№ 9
гр. П., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720104294
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „****” ЕАД, ЕИК ****
срещу С.В.Ц., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.415, вр.
чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от сумата 509.16 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор
за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.; Допълнително споразумение № *** от 23.12.***
г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение към допълнително споразумение
№ *** от 23.12.*** г., към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
23.12.*** г., въз основа на които са издадени следните фактури с номера: № ***/05.07.2019
г.; № ***/05.08.2019 г.; № ***/05.09.2019 г. и № ***/05.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
***/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът С.В.Ц. не е подал отговор на исковата молба и
не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез
адв. Ц. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
1
Ответникът С.В.Ц. в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема
становище по иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
*** районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № ***/26.04.2021 г. по ч.г.д.№
***/2021 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
От приложените в заповедното и исковото производства доказателства е видно, че
страните по делото са сключили Договор за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.;
Допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, Приложение към допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г., към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 23.12.*** г., за което няма спор по
делото.
От приложените по делото фактури, се установява, че при ищеца са начислени
следните задължения на стойност от 509.16 лева:
- по фактура № *** от 05.07.2019 г., за отчетен период 05.06.2019 г. – 04.07.2019 г. на
стойност от 75.58 лева, в която са начислени следните суми: сумата от 39.15 лева за месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), пакетни отстъпки в размер на -7.50 лева,
отстъпки -166.00 лева, данъчна основа от 29.99 лева, ДДС от 6.00 лева, вноска лизинг 39.59
лева;
- по фактура № *** от 05.08.2019 г. за отчетен период от 05.07.2019 г. до 04.08.2019
г., на стойност от 76.48 лева, в която са начислени следните суми: сумата от 39.90 лева за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), пакетни отстъпки в размер на -7.50
лева, отстъпки -166.00 лева, данъчна основа от 30.74 лева, ДДС от 6.15 лева, вноска лизинг
39.59 лева;
- по фактура № *** от 05.09.2019 г. за отчетен период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019
г., на стойност от 180.05 лева, в която са начислени следните суми: сумата от -10.43 лева за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), пакетни отстъпки в размер на 2.42
лева, отстъпки -166.00 лева, данъчна основа от -9.67 лева, ДДС от -1.93 лева, сума с ДДС -
11.80 лева, вноска лизинг 39.59 лева и задължения от преходен период с ДДС от 152.06 лева.
- по фактура № *** от 05.10.2019 г. за отчетен период от 05.09.2019 г. до 04.10.2019
г., на стойност от 509.16 лева, в която са начислени неустойки предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 210.34 лева, вноска за лизинг в размер на 118.77 лева и
задължения от предходен период с ДДС от 180.05 лева.
Всяка фактура е придружена от детайлна справка на месечното потребление на
2
услугите за ползвания мобилен номер: +***, както и сумите за взетото от ответника
устройство на лизинг.
За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той
е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по
иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане
на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването
й, както и че договорът е прекратен предсрочно.
Относно дължимостта на главното вземане:
Доколкото ответника не оспорва наличието на сключен между страните договор за
мобилни услуги, допълнително споразумение към същия и договор за лизинг, а и от
събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи
подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към
сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен
начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договори за
предоставяне на мобилни услуги между страните и договор за лизинг, чиято
доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.
Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените
услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е
ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са приложените към всяка една от
фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса
и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника
разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.
Не се спори, че ответника е закупил от ищеца и устройство на лизинг, които
задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и
срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните
фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.
Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните от
него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство на лизинг през процесния
период, поради което съдът намира за основателна заявената от ищеца претенция за
признаване за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 298.82 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.; Допълнително
споразумение № *** от 23.12.*** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение
към допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г., към договор за мобилни/фиксирани
услуги и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.12.*** г. Върху тази сума
следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с
3
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 23.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. За процесните суми е издадена Заповед №
***/26.04.2021 г. по ч.г.д.№ 0***/2021 г. на ПРС.
Възражението на ответника релевирано в заповедното производство, че процесните
вземания са погасени по давност е неоснователно. Съгласно константната съдебна практика
когато потребителите на телекомуникационни услуги заплащат цената и на месечни вноски
се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай
задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла
на чл.111, б. ”в” от ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия
случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 23.04.2021 г., а
процесните вземания се претендират за периода от 05.05.2019 г. до 04.10.2019 г., поради
което и три годишният период не е изминал и вземанията не са погасени по давност.
Относно дължимостта на вземането за неустойка:
Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможност на страните да уговорят
неустойка, която да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Няма спор, че ответникът има качеството потребител, по смисъла на ЗЗП.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната
клауза, за което с оглед указанията в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът
следи и служебно.
За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди
изцяло неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалните договори,
допълнителните споразумения и ОУ, каквато в процесния случай действително е налице.
При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника,
посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от
ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е обективирано и във фактурата, в която е
начислена неустойката.
В депозирана по делото писмена молба ищецът твърди, че неустойката е била
начислена за виновно неизпълнение от ответника на произтичащите от договорите
задължения, както и за тяхното предсрочно прекратяване. В действителност представените
договори за мобилни услуги, допълнително споразумения към него предвиждат такава
възможност за ищеца, като видно от приложената по делото фактура № *** от 05.10.2019 г.,
в същата е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, която
е в размер на 210.34 лева.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената договорна свобода на
основание чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
4
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. №
1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в решение №***/21.07.2016 г. по дело №***/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № ***/09.05.2016 г. по т.д. № ***/2014 г. на ВКС, I т.о. и решение № ***/09.05.2016
г. по т.д. № ***/2015 г. на ВКС, I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото. В този смисъл са решение № *** от 26.02.2015 г., по
т. д. № ***/2013 г., ВКС, II т. о. и решение № *** от 21.01.2013 г., по т. д. № **/2011 г., ІІ т.
о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
Следва да се има предвид и това, че нормата на чл.143 от ЗЗП третира като
неравноправна всяка клауза в договор, сключен с потребител, уговорена в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално –
5
чл.146, ал.1 от ЗЗП. Не са индивидуално уговорени според чл.146, ал.3 от ЗЗП клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а
обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на
този раздел към останалата част от договора – чл.146, ал.3 от ЗЗП.
Процесната клауза за неустойка вменява в тежест единствено на потребителя-
ответник задължение да обезщети доставчика-ищец в случай на предсрочно прекратяване
на договора, независимо от причината за това – дали се дължи на виновното поведение на
потребителя, или прекратяването на договора е по негово искане. Реципрочно задължение за
заплащане на неустойка от оператора при неизпълнение на задълженията му по договора не
е предвидено нито в договора, нито в общите условия, а операторът изрично се е освободил
от задължението за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по
причини, за които той отговаря.
Видно от самата клауза на раздел ІV, т.4 от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни/фиксирани услуги от 23.12.*** г., в същата е посочено, че в случай на
прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с
посочения мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в чл.2 от споразумението, по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на този срок.
Съобразявайки горното съдът намира, че процесната неустоечна клауза е уговорена
във вреда на потребителя-ответник, нарушава основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, поставя в неблагоприятно положение една от
страните по договора и не защитава интересите на потребителя-ответник, поради което е
неравноправна и тъй като е вписана от ищеца предварително в съдържанието на договора, а
не е уговорена индивидуално с ответника (в каквато насока липсват каквито и да е било
доказателства, ангажирани от ищеца) и потребителят-ответник не е имал възможност
предварително (преди сключване на договора) да влияе върху съдържанието й, поради което
е и нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. С оглед изложеното, искът за неустойка – за
сумата в размер на 210.34 лева, представляваща претендирана неустойка за предсрочно
прекратени договори е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до това, че процесната неустойка се претендира до трикратния размер
на месечните стандартни абонаментни такси, в който смисъл е било постигнато съгласие
между оператора и Комисията за защита на потребителите, то настоящият състав приема, че
споразумението не е приложимо в случая, тъй като валидността на уговорката между
страните за неустоечна клауза се преценява към датата на сключване на договора и тъй като
съдът намира, че неустоечната клауза е изначално неравноправна и нищожна, то и не може
да бъде уважен предявения от ищеца иск, за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца редуцирана стойност на неустойката в размер на 3 месечни такси или в размер на
210.34 лева, поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
6
По разноските:
Предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на
ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в размер на 385.00 лева за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, а в исковото производство в размер на 385.00 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на делото, ответника следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото в общ размер на 451.90
лева, от които разноски по заповедното производство от 225.95 лева и разноски в исковото
производство в размер на 225.95 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното *** районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.Ц., ЕГН **********, от гр. П., *** дължи на
„****“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сумата в размер на
298.82 лева, за периода от 05.05.2019 г. до 04.10.2019 г., представляваща неизпълнени
парични задължения по Договор за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.; Допълнително
споразумение № *** от 23.12.*** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение
към допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г., към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 23.12.*** г., въз основа на които са издадени следните
фактури с номера: № ***/05.07.2019 г.; № ***/05.08.2019 г.; № ***/05.09.2019 г. и №
***/05.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 23.04.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на
210.34 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори по Договор
за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.; Допълнително споразумение № *** от 23.12.***
г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение към допълнително споразумение
№ *** от 23.12.*** г., към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
23.12.*** г., за които суми е издадена Заповед № ***/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г.
на ПРС.
ОСЪЖДА С.В.Ц., ЕГН **********, от гр. П., *** да заплати на „****“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сумата в размер на 451.90 лева,
представляваща разноски по заповедното и исковото производство за държавни такси и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № ***/2021 г. на ПРС да бъде върнато на
7
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8