РЕШЕНИЕ
№ 1106
гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110103455 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата редовно посещавала игрална
зала *****, която е обект на ищцовото дружество. Сочи се, че на 31.01.2023г., около 2:00ч
ответницата С. била в игралната зала и споделила пред друг клиент на казиното-*** че
възнамерява да открадне оборота на казиното. Същата вечер ответницата играла на
машинките в казиното, а после няколко пъти си тръгвала и се връщала, като при едно от
връщанията си споделила пред двама посетители в казиното-****, че възнамерява да
открадне парите от оборота на казиното. След като клиентите си тръгнали, С. останала и се
качила в горната зала до бара. Служителката в казиното започнала да брои оборота и
поставила парите в сейфа под бар- плота. Докато извършвала това С. се намирала зад нея
имала възможност да наблюдава действията й, като видяла къде се помещава сумата **** с
които започвали работа служителите. Служителката отброила сумата **** и я оставила на
витрината пред себе си. Сочи се, че докато служителката влязла в друга стая,за да се обади
на колежка, С. взела парите **** от витрината и**** от шкафа и си тръгнала. След нейното
напускане на залата служителката установила липсата на парите и се обадила на тел.112.
Сочи се, че било проведено разследване и на А. С. било повдигнато обвинение, за това, че
на 31.01.2023г., в игрален клуб ***** отнела от владението на ***** чужди движими вещи-
парична сума в размер на 7800лв., собственост на***** без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, което е престъпление по чл.194 ал.1 от НК. Сочи се, че е
внесен обвинителен акт и с присъда от 26.09.2023г. съдът е осъдил ответницата на
1
наказание- една година лишаване от свобода, с три години изпитателен срок, която присъда
е влязла в сила. Ищецът отправя искане за осъждане на ответницата да му заплати сумата
8588,65лв., от която 7800лв., собственост на ищеца, -противозаконна отнета от владението
на **** сумата 788,65лв.-мораторна лихва, за периода 31.01.2023г до подаване на искоовата
молба, ведно със законната лихва ,считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, е представен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника, в който се оспорва исковата претенция по основание и размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С влязла в сила присъда по****по описа на ВТРС ответникът А. А. С. е призната за
виновна в това ,че на *******поради което на основание чл.194 ал.1 от НК съдът я осъдил
на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложено
изтърпяването на наказанието за срок от три години.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ****, който е
**** и разпитан каза, че на ***. от игралната зала за хазартни игри, която ищцовото
дружество държи под наем в*** били откраднати сумата ***Това разбрал от отговорника на
смяната. Обадили се в полицията и след като дошли полицаите разгледали записите от
камерите и на тях видяли, че лицето, което взема парите е А. А., която била редовен клиент в
игралната зала. Свидетелят заяви, че парите били в касата и на камерата се виждало как
лицето А. взема парите, докато служителката в игралната зала слязла на долния етаж на
залата. Същата вечер лицето А. на няколко пъти идвала и си тръгвала от залата, преди да
вземе парите от касата. Свидетелят заяви, че наличността в касата в началото на работното
време на залата е била 5000лв., а оборота в конкретната вечер е бил ****
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално допустим, а разгледан по
същество е основателен и доказан по следните съображения:
За да се уважи иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна
наличност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, чието
даказване е в тежест на ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно
деяние, в причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена
последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция
по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.
В настоящото производство се установи, че с влязла в сила присъда по ***
ответникът А. А. С. е призната за виновна в това ,че на ****** - престъпление по чл.194 ал.1
от НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
2
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт,
относно факта на осъществяването на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца (в този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, Решение № 14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК и др.)., поради което съдът в
настоящия граждански процес е обвързан да приеме, че на 31.01.2023г. ответникът А. А. С.
виновно и противоправно е отнела от владението на лицето ***** чужди движими вещи-
парична сума в размер на*****, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. Направените в отговора възражения досежно оспорване на обстоятелствата по
извършване на престъплението и вината на ответника не могат да бъдат преразглеждани от
гражданския съд, тъй като тези въпроси са установени с влязъл в сила съдебен акт и не
подлежат на пререшаване. Неоснователно е и възражението за недоказаност на размера на
отнетата сума, тъй като в присъдата е посочен размера на сумата, която е предмет на
кражбата и това обстоятелство е изяснено, както в наказателното производство, така и се
установява и от събраните в настоящото производство гласни доказателства.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не
може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се
изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение,
накърняване и унищожение на благата на човека. Когато се претендират имуществени
вреди, вредата засяга имуществото на увредения. В случая именно размера на отнетата
сума, посочена в присъдата е и размера на претендираното обезщетение за имуществени
вреди.
На следващо място, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане,
следва да се установи и причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното
деяние. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на
възстановяване, само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на
дееца, като отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие
от обстоятелството, за което виновният отговаря.
От събраните по делото доказателства и материалите от приложеното наказателно
производство се установява, че ищецът е претърпял имуществени вреди в в размер на
7800лв. в резултат на извършеното спрямо него от ответника на 31.01.2023г. престъпление,
за което последният е призната за виновна с влязла в сила присъда, с която е приключило
воденото пред наказателния съд производство. До приключване на съдебното дирене в
настоящото производство от страна на ответника не са наведени твърдения и ангажирани
доказателства за заплащане на процесната сума в полза на ищцовото дружество, поради
което съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана в пълния претендиран
размер на главницата от 7800лв.
С оглед основателност на исковата претенция, следва върху главницата да бъде
присъдена и законната лихва, която съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото лихвата е
компенсаторна, а не мораторна, се дължи от датата на увреждането-31.01.2023г. до
3
окончателното изплащане, като не е необходимо посочване на размера на лихвата, изтекла
до подаване на исковата молба.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски , като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 375лв., за възнаграждение за особен
представител в размер на 620лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1080лв.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес **** ДА ЗАПЛАТИ
на*****, сумата 7 800 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на извършено от ответника престъпление по
чл.194 ал.1 от НК, при което на ******* за което престъпление ответникът е призната за
виновна с влязла в сила присъда от 26.09.2023г., по*****г. по описа на ВТРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /31.01.2023г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес**** ДА ЗАПЛАТИ на
«***** сумата общо 2075лв./две хиляди седемдесет и пет лева/ , представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4