Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 409/12.09.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 310 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 19, ал.2
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, вр. чл. 200,
ал.1, т.3 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Н.И.Т. с ЕГН * с
постоянен адрес ***, на длъжност младши инспектор надзирател ІІ-ра степен в
Затвора гр.София – І ва категория, против Заповед № Л-91 от 05.04.2019 год., издадена от Началника на Затвора София, с която
на основание чл.15, ал.1, т.3, пр. 9 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във връзка с
чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 във връзка с
чл.200, ал.1, т.3, пр. първо и ал.2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание "Порицание за срок от 6 (шест) месеца" С жалбата се оспорва
законосъобразността на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените
правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата на заявените в нея основания, като допълнително излага аргументи
за това, че на датата на вмененото му неизпълнение на служебните задължения по
график не бил уведомен от КО Д*** К*** с когото преди това е провел телефонен
разговор, за каква смяна да се яви на работа за встъпване в наряд, тъй като не
бил включен в месечния график, като е бил уведомен, че в понеделник ще следва
да съвместява и длъжността „куриер”, каквато е изпълнявал. По същество моли за
отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник Затвора гр.София, редовно
призован не се явява и не се представлява. В срока по чл.163, ал.2 от АПК е
постъпило писмено възражение по жалбата от процесуалния му представител мл.
юрисконсулт Д*** Маринова.
С Определение №9541 от 20.06.2019год. по адм.
дело №7100/2019год. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане от АС –
Монтана.
Обжалваната заповед № Л-91 от
05.04.2019 год., издадена от Началника на Затвора София е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, (по аргумент от л.13 по делото) връчена е лично на
жалбоподателя на 08.04.2019г., а жалбата срещу нея е депозирана пред съда на 16.04.2019г.,
от надлежна страна - адресат
на акта,
имаща право и интерес от обжалването. От друга страна, обжалва се подлежащ на
съдебно оспорване индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав
я намира за основателна.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка и са изискани допълнителни
писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Оспорващия Н.И.Т. към момента на извършване
на твърдяното от административния орган нарушение, заема длъжност младши
инспектор надзирател ІІ-ра степен в Затвора гр.София – І ва категория, като със
Заповед №Л-17 от 23.01.2018год. е упълномощен да получава служебната
кореспонденция, колетни пратки на лишените от свобода от Пощенска станция и
Митница София.
На 14.01.2019год. КО мл. експерт Д*** Г***
К*** депозирал докладна записка до Началник Затвора гр.София, че на
13.01.2019год. по време на инструктаж и проверка на явилите се служители за
застъпване в наряд от 2-ро отделение и сверка по ежедневната ведомост е
установил, че мл. инспектор Н.И.Т. не се
я явил в поделението в определеното за инструктаж време и застъпване в наряд,
съгласно чл.305, ал.1 от ППЗИНЗ. Същият изпълнява функциите на куриер към Затвора
гр.София на осем часов работен ден, като на 13.01.2019год. е следвало да
застъпи в наряд от 08,00часа до 20,00часа. За застъпването в наряд бил уведомен
на 09.01.2019год. в дежурната стая.
По делото от 14.01.2019год. е приложена и
докладна записка от младши инспектор Т. ***,
в която посочва, че на 12.01.2019год. е провел разговор с КО Д*** К*** , по
повод продължаване на болничен на негов колега и с цел уточняване дали да се
яви на 13.01.2019год. на работа, за което следвало да бъде уведомен
впоследствие от КО, тъй като на 14.01.2019год. застъпвал редовна осем часова
смяна.
За изясняване на случая от Началник Затвора
гр.София със Заповед №Л-20 от 15.01.2019год. определил състав на комисия, която
да извърши проверка за допуснатото неизпълнение на служебните задължения от
страна на мл. инспектор Н.И.Т., изразяващо се в неявяване на същия в наряд за
24 часово дежурство на 13.01.2019год., което приел за нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.200, ал.1,т.3 от ЗМВР. Комисията следвало в срок до
27.02.2019г. да изготви писмена справка за резултата от проверката.
До комисията жалбоподателя подал заявление
вх.№1544/11.02.2019год. ведно със снимков материал от мобилния му телефон, като
посочил, че на 12.01.2019год. е провел разговор с КО Д*** К*** , за промени в
числения състав и не е бил уведомен от него за явяването си на работа на
13.01.2019год., тъй като на 14.01.2019год. е следвало да изпълнява и длъжността
куриер при редовна смяна от осем часа, при която събота и неделя реално почива.
От комисията била изготвена писмена справка
вх. №1980 от 27.02.2019год. до Началник Затвора гр.София, в която е отразено,
че съгласно прогнозен месечен график на дежурствата на надзорно – охранителния
състав за месец януари 2019год. мл. инспектор Н.Т. не е посочен да е дежурен на дата 13.01.2019год., но тъй като
същия е прогнозен при настъпване на обстоятелства при които не може да се спази
се извършва корекция, която се отразява в ежедневната ведомост. Тъй като Т. на
09.01.2019год. е бил уведомен да се яви на смяна от КО Д*** К*** на
13.01.2019год. и при проверка по ежедневната ведомост за поддържане на
постовете не се е явил при сутрешния инструктаж, то е нарушил разпоредбите на
чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС „назначените в наряд се явяват в поделението в
определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения”.
Посочено е, че Т. е нарушил служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.1 и
ал.2,т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на .....преките им ръководители” и т.2 „неизпълнение на
служебни задължения”, с което на основание чл.197, ал.1,т.3 във вр. чл.200,
ал.1,т.3 от ЗМВР „неявяване на работа за един работен ден без уважителни
причини” е предложено налагане на дисциплинарно наказание „порицание”.
Възраженията на оспорващия били приети за неоснователни.
От приложения по делото протокол рег. №1471 от
13.03.2019год. на оспорващия е изпратена писмената справка изготвена от
комисията, която същия отказал да получи.
Изготвено е отново становище от комисията до
Началник затвора гр.София вх.№2703 от 15.03.2019год. за приключилото
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя.
С писмена покана до оспорващия от Началник
Затвора гр.София са изискани писмени обяснения, каквито не са постъпили в
указания три дневен срок от получаване на поканата, видно от изготвения
протокол на л.14 от делото. На 05.04.2019год. е издадена оспорената в
настоящето производство Заповед № Л-91 от
05.04.2019год. от Началник Затвора гр.София, с която на жалбоподателя е
наложено на основание чл.15, ал.1, т.3, пр. 9 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във връзка с чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и
т.2 във връзка с чл.200, ал.1, т.3, пр. първо и ал.2 от ЗМВР дисциплинарно
наказание "Порицание за срок от шест месеца "
Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с
действията си жалбоподателят без уважителни причини не се е явил на работа – за
провеждане на инструктаж на дата 13.01.2019год. след като му е разпоредено от
пряк ръководител – младши експерт Д*** К*** – командир на отделение в Затвора
гр.София с което е нарушил чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС „назначените в наряд се явяват
в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения”. Приел е, че това фактическо описание е нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1 и ал.2,т.1 от ЗМВР
„неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на .....преките
им ръководители” и т.2 „неизпълнение на служебни задължения”, с което на
основание чл.197, ал.1,т.3 във вр. чл.200, ал.1,т.3 от ЗМВР „неявяване на
работа за един работен ден без уважителни причини” е наложил дисциплинарното
наказание.
По делото на л.36 е приложена извадка от
месечния график за дежурствата за месец януари 2019год., където под №31 е
вписан Т., като за времето от 07.01 до 11.01.2019год. е назначен да изпълнява
служебните си задължения в редовна смяна, а за 12 и 13.01.2019год. е вписан
почивка. В хода на делото на л.73 и 74 е приложен утвърден от Началник Затвора
гр.София месечен график за постовите надзиратели от ІІ – отделение за времето
от 01.01.2019год. до 31.01.2019год., в който под №33 е вписан Т. редовна смяна
за времето от 07.01 до 11.01.2019год., а на 13.01.2019год. е вписан за
24.00часово дежурство.
Приобщена е ежедневната ведомост от
13.01.2019год. /л.91/, в която под №5 фигурира името на жалбоподателя, без
отразяване на времето на дежурство.
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи.
В настоящето производство съгласно чл. 168, ал.
1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
По делото няма спор, че жалбоподателят към
момента на извършване на твърдяното от административния орган нарушение, заема
длъжност младши инспектор надзирател ІІ-ра степен в Затвора гр.София – І ва
категория, като със Заповед №Л-17 от 23.01.2018год. е упълномощен да получава
служебната кореспонденция, колетни пратки на лишените от свобода от Пощенска
станция и Митница София, видно и от приложената заповед и длъжностна
характеристика. Това квалифицира същият като държавен служител по смисъла на чл. 19, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС.
Според чл. 19, ал.2
от ЗИНЗС, за държавните служители по ал.1, т.1 се прилагат
разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено
друго.
Разпоредбата на чл. 15, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, възлага на началника на затвора компетентността за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197,
ал.1, т.1 - 3 от ЗМВР
(сред които е наказанието "порицание"). Оспорената заповед, с която
на Н.И.Т. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" е издадена
от началника на Затвора - София, поради което същата се явява издадена от
компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2
от АПК. Дисциплинарният орган е спазил давностните
срокове по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР, доколкото датата на откриване на нарушението от Началник
Затвора гр.София е датата на получаване на писмената справка от 27.02.2019 г.,
а заповедта е издадена на 05.04.2019 г.
Съдът приема, че в хода на дисциплинарното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 194, ал.4
от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че
всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия,
извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно нарушение
на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от
служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние
обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя.
Отнесени към спора по делото, изложените съображения
указват, че в тежест на дисциплинарно наказващия орган е да докаже, че: на
жалбоподателя Н.И.Т., лично, в качеството му на младши инспектор
надзирател ІІ-ра степен в Затвора гр.София е вменено задължение по чл. 305, ал.1
от ППЗИНЗС - като назначен в наряд да се яви в Затвора София в
определеното за инструктаж време, годен да изпълнява служебните си задължения и
същият виновно да не е изпълнил вмененото му задължение, като не се е явил на
работа.
Разпоредбата на чл.305, ал.1 от ППЗИНС единствено
посочва, че жалбоподателя следва да е назначен в наряд, като в тази връзка са
представени по дисциплинарната преписка извадка от месечния график за дежурствата за
месец януари 2019год., от която се установява, че Т., за времето от 07.01 до
11.01.2019год. е вписан редовна смяна, а за 12 и 13.01.2019год. е вписан
почивка. Този график не е бил утвърден от Началника на Затвора по съответния
ред. Докато в приложения в хода на делото вече утвърден от Началник Затвора
гр.София месечен график за постовите надзиратели от ІІ – отделение за времето
от 01.01.2019год. до 31.01.2019год., Т. е вписан редовна смяна за времето от
07.01 до 11.01.2019год., а на 13.01.2019год. е вписан за 24.00часово дежурство.
В същото време в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
посочено, че въз основа на докладната записка на КО К*** , Т. е следвало да се
яви на работа за 12 часова смяна на 13.01.2019год. и за 8 часова смяна на
14.01.2019год. Продължителността на смяната не е отразена и в ежедневната
ведомост от 13.01.2019год.
Приетата от дисциплинарно наказващия орган
фактическа обстановка е противоречива видно от приложените официални документи
ползващи се с материална доказателствена сила.
Именно тези противоречия досежно
продължителността във времето на дежурството и факта, че жалбоподателя е провел
разговор с КО, във връзка с продължителността на смените му, при което е чакал
конкретни разпореждания за явяването си на работа, са довели и до факта, същия
на 13.01.2019год. да не се яви на смяна, тъй като на 14.01.2019год. е
изпълнявал длъжността „куриер”, което не се отрича от ответника.
Предвид изложените съображения съдът счита,
че в хода на дисциплинарното производство не е доказано, че на жалбоподателя Н.И.Т., лично, в качеството на младши
инспектор надзирател ІІ-ра степен в Затвора гр.София е вменено задължение по чл. 305, ал.1
от ППЗИНЗС
, поради което не може да се приеме, че е налице неизпълнение на това
задължение, така както е констатирал ответника.
Именно това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са събрани
достатъчно доказателства, сочещи по несъмнен начин, че Н.И.Т. не е изпълнил
разпореждането на прекия си ръководител.
Установяването на точна и правилна фактическа
обстановка е необходимо условие относно преценката за материалната
законосъобразност на наложеното наказание, т.е. чрез нея се установява дали
деянието съответства на нарушението, за което лицето е санкционирано.
Съдът намира за необходимо да отбележи още,
че за да бъде едно нарушение, квалифицирано като дисциплинарно, следва да бъде
доказано и че то е извършено виновно. Нормата на чл.206, ал.2
от ЗМВР, задължава наказващия орган, при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид и формата на вината. В
конкретното дисциплинарно производство въпросът за вината не е изследван.
Оспорената заповед не съдържа констатация за виновно поведение и не е
определена форма на вина.
Наред с
изложеното не е спазена и разпоредбата на
чл.206, ал.4 от ЗМВР, която задължава при определяне на вида и размера на
наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на служба, като се изложат
конкретни мотиви в тази насока. Следва да се има предвид, че съдът по
тълкувателен път извежда правната квалификация на деянието с оглед установените
факти, но в самата заповед е цитираната цялата норма на чл. 194,
ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители, като не е конкретизирано в
заповедта коя от хипотезите на нормата е налице, което е още едно самостоятелно
нарушение.
С оглед на това се приема, че оспорения акт е
издаден при наличие на съществено процесуално нарушение свързано с неустановено
по съответния ред дисциплинарно нарушение и без извършени процедурни действия
по доказване на предявеното дисциплинарно нарушение.
Въз основа на изложеното състава приема, че
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание и нарушение на материалноправните разпоредби,
които обосновават отмяна на атакуваната заповед в условията на чл.146, т.3
и т.4 от АПК.
Наложеното наказание не съответства и на
целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Дисциплинарната отговорност
следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на
наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на
наказанието. Съобразно чл.6 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР
дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания
служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва
други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и
превантивно върху останалите служители. В изпълнение на тази ръководна идея
предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете
нарушения, а видът и размерът на определяното от наказващия орган наказание за
конкретното нарушение се съобразява с неговите индивидуални особености. Именно
това не е сторил началник Затвора - София, който не е взел предвид тежестта на
нарушението, конкретните обстоятелства, при които е извършено, както и
цялостното поведение на служителя, който през целия период на службата си не е
имал нито едно наложено наказание, поради което определеното със заповедта
наказание противоречи на целта на закона.
Предвид гореизложеното, Заповедта от Началник
Затвора гр.София, макар и издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма, е постановена при съществено нарушение на административно -
производствените правила, на материалния закон и не е съобразена с целта на
закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Жалбата, като
основателна следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-91 от 05.04.2019 год.,
издадена от Началник на Затвора София, с която на Н.И.Т. с ЕГН * с постоянен
адрес *** на длъжност младши инспектор надзирател ІІ-ра степен в Затвора гр.София
– І ва категория на основание чл.15, ал.1, т.3, пр. 9 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС
във връзка с чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 във
връзка с чл.200, ал.1, т.3, пр. първо и ал.2 от ЗМВР, му е наложено
дисциплинарно наказание "Порицание” за срок от шест месеца, като
незаконосъобразна.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.211, изр. последно от ЗМВР.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: