№ 69
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260909 от 15.03.2022 г. по гр. д. 2911/2019 г. по описа на СГС, I-22 състав, е
отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС на М. Ж. Д. срещу А. М. К., да се признае за
установено, че е собственик, на основание саморъчно завещание от М. Б. Ш. с дата
20.04.2017 г., обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И. П. с район на действие СРС
и надлежно вписано в служба по вписванията на 25.05.2018 г., на следния недвижим имот –
Апартамент № 6 с идентификатор 68134.105.39.2.18, находящ се в гр. ***, *** „***”, ул.
„***, вх. „*”, ет. *, състоящ се от стая, кухня, клозет, баня и антре, със застроена площ от
43.22 кв.м, при съседи; изток-апартамент на Н., юг-апартамент на държавни имоти, отгоре и
отдолу-държавни апартаменти, и при съседи с определени идентификатори: на. същия етаж
68134.105.39.2.17; 68134.105.39.2.19; под обекта: 68134.105.39.2.14; 68134.105.39.2.13;
68134.105.39.2.15; над обекта: 68134.105.39.2.22; 68134.105.39.2.21; 68134.105.39.2.23,
заедно с таванско помещение с полезна площ 6.00 кв.м, при съседи: коридор, ул.”Раковски”
и от две страни държавен таван, заедно с мазе към апартамента с полезна площ 4.00 кв.м
при. съседи: от две страни държавно мазе, коридор и входния двор на съседната кооперация,
и заедно с 1.30 % идеални части от общите части на сграда номер 2 и толкова идеални части
от поземлен имот с идентификатор 68134.105.39, съставляващ УПИ III-3, квартал 434 по
плана на гр.София, целият е площ от 1445 кв.м, при съседи с определени идентификатори:
68134.105.36; 68134.105.38; 68134.105.63; 68134.105.62; 68134.105.1; 68134.105.42;
68134.105.41; 68134.105.40; 68134.105.2; и да се осъди ответницата да й предаде владението
1
върху имота. При този изход по делото ищцата е осъдена да заплати на А. К. сумата от
2 099.21 лв. съдебно-деловодни разноски.
Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от М. Ж. Д. със доводи за
неправилност на съдебното решение, поради което желае отмяната му и постановяване на
друго, с което да се уважи предявения иск като основателен по съображенията, подробно
изложени в жалбата. Претендира разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва
като неоснователна, а атакуваното решение се счита за правилно. Също се претендират
разноски.
Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.
С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от
материалите по делото следното:
Производството първоначално е образувано по искова молба на М. Ж. Д. ЕГН ********** е
предявила иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. В. Н. ЕГН ********** да се признае
за установено, че е собственик, на основание саморъчно завещание обявено с протокол от
02.05.2018 г. на нотариус И. П. с район на действие СРС и надлежно вписано в служба по
вписванията на 25.05.2018 г., на следния недвижим имот – Апартамент № 6 с
идентификатор 68134.105.39.2.18, находящ се в гр. София, СО-район „***” , ул. „***, вх.
„*”, ет. *, състоящ се от стая, кухня, клозет, баня и антре, със застроена площ от 43.22 кв.м,
при съседи; изток -апартамент на Н., юг-апартамент на държавни имоти, отгоре и отдолу-
държавни апартаменти, и при съседи с определени идентификатори: на. същия етаж
68134.105.39.2.17; 68134.105.39.2.19; под обекта: 68134.105.39.2.14; 68134.105.39.2.13;
68134.105.39.2.15; над обекта: 68134.105.39.2.22; 68134.105.39.2.21; 68134.105.39.2.23,
заедно с таванско помещение с полезна площ 6.00 кв.м, при съседи: коридор, ул.”Раковски”
и от две страни държавен таван, заедно с мазе към апартамента с полезна площ 4.00 кв.м
при. съседи: от две страни държавно мазе, коридор и входния двор на съседната кооперация,
и заедно с 1.30 % идеални части от общите части на сграда номер 2 и толкова идеални части
от поземлен имот с идентификатор 68134.105.39, съставляващ УПИ III-3, квартал 434 по
плана на гр.София, целият е площ от 1445 кв.м, при съседи с определени идентификатори:
68134.105.36; 68134.105.38; 68134.105.63; 68134.105.62; 68134.105.1; 68134.105.42;
68134.105.41; 68134.105.40; 68134.105.2; и да се осъди ответницата да й предаде владението
върху имота.
Ищцата е направила отказ от иска срещу този ответник и съдът с влязло в сила протоколно
определение от 19.11.2019 г. е прекратил производството по делото срещу ответника Б. В.
Н. и е конституирал на нейно място по реда на чл. 228, ал. 2 от ГПК като ответник в процеса
А. М. К. ЕГН **********.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, която в законоустановения
едномесечен срок чрез процесуалния си представител адв. И. В. е упражнила правото си на
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
2
Предявен е иск по чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищцата върху
недвижим имот въз основа на завещание и за осъждането на ответницата да предаде на
ищцата владението на имота.
Ищцата твърди, че е станала собственик на процесния имот, като заветник на М. Б. Ш. по
силата на саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г., обявено с протокол от 02.05.2018 г. на
нотариус И. П. с район на действие СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд
на 25.05.2018 г. Сочи, че на 16.04.2018 г. майката на М. Б. Ш., А. А. А., се е разпоредила с
описания по-горе Апартамент № 6, находящ се в гр. София, СО-район Средец, ул. „Г. С.
Раковски” 193, вх. „В”, ет. 2, като с договор за дарение от 16.04.2018 г., обективиран в
нотариален акт № 26, том IV, дело № 525, от 2018 г. по описа на нотариус И.Д. с район на
действие PC - гр. София, вписан в Нотариалната камара под № 039, го е дарила на внучка си
Б. В. Н.. Поддържа, че от саморъчно завещание и протокол за неговото обявяване е видно,
че А. А. А. никога не е имала качеството собственик на процесния имот, поради което
ответницата по иска Б. В. Н., не би могла да придобие собствеността върху същия.
Ответницата оспорва, че ищцата е станала собственик на процесния имот като заветник на
М. Б. Ш.. Счита себе си за законен собственик, тъй като е придобила правото на собственост
чрез договор за покупко-продажба, сключен на 16.10.2018 г. с продавача Б. В. Н.,
обективиран в нот. акт №133, том XI, рег.№ 27182, дело №1782/2018 г. на нотариус И.Д..
Поддържа, че Б. Н. е била законен собственик на процесния имот и е придобила правото на
собственост на основание дарение от нейната баба на А.. Като тя е и единствен нейн
наследник. Баща й починал на 15.03.2011 г. и тя е негова единствена наследница. Баща й
имал сестра, нейна леля М. Б. Ш., починала на 26.10.2017 г., като след нейната смърт
единствена нейна наследница е останала нейната майка и баба на ответницата по бащина
линия А. А. А., която е била и собственик на процесния имот по наследство и която е
починала на 17.04.2018 г.
Оспорва се твърдението, че ответницата е във владение на имота и че го е закупила от
несобственик, поради което не е могла да придобие собствеността му.
Прави възражение за нищожност на процесното саморъчно завещание на М. Б. Ш. от
20.04.2017г., обявено с протокол на дата 02.05.2018г. на нотариус И. П. с район на действие
СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд на дата 25.05.2018 г., на основание
чл.42, б. „в“ ЗН, като противоречащо на закона.
При условията на евентуалност прави възражение за нищожността на същото на основание
чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и твърди, че е неистинско. Оспорва се твърдението, че
ответницата владее имота, тъй като същия се владеел от Б. Н..
По делото няма спор по фактите между страните поради, което същите ще бъдат изложени
накратко.
Видно от представеното по делото саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г., обявено с
протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П. с район на действие СРС и вписано в служба по
вписванията към същия съд на 25.05.2018 г., М. Б. Ш. е завещала на ищцата М. Д.
3
процесния по делото апартамент.
На 16.04.2018г. майката на М. Б. Ш. и нейн единствен законен наследник А. А. А., се е
разпоредила с описания по-горе апартамент като с нотариален акт го е дарила на внучка си
Б. В. Н..
По делото в СГС е изслушано и прието на 13.04.2021 г. заключение на вещо лице по
съдебно – графологична експертиза от 02.12.2020 г. Според вещото лице, М. Б. Ш. е
написала и подписала процесното саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г. обявено с
протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П. с район на действие СРС и вписано в служба по
вписванията към същия съд на 25.05.2018г.
По делото в първата инстанция са събрани и гласни доказателства, както следва:
Според свидетеля Л. Н. К., касиер на етажната собственост, касаеща процесното жилище, не
били плащани режийни разноски от месец март 2019 г. На 07.08.2021 г. с него контактувал
г-н П. П., който казал, че има нотариален акт на г-жа К. и той като неин представител иска
да говори с него като касиер, за да уреди тези финансови проблеми на собственика с
етажната собственост и касиера. На 07-ми август той изплатил всички режийни разноски,
които са по 2,5 лева на месец, когато няма обитател в жилището. След това той контактувал
с него, защото се оказало, че има ремонт, който касае повреда в общ канализационен
щранг. Последният път, когато той контактувал с него било преди може би 3-4 седмици
когато той казал, че иска да плати режийните разноски за 2022 г., които са по 2,5 лв. на
месец и ги заплатил за 12 месеца. Не е виждал г–жа К. да посещава апартамента. Знае, че
апартамента е необитаем.
Свидетелката П. Г. Д. познава М. Ш.. Отношенията им били приятелски, виждали се по един
- два пъти в седмицата. Тя имала жилище, а в кв. „Зона Б-5“ било жилището на майка й.
Живеела при майка й, която била доста възрастна и болна жена, грижела за нея, но говорила
и за жилището на ул. „Раковска“. Може би година преди да почине започнала да говори за
този имот, в смисъл такъв, че тя не може да се грижи добре за себе си и вече имала нужда от
някой да й пазарува, да й чисти, да я води до болницата и т.н. и търсела човек, който да се
грижи за нея, но под грижа разбирала човек да й плаща издръжка и да я гледа и в един
момент след това да му остави апартамент. Дори мислила много и й предложила на нея,
била много изгодна оферта. Но за свидетелката било доста непосилно, защото тя ходила на
работа и заплатата й трябвало да отива за издръжката. В един момент М. Ш. споменала през
лятото за някакви хора, които чистели, но къде чистели, какво чистели, няма представа, че те
се били съгласили на тези условия, като тя говорила за някаква сума от 500 - 600 лева и че
тези хора се били съгласили. Не е казвала, че би дала безвъзмездно жилището.
Свидетелката М. И. П. е майка на първоначалната ответница Б. В. Н.. Знае, че М. Ш. е имала
жилище на ул. „Раковска“, ходила е там. Дъщеря й го продала на А. К., като А. живее в
Лондон. Апартамента бил в окаяно състояние и бил нужен голям ремонт. А. К. пожелала да
се направи ремонт, за което й дала средства, да се грижи за ремонта, защото и двете с
дъщеря й са в чужбина и тя като нов собственик нямало как да се занимава. Г-жа К. не си е
4
идвала в страната, още повече като избухна пандемията. Не е идвала след изповядване на
сделката. В момента ключовете от жилището са при нея, а в жилището не живее никой.
Спорът пред въззивния съд е по правото и по тълкуването на приетите от
първоинстанционния съд доказателства и се свежда до това кой е собственик на вещта –
предмет на иска, дали ответницата К. владее тази вещ, респективно дали това владение е без
правно основание. В този контекст, следва да се разгледа правното основание, на което
ищцата, а понастоящем въззивник – М. Д. сочи, за да аргументира правото си на собственост
върху процесното жилище.
М. Д. основава това свое право на завещателно разпореждане от М. Ш. – саморъчно
завещание с дата 20.04.2017г., обявено с протокол от 02.05.2018г. на нотариус И. П. и
вписано в Служба по вписванията на 25.05.2018г. Не с спорно в теорията и практиката, че
завещанието е личен и отменим, безвъзмезден акт, с който едно лице се разпорежда с
имуществото си или с част от него за след своята смърт в полза на едно или няколко лица. В
случая става въпрос за саморъчно завещание с предмет – един недвижим имот, т.е. касае се
за завет в полза на едно лице.
По делото е установено безспорно, посредством заключение на вещо лице по
графологическа експертиза, че завещанието е написнао и подписано от М. Б. Ш.. С оглед
направените оспорвания от ответницата К. с отговора на исковата молба за нищожност на
завещанието по смисъла на чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН, то следва да се разгледа дали това
възражение е основателно.
Видно от приложения по делото препис от саморъчното завещание, М. Ш. е завещала
процесния апартамент на М. Д. безвъзмездно и с молба да се грижи за нея докато е жива.
Съобразно така изписания текст на завещанието, първоинстанционният съд е приел, че то не
представлява безвъзмезден акт, а предвид отправената молба да се грижи Д. за Ш. налице е
възлагане в тежест на задължения за издръжка и гледане, което вече не прави завещанието
безвъзмездно, а поради възложената насрещна престация, макар и формулирана като молба,
е прието, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН, тъй като то вече
не представлява едностранен безвъзмезден акт. Поради това, съдът е уважил направеното с
отговора на исковата молба възражение, приел е, че завещанието е нищожно и е отхвърлил
предявения иск.
Настоящият състав на апелативния съд се присъединява към становището на СГС, изразено
в обжалваното решение, тъй като е налице непротиворечива практика на ВКС, съгласно
която се приема, че каквато и тежест, вменяваща задължение за гледане на завещателя, след
съставяне на завещанието, влече нищожност на същото – така в Решение 597 от 15.06.2009
г. по гр. д. 487 от 2008 г. на I ГО на ВКС.
Във въззивната жалба основното оплакване е за тълкуването на текста на завещанието и
интерпретацията на свидетелските показания на П. Г. Д.. Според въззивницата,
словосъчетанието „с молба да се грижи за мен докато съм жива” не следвало да се тълкува
като вменяване на задължение, а като желание Д. да гледа Ш., но без правни последици. На
5
следващо място, изразява се и несъгласие с възприемането на свидетелските показания на
св. Д., направено от първостепенния съд и в подкрепа на тезата за нищожност на
завещателното разпореждане.
Настоящата инстанция счита, че през призмата на константната съдебна практика на ВКС,
обективирана в Решение 25 от 16.05.2016г. по гр. д. 5043 от 2015г. на II ГО, Решение 122 от
03.06.2013г. по гр. д. 902 от 2012г. на I ГО – в завещателното разпореждане не следва да е
налице израз или фраза, които да сочат на тежест или насрещна престация, която следва да
се извърши от лицето, в чиято полза се извършва завещанието. В конкретния случай
използването на словосъчетанието „да се грижи за мен, докато съм жива”, макар и
формулирано привидно като молба, сочи на наличие на мотив у М. Ш., който не е
безвъзмезде, а че разпореждането с имота, се извършва с оглед полагане на грижи и
издръжка от страна на М. Д..
Като допълнителен аргумент за това са и действително свидетелските показания на св. П. Г.
Д., които са в смисъл, че завещателката е търсила хора, които да я гледат и издържат и точно
в периода на изготвяне на процесното завещание. Отсъства, освен всичко друго и житейска
логика в това М. Ш. да завещава жилището си на непознато лице, с което не е в някакви
близки връзки (липсват доказателства по делото за обратното), без това да е обвързано това
с някаква насрещна грижа за издръжка и гледане. За пълнота на изложението следва да се
има предвид, че и по - новата съдебна практика на ВКС /напр. решение № 597 от 15.06.2009
г. по гр. д. № 487/2008 г. на I ГО, решение № 246 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 1073/2014 г. на
I ГО, решение № 25 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г. на II ГО /, е категорична, че
завещание, с което на наследника по завещание се възлагат, по един или друг начин, в
тежест задължения за издръжка и гледане, е нищожно по силата на чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН,
тъй като такова завещание е противно на закона, т.е. не представлява едностранен
безвъзмезден акт.
Ето защо САС намира, че постановеното решение на СГС е валидно, допустимо и правилно,
като за пълнота препраща и към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Въззивната жалба е
неоснователна, а атакуваното решение с нея следва да се потвърди.
При този изход в спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има въззиваемото
лице, но по делото няма доказателства за направени такива пред САС, поради което и не
могат да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 260909 от 15.03.2022 г. по гр. д. 2911/2019 г. по описа на
СГС, I-22 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7