Р Е Ш Е Н И Е
№
260002
гр. Н., 24.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на десети август през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №359 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
Предявена е искова молба на основание чл.45 от ЗЗД от страна на ищцата С.С.М. от гр. Т., действаща чрез процесуалния си представител адв. Д. М. от *АК, протИ. ответника Д.Ф.О. ***.
В исковата молба ищцата твърди, че на ***г. в гр. Ш. ответникът ѝ причинил увреждания, които представляват лека телесна повреда по смисъла на НК. Той ѝ нанесъл побой – леки телесни повреди в областта на главата, шията, крайниците, торса, като с деянието си нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите, поради което с присъда по образувано наказателно дело, бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325 от НК и му било наложено наказание. Вследствие причинените ѝ увреждания ищцата претърпяла незначителни болки и страдания непосредствено от самата физическа травма, но последиците за психиката на пострадалата били далеч по-сериозни. Нанесеният побой над ищцата оставил у нея психическа травма, с която тя и до момента не можела да се справи, като тя получила изменения от личностен тип. Ищцата предявила пред съда искова претенция за причинените ѝ неимуществени вреди, по повод който иск било образувано и водено гр.д. №***г. по описа на РС – Н.. По въпросното дело било постановено решение №***г., с което ответникът бил осъден да ѝ заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди, като съдът в мотИ.ите си възприел, че тази сума е част от дължимото от ответника обезщетение от 5000 лв. След това с решение по гр.д. №***г. по описа на РС – Н. в полза на ищцата била присъдена сумата от още 1000 лв., също представляваща обезщетение за причинените ѝ от ответника неимуществени вреди, вследствие нанесените ѝ увреждания, която сума също представлявала част от общото обезщетение от 5000 лв. Двете съдебни решения влезнали в законна сила и ищцата получила плащания по тях от 2000 лв.
Предвид така изложените обстоятелства ищцата, чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди, която сума е част от обезщетение общо от 5000 лв., като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното плащане. Ищцата моли да ѝ бъдат присъдени и направените по делото разноски.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от ответника, чрез упълномощения от него процесуален представител адв. И.. И. от *АК.. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът предявява възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че давностния срок не е прекъсван и към момента на предявяване на иска същият е изтекъл. Наред с това ответникът твърди, че от страна на ищцата не са посочени доказателства за дължимия размер на претендираното обезщетение. Предвид това ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
С присъда по НОХД №***г. на РС – Ш., влязла в сила на ***г. ответникът Д. Ф. О. с ЕГН ********** *** е признат за виновен в това, че на ***г. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно нанесъл удар с ръка в областта на лицето на ищцата С.С.М., притиснал я към стълбището и я дърпал по него, дърпал я за косата, с което й причинил лека телесна повреда – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК С присъдата ответникът е освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК и му е наложено администратИ.но наказание глоба в размер на 1000 лв. В мотИ.ите към присъдата са описани действията на подсъдимия – нанесъл на ищцата силен удар с длан в лявата част на лицето; започнал да я притиска с всички сили към стълбището, на което ищцата стояла; дърпал ѝ косата и се опитвал да я издърпа нагоре по стълбите. Посочено е в мотИ.ите също, че това поведение на ответника изплашило ищцата, която започнала да се отбранява и да вика за помощ.
На ***г. ищцата подала искова молба в РС – Н., въз основа на която било образувано гр.д. №***г. по описа на съда. По гражданското дело ищцата оправила претенция към ответника на основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на частичен иск за обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди в резултат на нанесените ѝ телесни увреждания от ответника. С постановеното по това дело решение №**от ***г., влязло в законна сила на ***г., съдът е осъдил ответника за заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лв., представляваща частичен иск от претенция цялата в размер на 5000 лв., ведно със сумата от 202,35 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 09.10.2015 г. до ***г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 05.10.2017 г. до окончателното заплащане.
На ***г. ищцата отново подала искова молба с претенция по чл.45 от ЗЗД протИ. ответника за заплащане отново на частичен иск от претенция, цялата в размер от 5000 лв. за причинените ѝ неимуществени вреди от действията на ответника, за които той е бил осъден за извършено хулиганство. Въз основа на тази искова молба е било образувано гр.д. №***г. по описа на РС – Н. и с решение по делото №**от ***г. искът е бил отхвърлен. Въпросното решение е било обжалвано и с решение на ОС – Ш. №**от ***г. по в.гр.д. №***г. първоинстанционното решение е отменено и ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата още от 1000 лв. – частичен иск от общо 5000 лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди.
В мотИ.ите на горепосочените решения по гражданските дела е прието, че от действията на ответника на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: охлузване на кожата на горната устна в ляво, подлигавично кръвонасядане на горната устна в ляво, кръвонасядане на долната устна в ляво външно, дълбоко кръвонасядане в областта на брадичката вляво, плитко петнисто охлузване на кожата на дясната буза, зачервяване и лек отток на кожата в поясната област срединно, бледо И.ицовидно кръвонасядане по задната страна на лявата ребрена дъга с И.ицовидно зачервяване на кожата, бледо И.ицовидно хоризонтално разположено кръвонасядане в дясната поясна област, хоризонтално кръвонасядане с лек отток по задната страна на дясната мишница, плитко охлузване на кожата по задната страна на десния лакът, синкаво кръвонасядане по вътрешната страна на дясната предмишница, обширно кръвонасядане по задната страна на лявата мишница и дребно кръвонасядане в областта на лявата грИ.нена става, като посочените травматични увреждания покрИ.ат медикобиологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Прието е също, че след инцидента ищцата се е затворила; започнала да страни от социални контакти, освен ако те не билисвързани с професионалното ѝ развитие; започнала да поема множество служебни ангажименти, да се включва в различни служебни, политически или други инициатИ.и, които да запълват времето ѝ; започнала докторантура, като всички тези нейни действия имали за цел тя да забрави за инцидента, но това било неуспешно. Ищцата станала емоционално лабилна, появили са се фобии и разстройство на съня.
Гореописаните обстоятелствата съдът счете, че са доказани безспорно от посочените по делото доказателства, а именно материалите по посочените граждански дела, към първото от които е приложен и препис от присъдата на Районен съд – Ш.. В настоящия случай макар и посочената по-горе присъда на ШРС да е постановена за престъпление, което не представлява такова протИ. личността или правата на гражданите, а е за престъпление – хулиганство, то конкретно извършените от ответника действия спрямо ищцата са доказани. В случая няма влязъл в сила съдебен акт за осъществено престъпление телесна повреда, но с постановените решения по горепосочените граждански дела е установено, че в резултат на извършено от ответника спрямо ищцата протИ.оправно поведение, са ѝ причинени неимуществени вреди и същата е прежИ.яла болки и страдания, като между действията на ответника и причинения на ищцата вредоносен резултат е налице причинно-следствена връзка. Предвид трайно установената и задължителна съдебна практика, решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субектИ.но материално право. Ето защо твърдяните от ищцата претърпяни от нея неимуществени вреди, съдът приема за доказани. За недоказани съдът приема твърденията в настоящата искова молба на ищцата, че с нанесената ѝ психическа травма тя и до момента не може да се справи, като получила изменения от личностен тип. За подобни обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства по настоящото дело, а не са установени и по предходните дела.
На база на гореустановените обстоятелства съдът счита от правна страна следното: За да е осъществено непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД следва да са налице следните елементи: деяние, което е протИ.оправно, причинена вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Тези обстоятелства в случая са налице, но също така е доказано по делото, че предявените до момента частични претенции на ищцата са били уважени и от иск в общ размер от 5000 лв. са ѝ били присъждани суми два пъти по 1000 лв., общо 2000 лв., като обезщетение за причинените ѝ вреди. Останалата част от общата претенция на ищцата, заявена с настоящата искова молба в размер на 3000 лв. се явява неоснователна, тъй като по делото е депозирано възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок и това възражение е основателно. В настоящия случай давностният срок за вземането е петгодишен и започва да тече от деня на увреждането – ***г., когато е и открит дееца. До подаването на исковата молба на 13.05.2020 г. е изтекъл срок, който надвишава пет години. Няма данни този срок да е бил прекъсван или спиран. Съгласно мотИ.ите и т.1 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по т.д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Предвид това исковата претенция е погасена по давност и като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 600 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от страна на С.С.М., с ЕГН ********** от гр. Т., със съдебен адрес ***, офис 21 протИ. Д.Ф.О., с ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, претендирани ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.С.М., с ЕГН ********** от гр. Т., със съдебен адрес ***, офис 21 да заплати на Д.Ф.О., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: