РЕШЕНИЕ
№295/10.6.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРЖИК,
осми състав, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ
административно дело № 279 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Териториална дирекция
„Тракийска“/правоприемник на Митница Пловдив/ против Решение № 43/07.02.2020
г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх. № 70-00-1172/24.01.2020 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, подадена от
жалбоподателя против Разпореждане с изх.№ С190013-035-0339416/19.12.2019 г. за
прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт. Излагат се съображения, че публичният изпълнител
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като публичното вземане не е било несъбираемо. Твърди
се, че вземането ще стане несъбираемо, след като изтече срока за събирането му. Иска се отмяна на Решение № 43/07.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив,,
и изпращане на преписката на публичния изпълнител за продължаване на
административнопроизводствените действия във връзка със събиране на публичните
вземания.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юрк. Милен Трифонов, счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде
отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи,
съдържащи се в оспорения административен акт. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик след като се запозна с
доказателствата по делото и със становищата на страните, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В дирекция "Събиране" при ТД на НАП Пловдив,
офис Пазарджик, е образувано изпълнително дело №
**********/2013 г. за събиране на следните публични
вземания- по месечни
осигурителни декларации образец 6 за сигурителни периоди интервала от 07.2011 до м. 12/2017 г; справки
декларрации по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, м.06, м.07, м.11 и м.12 на 2013,
общо 5 б. Наказателни постановления, от които едното е издадено от Началника на
Митница Пловдив / чиито правоприемник се явява ТД Тракийска на Агенция „Митници“/. Въпросното
НП №919/07.12.2016 г. издадено от Началника на Митница Пловдив оуславя и
правния интерес за оспорване на процесното рзапореждане за пекратяване на изпълнително дело № **********/2013 г.
По изпълнителното дело било проучено имущественото
състояние на длъжника. Било установено, че дружестото няма разкрити банкови
сметки; липсват данни за недвижими имоти, регистрирани МПС на дружеството,
притежавани от същото кораби и въздухплавателни средства, собственост върху
земеделски земи и гори, земеделска и горска техника. След справка в ЦРОЗ се
установило, че липсва заложено имущество, след справка в „Централен Депозитар“
АД се установило, че липсват безналични ценни книжа, след справка в Агенция по
вписванията не се установили дялове и
акции в дружества, бил установен договор за наем с наемател дружеството-
длъжник, който бил обявен за нищожен.Дружеството нямало лица наети по трудово
правоотношение. Последната ГДД по чл. 92 от ЗКПО била от 2015 г., управителя на
дружеството и негов едноличен собственик бил починал на 05.10.2016 г. Било образувано производство по
ликвидация на дружеството- длъжник, като търговската му дейност била прекратена
считано от 28.08.2017 г. Назначеният
ликвидатор не депозирал съгласие да встъпи
като такъв.
При тази фактическа обстановка е издадено процесното
Разпореждане на публичния изпълнител, с
което на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК публичният изпълнител е прекратил образуваното
изпълнително производство. Изложил е съображения, че лицето не притежава активи
на територията на Република България, поради което не с налице обстотелства за предприемане на
действия по чл 216 от ДОПК. Жалбоподателят
е обжалвал въпросното разпореждане на публичния изпълнител пред горестоящия в
йерархията административен орган – Директорът на ТД на НАП - Пловдив, който с
обжалваното в настоящото производство решение е оставил без уважение жалбата
срещу разпореждането на публичния изпълнител.
За да постанови посочения резултат, Директорът на ТД
на НАП - Пловдив е
формирал извод, че вземането е
несъбираемо, като е налице обективна невъзможност да бъдат приложени
изпълнителните способи по ДОПК спрямо длъжника. По тези съображения, решаващия
административен орган е приел, че изпълнителното производство спрямо длъжника „Министри“ ЕООД правилно е било прекратено на основание чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК.
При така изложената фактическа обстановка, могат да се
направят следните правни изводи:
Административното
производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от ДОПК от материално компетентен орган, и е
завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е
постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите констатации на органите по приходите почиват на задълбочен и верен
прочит на събраните по делото доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която преследва
закона с издаване на актове от категорията на процесния такъв.
Спорът е от правен характер, като противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство касаят правилното
приложение на материалния закон, като спора се концентрира най-общо във въпроса
налице ли са предпоставките по чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително
изпълнение на публични вземания спрямо дружеството- длъжник. В тази насока е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК предвижда прекратяване на производството
по принудително изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител
е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи
са изчерпани. Действително, в случая от данните по приложената административна
преписка, се установява, че публичния изпълнител е предприел съответните
действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника,
извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри
относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и
недвижимо имущство, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника, на
територията на Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи
за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на
извършените проверки е установено обаче, че се касае за дружество без активи, което отдавна не извършва търговска
дейност, чиито управител и едноличен собственик на капитала е починал, а дейността му е
прекратена с Решение
№ 78/11.07.2017 на ПОС по т. д.75/2017 г. Очевидно е при това положение, че в случая е налице фактическа невъзможност да се приложат изпълнителните
способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. При това
положение изводът на публичния изпълнител, че вземането по изпълнителния титул
е несъбираемо, с оглед на което е прекратил производството по принудително
изпълнение на публичните вземания спрямо посочения длъжник, в съответствие с
разпоредбата на чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК, е фактически и правно обоснован.
Единственото възражение на жалбоподателя е свързано с
тълкуването на понятието „несъбираемо“ вземане. Твърди се, че при липса на
легална дефиниция, следва да се приеме, че вземането е несъбираемо, когато е
настъпила предвидената в чл. 171 ал.2 от ДОПК десетгодишна давност. Според съда
това възражение е неоснователно. Несъбираемостта на едно вземане не настъпва
само и единствено при изтичане на давността за събирането му, тя е обективен
факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде погасено поради липса
на имущество на длъжника от което вземането да бъде удовлетворено. Тази липса
на имущество е категорично установена по делото, за нея не се спори, а
доколкото дейността на дружеството е прекратена с решение на съда, липсва
възможност тя да се осъществява в бъдеще, респективно дружеството да се сдобие
с имущество в един бъдещ момент, върху което да бъде реализирано принудително
изпълнение в полза на кредитора. Ако се приеме, че вземането става несъбираемо
чак след изтичане на давността по чл 171 ал.2 от ДОПК, то безпредмедна се явява втората предпоставка за приложение на
разпоредбата на чл. 225 т.4 от ДОПК, а именно да бъдат изчерпани всички
изпълнителни способи по ДОПК. При такова тълкуване на правната норма излиза, че
ако е изтекла давността за събиране на вземането, не може публичният изпълнител
да прекрати изпълнителното дело, без да са изчерпани всички изпълнителни
способи за събирането му. Нелогично звучи да се вменяват задължения на
публичния изпълнител да извършва изпълнителни действия за събиране на едно
погасено по давност публично вземане, тъй като в този случай, съгласно
разпоредбата на чл. 173 ал.2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно.
Ето защо,
оспореното решение на директора на ТД на НАП Пловдив , с което е оставена без уважение
жалбата на взискателя Териториална дирекция „Тракийска“/правоприемник на Митница Пловдив/ срещу разпореждането на публичния изпълнител
за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните
вземания поради несъбираемостта им, е правилно и законосъобразно, поради което
и ще следва да бъде оставено в сила. Това налага извод за неоснователност на
жалбата. Тя ще следва да бъде
отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ТД на НАП гр.
Пловдив, се дължи възнаграждение по осъществената юрисконсултска защита. Същото
следва да се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК/ред.
ДВ бр.8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал.1 ЗПП
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Предвид изричната правна регламентация в чл. 268, ал. 2 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание, Пазарджишкият административен съд, осми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Териториална дирекция „Тракийска“/правоприемник на
Митница Пловдив/ в Агенция „Митници“ против Решение № 43/07.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив,
с което е оставена без уважение жалба вх. № 70-00-1172/24.01.2020 г. по описа
на ТД на НАП гр. Пловдив, подадена от жалбоподателя против Разпореждане с изх.№
С190013-035-0339416/19.12.2019 г. за прекратяване на производството по
принудително изпълнение на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Тракийска“в Агенция „Митници“ да заплати на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата в размер на 100 лв. /сто
лева/, представляващи разноски по осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/