Решение по дело №255/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20191800900255
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2

 

 

гр. София, 02.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 255 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            С.В.С. *** е предявила срещу ЗАД „Д.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ –

1. за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради смъртта на нейната майка В.В.Г.с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 24.07.2017 год. около 18 часа на второкласен път № 82 между гр. К. и П., по вина на Т.И.И.с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ, със застрахователна полица № BG/30/117000384152, валидна до 01.02.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 09.11.2018 год., до окончателното й заплащане;

2. за заплащане на мораторна лихва в размер на 9 250 лева за забава в плащането на застрахователното обезщетение от 100 000 лева за периода от 11.12.2017 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ, до 08.11.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 09.11.2018 год., до окончателното й заплащане и

3. за заплащане на обезщетение в размер на 1 186 лева за причинени й имуществени вреди – извършени разходи за закупуване на траурни стоки и услуги във връзка с погребението на майка й В. В. Г., починала в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 09.11.2018 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

Исковете първоначално са предявени пред РС – Костинброд, като след допуснатото им на осн. чл.214, ал.1 от ГПК увеличение до горните размери в о.с.з. на 02.09.2019 год. производството пред районния съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд

С исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.07.2017 год. около 18 часа на пътя между гр. К. и П., в близост до разклона за с. Д., по вина на Т.И.И.– водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ, починала майката на ищцата В.В.Г., пътник в автомобила.

Твърди се, че във връзка с горното ПТП била било образувано ДП № 37/2017 год. по описа на ОД МВР – София, пр.пр. № 2966/2017 год. по описа на СОП. Същото било прекратено с постановление от 28.05.2018 год. на СОП на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на дееца – водачът на л.а. „Фолксваген“ Т. И..

Сочи се, че неимуществени вреди, причинени на ищцата, са се изразили в душевни болки и страдания поради загубата на майка й В.В.Г., която приживе е била нейна морална опора и й оказвала финансова подкрепа и помощ при отглеждане на тригодишния й син М., когото сега ищцата отглежда сама. С майка си имали много силна връзка,  емоционална зависимост и поддържали приятелски отношения; близостта им била по-дълбока от обичайната емоционалната привързаност между дъщеря и родител. Внезапната загуба предизвикала в ищцата силен емоционален стрес и се отразила изключително негативно в битово и социално отношение, като все още не е превъзмогнала скръбта от нейната смърт.

С исковата молба се сочи, че за автомобила марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ, управляван при ПТП от деликвента Т. И. И., бил сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/117000384152, валидна до 01.02.2018 год., т.е. към датата на ПТП – 24.07.2017 год.

Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.” АД – вх. № 2305/17.11.2017 год. Сочи се, че по образуваната ликвидационна преписка ответникът заплатил застрахователно обезщетение в непосочен минимален размер, за който ищцата счита, че не съответства на претърпените от нея неимуществени вреди.

Ответникът до изтичане на срока чл.131, ал.1 от ГПК /05.04.2019 год. вкл./ не е подал писмен отговор на исковата молба в производството по гр.д. № 966/2018 год. на РС – Костинброд – с последиците по чл.133 от ГПК. Същият чрез процесуалния си представител в о.с.з. и с писмената защита, представена пред СОС, поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло. Поддържа, че по заведената пред него застрахователна претенция е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 50 000 лева с преводно нареждане от 19.03.2018 год., което намира за справедливо и достатъчно с оглед вида и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, изразили се в извършени разходи за закупуване на траурни стоки и услуги, като сочи, че разходите са направени в изпълнение на морален дълг и не подлежат на възстановяване от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не оспорва останалите твърдения по и.м. – относно причиненото ПТП от водача на застрахования при ЗАД „Д.” АД лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № СО 9932 СВ и че в резултат на същото на майката на ищцата са причинени несъвместими с живота телесни увреждания, причинили смъртта й.

Ответникът претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на В.В.Г.с ЕГН **********, починала на 24.07.2017 год., ищцата С.В.С. е нейна дъщеря и единствен законен наследник.

            Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП № 3436/26.07.2017 год. на ОД МВР – София, РУ – Костинброд, в същия е отразено настъпило ПТП на 24.07.2017 год. около 18 часа на второкласен път № 82, 23-ти км, с участници – МПС № 1 – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ, с водач Т.И.И.с ЕГН **. и МПС № 2 – товарен автомобил марка „МАН“ модел „ТГМ“, с ДК № СВ 5569 АК, с водач Й.С. Й., с ЕГН ******.*. Отразено е, че ПТП е настъпило след като водачът на МПС № 1 поради движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над автомобила, навлиза в насрещната пътна лента и реализирал ПТП с товарния автомобил „МАН“.

            Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 37/2017 год. по описа на ОД МВР – София, пр.пр. № 2966/2017 год. по описа на СОП. Същото, видно от представеното с и.м. постановление от 28.05.2018 год. на СОП, е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на дееца – водачът на л.а. „Фолксваген“ Т.И. И.. С постановлението е прието, че И. е управлявал автомобила, до него на предна дясна седалка пътувала В.В.Г./сестра на съпругата му/, а на задна дясна седалка – П.Й. Г./майка на съпругата му/. В района на 23-км на второкласен път № 82 – между гр. К. и П., в близост до разклона за с. Д., при ограничение на скоростта от 50 км/ч, обозначено с пътен знак „В 26“, водачът И.се движил със скорост от 100 км/ч и навлизайки в дясната хоризонтална крива, загубил контрол над управлявания от него автомобил  и навлязъл в насрещната пътна лента, където реализирал челен сблъсък с правомерно движещия се товарен автомобил марка „МАН“ модел „ТГМ“, с ДК № СВ 5569 АК. В резултат на сблъсъка водачът и пътниците в лекия автомобил починали на място.

            Горната фактическа обстановка се потвърждава от заключението по неоспорената от страните автотехническа експертиза, назначена в производството пред РС – Костинброд, която сочи следния механизъм на ПТП :

Движейки се по второкласен път № 82 в зоната на километър 23+00, Т.И.управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ със скорост 100 км/ч, като му предстояло да навлезе и преодолее десен завой по отношение на посоката му на движение. Навлизайки в дясната хоризонтална крива, И.загубил контрол над управляваното моторно превозно средство, в резултат на което автомобилът започнал ротационно движение около вертикалната си ос с посока на въртене в посока на часовниковата стрелка – гледано отгоре и в същото време транслационно, в посока напред и вляво, навлязъл в насрещната пътна лента и продължил движението си по нея. Водачът на движещия се в насрещната пътна лента товарен автомобил /цистерна/ марка „МАН“ модел „ТГМ“, с ДК № СВ 5569 АК Й. Й. забелязал това навлизане и своевременно предприел действия по намаляване на скоростта на движение и спиране, като задействал спирачната система на цистерната и отклонил МПС максимално вдясно – по посоката си на движение. Независимо от предприетите действия от страна на Й.за предотвратяване на ПТП, настъпил удар между челната част на цистерната и челната централна и челната дясна част на л.а. „Форксваген“. След този челен удар лекият автомобил бил отхвърлен в посока назад по отношение на първоначалната му посока на движение и двете моторни превозни средства се установили на местата им, описани в протокола за оглед на местопроизшествие.

            Експертизата дава заключение, че в конкретния случай ПТП е било непредотвратимо за водача на товарния автомобил, тъй като към момента на навлизане на челната част на лекия автомобил в лентата за насрещно движение челната част на товарния автомобил е отстоял от мястото на удара на около 46 метра. Това отстояние е по-малко от опасната зона за спиране на товарния автомобил, която в конкретния случай е била 55 метра. За водача на лекия автомобил ПТП е било предотвратимо при условие, че в зоната на ПТП се е съобразил с релефа на местността – дясна хоризонтална крива, която преодолява и при избиране на скоростта на движение не е превишил 50 км/ч, указано с пътен знак „В26”.

            Така възприетата фактическа обстановка във връзка на механизма на ПТП, както и обстоятелството, че в резултат на същото на В.В.Г.са били причинени несъвместими с живота телесни увреждания, причинили смъртта й, не се оспорва от ответника.

            От показанията на свидетелките Д.Е. А. и В. М. Я., водени от ищцата, без родство със същата, се установява, че ищцата и майка й са били изключително близки приживе. С. една година преди катастрофата живеела в Б. с тригодишния си син, а майка й живеела в К., но често пътувала до Б. да вижда дъщеря си и внука си и да помага при отглеждането му. Свидетелката А. сочи, че отношенията между майката и дъщерята били като между много добри приятелки – В. давала съвети на дъщеря си за справяне с житейски проблеми, помагала й финансово. След смъртта на майка си С. *** за да отглежда сина си и поради тази причина не можела да започне работа. Променила се, затворила се в себе си, тъгувала за майка си и ограничила контактите си с околните.

            Свидетелката Я. била колежка с починалата В. Г., двете работили като учителки в СУ „Д.“ в К., класните им стаи били една до друга; били близки приятелки. Споделя, че В. и дъщеря й С. поддържали страхотна връзка и непрекъснато общували – ищцата, която живеела в Б. преди катастрофата, й се обаждала всеки ден след учебните часове. В. давала съвети на дъщеря си за отглеждането на детето, подкрепяла я както емоционално, така и финансово. Смъртта на майка й съкрушила С., която изживяла шока дълбоко емоционално.

С определението си по чл.140, ал.1 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ, със застрахователна полица № BG/30/117000384152, сключена със ЗАД „Д.”, валидна до 01.02.2018 год. От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че полицата е била с начална дата на покритие 01.02.2017 год. и прекратена на 03.10.2017 год., т.е. валидна към датата на ПТП, 24.07.2017 год.

От представената с и.м. в непълен препис писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.В.С. до ЗАД „Д.” АД – вх. № 2305/17.11.2017 год., се установява, че при ответника е била заведена ликвидационна преписка по щета, приключила със заплатено застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди поради смъртта на майка й при описаното ПТП – в размер на 50 000 лева. Обезщетението е било заплатено на ищцата по банков път с преводно нареждане от 19.03.2018 год., представено в хода на производството по гр.д. № 966/2018 год. на РС – Костинброд. Горното обстоятелство не се оспорва от ищцата и с определение в о.с.з. на 03.06.2019 год. по делото пред районния съд е било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на по чл.380, ал.1 от КЗ на С.В.С. до ЗАД „Д.” АД – вх. № 2305/17.11.2017 год., по която е било изплатено обезщетение в размер на 50 000 лева, с чийто размер увреденото лице не е съгласно. Доколкото ответникът не установява, че е изискал допълнителни доказателства по заведената при него щета, то съдът приема, че от датата на входиране на претенцията, 17.11.2017 год.,  е започнал да тече срокът по чл.108, ал.1 от КЗ за произнасяне по същата /15 работни дни/, който е изтекъл на 08.12.2017 год. От 09.11.2017 год. застрахователят дължи лихви върху дължимото обезщетение и от същия момент обезщетението може да се претендира по съдебен ред с прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

 

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищцата следва да установи и че е от кръга на лицата – наследници на починалата при ПТП, която има право на обезщетение за причинените й неимуществени и неимуществени вреди, търпени вследствие на загубата на нейната майка.

Както бе посочено горе, не се спори между страните, като се установява и от представените писмени доказателства и заключението по назначената АТЕ, че единствената причина за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВТ. И. И., който в зоната на ПТП се е движил със скорост, два пъти по-висока от ограничението в този участък, не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и не се е съобразил с релефа на местността, вследствие на което е навлязъл в лентата за насрещно движение и е предизвикал челен сблъсък с движещия се в насрещната посока товарен автомобил марка „МАН“ модел „ТГМ“, с ДК № СВ 5569 АК. Между страните не се спори и относно обстоятелството, че вследствие на катастрофата водачът и пътниците в лекия автомобил, сред които и майката на ищцата, починали на място. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не бе опровергана.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ, управляван при ПТП от Т.И. И., е бил сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/117000384152, с начална дата на покритие 01.02.2017 год., прекратена на 03.10.2017 год., т.е. валидна към датата на ПТП, 24.07.2017 год.

Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗза заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан изцяло по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на ищцата вследствие смъртта на нейната майка В.В.Г.. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелките Д. А. и В.Я. – ищцата е преживяла изключително тежко загубата на своята близка, с която са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалата и ищцата, низходяща от първа степен, нейната най-близка роднина, така и обстоятелството, че С.С. е била единствен наследник на починалата, която е полагала грижи и помагала в отглеждането на малолетния син на ищцата. Изводът за емоционалната близост и силната връзка между майка и дъщеря не може да бъде разколебан от обстоятелството, че за период от около година преди смъртта на В.Г. ищцата е живяла в Б., а майка й – в К.– свидетелите са единодушни, че двете никога не са прекъсвали контактите си и са се виждали и чували при всяка възможност.

В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да заплати на ищцата, е в размер на 150 000 лева, от която следва да се приспадне заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата на осн. чл.432, ал.1 от КЗ по първия от обективно съединените искове сумата от 100 000 лева за причинените й неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради смъртта на нейната майка, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска, 09.11.2018 год., до окончателното й заплащане.

На осн. чл.409 от КЗ съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата в цялост и претендираната мораторна лихва в размер на 9 250 лева за забава в плащането на застрахователното обезщетение от 100 000 лева за периода от 11.12.2017 год. до 08.11.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 09.11.2018 год., до окончателното й заплащане. Както бе посочено горе, от датата на входиране на претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ, 17.11.2017 год.,  е започнал да тече срокът по чл.108, ал.1 от КЗ за произнасяне по същата /15 работни дни/, който е изтекъл на 08.12.2017 год. От 09.11.2017 год. застрахователят дължи лихви върху дължимото обезщетение, но доколкото лихва се претендира от 11.12.2017 год., то съобразно диспозитивното начало същата следва да се присъди от тази дата. Размерът на дължимата лихва, 9 250.74 лева, по-голям от претендирания – 9 250 лева, бе изчислен от съда с помощта на електронния калкулатор на http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.

Вторият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 1 186 лева за причинени на ищцата имуществени вреди – извършени разходи за закупуване на траурни стоки и услуги във връзка с погребението на майка й В.В.Г., е недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли изцяло. По делото нито бе конкретизирано в какво са се изразили горните разходи, нито бе установено да са били извършени. Обстоятелството, че в о.с.з. на 02.09.2019 год. по гр.д. № 966/2018 год. на РС – Костинброд съдът е приел на осн. чл.161 от ГПК за доказан факта „за наличие на фактура № ********** от 28.07.2017 год.“, по никакъв начин не води до извода за основателност на така предявения иск – на съда не е известно съдържанието и реквизитите на фактурата и какво удостоверява същата, за да приеме за доказани тези факти. От друга страна, санкцията по чл.161 от ГПК не може да бъде приложена и поради това, че не е установено, че горният документ се намира в държане на ответника и същият не го е представил, след като му е бил изискан по реда на чл.190 от ГПК. Както бе посочено, застрахователната претенция на ищцата не е представена в цялост и от същата не може да се установи какви приложения с нея са били представени на застрахователя.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 120/04.02.2019 год., постановено по ч.гр.д. № 63/2019 год. на СОС, ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на СОС дължимата държавна такса от  4 370 лева върху уважения размер на исковете. Доколкото ищцата е била освободена от внасяне само на такса, но не и от заплащане на разноски по делото, няма основание ответникът да заплаща по реда на чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на съда и изплатените неправилно от бюджета на РС – Костинброд възнаграждения за вещи лица в размер общо на 300 лева за допуснатите АТЕ и ССЕ.

В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не следва да й се присъждат.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 03.12.2019 год. договор за правна помощ от 28.10.2019 год., сключен между ищцата и А.д. „Х. “, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 4 000 лева /при минималният размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от  109 250 лева от 3 807.50 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското дружество; върху горната сума няма основание за начисляване на ДДС, доколкото не бе удостоверено адвокатското дружество да е регистрирано по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания /три/ и извършените процесуални действия /разпити на свидетели, изслушани заключения по две експертизи и др./.

Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт /в с.з. на 03.12.2019 год. пред СОС/, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 4.83 лева, съставляваща разноски – възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Ответникът не е направил други разноски по делото.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗАД „Д.” АД, ЕИК  да заплати на С.В.С. ***, с ЕГН *****, сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради смъртта на нейната майка В.В.Г.с ЕГН *****, причинена при ПТП, настъпило на 24.07.2017 год. около 18 часа на второкласен път № 82 между гр. К. и П., по вина на Т.И.И.с ЕГН **** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СО 9932 СВ, със застрахователна полица № BG/30/117000384152, с начална дата на покритие 01.02.2017 год., прекратена на 03.10.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2018 год., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.409 от КЗ ЗАД „Д.” АД, ЕИК. да заплати на С.В.С. ***, с ЕГН **, мораторна лихва в размер на  9 250 лева /девет хиляди двеста и петдесет лв./ за забава в плащането на застрахователното обезщетение от 100 000 лева за периода от 11.12.2017 год. до 08.11.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2018 год. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.С. ***, с ЕГН *** срещу ЗАД „Д.” АД, ЕИК  иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 1 186 лева /хиляда сто осемдесет и шест лв./ за причинени й имуществени вреди – извършени разходи за закупуване на траурни стоки и услуги във връзка с погребението на майка й В.В.Г., починала в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2018 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.” АД, ЕИК .да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4 370 лева /четири хиляди триста и седемдесет лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „Д.” АД, ЕИК . да заплати на А.„Х.“ със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ., сумата от 4 000 лева /четири хиляди лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК С.В.С. от гр. К., жк „Зора“ № 1, вх.Г, ет.1, ап.1, с ЕГН ******, да заплати на ЗАД „Д.” АД, ЕИК . сумата от 4.83 лева /четири лв. и осемдесет и три ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :