№ 777
гр. Варна, 11.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500259 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
/НББАЗ/, гр. София, чрез адв. Е. Б. от АК-София, насочена срещу решение №
260000/28.03.25г. по т. д. № 25/19г. на ОС-Силистра, в частта му, с която
въззивникът, в качеството си на Компенсационен орган по смисъла на чл. 282,
ал. 2 и чл. 284 от КЗ (отм.), е бил осъден да заплати на всеки от ищците Т. М.
А. и И. М. А. по 10 000 лв. като обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от смъртта на брат им
Орхан М. А., починал в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.14г. в района на
гр. Дева, Румъния, причинено от водача на товарен автомобил „МАН“ с
нидерландска регистрация, който към датата на произшествието е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
нидерландски застраховател, чийто представител за уреждане на претенциите
в България към посочената дата е било ЗД „Евроинс“ АД, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 30.05.14г. до окончателното изплащане на
сумите, както и разноски по делото. Сочи се, че решението е недопустимо и
неправилно в обжалваната му част. Изложените аргументи са следните:
ищците не са отправили извънсъдебна претенция към чуждестранния
застраховател или неговия представител за уреждане на претенции в
България (обстоятелство, прието от съда за безспорно между страните по
делото), за да е налице предпоставката на чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.),
която е материалноправна такава за допустимост на исковете срещу
Компенсационния орган (съобразно Четвърта директива за
1
автомобилното застраховане и Директива 2009/103/ЕО, за да възникне
правото на увреденото лице да се обърне към Компенсационния орган, то
трябва първо да се е обърнало към чуждестранния застраховател или
неговия представител за уреждане на претенции и да не е получило
мотивиран отговор в посочения 3-месечен срок);
ищците не са отправили писмено извънсъдебна претенция пред самия
Компенсационен орган, съгласно нормата на чл. 516, ал. 1, вр. чл. 380 от
КЗ (в сила от 01.01.16г.), която норма според въззивника има процесуален
характер и е приложима към момента на предявяване на исковете по
настоящото дело (неприложима се намира нормата на § 22 от ПЗР на
действащия КЗ, тъй като тя касае уредбата на доброволните застраховки);
неправилно съдът е определил правната квалификация на исковете като
такива по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД,
вместо правилната – по чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), което води и до
неизследване на предпоставките за отговорността на Компенсационния
орган;
неправилно е определено от съда като приложимо българското
материално право за разрешаване на спора относно вредите, настъпили
от непозволено увреждане. В тази връзка се поддържа, че по делото е
приложимо румънското материално право на основание разпоредбите на
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения (Рим II), който се прилага за вредоносни факти, настъпили
след 11.01.2009г. (а процесното произшествие с настъпилата смърт е от
30.05.14г., осъществено в Румъния, независимо от това, че непреките
последици, на които ищците се позовават, са настъпили в България – по
арг. от нормата на чл. 4, § 1 от Регламента, съобразно тълкуването на
нормата, извършено с Решение на СЕС от 10.12.15г. по дело С-350/14г.);
дори и при прилагане на българското материално право, предявените
искове са неоснователни, тъй като по делото не е установено ищците да
са изпитвали болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за братската родствена връзка такива и
поради това не е справедливо да им се присъжда обезщетение за
претърпените обичайни неимуществени вреди от смъртта на брат им (по
арг. от мотивите на ТР № 1/16г. от 21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС);
2
съдът не е разгледал възражението на ответника за изтекла погасителна
давност относно претенцията за мораторни лихви от датата на ПТП на
30.05.14г., основано на нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което
незаконосъобразно е присъждането на лихви за периода от 30.05.14г. до
19.02.16г. (тъй като исковата молба е подадена на 19.02.19г.);
Въз основа на изложените оплаквания и правни съображения е
отправено искане решението в обжалваната му част да бъде обезсилено като
постановено по недопустими искове, евентуално – да бъде отменено и след
установяване на приложимото чуждо материално право, спорът да се разгледа
при съобразяване на релевираните възражения на ответника, вкл. и за изтекла
погасителна давност за мораторните лихви, както и да се присъдят разноските
по делото. Отправено е и искане, по реда на Европейската конвенция за обмен
на правна информация между държави, да се установят действалите към
30.05.14г. правни норми на румънско материално право, регламентиращи:
правото на обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с всички негови компоненти - пряк
иск срещу застрахователя; правоимащи лица; вид на покритите вреди;
начин на доказване и доказателствена тежест; наличието, вида и начина
на определяне размера на вредите и на търсеното обезщетение;
задължителен застрахователен лимит и др. подобни;
евентуалното право на ищците (братя) на обезщетение за неимуществени
вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
причинена смърт на близък родственик (брат), в резултат на
пътнотранспортно произшествие;
основанието и границите на отговорността по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите;
погасителната давност и/или преклузия на правото да се търси
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при причинено пътнотранспортно произшествие -
начален момент, срок, начин на изчисляване на срока;
непозволено увреждане - фактически състав, доказване, основания за
намаляване или изключване на отговорността,
както и съдебна практика/съдебни актове по искове на братя за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им в резултат на
ПТП, като се дадат необходимите разяснения на правните норми и
значимата съдебна практика.
3
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни Т. М. А. и И. М. А., представлявани от общия си
процесуален представител адв. Т. Г. от АК-София, с който същата е оспорена
като недопустима, евентуално – неоснователна. Сочи се, че жалбата е
подадена извън срока за обжалване, тъй като обжалваното решение е било
публикувано в ЕПЕП на 28.03.25г., а въззивната жалба е постъпила на
09.05.25г. Освен това същата е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни
оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното
решение. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд относно
приложимото процесуално и материално право към спорния предмет – чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД по арг. от § 22 от ПЗР на
действащия КЗ. Поради това и неприложима се намира нормата на чл. 516, ал.
1 от действащия КЗ. Освен това, позовавайки се разпоредбите на Директива
2009/103/ЕО (на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка) – т. 34 и т. 36 от нейния Преамбюл, както и чл. 18 от
същата, се поддържа, че увредените от ПТП, настъпило в друга от тяхната
държава на пребиваване, имат правото да предявят пряк иск в държавата на
пребиваването си към представител, натоварен с уреждане на претенции,
назначен в тази държава от застрахователя на отговорното лице, тъй като това
разрешение би позволило по отношение на техните вреди, да бъде приложена
процедура, с която те са запознати. Счита се за напълно неприложим
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли
2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(Рим II), тъй като настоящият спор не е за извъндоговорни задължения, а има
за предмет договор за застраховка. Наведени са съображения относно
наличието на доказателства по делото, установяващи изключително тясната
връзка между ищците и починалия при процесното ПТП техен брат, поради
което и се считат за обосновани определените им от първоинстанционния съд
обезщетения в размер от по 20 000 лв. Съгласно нормите на чл. 208, ал. 1, вр.
чл. 225 от КЗ (отм.), застрахователят дължи мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение от момента на настъпване на
застрахователното събитие – в случая от 30.05.14г. Изложени са и правни и
фактически съображения срещу определения от съда процент на
съпричиняване на вредите от пострадалия, считайки, че по делото липсват
доказателства за такова съпричиняване изобщо. Поради изложеното се
претендира отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното
решение, ведно с присъждане на разноските по делото.
С определение № 382/10.06.25г. настоящият състав на съда е приел, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, който е започнал
да тече не от публикуването на решението от съда (както поддържат
въззиваемите), а считано от получаването му като препис от процесуалния
представител на въззивника (в случая, осъществено на 25.04.25г., а въззивната
4
жалба е подадена на 09.05.25г. по куриер). Освен това е приел, че въззивната
жалба е редовна, подадена от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна
представителна власт на подалия въззивната жалба процесуален
представител.
Поради липсата на подадена въззивна жалба от Т. Ахмед А. и И. М. А.
срещу отхвърлителните части на първоинстанционното решение, следва да се
приеме, че същото е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете
им за осъждане на ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, гр. София, да им заплати обезщетения
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им Орхан М. А., за
разликите над присъдените им обезщетения от по 10 000 лв. до
претендираните размери от по 25 200 лв.
Въззивният съд е приел, че компетентен по предявените искове се явява
българският съд (съгласно нормата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела - при липсата на някоя
от хипотезите, изключваща тази обща компетентност), като са приложими
нормите на 284-286 от КЗ (отм.), който е действал към датата на настъпване
на процесното ПТП (съобразно § 22 от ПЗР и § 26 от ПЗР на действащия КЗ в
сила от 01.01.16г.). Отделно от това настоящият състав на съда е приел, че
приложимо по настоящото дело е материалното право на Румъния на
основание на общото правило (по см. на т. 18 от Преамбюла) на чл. 4, § 1 от
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11
юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения (Рим IІ), защото процесното ПТП е настъпило в Румъния и
пряката вреда е смъртта на брата на ищците. Претърпените болки и страдания,
чието обезщетение се претендира по настоящото дело от братята на
пострадалия, представляват непреки последици от вредоносното деяние.
Според Решение на СЕС от 10 декември 2015г. по Дело C-350/14, член 4, § 1
от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11
юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“) трябва да се тълкува за целите на определянето на
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със
смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на
сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с
местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като
„непреки [...] последици“ от това произшествие по смисъла на посочената
разпоредба.
Поради това съдът е предприел служебно процесуални действия по
изясняване съдържанието на приложимото материално право в Румъния по
реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между
5
държави.
С писмо вх. № 6902/25.09.25г., получено от Министерство на
правосъдието на Република България, е изпратено копие на писмо с изх. №
47336/02.09.25г. на МП на Румъния с приложена към него правна информация.
Същата е преведена на български език, за което са били уведомени страните
по делото.
С писмено становище вх. № 7416/14.10.25г. въззиваемите Т. Ахмед А. и
И. М. А., чрез общия си процесуален представител адв. Т. Г. са посочили, че
поддържат тезата си, че за процесното правоотношение не е приложимо
румънското законодателство поради неприложимост на Регламент „Рим ІІ“,
защото не се касае за извъндоговорна отговорност, а за правоотношение,
възникнало от договор за застраховка между виновния водач и застрахователя.
Приведени са аргументи за приложимост на българското материално право. В
условията на евентуалност се поддържа, че съобразно отговора на МП на
Румъния, приложима се явява нормата на чл. 1391 от ГК на Румъния,
подкрепена и с цитирана съдебна практика на румънските съдилища, според
която братята на починалия са от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение. Освен това съгласно чл. 35 от Закон № 287/2009г. относно ГК
(общо право), пострадалото лице може да подаде искане за обезщетение до
застрахователя, издал автомобилната застраховка „ГО“ или до Асоциацията
„Фонд за защита жертвите на пътя“ при настъпването на риск, покрит от този
фонд, съгласно Закон № 32/2000г., или до BAAR в качеството му на бюро,
което урежда тези въпроси. Поради това следва да се приеме, че настоящият
ответник е надлежно пасивно легитимиран по пряк иск за обезщетение.
Въззивникът не е изразил становище относно превода на документите.
Настоящият състав на съда установи, че в отговора на МП на Румъния
не е възпроизведено съдържанието на нормата чл. 1391 на ГК на Румъния.
Същевременно на настоящия състав на съда е служебно известно, че
съобразно получена информация от МП на Румъния по в. гр. д. № 470/19г. на
ВАпС по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация
между държави, нормата на чл. 1391 от ГК на Румъния има следното
съдържание:
ал. 1 В случай на увреждане на телесната цялост или на здравето,
може да се предостави обезщетение за ограничаване възможностите за
семеен и социален живот.
ал. 2 Съдебната инстанция може също да присъди обезщетение на
възходящите, потомците, братята, сестрите, съпруга за болката,
преживяна от смъртта на жертвата, както на всяко друго лице, което от
своя страна би могло да докаже съществуването на такава щета.
ал. 3 Правото на обезщетение за нарушения на правата, присъщи на
личността на който и да е субект на правото, може да бъде прехвърлено
само в случай, че е установено чрез сделка или с окончателно съдебно
6
решение.
ал. 4 Правото на обезщетение, признато в съответствие с
разпоредбите на този член, не преминава върху наследниците. Те обаче
могат да го упражнят, ако действието е инициирано от починалия.
ал. 5 Разпоредбите на чл. 253-256 остават приложими.
Отново от получена информация от МП на Румъния по в. гр. д. №
470/19г. на ВАпС по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация, съдържанието на нормата на чл. 2512 от Гражданския кодекс
на Румъния има следното заглавие и съдържание:
Позоваване на давността от заинтересованата страна
ал. 1 Давността може да се представи само от този, в полза на
когото тече, лично или чрез представител, и без да е необходимо да
произведе противоположно право или да е било добросъвестно.
ал. 2 Компетентният съд не може да прилага давност служебно.
ал. 3 Разпоредбите на този член са приложими, дори ако
позоваването на давността би било в интерес на държавата или на нейните
административно-териториални единици.
С оглед на всичко гореизложено, делото следва да се внесе за
разглеждане в открито съдебно заседание. На страните следва да се даде
възможност да изразят становище или да допълнят дадените становища във
връзка с установеното съдържание на румънското материално право,
включително и по отношение на обявения за служебно известни на съда
текстовете на нормите на чл. 1391 и на чл. 2512 от ГК на Румъния.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 259/25г. на ВАпС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 03.12.25г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители.
ОБЯВЯВА на страните, че съобразно получена информация от МП на Румъния по в.
гр. д. № 470/19г. на ВАпС (входящ № 1718 от 3.4.2020г. по посоченото дело), изискана по
реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, на съда е
служебно известно съдържанието на нормите на чл. 1391 и чл. 2512 от ГПК на Румъния, а
именно:
Чл. 1391
ал. 1 В случай на увреждане на телесната цялост или на здравето, може да се
предостави обезщетение за ограничаване възможностите за семеен и социален живот.
ал. 2 Съдебната инстанция може също да присъди обезщетение на възходящите,
7
потомците, братята, сестрите, съпруга за болката, преживяна от смъртта на
жертвата, както на всяко друго лице, което от своя страна би могло да докаже
съществуването на такава щета.
ал. 3 Правото на обезщетение за нарушения на правата, присъщи на личността на
който и да е субект на правото, може да бъде прехвърлено само в случай, че е установено
чрез сделка или с окончателно съдебно решение.
ал. 4 Правото на обезщетение, признато в съответствие с разпоредбите на този
член, не преминава върху наследниците. Те обаче могат да го упражнят, ако действието е
инициирано от починалия.
ал. 5 Разпоредбите на чл. 253-256 остават приложими.
Чл. 2512
Позоваване на давността от заинтересованата страна
ал. 1 Давността може да се представи само от този, в полза на когото тече, лично
или чрез представител, и без да е необходимо да произведе противоположно право или да е
било добросъвестно.
ал. 2 Компетентният съд не може да прилага давност служебно.
ал. 3 Разпоредбите на този член са приложими, дори ако позоваването на
давността би било в интерес на държавата или на нейните административно-
териториални единици.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до 1 седмица преди открито съдебно
заседание (най-късно до 25.11.25г.) да изразят становище или да допълнят дадените
становища във връзка с установеното съдържание на румънското материално право,
включително и по отношение на обявените за служебно известни на съда текстове на
нормите на чл. 1391 и чл. 2512 от ГК на Румъния,
Определението не подлежи на обжалване, но същото да се изпрати на процесуалните
представители на страните на посочен от тях електронен адрес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8