Решение по дело №3707/2017 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 211
Дата: 19 април 2018 г. (в сила от 17 май 2018 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20171630103707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

№ 211 / 19.4.2018 г.

     Р  Е  Ш  Е  Н И  Е

                                          гр. Монтана 19.04.2018г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                РАЙОНЕН СЪД- гр.`МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 26.03.2018 г. в състав:

 

                                                               Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 3707 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Исковете са : 1./ за заплащане на трудово възнаграждение, с пр. осн. чл. 128 т.2 от КТ; 2./ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с пр. осн. чл.224, ал.1 от КТ; 3./ за извънреден труд с пр.осн. чл.150 КТ; 4./ обезщетение на основание чл.221, ал.1 във вр. с ал.4,т.1 КТ .

              Ищецът Л.Й.А., с ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес xxx, чрез адв. Н.К.,xxx, с адрес на кантората гр. Лом, ул. „Георги Манавски“ № 9 е предявила искове против МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ,, СИТИ КЛИНИК- СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , седалище и адрес на управление: гр.Монтана 3400, ул.“ Александър Стамболийски“ № 92, представлявано от управител -Виктор Валериев Апостолов.

              Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права от ищеца са изложени подробно в исковата му молба и се свеждат до твърдения, че работела по трудов договор в ответното дружеството МБАЛ „СИТИ КЛИНИК - СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , на длъжност „медицинска сестра“. Със заповед 20 от 07.06.2017 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 07.06.2017 г. Докато била в трудово правоотношение с ответника, точно и добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения. Не така обаче ответникът изпълнявал своите, като не й изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение за извършената от нея работа за времето от 01.06.2017 г. до 06.06.2017 г. и й дължи начислено, но неизплатено трудово възнаграждение, за 6 /шест/ дни, или общо сума в размер на 273 лв. Претендира и лихва за забава на плащането на трудовото възнаграждение от датата, на която се дължи до постъпване на исковата молба в съда - от 06.07.2017 г. до 07.11.2017 г. - в размер на 9,48 лв.

            Твърди се  още, че ответното дружество й дължи и начислен, но неизплатен положен извънреден труд в размер на 408 лева.

           При прекратяване на трудовото правоотношение, ответното дружество й дължи и следните обезщетения: 1. на основание чл. 224 КТ- неизползван платен годишен отпуск за 2017 година - 7 дни в размер на 477 лв. 2. На основание чл.221, ал.1 във вр. с ал.4,т.1 КТ - 1500 лева.

            Тъй като работодателят не е изпълнил доброволно задължението си да й изплати съответните суми, които представляват възнаграждение и обезщетения по смисъла на КТ, за нея е налице правен интерес да се обърне към съда с ИСКАНЕ за присъждане на горепосочените суми, мораторна лихва, както и законна лихва за всяко от плащанията, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски.

                В открито съдебно заседание пълномощникът на ищцата- адв. Н. К. по същество на спора моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на доверителката му сумата 12,91 лв., която представлява лихва за забава на плащането за извънреден труд. В останалата част заявява, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, с оглед настъпилите факти след образуване на делото, които имат значение за спорното право, съгласно чл. 325, ал. 3 от ГПК. Доверителката му признава, че е получила дължимата й се сума по заключението на вещото лице, но която сума е преведена след образуване на гражданското дело. Моли да бъде осъдено ответното дружество да й заплати направените по делото разноски, съгласно приложения списък. Счита, че ответникът е дал повод за завеждане на това дело, видно от установената по делото фактическа обстановка и  съобразно приложените по делото доказателства.           

              Ответникът- МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ,, СИТИ КЛИНИК- СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , седалище и адрес на управление: гр.Монтана 3400, ул.“ Александър Стамболийски“ № 92, представлявано от управител -Виктор Валериев Апостолов, чрез мл.адв. М.М.,xxx е подал писмен отговор на исковата молба съобр. указанията със съобщението по чл.131 от ГПК. В отговора е  изразено становище по предявените искове, като е заявено, че са неоснователни т.е ответникът ги оспорва.

             В отговора се твърди, че: Дължимите към момента на прекратяване на трудовото правоотношение суми, начислени по ведомост са както следва:

            1. За трудово възнаграждение за шест/ шест/ дни за месец юни- 336,88 лв., която сума е изплатена на 01.12.2017г. по сметка на ищцата;

            2. За обезщетение на основание чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017г.- 7 /седем/ дни е начислена сума в размер на 513,42 лв;

            3. За обезщетение на основание чл.221 от КТ за срока на предизвестие е начислена сума в размер на 1540,25лв.

             Общо за двете обезщетения е начислена сума в размер на 2053,67 лв., които след законоустановени удръжки възлизат на 1848,30 лв. и които са преведени по банков път по сметка на ищцата на 30.11.2017г.

             Поради тези съображения, както и поради факта, че преведените суми надвишават поисканите, то исковете се явяват неоснователни и по основание и по размер.

             Неоснователна е и претенцията за дължима сума за извънреден труд в размер на 408 лв. По  ведомост няма начислявана сума на такова основание, нито в исковата молба е уточнено в кой период е положен този труд, нито кога е следвало да бъде начислен и изплатен.

             Претендира за присъждане на разноските като се позовава на чл.78, ал.2 ГПК.                

              Оспорване е изразено и  относно т.н.”особено искане” за допускане обезпечителна мярка запор върху вземания на ответната болница. Исканото обезпечение е допуснато и наложено, видно от определение № 2151/9.11.2017г. по делото и удостоверение по изп.д.№ 418/12.02.2018г. на СИС при РС-Монтана/л.43/.

            Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:

             Безспорно е между страните и от писмените доказателства се установяват обстоятелствата, от които произтичат претендираните права от ищцата, изложени подробно в исковата й молба, които се свеждат до твърдения, че до 07.06.2017 година работела по трудов договор в ответното дружеството МБАЛ „СИТИ КЛИНИК - СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , на длъжност „медицинска сестра“. Със заповед 20 от 07.06.2017 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 07.06.2017 г. Докато била в трудово правоотношение с ответника, точно и добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения.

            Ответникът не й изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение за извършената от нея работа за времето от 01.06.2017 г. до 06.06.2017 г. Това трудово възнаграждение за 6 /шест/ дни в размер на сумата 336,88 лв й е преведено с пл. нареждане на 01.12.2017г. Претендираната лихва за забава на плащането на същото от датата, на която се дължи до постъпване на исковата молба в съда - от 06.07.2017 г. до 07.11.2017 г. е в размер на 15,66 лв. За последната ищцата по същество на спора не претендира.

              Ищцата чрез нейния пълномощник по делото приема извършените от ответника плащания и относно другите й претенции по исковата молба, както са посочени в дадения отговор:

             2. За обезщетение на основание чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017г.- 7 /седем/ дни е начислена сума в размер на 513,42 лв;

             3. За обезщетение на основание чл.221 от КТ за срока на предизвестие е начислена сума в размер на 1540,25лв.

             Общо за двете обезщетения е начислена сума в размер на 2053,67 лв., които след законоустановени удръжки възлизат на 1848,30 лв. и които са преведени по банков път по сметка на ищцата на 30.11.2017г.

              Изложеното се подкрепя и от констатациите на вещото лице по делото П.П., което заключение съдът приема като обективно и безпристрастно/първоначално и допълнително/. В допълнителното заключение в.лице констатира, че сумата  от 299,30 лв за положен извънреден труд от ищцата й е преведена от ответника на 01.03.2018г. Върху нея е изчислена т.н. мораторна лихва от м. 01. до м.06.2017г.-12,91лв, която не й е изплатена. В случая обаче съдът намира, че  няма предявен иск за тази лихва с оглед на което не дължи произнасяне за същата. 

             С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и съобр. фактите, настъпили след предявяване на исковете, които са от значение за спорното право съгл. чл.235, ал.3 от ГПК-извършените плащания от ответника в процеса на гледане на делото и приемането им от ищцата, съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени исковете на заявените в исковата молба основания.

              На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски по представения списък по чл.80 ГПК в общ размер на сумата 550 лв.

             При очертания изход на спора и предвид безплатното производство по трудови спорове съгл. чл.359 от КТ, дължимите държавна такса и възнаграждение за вещо лице следва да се присъдят в тежест на ответника, който да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 100 лв- държ.такса съобр. присъдените суми по уважените искове и чл.1 от Тарифата за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ за всеки иск не по- малко от 50 лв/ и сумата 223 лв- възнаграждение за  икономическата експертиза.

             Водим от горното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

               Отхвърля предявените от Л.Й.А., с ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес xxx, чрез адв. Н.К.,xxx, с адрес на кантората гр. Лом, ул. „Георги Манавски“ № 9 искове против МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ,, СИТИ КЛИНИК- СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , седалище и адрес на управление: гр.Монтана 3400, ул.“ Александър Стамболийски“ № 92, представлявано от управител -Виктор Валериев Апостолов за сумите: 273 лв- трудовото възнаграждение за времето от 01.06.2017 г. до 06.06.2017 г.;  9,48 лв- мораторна лихва върху това тр.възнаграждение за периода 06.07.2017 г. до 07.11.2017г;  408 лева- възнаграждение за извънреден труд; 477 лв- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 година - 7 дни.; 1500 лев- обезщетение  при прекратяване на тр.правоотношение, поради извършени плащания от ответника на исковите суми в процеса след образуване на делото.

               ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ,, СИТИ КЛИНИК- СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   да заплати на Л.Й.А., с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 550 лв- разноски по водене на делото.

              Осъжда МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ,, СИТИ КЛИНИК- СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   да заплати по сметка на Районен съд- Монтана сумата 100 лв- държ.такса по предявените искове и сумата 223 лв- възнаграждение за  икономическата експертиза.

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: