Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………06.07.2020 година…….……..Град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…….…Седми
граждански състав
На………осми
юни………………......………….……………..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д...……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 2835……по описа за……….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
сумата от 507,46 лв., представляваща неплатена главница по задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за електронни съобщителни услуги - № М5250239/02.08.2016 г. /индивидуален абонатен номер *********/ и договор за продажба на изплащане от 02.08.2016 г. 2/
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 375,53 лв. представляваща 1/ неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги – 99,96
лв., 2/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора за продажба на
изплащане – 175,57 лв. и 3/ неустойка за невърнато устройство за телевизионна
услуга – 100,00 лв. и 3/ по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер
на 103,33 лв. за периода 10.09.2016 г. до 29.11.2018 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК,
срещу А.А.Д. и било образувано ч.гр.дело № 6106/2018 г., по описа на Старозагорски
районен съд, като против ответницата А.А.Д.
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 882,99
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и вноски и обезщетение
за забава в размер на 103,33 лв. за периода 10.09.2016 г. до 29.11.2018 г.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е бил предявен
установителен иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги - №
М5250239/02.08.2016 г. /индивидуален абонатен номер *********/ и договор за
продажба на изплащане от 02.08.2016 г.
Съгласно договора за продажба на изплащане на клиента бил предоставен мобилен
телефонен апарат Huawei P8lite DS Llack MAT 40 ADX BO 23 на обща цена 167,52 лв. с погасителен план описан в приложение № 2 от
договора.
Посоченият договор № М5250239/02.08.2016 г. бил с
рамков характер и имал за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги
и продукти. Отделните услуги и продукти по него били предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същия. Съгласно
Общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги.
По тези клиентски номера се издавали месечните сметки/фактури.
Към рамков Договор № ********* /М5250239/ от 02.08.2016 г. бил сключен Договор за електронни
съобщителни услуги от 02.08.2016 г. С Приложение № 1 към него бил избран пакет от услуги - фиксиран
интернет, телевизия през сателитна технология с № 201000413565 и фиксирана
телефонна услуга за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса за
пакета била в размер на 39,99 лв. с ДДС. Същата включвала месечните абонаментни
такси за всяка от услугите, съгласно ценоразписа на мобилния оператор за
процесния период, както следва: месечна абонаментна такса за услугата телевизия
през сателитна технология с тарифен план Мтел ТВ Стандартен - в размер на 6,12
лв. с ДДС, месечна абонаментна такса за услугата фиксиран интернет през мобилна
мрежа с тарифен план Мтел нет - в размер на 14,27 лв. с ДДС и месечна
абонаментна такса за фиксирана мобилна услуга за телефонен номер ********** с
тарифен план Мтел Безкрай Фикс 2XL - в размер на 19,59 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 7.2.2 от приложение № 1, срокът на
ползване на услугите бил 24 месеца и същият изтичал на 28.07.2018 г.
Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 6.1. от Приложение
№1 от 28.07.2016 г., ищецът предоставял на абоната за временно ползване устройства,
които служели за използване на услугите в посочения пакет. При прекратяване на
договора за услугите, абонатът се задължавал да върне предоставеното оборудване
в пълна комплектност и изправност. В противен случай се дължала неустойка за
невърнатото оборудване, съгласно чл. 6.3. от приложение № 1.
Към било подписано и Допълнително приложение към
Приложение № 1 за ползване на допълнителен ТВ пакет Mtel NOW към телевизионната
услуга. Определената стандартна месечна абонаментна такса била в размер на 5,99
лв. с ДДС. В случая за първите три последователни месечни периода на
фактуриране, считано от датата на активация /„Тестови период“/, абонатът се
ползвал от отстъпка в размер на 100 % от месечните абонаментни такси, съгласно
чл. 2.2.1 от съответното Допълнително приложение. След изтичането на този
период, месечната абонаментна такса с отстъпка ставала 5,99 лв. с ДДС.
Към посочения по-горе телефонен номер от пакета, бил
сключен договор за продажба на изплащане от 02.08.2016 г. По силата на този
договор, ищецът продал на изплащане ответницата Апарат Huawei P8lite DS Black MAT 40 ADX БО 23 M. Същият бил сключен за
срок от 23 месеца /чл. 11 от Договор/, като били уговорени една първоначална
вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 6,98 лв. Първоначалната
вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в
погасителния план, съгласно Приложение № 2 от Договора.
Ищецът изяснява, че рамков договор № *********
/М5250239/ от 02.08.2016 г., фактически договорът подписан на 27.07.2016 г., но
услугите по него били активирани няколко дни по-късно - на 02.08.2016 г. Поради
тази причина, договорът бил въведен с дата 02.08.2016 г. в информационната
система на ищеца и със същата бил посочен в Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и в настоящата искова молба. Съгласно чл. 18.1 от Общите условия
за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE Мобилтел се задължавал да извършва първоначално включване на
абонат/потребител към съответната мрежа до 48 часа от влизане в сила на
съответния договор или съответно от искане за активиране на закупена SIM карта.
За неуредените в индивидуалния договор въпроси,
следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на
задълженията си по посочените договори, А1 България, издавал ежемесечни фактури
за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче,
последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните
вноски за изплащане на продуктите. В настоящия случай били налице незаплатени
задължения по горепосочените договори в общ размер 507,46 лв., разпределени
както следва:
- По договор № М5250239 от 02.08.2016 г. – по фактури
за периода от 25.08.2016 г. до 25.02.2017 г., приложени като доказателство към
исковата молба: Фактура №:*********/25.08.2016 г. - 171,52 лв., Фактура № *********/25.08.2016
г. - 6,98 лв., Фактура № *********/27.09.2016 г. - 42,55 лв., Фактура №
*********/27.09.2016 г. - 6,98 лв., Фактура
№ 34211796/26.10.2016 г. - 39,98 лв., Фактура № *********/26.10.2016 г. - 6,98
лв., Фактура № *********/25.11.2016 г. - 39,98 лв., Фактура №
*********/25.11.2016 г. - 6,98 лв., Фактура № *********/27.12.2016 г. - 39,98
лв., Фактура № *********/27.12.2016 г. - 6,98 лв., Фактура №
*********/25.01.2017 г. - 12,91 лв., Фактура № *********/25.01.2017 г. - 6,98
лв. и Фактура № *********/25.02.2017 г. -
118,66 лв.
Горепосочените задължения по издадените фактури
станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният
оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за
плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за
принудително изпълнение по реда на ГПК.
На следващо място, издадените от ищеца фактури относно
задълженията на потребителя за процесния период, не били оспорени в дадения
срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която месечните сметки на
Потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на
фактурата, каквото оспорване в случая не било налице.
По отношение на договора за продажба на изплащане
следвало да се има предвид, че същия се прекратявал при неплащане в срок на
най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия
случай била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на
гореописания договор за продажба на изплащане, ставали изискуеми от датата на
издаване на фактура за тези суми /в случая фактура № *********/25.02.2017 г./ и
следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата
срок - чл. 12.3. от съответния договор за продажба на изплащане. Договорът се
считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало
задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението
за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги били
прекратени едностранно от страна на А1 България, съгласно т. 40 ж., във връзка
с т. 54.1 от Общите условия.
В тази връзка била начислена неустойки за предсрочно
прекратяване на основание чл. 92 ЗЗД, както и чл. 7.3.1 от Приложение № 1 от
02.08.2016 г. към рамков Договор № М5250239 от 02.08.2016 г. в общ размер на
375,53 лв.
По отношение на договорите след 01.07.2016 г. било
определено, че максималният размер на неустойката не можел да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Тази клауза била въведена в
изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между КЗП и
Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд,
документирана в протокол от 21.04.2016 г., приложен към настоящата. В т.1 от
същата се посочвали правилата за изчисляване на неустойката, като било
уговорено в т.2 тези правила да се въведели в договорите за предоставяне на
електронни съобщителни услуги от 1 юли 2016 г. В тази връзка, неустойката за
оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора била начислена
за всяка от предоставяните услуги, както следва: 48,99 лв. /3 месечни вноски х
16,33 лв./ - за предоставена мобилна услуга в пакет за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 02.08.2016 г. по сметка № ********* от 02.02.2017
г.; 35,67 лв. /3 месечни вноски х 11,89 лв./ - за предоставена интернет услуга
в пакет по Приложение № 1 от 02.08.2016 г. по сметка № ********* от 02.02.2017
г. и 15,30 лв. /3 месечни вноски х 5,10 лв./ - за предоставена телевизионна
услуга в пакет по Приложение № 1 от 02.08.2016 г. по сметка № ********* от
02.02.2017 г.
При предсрочно прекратяване на договора по вина на
Абоната се дължало възстановяване и на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В
настоящия случай, част от тази сума била начислена като неустойка за отстъпки
от цената на закупено крайно устройство: 175,57 лв. - за отстъпки от цената на
закупено крайно устройство към рамков договор № М5250239 от 02.08.2016 г. по
сметка № ********* от 02.02.2017 г.
Съгласно чл. 6.4 от Приложение №1 от 28.07.2016 г.,
при прекратяване на договора предоставеното оборудване следвало да се върне на
мобилния оператор. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото
устройство. В тази връзка била начислена неустойка - 100,00 лв. - неустойка за
невърнато устройство за телевизионна услуга по сметка № ********* от 02.02.2017
г.
Претендираната от ищцовото дружество сума се формирала
като сбор от посочените по-горе суми във фактурите по Таблица 1 — в размер на 507,46
лв. и начислената неустойка в общ размер на 375,53 лв., при неизпълнение на
гореописаните договори.
При неизпълнение в срок на задълженията си,
потребителят дължал на А1 България обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа по
фактурите, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България или
103,33 лв. за периода 10.09.2016 г. - 30.11.2018 г.
Моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 507,46 лв., представляваща неплатена главница по
задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за електронни
съобщителни услуги - № М5250239/02.08.2016 г. /индивидуален абонатен номер
*********/ и договор за продажба на изплащане от 02.08.2016 г. 2/ по сумата от
общо 375,53 лв. представляваща 1/ неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги – 99,96 лв., 2/ неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за продажба на изплащане – 175,57 лв. и 3/
неустойка за невърнато устройство за телевизионна услуга – 100,00 лв. и
обезщетение за забава в размер на 103,33 лв. за периода 10.09.2016 г. до
29.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от особения представител на ответника, като е заета позиция за
неоснователност на иска.
Не са оспорени подписите под процесните документи
поради липсата на връзка между особения представител и ответницата.
По отношение на
претенцията на ищеца за неустойка, моли съда да съобрази постигнатата по гр.
дело № 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд спогодба между КЗП и
ищеца според която, когато абонатът бил физическо лице - потребител по смисъла
на ЗЗП максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не можела
да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, одобрена от съда на
21.04.2016 г. и предвиждаща въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в
договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги на абонатите на „Мобилтел"
ЕАД от 01.06.2016 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Старозагорски районен съд, е бил
сезиран с положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните, че в процесния период те са били в договорни правоотношения по
договор за електронни съобщителни услуги - №
М5250239/02.08.2016 г. /индивидуален абонатен номер *********/ и договор за
продажба на изплащане от 02.08.2016 г. три договора за мобилни услуги - № *********/25.01.2016
г. за мобилен, ищецът е предоставил електронните съобщителни услуги и
процесните вещи по посочените договори, както и че всички претендирани суми по
фактура № *********/25.08.2016 г., фактура №
*********/25.08.2016 г., фактура № *********/27.09.2016 г., фактура № *********/27.09.2016
г., фактура № 34211796/26.10.2016 г., фактура № *********/26.10.2016 г., фактура
№ *********/25.11.2016 г., фактура № *********/25.11.2016 г., фактура № *********/27.12.2016
г., фактура № *********/27.12.2016 г., фактура № *********/25.01.2017 г., фактура
№ *********/25.01.2017 г. и фактура № *********/25.02.2017 г. са начислени
правилно от ищеца по размер.
Това се установява и от представените и приети като
писмени доказателства по делото договор
за електронни съобщителни услуги - № М5250239/02.08.2016 г. и приложения към него /л. 27-39 от делото/, договор за продажба на изплащане от 02.08.2016 г. и
погасителен план към него /л. 40-42 от делото/, фактури за предоставени електронно
съобщителни услуги и вноски по продажба на изплащане /л. 43-л. 52 от делото/.
Тъй като ищецът прекратил предсрочно договорите за електронни
съобщителни услуги и за продажба на изплащане услуги, по вина на ответницата
поради изпадането й в забава, издал три сметки с номера *********, ********* и
********* за неустойки по договора за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, сметка с номер ********* от 02.02.2017 г. от 02.02.2017 г. за неустойка
от отстъпките от абонаментните планове и цените на закупените крайни устройства
и сметка номер ********* от 02.02.2017 г. неустойка за невърнато устройство за
телевизионна услуга /л. 53-55 от делото/.
От приложеното частно гражданско дело № 6106/2018 г.
по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 3496/04.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата общо 882,99 лв. за главница, неустойки, 103,33 лв. за
обезщетение за забава за периода 10.09.2016 г. до 29.11.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 26,00 лв. разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд намира от
правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ наличието на валидно възникнали облигационни връзки
между страните в производството по сключените договори за електронни съобщителни
услуги и продажба на изплащане въз основа, на които се претендират процесните
сумите; 2/ че ответницата е потребила съответните услуги и съответно наличие на
задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни
услуги и 3. стойността на доставените далекосъобщителни услуги в претендирания
в исковата молба размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
1/ По претенцията за заплащане на ползвани
далекосъобщителни услуги и вноски за продажба на изплащане по време на действие на посочените договори за /чиято дължимост е
обективирана във фактура №
*********/25.08.2016 г. - 171,52 лв., фактура № *********/25.08.2016 г.,
фактура № *********/27.09.2016 г., фактура № *********/27.09.2016 г., фактура №
34211796/26.10.2016 г., фактура № *********/26.10.2016 г., фактура №
*********/25.11.2016 г., фактура № *********/25.11.2016 г., фактура №
*********/27.12.2016 г., фактура № *********/27.12.2016 г., фактура №
*********/25.01.2017 г., фактура № *********/25.01.2017 г. и фактура №
*********/25.02.2017 г. – общо 507,46 лв./ съдът намира, че с оглед на обявеното
за безспорно между страните по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК,
както и от представените по делото договори за електронни съобщителни услуги и
продажба на изплащане, сключени между страните по спора се установява, че между
тях са възникнали валидни облигационни връзки по процесните договори. Тези два
договора сключени между страните в настоящото производство, по своята правна
природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и
комутативни договори, по силата на които в момента на сключването им и за двете
страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения. Правното
действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/
търговски сделки. Договорите са сключени при предварително установени от ищеца
общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел. Поради това съгласно принципа на свободното договаряне и
автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и
ответницата е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът
се е задължил да предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги и
мобилен апарат, посочени в договорите срещу изпълнение на насрещната престация
от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесните договори съставляват
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като
поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя
услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има
качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби
/ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е
приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните
права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите
им интереси при неравноправни договорни условия. В тази връзка следва да се
посочи, че от представените писмени доказателства се установява, че страните са
се намирали в договорни отношения по сключени между тях два договора на
02.08.2016 г. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение,
операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни
такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. В договора за
електронни съобщителни услуги се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението му. Същото е положението с договора за продажба на изплащане.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен в отговора на исковата молба
или в о.с.з. и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите /в решение
№ 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е
прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на
заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. В този смисъл не са налице основанията за наличие на
предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на
чл. 228 ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща
цената за предоставените й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е
изпълнила, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и
оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ
операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й
плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те
са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение,
той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от
негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на
оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната,
като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не се
оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил
посочените далекосъобщителни услуги и мобилно устройство, от което следва, че в
тежест на ответницата възниква задължението за заплащане на цената. Ответницата
не е оспорила нито размера на потребените от нея услуги, нито тяхната цена,
нито стойността на мобилния апарат. Не са представени доказателства, от които
може да се направи извод, че не са ползвани услугите на ищеца, подробно описани
в приложенията към фактурите или мобилният апарат й е бил предостваен. Тук е момента да се посочи, че ответницата не оспори
фактурираните цени на доставените услуги, това обстоятелство беше обявено за
безспорно по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което съдът
приема, че данъчните фактури, издадени от него /в които са посочени
незаплатените фактури по двата процесни договора/ като тях са обективирани
претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси за
използване на клетъчната обществена мрежа на ищеца за процесните периоди и
предоставянето на мобилния апарат.
С процесните договори страните са поели насрещни права
и задължения, като основното задължение поето от ответницата е именно
заплащането на месечните абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги
и цената на мобилния телефон, което не е изпълнено от нея. Предвид всичко
изложено настоящия съдебен състав приема предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за основателен и като такъв следва да се уважи.
2/ По отношение на исковете за присъждане на неустойки
следва да се посочи следното:
Основателен е иска за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за предоставянена електронни съобщителни услуги и
продажба на изплащане в общ размер на 275,33 лв., /99,96 лв. за неустойка за относно
оставащите месечни такси и 175,57 лв. за неустойка за направените отстъпки по
двата договора/ тъй като, те са начислени и изчислени при спазване на съдебната
спогодба, сключена между „Мобилтел“ ЕОД
и КЗП по гр.д. № 12268/2014 г. Тази спогодба е намерила и конкретно
отражение в индивидуалния договор от 02.08.2017 г. /а не в ОУ/ сключен между
ищеца и потребителката – вж. т. 7.3.1. от Приложение № 1 към договора от
02.08.2016 г. /л. 31 от делото/, т.е. клаузата за неустойка е индивидуално
уговорена Освен това в определение №
176/10.02.2020 г. на Старозагорски окръжен съд също е заета
категоричната позиция, че неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси
е действителна не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция на неустойката, като настоящият съд споделя аргументите изложени от
Старозагорски окръжен съд.
Основателно е искането и за неустойка относно
задължението на абоната да възстанови част от стойността на отстъпките по
абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства също са начислени и изчислени при спазване на съдебната
спогодба, сключена между „Мобилтел“ ЕОД
и КЗП по гр.д. № 12268/2014 г. От
една страна тази клауза също е индивидуално уговорена между страните по делото
– вж. т. 7.3.1. от Приложение № 1 към договора от 02.08.2016 г. /л. 31 от
делото/ и от друга страна неустойката се дължи при прекратяване на договора по
вина на ответницата. В случая дължими са отстъпките от абонаментните такси и
цени на устройствата, които ответницата е получила при сключване на договора по
аналогични аргументи изложени в предходния абзац.
Единствено искането за присъждане на неустойка за
невърнато устройство в размер на 100,00 лв. по сметка № *********/02.02.2017 г.
следва да бъде отхвърлено на няколко самостоятелни основания:
1/ В настоящото исково производство ищецът претендира
установяване на сума за неустойка за невърнато устройство за телевизионна
услуга в размер на 100,00 лв. В конкретния случай в заявлението по чл. 410 ГПК
и заповедта за изпълнение, ищецът е заявил дължимостта на неустойки в размер на
общо 375,53 лв., като е посочил, че те са изчислени при спазване на съдебна
спогодба подписана по гр.д. № 12268/2014 г. на Софийски градски съд, като е
уточнил, че предмета на спогодбата касае
неустойка в размер на месечните абонаментни такси /в случай трикратен размер
поради качеството потребител на абоната/ и неустойка за възстановяване на част
то отстъпките и пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Никъде не е
претендирана неустойка за невърнато устройство. Производството по чл. 422 ГПК
се явява продължение на заповедното производство, поради което между двете производства следва да е
налице идентичност и да съвпадат по предмет /така напр. решение от 25.02.2020 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1425/2019 г., решение от 15.01.2020 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1406/2019 г., решение от 09.12.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1350/2019 г. решение от 17.12.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1355/2019 г. Така въведеното от законодателя изискване за тъждество
означава, както идентитет на страните по двете дела /субективен идентитет/,
така и идентитет в предмета на предявените искове, индивидуализирани чрез
въведеното основание и петитум /обективен идентитет/, което в случая отсъства
/така и решение от 31.01.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1411/2019 г. Поради това, настоящият съд приема, че е сезиран само с иск за
установяване на неустойките съгласно спогодбата по гр.д. № 12268/2014 г. на
Софийски градски съд.
2/ На второ място по делото не се установява
оборудването да е било предоставено на абоната, поради процесуалното
бездействие на ищеца - не е представен приемо-предавателен протокол
за оборудването съгласно т. 6.3. вр. т. 6.9. от Приложение № 1 към договора от
02.08.2016 г.
3/ На трето място в цитираните от ищеца клаузи или
други на Приложение № 1 към договора за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от 02.08.2016 г. не е въведено подобно задължение за неустойка – в т.
6.4. от Приложението се сочи единствено, че абонатът се задължава да върне
оборудването в пълна изправност, предоставено му по реда на т. 6.1. Обективно
невярно е твърдението на стр. 3 от исковата молба, че в т. 6.3. е предвидено
задължение за неустойка за невърнато оборудване – тази точка от договора гласи,
че „предоставянето на оборудването се удостоверява с приемо-предавателен
протокол. т. 6.7.1. предвижда хипотези на изгубено, откраднато, унищожено
или повредено оборудване, които не се твърдят в исковата молба.
4/ Дори да се приеме, че ищецът има предвид клаузата
на чл. 7.3.4. от Приложение № 1 към договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги от 02.08.2016 г. обосноваващо задължение за неустойка, тази
клауза предвижда заплащане на обезщетение в размер на стойността на
оборудването, а не неустойка /отделно от това по делото не са представени
доказателства от ищеца за неговата стойност – бел. съдията докладчик/. В
тази връзка чл. 7.3.4. от Приложение № 1 препраща към действащ ценоразпис на
оператора, който също не е представен по делото, което води до извода, че
претенцията освен по основание е недоказана и по размер.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в исковото производство разноски за платена държавна такса и
възнаграждение за особен представител в общ размер на 204,15 лв. и в
заповедното производство за държавна такса в размер на 23,36 лв., съразмерно на
уважената част от исковете, които да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Доколкото по делото не са претендирани и не са
представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.А.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването
на вземането на „А1 България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, за сумата от общо
886,32 лв. /осемстотин осемдесет и шест лева и тридесет и две
стотинки, както следва: 1/ сумата от 507,46 лв. /петстотин и седем лева и
четиридесет и шест стотинки/ представляваща неплатена главница по задължение за
предоставени далекосъобщителни услуги по договор за електронни съобщителни
услуги - № М5250239/02.08.2016 г. /индивидуален абонатен номер *********/ и
договор за продажба на изплащане от 02.08.2016 г. обективирани във фактура № *********/25.08.2016 г., фактура №
*********/25.08.2016 г., фактура № *********/27.09.2016 г., фактура №
*********/27.09.2016 г., фактура № 34211796/26.10.2016 г., фактура №
*********/26.10.2016 г., фактура № *********/25.11.2016 г., фактура №
*********/25.11.2016 г., фактура № *********/27.12.2016 г., фактура №
*********/27.12.2016 г., фактура № *********/25.01.2017 г., фактура №
*********/25.01.2017 г. и фактура № *********/25.02.2017 г. 2/ сумата от 99,96 лв. /деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги, обективирана в сметки
с номера *********, ********* и ********* от дата 02.02.2017 г. 3/ сумата от 175,57 лв. /сто седемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за продажба на
изплащане обективирана в сметка с номер
********* от 02.02.2017 и 4/ сумата от 103,33 лв. обезщетение за забава за
периода 10.09.2016 г. до 29.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда
- 30.11.2018 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3496/04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6106/2018 г. по описа на Старозагорски районен
съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на А.А.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** че дължи на „А1
България“ ЕАД сумата от 100,00 лв.
/сто лева/, неустойка за невърнато
устройство за телевизионна услуга, обективирана в сметка номер ********* от 02.02.2017 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.А.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „А1 България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер
на 204,15 лв. /двеста и четири лева и
петнадесет стотинки/ разноски за исковото производство /държавна такса и
възнаграждение за особен представител/ както и сума в размер на 23,36 лв. /двадесет и три лева и
тридесет и шест стотинки/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
6106/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд за държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: