РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
986
гр.Пловдив, 29.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, трети
състав, в публично заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Любомира
Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 2739
по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на К.Н.П. с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Д., против Заповед № 179
от 05.10.2022г. на Кмета на Община Лъки, с която на основание чл. 224а, ал.5 от ЗУТ и Констативен акт № 1 от 02.09.2022г. е спрян следният строеж:
Реконструкция на двуетажна жилищна сграда и пристройка към нея, находяща се в
ПИ с идентификатор 31324.4.300 по КККР за неурбанизирана територия на землището
на с. Здравец, община Лъки, обл. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-872/13.12.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК. Забранен е достъпът
до частта от строежа, която е извършена в нарушение на чл. 225, ал.2 от ЗУТ.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е неправилна, необоснована, немотивирана и незаконосъобразна, излагат
се подробни съображения в жалбата и в съдебното заседание.Претендират се
разноските по делото.
Ответникът – Кметът на Община Лъки не
изразява становище по жалбата, не се явява, не се представлява.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от имаща право и интерес от обжалването страна. За да
се произнесе по същество, прие за установено от фактическа страна следното:
Процедурата
по издаването на процесната Заповед №
179 от 05.10.2022г. на Кмета на Община Лъки е стартирала по повод жалба с вх. №
Ж-14 от 28.08.2022г. от И.Т.до Кмета на Община Лъки, с която се иска да бъдат
предприети необходимите действия относно извършени СМР без необходимите
строителни книжа. В жалбата му се излагат оплаквания за неуредени финансови
отношения с К.П. и нейният съпруг,
поради което същата е депозирана пред административния орган.
Извършена е проверка от експерти при община
Лъки, обективирана в Констативен акт № 1 от 02.09.2022г.
Констатирано е, че е извършен строеж: Реконструкция на двуетажна
жилищна сграда и пристройка към нея, намиращи се в ПИ с идентификатор
31324.4.300 по КККР за неурбанизирана територия на землището на с. Здравец,
община Лъки, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-872/13.12.2019г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Проверката е извършена в присъствието на К.П.,
като същата е посочена за възложител на строежа и като собственик на имота, в
който същият е ситуиран.
Подробно е описано изпълнението на
строежа, съставени с схеми към КА и е установено, че строежът е изпълнен без
одобрен проект, Разрешение за строеж и Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия.
КА е подписан от извършилите проверката длъжностни лица и от К.П..
Същата е депозирала възражение срещу констатациите, обективирани в КАV на
23.09.2022г.
Последвало е издаването на атакуваната Заповед
№ 179 от 05.10.2022г. на Кмета на Община Лъки, с която на основание чл. 224а, ал.5 от ЗУТ и
Констативен акт № 1 от 02.09.2022г. е спрян следният строеж: Реконструкция на
двуетажна жилищна сграда и пристройка към нея, находяща се в ПИ с идентификатор
31324.4.300 по КККР за неурбанизирана територия на землището на с. Здравец,
община Лъки, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-872/13.12.2019г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Забранен е достъпът до частта от строежа, която
е извършена в нарушение на чл. 225, ал.2 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство са
приети писмени доказателства представени от жалбоподателя: Разрешение за строеж
/РС/ №45/23.09.1987г., издадено на името на Николай Георгиев Караджов /л.12/;
НА. №47, том V, д.№1636 от 1995г. / л.11 по делото/. РС е за „Основен ремонт на
жилищна сграда, пристройка и надстройка върху 56 кв.м. в неурегулирано място,
местност „Базе". Приет по делото е
и Протокол №45/25.09.1987г. за дадена строителна линия и определяне на ниво.
Приети са писмени доказателства, представени
от ответника: Длъжностни характеристики на лицата съставили КА.
В хода на съдебното производство
е изслушан и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице Я.Р., неоспорена от страните,
която Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, ведно с
приложенията към нея.
Вещото лице посочва, че процесният
строеж е ситуиран в ПИ с идентификатор 31423.4.300 по КК на неурбанизираната
територия на с.Здравец, Община Лъки. Частта от него, описана в обжалваната
заповед като „Реконструкция на двуетажна жилищна сграда" обхваща площта на
стара съществуваща жилищна сграда, изградена с каменни носещи зидове в първия
етаж и дървена конструкция за частичния втори етаж. Сградата е имала дървен
гредоред между двата етажа и е била покрита първоначално с керемиди, а след
препокриване - с трапецовидна ламарина. Двата етажа са били в този вид при
закупуване на имота от жалбоподателката.
В настоящия момент старата сграда е
реконструирана, като е премахнат дървения гредоред между двата етажа и всички
елементи над него. Запазени са каменните стени. Върху тях е изпълнен
стоманобетонов пояс с ширина, равна на дебелината на зидовете и височина 25см.
Върху поясите е изпълнен нов дървен гредоред. Върху гредореда, с носеща
конструкция от дървени колони в четири напречни и два надлъжни реда и греди
между тях е изпълнен втори жилищен етаж. Ограждащите и преградните стени на
втория етаж са от два пласта водоустойчив гипсокартон с минерална вата за
изолация между двата пласта. Над етажа е изпълнена дървена покривна конструкция
с покритие от керемиди. Покривът е четирискатен. Размерите в план на
реконструираната сграда на първия етаж са 4,65м./10,20м. и следват размерите на
старата сграда по каменните зидове. За втория етаж, от север и юг са изпълнени
еркери от по 60см. Светлите височини вътре в помещенията и на двата етажа са по
2,60м.
От запад на реконструираната жилищна
сграда е изпълнена пристройка на мястото на стар дървен навес, който не е
отразен в кадастралната карта. С две нови стоманобетонови колони 25/25см. на
разстояние 3,35м. от сградата и стоманобетонови греди между тях е създадено
неоградено пространство и в двата етажа, като на нивото на пода на втория етаж
е изпълнена стоманобетонова плоча. Пристройката е свързана с жилищната сграда,
тъй като надлъжните греди в източната страна на пристройката стъпват върху
съществуващите каменни зидове на сградата. В първия етаж пристройката няма
конкретна функция, не е оградена и служи за навес. Стоманобетоновата плоча е
предвидена за ползване като открита тераса към помещенията на втория етаж.
Размерите на пристройката в план са 3,60м./5,85м. Няма вътрешна връзка между
жилищната сграда и пристройката. Качването на плочата на втория етаж и оттам -
влизане в помещенията на етажа, в момента става по права външна дървена стълба,
която видимо е временно решение.
Вещото лице пояснява, че процесният
строеж е разположен в горска територия, в силно наклонен естествен терен. Височината
на сградата откъм ниската страна на терена от юг е 6,00м., а от север е 5,05м.
Нивото на готовия под на първия етаж е задигнато над подравнения терен пред
сградата на 95см. и влизането става с 5 броя външни стъпала пред фасадата.
От
РС №45/23.09.1987г., издадено на името на предния собственик на имота - Николай
Георгиев Караджов /приложен НА №47, том V, д.№1636 е видно, че е за „Основен
ремонт на жилищна сграда, пристройка и надстройка върху 56 кв.м. в
неурегулирано място, местност „Базе". На л.13 се намира Протокол
№45/25.09.1987г. за дадена строителна линия и определяне на ниво. От скицата
към протокола се установява, че разрешения основен ремонт на жилищна сграда се
отнася за процесната сграда по обжалваната заповед. В протокола тя е дадена с
размери в план 10,00/4,50м., колкото се установява на място и към момента.
Разрешена е пристройка с ширина, равна на ширината на сградата - 4,50м. и
дължина 3,50м., колкото се установява приблизително на място в момента
изпълнената процесна пристройка. В дадения в протокола разрез са котирани две
височини от по Зм. за всеки от двата етажа на сградата. Пристройката е дадена
като едноетажна, с височина колкото първия етаж на жилищната сграда.
Надстрояването на сградата е върху цялата нейна застроена площ на първия етаж.
От сравнението на приложените строителни книжа - разрешение за строеж и
протокол за строителна линия и определяне на ниво и изпълнението на място се
установява, че процесният строеж не се различава от разрешеното строителство
през 1987г. като размери и височини, като брой етажи и обхват. Процесният
строеж изцяло е в рамките на допуснатите основен ремонт, пристройка и
надстройка с приложените строителни книжа. Проверката в архива на Община Лъки
от страна на служителите показа, че няма съхранен проект, въз основа на който
са издадени разрешението и за строеж и протокола за линия.
От заснемането на място експертът
установява, че: Реконструкцията на жилищната сграда обхваща нейната площ с
размери, приблизително еднакви с дадените в протокола за строителна линия и
ниво от 1987г., като не са променяни площта и височината на етажа, ограничени
от съществуващите каменни зидове с дебелина 50см.;
Надстройката върху първия етаж на
жилищната сграда е изпълнена в рамките на нейната площ, като еркерите в рамките
на допустимите по нормите и правилата на ЗУТ и наредбите към него. Височината е еднаква с височината,
дадена в протокола за строителна линия и ниво от 1987г. ;
Пристройката от запад на сградата е с
размери, приблизително еднакви с означените в протокола за строителна линия и
ниво от 1987г., като пристройката е едноетажна, както е дадена в приложените
строителни книжа.
Вещото лице заключава, че извършеният
процесен строеж като площ и обем изцяло съответства на издадените строителни
книжа през 1987г. на името на предния собственик на имота. След закупуването на
имота от жалбоподателката, на място е извършена реконструкция на вече изпълнен
строеж по параметри, допуснати с Разрешение за строеж №45/23.09.1987г. и
Протокол №45/25.09.1987г. за дадена строителна линия и определяне на ниво.
Пловдивският административен съд, въз
основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения
акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на
основание чл. 169 АПК, счита следното:
Оспорената Заповед е издадена на основание чл.224а, ал.5 от ЗУТ. Според
тази разпоредба при
констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него,
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, от служителите по чл. 223, ал. 2 се
съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат
да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния
строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно
лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения. Когато нарушителят
е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
В случая процесният строеж е от пета категория, съгласно чл.137, т.5, б. „а“ от ЗУТ. Следователно е
издадена от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма.
Констативният акт е предвидено от
специалния закон на чл. 224а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за
съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е
от извършилите проверката, съобщен е по надлежния ред, но същият не установява категорията на строежа, не
изследва характера на строежа, вложените материали и изпълнението съответстващо
ли е на издаденото РС от 23.09.1987г. Констативният акт е императивна
процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на
процедурата по ЗУТ - заповедта за спиране на строеж.
Забранен е достъпът до частта от
строежа, която е извършена в нарушение на чл. 225, ал.2 от ЗУТ, но
административният орган не е уточнил точно коя хипотеза от чл. 225, ал.2 от ЗУТ
е нарушена от извършителя на процесния строеж. Дали са налице несъответствия с
предвижданията на действащия подробен устройствен план или строежът е извършен без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Дали са били
налице съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал.
2, т. 1, 2, 3 и 4 или е извършен със строителни продукти, несъответстващи на
изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон.
От
приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните , се установи, че след
закупуването на имота от К.П., на място е извършена реконструкция на вече
изпълнен строеж по параметри, допуснати с Разрешение за строеж №45/23.09.1987г.
и Протокол №45/25.09.1987г. за дадена строителна линия и определяне на ниво.
Административният орган въобще не е
изложил мотиви относно характера на
извършеното строителство. От приетата СТЕ, се установи, че надстрояването на
сградата е върху цялата нейна застроена площ на първия етаж. От сравнението на
приложените строителни книжа - РС №45/23.09.1987г и Протокол №45/25.09.1987г.
за дадена строителна линия и определяне на ниво и изпълнението на място се
установява, че процесният строеж не се различава от разрешеното строителство
през 1987г. като размери и височини, като брой етажи и обхват. Процесният
строеж изцяло е в рамките на допуснатите основен ремонт, пристройка и
надстройка с приложените строителни книжа. Вещото лице в съдебно заседание
изрично пояснява, че в случая, извършеният ремонт представлява ремонт на този
ремонт, извършен от предишния собственик като старите материали са заменени с
нови такива и с по-високо качество.
При това положение Съдът намира,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването за
форма на административния акт. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният
акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й
представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният
акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените
реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на
фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит
на индивидуалния административен акт. Същите съставляват обосноваването на
акта, съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този
му вид и съдържание, независимо дали се отнася за акт, засягащ в позитивна или
негативна насока правната сфера на адресата му. Мотивирането на
административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и
начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи
какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната
норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със
съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно
доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за
проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите
лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите
представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление,
обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да
съдържат точни и ясни съображения, за да изразяват становището на органа по
въпроса, който се решава с административния акт. Ето защо липсата на мотиви в
акта представлява съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната
практика еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на
административния акт, като незаконосъобразен /Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите/.
В случая, както се коментира
по-горе, в оспорената Заповед № 179 от 05.10.2022г. на Кмета на Община Лъки, не
са изложени фактически съображения
От изложеното по-горе се стига до
извода, че процесната заповед е издадена в противоречие на административно-производствените
правила и на материалния закон и следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Процесуалният представител на жалбоподателя своевременно е претендирал разноските по делото, които се установиха в общ размер от 1470 лв., от които 10лв. внесена ДТ, 460 лв. внесен депозит за вещо лице и 1000лв. и изплатено адвокатско възнаграждение, които ответникът дължи в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 179 от 05.10.2022г. на
Кмета на Община Лъки.
ОСЪЖДА Община Лъки да заплати в полза на К.Н.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 1470 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет
лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/