РЕШЕНИЕ
№ 914
гр. Плевен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430100929 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, чрез
пълномощник адв. Т.Д., от *** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, в която се твърди, че ищцовото
дружество е собственик на следния недвижим имот: *** в *** с разгъната
площ от 83.3 кв.м, ведно със 7.39 % ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж, при съседи: изток - двор, запад- коридор , север - двор,
юг-имот № 10, отгоре-покрив, съгласно документ за собственост (нотариален
акт за собственост на недвижим имот- констативен *** на Нотариус ***, ***
на ***), а съгласно Схема №*** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** на ***, последно
изменение: няма заповед за изменение на ***, засягащо самостоятелния обект
е от ***, с адрес на имота: ***, самостоятелния обект се намира на етаж-1 в
сграда е идентификатор ***, предназначение: Административни, делова
1
сграда, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в
сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 83.30 кв.м ,
прилежащи части: 7.39 % идеални части от общите части на сградата, ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.10, под
обекта: няма, над обекта: ***.48, стар идентификатор: няма.
Твърди се, че описания по-горе недвижим имот се ползва без правно
основание от ответника ***. Сочи се, че с уведомително писмо изходящ №
10/19.10.2020 година ответното дружество било поканено в 15- дневен срок,
считано от датата на получаване на поканата, да освободи заетото
вентилационно помещение и да предаде на ищеца владението върху имота.
Поканата била получена от *** на 20.10.2020 година. Излага се, че с
последващо уведомително писмо изходящ №01/01.01.2022 г. ответното
дружество отново било поканено в 15- дневен срок, считано от датата на
получаване на поканата, да освободи заетото вентилационно помещение.
Поканата била получена от същото лице на 11.01.2022 година.
Твърди се още, че въпреки изтичане на дадения с двете покани срок и
до момента на завеждане на исковата молба описания по-горе недвижим имот
се ползвал без правно основание от ответното дружество ***.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ищеца е собственик на
процесния имот и се осъди ответника да му предаде владението върху имота.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковата претенция. Оспорва се твърдението на ищеца, че
процесния имот се владее от ответното дружество и се твърди, че никога не е
бил владян от него. Излага се, че ответника бил ползвал гаражна клетка от
24кв.м., която не била идентична с процесния имот и била освободена през
месец март 2022г.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представения препис на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот – *** на нотариус с рег.***, че ищеца *** е собственик
на процесното *** в сграда за обществено обслужване в *** с разгъната
2
застроена площ от 83,3 кв.м., ведно със 7,39% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседи: изток – двор, запад – коридор,
север – двор, юг – имот №10, отгоре покрив, който имот по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на *** представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.
От приложените преписи на уведомително писмо, изходящо от
ищцовото дружество с №10/19.10.2020г. и обратна разписка за връчването му,
както и покана с изх.№01.01.2022/1 и обратна разписка за връчване, се
установява, че ищеца е отправил изявления към ответника ***, достигнали до
негов представляващ на 20.10.2020г. и 11.01.2022г., с които е поканил
адресата да освободи процесния имот, представляващ вентилационно
помещение.
В о.с.з. на 20.05.2022г. са събрани гласни доказателства по искане на
страните.
Свидетелят ***, сочен от ищеца излага в показанията си, че работи в
***, която притежавала имоти в сградата, в която се намирало процесното
помещение, в това число съседен на него гараж, отбелязан на приложената на
л.6 от схемата като имот с номер 10. Сочи, че *** ползвала и паркомясто в
имота на ищеца. Пояснява, че той се намирал на подземен етаж, в който се
влизало през метална врата и процесния имот заемал пространството след нея
вляво. Твърди, че първоначално в това помещение имало само автомобили, но
в един момент започнали да се появяват кашони, кутии, техника, туби,
разположени пред помещението на ищеца, както и вътре в гаражните клетки.
Това препятствало паркирането на автомобила на *** вътре и управляващия
го шофьор звънял на св.***, а той от своя страна уведомявал управителя на
ищцовото дружество. Последният казвал, че вещите били на негови
наематели и щял да вземе мерки. Св.*** излага, че така било от 2016г. и
количеството на разположени вещи било различно в отделните случаи, когато
имал наблюдения. Излага също, че през 2016г. виждал лица, които били
влезли в магазина на ответното дружество с ключ и след това оставяли вещи
в процесното помещение. Сочи, че имало период – преди около една или две
години, когато били изчистени напълно. Свидетелят *** сочи също, че
ответното дружество имало в сградата магазин за почистващи препарати,
както и имало период, в който извършвало почистване на прозорци като
3
платена услуга. Твърди, че сред вещите, които забелязвал оставени във
вентилационното помещение имало такива, които били свързани с дейности
по почистване.
Свидетелят ***, също сочен от ищеца излага в показанията си, че
работи в ищцовото дружество и знае процесното помещение. Твърди, че в
него имало разположени стелажи, рафтове, туби, рамки за кошери,
прахосмукачки. Излага, че доколкото знаел тези вещи били на ответното
дружество. Виждал там синовете на управителката, които товарели и
разтоварвали вещи, вкарвали и изкарвали прахосмукачки. Излага още, че
ходел там около веднъж, два пъти месечно и синовете на управителката на
ответното дружество почти всеки път били там. Сочи, че последно ходил до
процесното помещение около месец преди датата на съдебно заседание, т.е.
през месец април 2022г. и вече било изчистено, но не знаел кога били
изнесени вещите.
Свидетелят *** излага, че е син на управителя на ответното дружество и
знае кое е процесното помещение, което смятал, че е гараж. Сочи, че в него се
паркирали автомобил на ****** и ищеца. Твърди, че по уговорка с
управителя на ищцовото дружество, брат му бил оставял там кошери и рамки
за такива, разполагани в лявата част. Твърди, че през месец август 2020г.,
когато се правел ремонт на магазина на ответното дружество, там били
оставени стелажи и други вещи, които след това махнали. Сочи още, че брат
му бил оставил също така там свои вещи, когато се пренасял от едно жилище
в друго, сред които пералня, печка. Оставял там още гуми, кислородни
бутилки, празни туби от почистващи препарати, с които пренасял вода и
разтвор за пчелите. Твърди също, че брат му изнесъл своите вещи през месец
март 2022г., след като било получено от майка им уведомление от ищеца.
Свидетелят излага още, че ответното дружество ползвало съседен склад,
където извършвало товаро-разтоварна дейност с различни вещи. Имало
случаи, когато ги оставяли за кратко във вентилационното помещение, когато
бил ограничен достъпа им до складовото помещение от спрели автомобили,
но това се случвало за кратко време и след това ги премествали в склада.
Сочи също, че оставените във вентилационното помещение етажерките
изнесли, когато била връчена исковата молба.
Свидетелят ***, също сочен от ответника, излага в показанията си, че
4
знае кое е процесното помещение. Излага, че там виждал да стои паркиран
един автомобил марка ***, както и от време на време имало паркиран
автомобил марка ***. Твърди, че при ремонт на магазина на ответното
дружество през 2020г. били оставени във вентилационното помещение
разглобяеми етажерки, които свидетеля впоследствие пренесъл в цветарски
магазин. Твърди още, че в същото помещение, в близост до входа, от 2018г.
били разположени кошери на единия син на управителката на ответното
дружество, но това било станало с разрешение. Имало оставени също така
хладилник, други домакински ел.уреди, инструменти за работа и те били
махнати през месец март 2022г. Свидетелят сочи, че имало случаи да спре във
вентилационното помещение автомобил за разтоварване на вещи за склада на
ответното дружество, както и било възможно инцидентно да се разтоварят
там вещи, но той самия не бил правил това. Свидетелят пояснява, че помагал
в магазина на ответното дружество и то не се занимавало с дейност по
почистване от 2018г. Излага, че разбрал, че управителя на ищцовото
дружество искал да се освободи процесното помещение от оставените там
вещи, т.к. не се заплащало нищо за ползване, както и имало някакво писмено
предупреждение за освобождаването му. Твърди, че то било освободено през
месец март 2022г.
Съдът възприема обсъдените свидетелски показания, като намира, че
между тях не са налице противоречия, доколкото се излагат различни
обстоятелства, които са възприемани в различни моменти. Не се излагат
противоречиви твърдения за един и същи факт, който да е осъществен в
присъствието на повече от един от свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Всеки собственик има право съгласно чл. 108 ЗС да иска връщането на
своята вещ (имот) от всяко лице, което я владее или държи без основание.
По предявеният в настоящото производство иск с правно основание
чл.108 от ЗС подлежи на изследване осъществяването на елементите от
фактическия състав на наведеното от ищеца придобивно основание, както и
държане на процесния имот от ответника при липса на правно основание за
това. Никоя от страните не твърди действия и намерение за своене, както и не
се противопоставят права, конкуриращи правото на собственост на ищеца.
5
Ответникът не отрича правото на собственост на ищеца върху
процесния имот на твърдяното от него основание, но това не лишава
последния от интерес от воденето на ревандикационен иск. Искът по принцип
е осъдителен и съдържа в себе си искане за предаване на владението на
собствен на ищеца имот, за който се твърди, че към момента на завеждане на
исковата молба се ползва неоснователно от ответника.
Съдът намира, че се установи несъмнено от обсъдените доказателства, че
ищеца *** е собственик на процесното вентилационно помещение, което се
намира в сграда за обществено обслужване в *** с разгъната застроена площ
от 83,3 кв.м., който по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на *** представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
Съдът счита също така, че въз основа на обсъдените гласни
доказателства може да се приеме за установено, че от 2016г. до месец март
2022г. ответното дружество, чрез участващи в реализиране на дейността му
лица, в това число синовете на управителя, е използвало процесното
помещение, разполагайки там вещи, оставащи на мястото за различни
периоди от време. От показанията на всички свидетели се изясни, че са били
оставяни различни по вид вещи - кашони, кутии, техника, туби, според
показанията на свидетеля *** ***; стелажи, рафтове, туби, рамки за кошери,
прахосмукачки, според показанията на свидетеля ***; стелажи и други вещи,
сред които пералня, печка, гуми, кислородни бутилки, празни туби от
почистващи препарати, според показанията на свидетеля ***; разглобяеми
етажерки, кошери, хладилник, други домакински ел.уреди, инструменти за
работа, според показанията на св.***. С тези фактически действия е
осъществено ползване на вещта и те са били извършвани от лица, които са
имали достъп до имота във връзка с осъществяване дейността на ответното
дружество. При това е ирелевантно дали част от вещите са били лична
собственост на някои от тези лица.
Ето защо, съдът приема, че към момента на завеждане на исковата молба
ответника е ползвал имота на ищеца без наличието на правно основание за
това.
Установи се от гласните доказателства, че след завеждане на исковата
молба намиращите се в процесното помещение вещи са били изнесени и
ответника не осъществява по никакъв начин държане на имота или част от
6
него, но това е факт, който е настъпил в хода на инициираното исково
производство и следва да бъде взет предвид в съответствие с разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК.
При съобразяване на горното, както и задължителните разяснения,
дадени с ТР 4/2014г. от 14.03.2016г. по т.д. №4/2014г. на ОСГК, съдът счита,
че следва да уважи първото искане за правна защита, като се признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, което безспорно
се установи от обсъдените доказателства, а второто искане за правна защита -
за предаване на владението на имота следва да се отхвърли като
неоснователно, с оглед установеното, че ответника е освободил имота след
завеждане на делото.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените в производството по делото разноски, които са в
общ размер на 2 306,08лв., съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК,
които са и действително сторени – за адвокатско възнаграждение в размер на
1 830лв., за държавна такса в размер на 432,80лв. и за вписване на исковата
молба в размер на 43,28лв. Ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото и освобождаването на имота след предявяване на иска не
го освобождава от задължението за разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
по отношение на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, че ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от *** е собственик на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, находящ се в
***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
*** на ***, последно изменение на ***, засягащо самостоятелния обект е от
***, с адрес на имота: ***, самостоятелния обект се намира на етаж-1 в
сграда е идентификатор ***, предназначение: Административни, делова
сграда, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в
сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 83.30 кв.м ,
7
прилежащи части: 7.39 % идеални части от общите части на сградата, ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.***, под
обекта: няма, над обекта: ***.48, стар идентификатор: няма.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта му за осъждане на ответника
***, ЕИК *** да предаде на ищеца ***, ЕИК *** владението върху описания
по-горе имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, сумата от 2 306,08лв., представляваща деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8