Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
14.08.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец Наказателен състав
На 11 август 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия
Донева
НАХД № 119 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на М.Д.Д. против Наказателно постановление № 20-0269-000231/20.07.2020 г.
на Началник на Районно управление – гр. Средец към ОДМВР – гр. Бургас, в частта
му, с която на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно
са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. Претендира се отмяна на
НП в тази му част с твърдения за липса на знание у наказаното лице за служебна
дерегистрация на МПС, собственост на трето лице, респективно поради
неосъществено от субективна страна деяние.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез
процесуален представител-адвокат,
поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
В атакуваната
част от наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че
на 11.07.2020 г., около 11,30 ч. в Община Средец, на път втори клас № ІІ-79, пред
бистро «Колелото», посока към кръгово кръстовище, като водач на лек автомобил «Фолксваген
Голф 1.9 ТДИ» с рег. № А 0257 НН, собственост на В. Д., управлява МПС със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – не е заплатил фиш
серия В/599854 от 02.10.2019 г. и фиш серия В/599855 от 02.10.2019 г. на РУ –
Средец.
НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 350829/11.07.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел
изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочената от актосъставителя
нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В АУАН и НП
не е вписано обстоятелство по нарушението, свързано с датата на служебната дерегистрация
на МПС. Такива данни се съдържат в справка в административно-наказателната
преписка, видно от която регистрацията на МПС е прекратена на 22.06.2020 г., но
на различно от соченото в АУАН и НП фактическо основание, а именно «без
застраховка «Гражданска отговорност». От гласните доказателства при разпита на св. П.Г.Г.,
вписан в АУАН като свидетел-очевидец, също се установява различна причина за
дерегистрацията – липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила.
Св. Г. изнася данни, че още при проверката му е станало достояние липсата на знание
от страна на водача на чуждото МПС, че управлява служебно дерегистриран от КАТ автомобил.
От своя страна,
жалбоподателят е ангажирал доказателство – Свидетелство за регистрация част І
/голям талон/ на процесното МПС, от което се установява, че МПС е било
регистрирано в КАТ на името на В. Д.Д.. Разпитан в качеството на свидетел, собственикът
на МПС В. Д.Д. изнася данни, че инцидентно е предоставил собственото си МПС за
ползване от жалбоподателя, без да му съобщи, че автомобилът е дерегистриран
служебно от КАТ, тъй като самият той не е знаел това обстоятелство. Предоставил
го е, след като автомобилът му продължително е бил дефектирал, бил е на ремонт за
поправяне, съответно не е бил използван, поради което и не е обърнал внимание
на причината, поради която подлежи на служебна дерегистрация, нито е бил уведомяван
надлежно за това.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 22.07.2020 г., като жалбата е депозирана на същата дата 22.07.2020 г.
При така установените факти
от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице
и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП, “регистрация” е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. В окомплектованата по реда на чл.
60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се съдържа
доказателство към момента на проверката св. В. Д.Д.
да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за да е
изводимо и знанието на жалбоподателя за това обстоятелство. От материалите по делото не се установява знание на жалбоподателя, че регистрацията на предоставения му и управляван от
него автомобил е била прекратена служебно. Констатира се и от коментираните по-горе гласни
доказателства, че при проверката по линия на КАТ жалбоподателят не е знаел, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация, както и причината за прекратяването й. В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било
е оборудвано с необходимите 2 броя регистрационни табели и е имало свидетелство
за регистрация, поради което жалбоподателят не може да предполага, че автомобилът
е с прекратена регистрация. Следователно
не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът
е знаел, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, а липсата на вина изключва административно-наказателната
му отговорност, тъй като не е
осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП
административно нарушение. С оглед на изложеното жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и недоказано, и на това основание
подлежи на отмяна.
В разпоредбата на чл. 6, ал.
1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 10
контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за
отчет на извършените нарушения. Тази
формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство
за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като
административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да се
има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0269-000231/20.07.2020 г.
на Началник на Районно управление – гр. Средец към ОДМВР – гр. Бургас, в частта, в която на М. Д. Д., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: