Р Е Ш Е Н И Е
№ 708
04.11.2020г , гр. Плевен,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен, ОСМИ състав, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, изслуша докладваното от съдията МАРИНСКА адм. дело №323/2020г. по описа на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.112, ал.1 т.4 от
ЗЗздр., вр. чл. 145 от АПК.
Производството по адм.д.№ 323/2020г по описа на
АдмС.-Плевен, е образувано по жалба от К.А. ***, срещу Експертно решение
№0458/27.02.2020г. на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ на
НЕЛК- София, с което е потвърдено ЕР№ 4029/05.12.2019г на ТЕЛК III – ти състав
към УМБАЛ „ Д-р Г. Странски“, гр. Плевен. Моли съда да отмени издаденото ЕР и
случаят да бъде преразгледан, като твърди, че следва да му бъде определен 50 %
степен на увреждане. Допълнително посочва, че в състава на ТЕЛК и НЕЛК няма
специалист кожни болести. Моли съда да вземе предвид и ниските му доходи и
необходимостта от медицинска козметика.
По делото, от страна на ответника Специализиран състав по Вътрешни,
белодробни и ССЗ на НЕЛК- София е представено заверено копие от наличната
преписка по издаване на оспореното ЕР на НЕЛК, ведно със становище, в което се
посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от
компетентен орган, в надлежен състав, при спазване на необходимата форма.
Посочва се, че в НЕЛК не се извършват медицински прегледи. Посочва се, че съставът
на НЕЛК правилно е приложил т. 10.1 от Приложение №1 към чл. 63, ал.1 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, при условията на обвързана
компетентност. Претендират се разноски в размер на юрк. възнаграждение в
минимален размер.
По делото, от страна на заинтересованите страни- Български
пощи- РУ “Северен централен район“- Плевен- като осигурител, ТЕЛК- ІІІ състав
към „УМБАЛ Д-р Г. Странски” ЕАД гр.Плевен, Агенция за хора с увреждания- гр. София;
ТП на НОИ- гр. Плевен и РД „Социално подпомагане”- гр.Плевен, няма депозирани
становища.
Административен съд-Плевен, Осми състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на оспорване по настоящето
производство е Експертно решение №0458/27.02.2020г. на Специализиран състав по
Вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК- София, с което е потвърдено Експертно
решение №4029/05.12.2019г. на ТЕЛК III – ти състав към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“,
гр. Плевен, въз основа на което, на жалбоподателя К.А. ***, е определена 10 % трайно
намалена работоспособност, с водеща диагноза „Итиозис вулгарис“- разпространена
форма с леко протичане. Посочено е, че срокът на определения процент трайна
неработоспособност е три години- до 01.12.2022г. В оспореното ЕР изрично е посочено,
че е постановено по документи, на основание чл. 50 от Правилник за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ, Правилника/. В
заключителната част на процесното ЕР е посочено, че се потвърждава ЕР на ТЕЛК,
по оценката, като определя 10% трайно намалена работоспособност, в съответствие
с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на
оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, по Приложение №2 към
чл. 63, ал.3 от НМЕ.
По делото се установява, че производството
пред НЕЛК е образувано въз основа на жалба от А., против ЕР на ТЕЛК
№4029/05.12.2019г. на Трети състав на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“- гр. Плевен, с
вх. рег.№ 7698/05.12.2019г. по описа на НЕЛК, с оспорване на определеният
процент ТНР и с искане в комисията да бъде включен лекар- дерматолог. Видно от
съдържащото в МЕД оспорено ЕР на ТЕЛК, същото е издадено след освидетелстване
на 05.12.2019г, на жалбоподателя К. А., е определена 10 % трайно намалена
работоспособност, при водеща диагноза „Итиозис вулгарис“- разпространена форма,
с леко протичане. В решението на ТЕЛК е посочено, че същото е взето след
преглед на освидетелствания, и съобразно представена медицинска документация-
етапна епикриза, консултации с дерматолог и епикризи от МБАЛ Гулянци. С ЕР на ТЕЛК
е определен срок на трайно намалената работоспособност- три години- до
01.12.2022г.
По делото е изслушана и приета СМЕ, от
заключението по която се установява следното: жалбоподатeля А. страда от вроденото кожно заболяване „Итиозис
вулгарис“, което е изявено от раждането му и персистира и към момента. Посочва
се, че жалбоподателя страда и от „Конюктивитис сика на двете очи“, което е във
връзка с основното заболяване, също персистиращо към момента. В заключението се
посочва, че заболяването на А. се изразява в генерализирана изява на зачервена,
суха и лющеща се кожа, ангажираща цялата телесна повърхност, особено изявена в
областта на лицето, тялото, горните и долните крайници, както и изразяваща се в
натрупване на жълтокафяви люспи по коленете и по гърба; описаният обрив е
съпроводен със сирен сърбеж. Посочва се, че заболяването има сезонна
зависимост, като е по- тежко изявено през студените месеци. ВЛ е съобразило и
представените по делото Етапна епикриза – от м. 10.2019г. и два броя амб. листа
– от м. 09.2019 и м. 05.2020г., като
посочва, че от всички медицински документи е видно, че състоянието на А., по
отношение на водещата му диагноза, персистира,
т.е. не се наблюдава подобрение или отзвучаване с възрастта. ВЛ посочва,
че към момента на освидетелстването – 05.12.2019г, А. е страдал от същото
заболяване „Итиозис вулгарис“. ВЛ е посочило също, че заболяването не е
животозастрашаващо, но нарушава качеството на живот на болния. ВЛ е посочило,
че в случая, при жалбоподателя, заболяването, освен кожата, засята и
конюктивалните лигавици на двете очи, които са сухи и това е свързано с оплаквания
от фотофобия, което е установено през 2007г. ВЛ е посочило, че лечението на
заболяването „Итиозис вулгарис“ е непрекъснато и ежедневно. ВЛ е посочило също,
че водеща при определяне на степента на трайно намалената работоспособност, е
експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването на
жалбоподателя „Итиозис вулгарис“. ВЛ е посочило, че констатираното заболяване,
стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, са съобразени
със съответната отправна точка по Приложение №1 към чл. 63, ал.1 от Наредбата
за медицинска експертиза, като процентът ТНР – към м. декември. 2019г., е
правилно определен. ВЛ е посочило, че когато са налице няколко увреждания,
независимо дали са за заболяване от общ характер, или за заболявания с причинна
връзка, за всяко от които, в отправните точки на оценката на трайно намалената
работоспособност, е посочен отделен процент, оценката на ТНР се определя, като
се взема най- високият процент по съответната отправна точка на най- тежкото
увреждане; останалите проценти за съпътстващи заболявания не се вземат предвид
при оценката. ВЛ е посочило също, че съобразно Приложение №1 към чл. 63, ал.1
от НМЕ, в част Десета- „Кожни болести“, заболяването т. 10. „Изтиозис“, се
подразделя на следните подточки: т. 10,1. Лека форма- суха кожа, с умерена
десквамация, без значителна пигментация- 10% ТНР; т. 10,2.- Средно тежка форма
със силна десквамация и пигментация- 50%; т. 10,3 – Тежка форма- при участие на
цялата кожа, особено на сгъвките на тялото и лицето- 91%. ВЛ е посочило, че не
може да установи дали е съобразен процентът ТНР и със свързаното с основното
заболяване, очно конюктивално засягане, както и дали последното е свързано с
някакви нарушения в зрението на пациента. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото
посочва, че като краен резултат на експертизата, определеният с решението на
ТЕЛК, 10 % ТНР на жалбоподателя А., е правилен.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане като подадена в
законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на ЕР на НЕЛК, против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 112,
ал.1, т.4 от ЗЗ, от активнолегитимирано лице-адресат на административния акт,
който е неблагоприятно засегнат от същия. Съгласно нормата на чл.112, ал.1, т.3
от ЗЗдр., пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. Както бе посочено по- горе, по
делото безспорно е установено, че НЕЛК е сезирана с жалба от освидетелстваното
лице- К. А., подадена в срок, и се е произнесла по така направеното оспорване с
обжалваното ЕР. Съдът приема, че в случая е спазен описаният в чл.112, ал.1 от
ЗЗдр., административен ред за обжалване на решенията на органите на
медицинската експертиза, който задължително предшества обжалването им по
съдебен ред.
Съдът приема, че
оспореният индивидуален административен акт- ЕР
на НЕЛК, е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, който
е бил надлежно сезиран с редовна жалба. Съдът констатира, че оспореното
Експертно решение е издадено в законоустановената форма, в съответствие с
чл.59, ал.2 от АПК, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в това число
фактически и правни основания за неговото издаване. Спазен е срокът за
обжалване на всички решения- и на ТЕЛК, и на НЕЛК.
Съдът
констатира, че при постановяване на оспореното Експертно решение, не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая НЕЛК- Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ, се е
произнесъл по реда, предвиден в чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, което е посочено и
в самото решение. Съобразно цитираната норма, Националната експертна лекарска
комисия се произнася само въз основа на медицинската и друга документация и в
този смисъл, няма право дори по своя преценка, да извършва преглед на
освидетелстваното лице.
НЕЛК се произнася само относно правилното приложение
на относимите правни норми, а установяването на фактите, относно здравословното състояние на лицата, е
в правомощията само на органите на медицинската експертиза /ТЕЛК/. Заедно с
това, съобразно нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗдр, НЕЛК се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК, само в
частите му, в които е обжалвано и няма задължение за служебно произнасяне. Съобразно
нормата на чл. 49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася с мотивирано
експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно
водещата диагноза. В правомощието на НЕЛК, съобразно чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ, е да
потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да издаде ново решение или да го
отмени изцяло или отчасти, и да го върне за ново освидетелстване на лицето с
указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. В
случая, видно от съдържанието на депозираната против решението на ТЕЛК жалба,
идентична със съдържанието на жалбата- предмет на настоящето производство,
жалбоподателя А. оспорва определеният му размер ТНР, ведно с твърдението, че в
състава на комисията няма включен лекар- дерматолог. Съдът намира, че
направеното от жалбоподателя възражение, свързано със състава на ТЕЛК и на
НЕЛК, досежно липсата на лекар- дерматолог, е неоснователно. Съобразно нормата
на чл. 12 от ПУОРОМЕРКМЕ, препоръчително е лекарите от съставите на ТЕЛК да
притежават призната медицинска специалност по: вътрешни болести, ортопедия и
травматология, хирургия, нервни болести, неврохирургия, урология, медицинска
онкология, очни болести, пневмология и фтизиатрия, психиатрия или педиатрия.,т
е. не съществува абсолютно изискване лекарите от съставите на ТЕЛК, да
притежават призната медицинска специалност, това е само препоръчително, още
по-малко, в състава на конкретната ТЕЛК, освидетелстваща лицето, да има лекари
–специалисти в съответната област, в която е заболяването на лицето- в случая
дерматолог. Поради това, невключването в състава на ТЕЛК/НЕЛК на лекар-
дерматолог, не съставлява съществено процесуално нарушение. В случая, видно от
отбелязването в ЕР на ТЕЛК, същото е издадено след извършен клиничен преглед на
лицето и въз основа на съдържащите се в МЕД медицински документи- амб. листове
и епикризи. Съдът намира за установено също, съобразно приетото заключение на
ВЛ по допуснатата СМЕ, които съдът кредитира изцяло с доверие, че определеният
на жалбоподателя А. процент трайна нерабопоспособност е правилен, съобразно
установеното заболяване и съобразен с действащата нормативна уредба. В случая,
както бе посочено по- горе, съобразно заявеното в депозираната жалба, НЕЛК е
дължал отговор на въпроса единствено налице ли е заболяването, удостоверено с
наличните и приложени в МЕД на лицето медицински документи, и какъв процент
трайна неработоспособност обуславят, съгласно Приложение №1 от НМЕ и по кои
точки, както и какъв е общият процент трайна неработоспособност съгласно Приложение
№2 от същата Наредба, в какъвто смисъл са и констатациите на органа в
оспореното решение. ВЛ в приетата СМЕ посочва, че определените 10% ТНР са
правилно определени по т.10,1 от Приложение №1, съобразно на констатираното
водещо заболяване „Изтиозис вулгарис“, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит, което изцяло съответства на нормата на чл.
62 от НМЕ. Съобразно нормата на чл. 63, ал.3 от НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в
Приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане), се определя по Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност, в проценти съгласно
Приложение № 2. В случая, при постановяване на оспореното ЕР на НЕЛК, изрично е
посочено, че се потвърждава ЕР на ТЕЛК, по оценката, като определя 10% трайно
намалена работоспособност, в съответствие с т. III от Методиката за прилагане
на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност в проценти,
по Приложение №2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ. Разпоредбата на чл. 63 от НМЕ, както
и т. III от Методиката са оспорени по съдебен ред, като с Решение № 1632/31.01.2020
г. по адм. дело № 10422/2018 г., VIII о., състав на Върховния съд е отменил т.
III от Методиката към 63, ал. 3 от НМЕ и е оставил без разглеждане жалбата в
останалата част. С окончателно съдебно решение №8982/7.07.2020 год. ВАС е
оставил в сила решението по адм.д.№10422/2018г. по описа на ВАС, в частта, с
която е отменена разпоредбата на т.ІІІ от Методиката за прилагане на отправните
точки на оценка на трайно намалена работоспособност /вида и степента на
увреждането/ в проценти от Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ. Съдебното решение
за отмяна е влязло в сила на 07.07.2020 год., а решението на НЕЛК, което е
оспорено понастоящем, е постановено на 27.02.2020г., т.е. преди отмяната на т.ІІІ от
Методиката. Следва да се посочи, че съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение, т. е отмяната има действие занапред, а не обратно действие,
поради което, ЕР на НЕЛК е взето изцяло съобразно действащата нормативна
уредба.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното ЕР №0458/27.02.2020г.
на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК- София, е
законосъобразно и не страда от пороците,
изложени в депозираната жалба. Определеният процент трайна неработоспособност
на жалбоподателя А.- 10%, е правилно определен, съобразно вида и тежестта на
заболяването му, и съобразно действащата нормативна уредба.
Следва в полза на ответника да бъдат присъдени сторените
по делото разноски в размер на 50лв. -юрк.-
възнаграждение, определено от съда в минимален размер, по реда на чл.25а, ал.3,
предл. последно от Наредбата за заплащането на правна помощ за изготвяне на писмено възражение по жалбата без осъществяване на
процесуално представителство,. В случая, жалбоподателят е освободен от
внасянето на държавна такса и разноски по делото, но не и от разноски на
насрещната страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.
последно от АПК, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.А.А.,***, с правно основание чл. чл.112, ал.1 т.4 от ЗЗздр, вр. 145 от АПК, против ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ №0458/27.02.2020г. на Специализиран състав по
Вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК- София, с което е потвърдено ЕР
№4029/05.12.2019г. на ТЕЛК III – ти състав към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр.
Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, К.А.А.,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Национална
експертна лекарска комисия гр.София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ №15,
сумата от 50лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, чрез
Административен съд- Плевен, пред Върховен административен съд, в 14-срок от
съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: /п/