№ 262
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502054 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от В. А. В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр. Варна, чрез особения му представител адв. Н. М., против решение №
2335/15.06.2020г. по гр.д. № 12857/2019г. на 8-ми състав на ВРС, с което е прекратен брака
му сключен с Р. И. В. ЕГН **********, за което е бил съставен акт № 2366/08.11.1990г. на
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на осн. чл. 49 от СК и е осъден да заплати държавна такса от
25.00лв., на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК. Счита, че не се е установнило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Моли се да бъде отменено обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Р. И. В. ЕГН
**********.
В с.з. на 17.11.2020г. въззивникът В. А. В., чрез особения си представител поддържа
въззивната си жалба, а въззиваемата Р. И. В., чрез процесуалния си представител адв. В. Б.
оспорва жалбата. Моли се да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено изцяло
обжалваното решение.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Р. И. В., действаща чрез адв. В. Б. е навела твърдения, че с
ответника В. А. В. са сключили брак, за което е съставен акт № 5621/08.11.1990г. на
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. От първите години от брака им,
съпругът й упражнявал психически и физически тормоз над нея. Принудила се да го напусне
и повече от 15 години не живеели заедно, а от поне 10 години не са се виждали.
Понастоящем тя живеела и работела в Гърция. Нямала контакти и никакви
1
взаимоотношения със съпруга си. Бракът им съществувал само формално. Желае същият да
бъде прекратен с развод.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от В. А. В., чрез назначения му от съда
особен представител не е постъпил. В о.с.з. на 04.06.2019г. чрез адв. Н. Пеев възразява
срещу редовността на призоваването на доверителя си. В хода на устните състезания
заявява, че се противопоставя на искането за развод, т.к. не е наясно с волята на доверителя
му.
За да се произнесе съдът им предвид следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение № 5621 В. А. В. и Р. И. В. са сключили граждански брак,
като е съставен акт № 2366/08.11.1990г. на длъжностното лице по гражданско състояние в
гр. Варна.
Видно от пълните данни по справката от НБД, В. А. В. има втори пореден брак,
сключен с Р. И. В. и няма ненавършили пълнолетие деца.
От представените пред ВРС на л. 42 и 43 от първоинстанционното дело писмени
доказателства, може да бъде направен извода, че Р. В. към 04.06.2019г. се намира в Гърция.
Отново пред ВРС са изслушани показанията на свидетелката Р.И.Г., без родство и
дела със страните. Заявява, че познава съпрузите. Срещу съпруга в един момент били
заведени няколко наказателни дела. Станал агресивен. Съпругата му изпитвала страх от
него. Свидетелката има преки впечатления от проявите му на агресия. Р. В. повече не искала
да поддържа контакти с него. Заминала за Гърция през 2002г. До 2006-2007г. се връщала в
България няколко пъти, но от 13-14 години съпрузите не са поддържали връзка и не са се
виждали. Не знае дори къде живее съпруга й, т.к. е напуснал известния й адрес.
Свидетелката смята, че отношенията в семейството не може да се подобрят.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Неоснователни са оплакванията на особения представител на ответника, че не са
предприети от съда всички необходими действия за издирване на ответника и установяване
на неговото местоположение. Направени са необходимите справки за постоянния и настоящ
адрес на В. А. В., от първоинстанционния съд, стриктно са спазени всички изисквания при
прилагането на разпоредбите на чл. 47 от ГПК.
След горното, съдът приема, че остава да посочи, че исковата претенция намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК. Според тази правна норма
всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че страните по
делото са съпрузи, по силата на сключения от тях граждански брак, за което е съставен акт
№ 2366/08.11.1990г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна.
От събраните по първоинстанционното дело гласни доказателства се установява
също, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен поради поведението на
съпруга. Изпразнен е от съдържание и съществува само формално. Възстановяването на
нормални съпружески отношения е невъзможно. Достатъчно е да бъде отчетено, че
съпрузите не са имали каквито и да е отношения от 13-14 години, не са се търсили, не са
2
контактували помежду си. Съпругата не знае къде живее съпруга й, след като е напуснал
известния й адрес. При това положение запазването на брака е безпредметно и той следва
бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Няма искане по чл. 49, ал. 3 от СК и съдът не дължи произнасяне по въпроса за
брачната вина.
Поради съвпадане на изводите на въззивния състав с тези на ВРС в
първоинстанционното решение, последното следва да бъде потвърдено, включително в
частта за разноските и то тези, възложени в тежест на Вълчев, на осн. чл. 329, ал. 1, от ГПК,
вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Няма искане за заплащане на разноски за въззивното производство от някоя от
страните, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
За въззивното производство въззивникът обаче е останал задължен за държавна такса
в размер на 25.00лв., на осн. чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, доколкото по подадената въззивнна жалба е бил представляван от
особен представител, а той не дължи заплащане на държавна такса, която държавна такса
следва да бъде събрана на осн. чл. 77 от ГПК от Вълчев.
На същото основание-чл. 77 от ГПК, въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, което бъде изплатено на особения
представител на въззивника, в размер на 600.00лв., както й е било указано от съда с
определение № 2405/13.08.2020г., но отказала да изпълни преди о.с.з.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2335/15.06.2020г. по гр.д. № 12857/2019г. на 8-ми
състав на ВРС, с което е прекратен брака на В. А. В., ЕГН **********, сключен с Р. И. В.
ЕГН **********, за което е бил съставен акт № 2366/08.11.1990г. на длъжностното лице по
гражданско състояние в гр. Варна, с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, на осн. чл. 49 от СК и В. А. В., ЕГН **********, е осъден да заплати
държавна такса от 25.00лв., на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, ул.
„А. К.“, № 22, ет. 6, ап. 23, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВОС сумата от 25.00лв., представляваща дължима държавна такса по въззивното дело, на
осн. чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. В. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П.“, № 6, чрез
адв. В. Б. да заплати полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС сумата от
600.00лв., представляваща дължим депозит за особен представител, на осн. чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4