Решение по дело №735/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260 129

 

гр. Пловдив 29.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 735 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260003 от 13.08.2020 г., постановено по т.д. № 174 по описа за 2019 г., Хасковският окръжен съд е:

- осъдил „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК ...,  на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н.С.М., сумата в размер на 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки, страдания и неудобства, вследствие на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.01.2019 г., около 14:07 часа, в гр.Х., по ул. „П.“, в посока „запад“ – към кръстовището с бул. „О.“ по вина на застрахования водач  на лек автомобил марка и модел „Ф. Т.“, с рег.№ ... – М. Ш. Д., с ЕГН **********  по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. модел Ф. Т.“, с рег. № ..., обективирана в застрахователна полица № ..., с начална дата на покритие 01.10.2018г. и крайна дата на покритие 01.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г. до окончателното изплащане сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.;

- осъдил „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 1150 лв. – държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове и депозити за вещи лица;

- осъдил „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат К.К.Г. *** от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността – Х., бул. „Б.“ № ..., ет. ..., офис ... сумата в размер на 1280 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ;

- осъдил Н.С.М., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК да заплати на „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ направените пред първата инстанция разноски в размер на 330 лева – депозити за вещи лица, такси за съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

         Решението е обжалвано и от двете страни.

         Ищецът Н.С.М. е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него против „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на разликата над 25 000 лева - присъдено обезщетение за претърпени вследствие от процесното ПТП неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и в частта за присъдените разноски.

         Във въззивната жалба е изразено становище, че в обжалваната част решението е неправилно и, в нарушение на принципа, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е определен занижен размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Искането е да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска, като вместо това се постанови друго в тази част, с което предявения иск се уважи изцяло и се присъдят направените в двете инстанции разноски в пълен размер.

         Ответникът по иска Застрахователна компания „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД е обжалвало решението в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата от 15 000, както и в частта за присъдените разноски и държавна такса. Искането е да се отмени решението в тази част и да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли за разликата над 15000 лева, а в условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение, както и да се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

         Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Хасковския окръжен съд е било образувано по предявен от Н.С.М. против „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки, страдания и неудобства, вследствие на травми, получени в резултат от  ПТП, настъпило на 18.01.2019 г., около 14:07 часа, в гр.Х., по вина на – М. Ш. Д., като водач  на лек автомобил марка и модел „Ф. Т.“, с рег.№ ..., за който към датата на увреждането е имало сключен със „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ..., с начална дата на покритие 01.10.2018г. и крайна дата на покритие 01.10.2019 г., ведно със заплащане законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г. до окончателното изплащане сумата по главното вземане.

Искът се основава на следните, установени по делото факти:

         На 18.01.2019 г., около 14:07 часа, в гр. Х., по ул. „П.“, в посока „запад“ - към кръстовището с бул. „О.“, при управление на лек автомобил „Ф. Т.“, с рег. № ..., водачът М. Ш. Д., предпримайки маневра „преминаване през кръстовище“ със завой наляво по бул. „О.“, удря пресичащия по пешеходната пътека в посока запад-изток /от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила/ Н.С.М., в резултат от което М. получава различни телесни  увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „Ф. Т.“ – М. Ш. Д. В тази насока по делото е установено, че при предприетата маневра „ляв завой“, водачът на лекия автомобил не е осигурила предимство на пресичащия на пешеходна пътека, при зелена секция на светофара, пешеходец Н.М., въпреки че е могла да намали да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходеца.

С тези действия Д. е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗДвП - „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, в резултат на което се е достигнало до удара на пашеходеца. В резултат от този удар, на ищеца Н.М. са били причинени травми, довели до разстройство на здравето и трайно затруднение в движението на левия крак.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Ф. Т.“, с рег.№ ..., към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № ..., с начална дата на покритие 01.10.2018 г. и крайна дата на покритие 01.10.2019 г.

         Не е спорно също, че вследствие от удара, ищецът Н.М. е получил следните увреждания: контузия на главата – разкъсно-контузна рана; счупване на лявата седалищна кост на таза. Получените вследствие процесното ПТП увреждания, са наложили хоспитализация и болнично лечение на пострадалия М., през периода от 18.01.2019 г. до 22.01.2019 г., последвано от продължително възстановяване в домашен режим.

         Освен физическите травми, инцидентът се е отразил негативно и  върху психичното и емоционално състояние на ищеца. Вследствие преживяното, той загубил настроение, станал апатичен, тъгувал заради  влошеното си здраве, както и заради невъзможността да излиза и да се грижи за себе си както преди.

Несъмнено е следователно, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили продължителни болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението, травмите са били свързани и с болки, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването.

Въпреки навременно и правилно лечение, заради обусловените от възрастта дегенеративни проблеми в ставите, както и предвид характера и тежестта на травмата, периодът на възстановяване на ищеца е продължил над обичайния за подобен вид увреждане. Поради същите причини е станало невъзможно и пълното му възстановяване, което от своя страна е довело и до ограничаване възможностите на ищеца за придвижване и самообслужване. Тези необратими промени във физическото и здравословно състояние на ищеца, предвид напредналата му възраст, са се отразили негативно и на психиката му.

         Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

   Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение, за причинените на ищцата неимуществени вреди.

         При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр. 

         В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца М. травматични увреждания на различни части на тялото, за определен период е било свързано с изпитване на значителни болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на основното увреждане – долен ляв крайник, болката е била съпътствана и с други физически страдания – обездвижване за продължителен период, ограничаване на движенията, психически и емоционален срив. Това сериозно е влошило начина на живот на пострадалия и е довело до неблагоприятни промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, ограничаване на социалните контакти.   

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Хасковският окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза, и на свидетелските показания.

В тази връзка не може да бъде споделено поддържано във въззивните жалби оплаквания на страните за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания. Неоснователни са и изразените от процесуалния представител на ищеца доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид възрастта на пострадалия и придружаващите му заболявания, като фактор обуславящ невъзможността за пълното му възстановяване.

Напредналата възраст на пострадалия, социалният му и имуществен статус в частност - начинът му и стандартът на живот преди увреждането, са неотносими към определяне размера на застрахователното обезщетение факти. Степента на човешкото страдание, свързано с разстройство на здравето под каквато и да е форма, не може да бъде обусловена от възрастта, социалния и имуществен статус, здравословно състояние и други особености на индивида.

Независимо от изложеното, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички релевантни за определяне справедливия размер на обезщетението факти, включително и влошеното здравословно състояние на пострадалия към датата на увреждането; влиянието на получените, вследствие инцидента травми върху изпитваните от него болки и страдания, дължащи се на вече съществуващи хронични заболявания, както и отражението на тези травми върху общото му здравословно състояние.

         Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителност и сложност на лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период, прогноза на възстановяване, следва да се  отчетат и промените в икономическите условия в страната, доколкото те също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост, при определяне размера на обезщетението. В този смисъл, размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия в страната.

Като важен индикатор за реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната могат да бъдат разглеждани  лимитите на застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", които, макар да не се възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, представляват известен ориентир за промените в конкретните обществено - икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Настъпилите промени в размера на тези лимити и по-точно увеличението на минималните им размери през последните три години, както и увеличаването на размерите на минималните застрахователни суми, за сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, включително и на действащите към датата на застрахователното събитие спрямо предходния период, също следва да се отчете при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в общ размер от 25 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на решението си Хасковският окръжен съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК, на страните следва да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

 Ищецът е заявил искане за присъждане на възнаграждение за предоставената му от адвокат К. Г. безплатна правна помощ и защита, за което е представил договор за правна защита и съдействие. С оглед защитавания материален интерес във въззивното производство, възнаграждението, определено съгласно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1580 лева, от които, на представлявалия ищеца в това производство адвокат К.К. Ганев следва да се присъди сумата 452 лева, съразмерно с уважената част от иска.

В полза на ответното дружество, следва да се присъдят разноски в общ размер от 464 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 143 лева – заплатена ДТ и 321 лева - адвокатско възнаграждение за представлявалия дружеството юрисконсулт.   

 

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 13.08.2020 г., постановено по т.д. № 174 по описа за 2019 г., Хасковският окръжен съд.

ОСЪЖДА „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвокат К.К.Г. *** от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, сумата 452 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, за осъществена безплатна правна помощ в производството по в.т.д. № 735 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА Н.С.М., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК ..., сумата в общ размер от 464 лева - деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 143 лева – заплатена ДТ и 321 лева адвокатско възнаграждение за представлявалия дружеството юрисконсулт, в производството по в.т.д. №735 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

  

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.