията и с купувачката по
сделката, за това, изпитвала ли е недостиг от средства, за да се разпореди
възмездно с имота си /виж р.ІV от доказателствените искания на ищеца на л.7/, в
с.з. от 18.05.21г. са събрани показанията на св.И. В., съпруга на Л.В.- брат и
настойник на пълно запретения ищец Д.В. и на св.Г. Д.- племенник на покойната П.
В., с които не се установи какви са били намеренията на продавачката относно
имуществото и и разпореждането по конкретната атакувана като относително
симулативна сделка, нито твърдението на ищеца, че не е изпитвала недостиг на
средства, доколкото:
По
отношение на сделката:
Св.И.
В. първоначално в прав текст е заявила, че те не са били информирани какви
намерения е имала П. да прави с имуществото си, а впоследствие, че П. била
казала на лелята, че дала на К., която свидетелката не познава, а само е чувала
за нея от П., дворчето в **** с жилището на К., за да я гледа, както и че
самата П. и била казала около година, преди да почине, след като я попитала
веднъж има ли нужда от нещо, че няма нужда, защото К. ще я гледа и ще и помага,
а тя ще и даде жилището. Каква воля и намерение за сделката е имала въпросната К.,
свидетелката не знае, защото не знае за нея нищо друго, освен името и.
Св.Д.
е посочил също единствено, че около три месеца, преди леля му да почине, били с
майка му на посещение при нея и тя споделила с майка му, че направила голяма
грешка с жилището, че е дадено, но не знае продадено или подарено, за което
съжалявала и щяла да поправи грешката, но не и стигнало времето. Той също не
знае нищо за купувачката, дори името и, а само, че леля му имала отношения с
някаква комшийка.
По
отношение финансовите възможности на П. В.:
Макар
св.В. да е заявила, че на нея П. не и се била оплаквала, че не и стигат парите,
и че и свекърва и и девер и вземали
пенсии, същевременно е посочила, че ходела при П. два пъти седмично да им
занесе храна и давала и парички, защото никога не е имало пари, финанси, както и
че нищо не се променило и през 2017г., което да покаже, че П. е получила
някаква сума пари, защото нито нещо се било купило за дома, нито мебел, нито
дреха, всичко си било както преди.
Противно
на казаното от св.В., че П. не и се била оплаквала от недостиг на средства е
казаното от св.Д., който е посочил, че П. е споменавала пред него, че парите не
и стигат за лекарства и храна и той не я бил виждал да разполага с по-сериозна
сума пари, а освен това, в дома им се виждала мизерия, макар и да били продали
един апартамент на друг етаж, в същия вход, в който живеели.
2.6.В
с.з. от 05.10.21г. съдът е оставил без уважение допълнително повдигнати от
ищеца искания, описани в протокола, като пряко неотносими към предмета на
спора.
2.7.Част
от повдигнатите от ответницата доказателствени искания са били оставени от съда
без уважение по съображенията, подробно изложени в Определение
№260762/23.03.21г. /л.85-л.86/ и в с.з. от 18.05.21г. /л.137-л.142/, или
допуснати и доказателства не са събрани поради бездействието и /виж издадено и
неполучено съдебно удостоверение, въз основа определение на съда от с.з. от
18.05.21г./, тъй че тя не е събрала други доказателства по делото, освен вече
коментираните по-горе.
3.При
тези събрани доказателства и установени с тях доказателствени факти, съдът
намери, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, при
следните съображения:
Разпоредбата
на чл.26,ал.2,предл.последно от ЗЗД прогласява привидните договори за нищожни,
а чл.17,ал.1 от ЗЗД постановява, че ако страните прикрият сключеното от тях
съглашение с едно привидно такова, прилагат се правилата относно прикритото,
ако са налице изискванията за неговата действителност.
В
конкретния случай, ищецът твърди, че сключеният между наследодателката му и
наследодателката на ответницата на 28.03.17г. договор за продажба е нищожен,
като привиден и прикриващ сключен между страните по него договор за дарение.
Двата
вида договора, когато техен предмет е недвижим имот, както е в случая, изискват
нотариална форма за своята действителност, която е в случая спазена, но за да
се уважи предявения иск, ищецът следваше да установи категорично и несъмнено в
производството, че волята на страните по договора за продажба, така, както е
била изявена от тях пред нотариуса, не е
същинската им воля- т.е., че П. В. е нямала желание и намерение да прехвърли
имота си на К.Д. срещу положените вече през годините за нея грижи и срещу
сумата от 20000лв., а е имала намерение и воля да и дари този имот безвъзмездно,
поради което и престация на посочената в договора за продажба продажна цена не
е била осъществена на практика от
страна на „купувачката“ по този договор.
За
ищеца, като наследник на продавачката по сделката, на основание чл.165,ал.2 от ГПК, забраната да установява симулацията с гласни доказателства не е важала,
тъй че съдът му е допуснал събиране на такива, за установяване намеренията и
волята на страните по сделката в твърдяната от него насока, но депозираните от
допуснатите му свидетели показания не са разкрили наличието на намерения и воля
за дарение, а единствено липса на знание за това какви са били намеренията на
прехвърлителката П. В., и липса на каквито и да е впечатления за същинската
воля и намерения на другата страна по сделката, в лицето на К.Д..
Разбира
се, освен преки, доказателствата за същинските намерения на страните по
атакуваната като нищожна сделка за продажба биха могли да бъдат и косвени, и
ако се съди от твърденията на ищеца в исковата молба, от които извежда и извода
си за нищожност на сделката, той се основава на косвени такива- че липсвало
плащане по сделката, че прехвърлителката нямала нужда от средства, та да се
разпорежда с имота си.
Тези
твърдения обаче също бяха категорично опровергани от събраните доказателства,
които в съвкупността си установиха точно противното- К.Д. е разполагала със
средства в размер на 23000лв., внесени лично от нея по сметката и, разкрита на
29.12.15г., след като е била продавач на недвижим имот по сделка, вписана на
15.12.21г., като тази сума е била налична по сметката и до 28.03.17г., когато е
преведена по сметката на П. В.. П. В. е живеела заедно със сина си Д.В., на
когото е била настойник, в мизерия, както е посочил св.Д., дори след като е
продала през 2015г. имот, собственост на запретения, находящ се в същия вход, и
затова, както ясно е посочила и в пълномощното, дадено на К.Д. за осъществяване
на сделката, е пожелала да се разпореди с имота си, процесен за договора за
продажба, както срещу получаване на сумата от 20000лв., така и срещу грижите,
които приобретателката е полагала за нея в последните години- факт, който не се
отрича и от показанията на св.В., на която, при предложение към П. да и помогне
с нещо, е даден ясен отговор от самата П. В., че К. и помага и ще я гледа, че
тя чувала от свекърва си, щото К. ще и пазари, тъй като краката я болят и не
може да ходи, и че и е дала за целта картата си, за да ползва пенсията за
пазаруване.
Дали
малко преди смъртта си П. В. вече е смятала, че е допуснала грешка с
извършеното разпореждане и дали е имала намерение да оправи нещата, както е
посочил св.Д., са факти ирелевантни за валидността на сделката към датата на
сключването и, защото не са показателни за привидност и прикриване на сключен
догогор за дарение с договор за продажба.
Обстоятелството,
че на същата дата от П. В. на К.Д. е бил дарен друг имот, само по себе си,
както и в съвкупност с останалите установени и/или неустановени в
производството факти, не може да обоснове извод, че и по отношение апартамента
в гр.**** волята на страните е била такава за дарение, а не за
покупко-продажба, а по-точно, както личи от съдържанието на договора- за
продажба при заплащане и на вече престирани преди датата на сделката през
годините грижи от страна на приобретателката, по отношение на прехвърлителката.
Обстоятелствата,
че преди датата на сделката от 28.03.17г. продадения от наследодателката на
ищеца на наследодателката на ответницата недвижим имот е бил предмет на
проведено между П. В. и синовете и Л.В. и Д.В. делбено производство по дело
№4626/14г. на ПРС са пряко неотносими към предмета на спора, поради което съдът
не ги коментира.
Затова
съдът счете, че искът е останал изцяло недоказан от ищеца, в тежест на който е
било поставено установяването на релевантните за основателността му факти, тъй
че за действителна по атакуваната сделка воля на страните не може да се приеме
друга, освен онази, изявена пред нотариуса, съгласно съставения нотариален акт
и използваното за целта пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието, дадено от П. В. на К.Д., а предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
В
частта за разноските.
Разноски
претендира само ищецът, но с отхвърляне на иска такива не му се следват, тъй че
съдът няма да разглежда въпроса направа на какви разноски е установил в
процеса.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на Д.Х.В., ЕГН **********,
пълно запретен и действащ чрез настойника си Л.Х.В., със съдебен адрес:***, офис *** адв.Т.Ч., срещу Д.В.Б., с адрес: ***, да се прогласи за
нижощен, като привиден и прикриващ дарение, договора за покупко- продажба, сключен
на ***г. с н.а №**, том І, рег.№**, дело №140/2017г. по описа на нотариус Е. А.-
А., между майката на ищеца П. А. В., ЕГН **********, като продавач, и майката
на ответницата К.В.Д., ЕГН **********, като купувач, по силата на който П. А. В.,
чрез пълномощника си К.В.Д., е продала на К.В.Д., следния свой недвижим имот, а
именно:
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.4562.1.14 по КККР на гр.***, одобрена
със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК-гр.***, с адрес в гр.***, ул.“****“№**,
жил.блок №***, вх.*, ет.*, ап.**, с предназначение жилище, състоящ се от две
стаи и кухня, със застроена площ от 61.60кв.м., ведно с прилежащата изба №***,
с площ 3.28кв.м., ведно с 1.885% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, при съседи на жилището по схема: на същия етаж
56784.531.4562.1.15, 56784.531.4562.1.13; под обекта 56784.531.4562.1.11; над
обекта 56784.531.4562.1.17; при съседи на избата по нотариален акт: изба 13,
изба 15 и коридор,
За
всички грижи, които същата е полагала досега за продавачката П. А. В. през
последните години досега, както и срещу заплащане на сумата от 20000лв.,
заплатена от купувача по сметка на продавача преди подписване на този акт, за
което се представя документ от съответната банка- *** АД.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия: