№ 691
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110131466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 179268/31.05.2024 г. на С. И. Г., подадена чрез
адвокат С. Г. /с пълномощно на л. 11/, срещу Е. И. Г..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата Е. И. Г., чрез адвокат Р. М., с пълномощно на л. 88/.
В писмения отговор на исковата молба се развиват аргументи за недопустимост на
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, обосновани в контекста на неучастието на
задължителен необходим другар по делото, какъвто се твърди да е лицето Т. И. И.. Съдът
намира посочените доводи за неоснователни. Предметът на делото се определя от
фактическите твърдения, наведени в исковата молба. В случая ищцата оспорва правото на
собственост единствено на ответницата Е. И. Г., сочейки настъпването на придобивно
основание, легитимиращо я за собственик именно на придобитата със смъртта на В. П. ½
идеална част от ответницата – давностно владение, осъществено в периода 2008 г. – 2024 г.
Спор относно притежаваната от Т. И. И. идеална част от правото на собственост на
процесния имот не е въвеждан в настоящия процес, поради което и участието на същата не е
необходимо. В случая не е налице твърдяната в срока по чл. 131 ГПК хипотеза на
задължително необходимо другарство, като наличието на висящ делбен процес също не
съставлява процесуална пречка за разглеждане на настоящи спор.
В писмения отговор на исковата молба се развиват аргументи за нередовност на
исковата молба, които съдът намира за неоснователни. Исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а доводите в обратния смисъл касаят спора по
същество.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г., от
14:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че С. И. Г. е титуляр на
правото на собственост на ½ идеална част от следния недвижим имот: имот с
идентификатор . по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК,
представляващ апартамент с адрес: гр. София, ул. №, на основание давностно владение,
осъществявано в периода от 14.08.2008 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
31.05.2024 г.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че въз основа на Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по делба № , том XXV, дело № 4476/1961 г. на I
нотариус при СНС, В. П. е била призната за единствен собственик на процесния недвижим
имот. Последната е починала на 19.10.1929 г., като е оставила за свои наследници по закон
следните лица: И. Г. – преживял съпруг, и Е. Г. – дъщеря. С Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № , том LLXXXII, дело №
26533/1994 г. на нотариус Д. Г., с район на действие СРС, И. Г. се е разпоредил със своята ½
идеална част от процесния апартамент в полза на Т. И. – дъщеря от брака на И. Г. и С. Г., с
оглед на което Т. И. е титуляр на ½ от правото на собственост на имота. Ищцата по делото
твърди, че е придобила по давностно владение, осъществявано в периода от 14.08.2008 г. –
датата, на която е починал съпруга й И. Г., до датата на сезиране на съда, останалата ½
идеална част на имота. В тази насока посочва, че след навършване на пълнолетие през 1989
г. ответницата Е. И. Г. е напуснала процесния апартамент, като от 2005 г. живее в чужбина.
При редките си завръщания в България тя не посещавала спорния имот, вкл. не предявявала
претенции спрямо него. Същевременно, считано от 14.08.2008 г. ищцата полагала всякакви
действия за поддръжката и ремонта на апартамента, плащала консумативни разходи за него,
както и начисляваните за имота данъци и такси, като осъществяваното от нея давностно
владение по никакъв начин не било оспорвано или отблъсквано от ответницата. При тези
фактически твърдения ищцата моли да бъде признато за установено, че е собственик на ½
идеална част от имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат се съображения, че
ищцата е обитавала и ползвала процесния имот, но това е сторено на основание на
учреденото й право на ползване с Нотариален акт № , том , дело № 26533/1994 г. на нотариус
Д. Г., с район на действие СРС. Оспорва фактическите твърдения на ищцата, че се е
дезинтересирала от вещните си права върху имота, като сочи, че неведнъж е правила опит за
уреждане на отношенията по повод на него с другия съсобственик – Т. И. И., а през 2023 г. е
завела иск за делба на апартамента.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
2
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
следните обстоятелства: че е собственик на процесния имот на посоченото придобивно
основание, като установи, че е упражнявала фактическа власт върху имота в процесния
период – от 14.08.2008 г. до 31.05.2024 г., както и да докаже осъществяваното непрекъснато,
спокойно и явно владение върху имота за посочения период; да докаже манифестиране на
намерението за своене върху имота спрямо неговия собственик.
УКАЗВА на ответницата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при
условията на насрещно доказване възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни
последици – че е собственик на спорните 1/2 идеална част от процесния имот по силата на
наследствено правоприемство от своята майка и че ищецът упражнява фактическа власт
върху него само като негов вещен ползвател.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до първото по делото открито
заседание да представи посочените в писмени отговор приходни квитанции.
ДОПУСКА на страната на ищцата двама свидетели при режим на довеждане за
датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА на страната на ответницата двама свидетели при режим на довеждане за
датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК ОТХВЪРЛЯ искането за
изслушване на трети свидетел за същите обстоятелства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3