Решение по дело №1345/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от фондация „Приморскотурс 20“ ЕООД - Приморско с ЕИК ********* и адрес – град Приморско, [улица], ет. 1, представлявано от пълномощника адвокат Н. Д. от АК - Бургас, против заповед № ФК - 186 - 0142416/31.07.2024 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в ЦУ на НАП.

Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект ресторант „Приморско“, намиращ се в град Приморско, [улица], стопанисван от жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Цитира решение от 04.05.2023 година по дело С-97/21 на Съда на ЕС по тълкуването на чл. 237 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от хартата на основаните права на ЕС и - като се позовава на него, заявява, че ПАМ е незаконосъобразна. Цитира тълкувателна практика на ВКС – тълкувателно решение № 3/12.04.2017 година на ОСНК, в което е обсъден обвързващия характер на решенията на СЕС по отправените преюдициални запитвания, сочи нормата на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Иска отмяната на ПАМ. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в съдебното заседание, изразява мнение за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Прави възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Фактите

На 14.07.2024 година в 16:08 часа, в търговски обект – ресторант „Приморско“, стопанисван от жалбоподателя, била извършена проверка от служители на НАП. При проверката след легитимация на органите по приходите, е установено че ПОС терминално устройство със сериен № 23002744 на Уникредитбулбанк в обекта, от което е изведен отчет за 14.07.2024 година, съдържа сума на прието плащане от продажба в размер на 52,15 лева за което не е издадена фискален касов бон през монтираното, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство с коректни показания за дата и час, модел „Datecs DP 150“ с индивидуален номер на фискалното устройство (ИН на ФУ) [рег. номер] и индивидуален номер на фискалната памет (ИН на ФП) 02837578, от което е изведен дневен отчет отчет с № 0023130/14.07.2024 година и КЛЕН за 13.07.2024 година и 14.07.2024 година.

За извършената проверка, в присъствието на сервитьора и управителя на ресторанта, бил съставен протокол серия АА № 0142416/14.07.2024 година (лист 54 - 55).

На 14.07.2024 година за констатираното нарушение в хода на проверката бил съставен АУАН № [рег. номер]/14.07.2024 година (за неиздаване на фискален документ при продажбата).

На 30.07.2024 година с наказателно постановление началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП наложил имуществена санкция на дружеството (лист 40 - 41).

На 31.07.2024 година, била издадена заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед дружеството получило на 02.08.2024 година и я обжалвало по установения ред.

Като доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, са представени заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 година на изпълнителния директор на НАП, както и заповед № 445/16.06.2023 година на изпълнителния директор на НАП за преназначаването на К. Н. К. от длъжност – главен експерт по приходите на длъжност – началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас на ГДФК в ЦУ на НАП (лист 87 - 93).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

В настоящият случай оспорената заповед е издадена от К. Н. К. – началник-отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, който, съгласно оспорената заповед, е оправомощен по силата на заповед № 445/16.06.2023 година на директора на ТД – Бургас на НАП и заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 година на изпълнителния директор на НАП.

Както бе посочено по-горе със заповед № 445/16.06.2023 година К. Н. К. е преназначен от длъжност – главен експерт по приходите на длъжност – началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас на ГДФК в ЦУ на НАП.

С другата посочена заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 година, изпълнителният директор на НАП (по т. 1) е упълномощил конкретно посочени органи по приходите да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания по посочени законови разпоредби; (по т. 2) да съставят актове за установяване на административни нарушения по посочени закони и разпоредби; (по т. 3) да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и (по т. 4) да извършват проверки на всички подлежащи на контрол лица и обекти на територията на Република България, независимо от регистрацията на лицата. В нито една част от цитираната заповед не е налице упълномощаване на началник - отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП или на който и да е друг орган по приходите да издава заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Отделно от това, в частта, в която са посочени основания, на които е издадена заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 година, лисва позоваване на разпоредбата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, предвиждаща възможността за оправомощаване на длъжностно лице за прилагане на принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни. Органът, наложил мярката, не е компетентен административен орган. В този смисъл решение № 14353 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2019 г., I о. и решение № 4855 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15270/2018 г., I о.

В правната теория и съдебната практика се приема, че липсата на компетентност на административния орган във всички случаи води до нищожност на административния акт.

В настоящият случай, К. Н. К. – началник-отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централна управление на НАП не е разполагал с материална компетентност да приложи оспорената ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, поради което издадена от него заповед № ФК-186-0142416/31.07.2024 година следва да бъде обявена за нищожна.

Този изход на спора обуславя присъждане на разноските в производството, в полза на жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния му представител. На „Приморскотурс 20“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса (лист 14) и 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (лист 101). Възражението на ответника за прекомерност на претедираното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е в минимално определения в чл. 8 ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Затова, съдът

Р Е Ш И

О. Н. на заповед № ФК - 186 - 0142416/31.07.2024 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Приморскотурс 20“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес – град Приморско, [улица], ет. 1, 1050 (хиляда и петдесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.