Мотиви към присъда, постановена по ВНЧХД № 1148/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 1-ви въззивен състав
С присъда от 24.11.2020 г., постановена по НЧХД № 11907/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 116-ти състав, подс. Н.П.Н. е
признат за невиновен в това, че на
13.10.2017 г., чрез телевизионна медия, в предаване, излъчено по „К.*“, на тема
„Как на земеделска земя се начислява данък смет и се превръща в индустриална
зона“, в качеството си на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата си,
публично разгласил позорни обстоятелства за Б.Б.Б.,
че като физическо лице има непогасени данъчни задължения към О.С., поради което
и на основание чл. 304 от НПК, подс. Н. е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С присъдата и на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК, частният тъжител Б.Б.Б. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 375 лева, по сметка на СРС, както и на основание чл. 190,
ал. 2 от НПК – по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна
жалба от адв. Н. Г. А.– от САК, в качеството му на
упълномощен повереник на частния тъжител Б.Б.Б.. В така депозираната
срещу първоинстанционната присъда въззивна
жалба се твърди, че същата е необоснована, а при постановяването й са допуснати
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя се
искане за отмяна на постановената от СРС присъда, като вместо нея да бъде
постановена нова, с която подсъдимият Н.П.Н. да бъде признат за виновен и да му
бъде наложено съответно наказание.
В съдебно заседание пред настоящата
съдебна инстанция, упълномощеният повереник на
частния тъжител Б.Б.Б. – адв.
Н.А. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба
по съображенията, изложени в нея и пледира първоинстанционната
присъда да бъде отменена, и вместо нея да бъде постановена друга, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Намира, че
от събраните по делото доказателствени източници и в
частност – от наличния видеоматериал и показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява по безспорен начин, че подс. Н.Н., в качеството му на заместник кмет на О.С. е участвал в процесното предаване, където е обявил публично, че
тъжителят имал неплатени данъци към О.С. в размер на 20 000 лева. Развива
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че към инкриминираната дата тъжителят Б.Б. е
бил публична личност, което е налагало да проявява по-голяма търпимост към
изказвания по негов адрес, като сочи, че същият е бил освободен от заеманата от
него длъжност заместник-министър на туризма
две години преди инкриминираната дата и към този момент не е бил
публична личност. Изтъква, че именно подсъдимият, в качеството си на длъжностно
лице, което заема отговорно служебно положение, е отправил неверни твърдения за
наличието на непогасени данъчни задължения от страна на тъжителя Б. и с това го
е принудил да оттегли кандидатурата си за президент на Европейската лига за
икономическо сътрудничество.
Частният тъжител Б.Б.Б., редовно призован, не се явява и не ангажира становище
по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по
основателността на депозираната въззивна жалба.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия Н.П.Н. – адв. П.М. ***, пледира присъдата
на първоинстанционният съд да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Намира, че в мотивите към присъдата си, СРС е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е оправдал
подсъдимото лице. Развива доводи, че твърденията, отправени от подсъдимия, са
покана да си плати данъците и поради това не могат да бъдат приети като
клеветнически или опозоряващи. Ангажира съображения, че тъжителят Б.Б. е публична личност, тъй като е общоизвестен в община
Карлово и О.С.. Оспорва тезата на повереника, че
инкриминираните твърдения са повлияли на Б. в насока да оттегли кандидатурата
си за президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество.
Подсъдимият Н.П.Н., редовно
призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба.
Съдът, като прецени наведените от
страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал и обсъдил в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства показанията на св. Т.С.С.и П.К.Г., депозирани в о.с.з. на 24.11.2020 г.;
удостоверение за наличието или липсата на задължения на Б.Б.Б.,
изх. № 160201700316061/13.10.2017 г., издадено от ТД на НАП – Пловдив (л. 8 от
съдебното производство пред СРС); писмо от „Е.М.Б.“ ЕООД от 16.08.2019 г. (л.
86 от съдебното производство пред СРС); справка за съдимост на подс. Н. (приложено след л. 164 от съдебното производство
пред СРС), както и заключението на назначената и изготвена съдебно – техническа
експертиза (л. 66 – 68 от съдебното производство пред СРС) и разясненията на
изготвилото я вещо лице в съдебно заседание, и вещественото доказателство по
делото – 1 брой оптичен носител на информация.
При изграждане на свободното си вътрешносъдийско
убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими
към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло така събраните гласни и
писмени доказателствени средства, като е приел, че
същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими
към предмета на доказване в производството.
Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, първоинстанционният съд е приел за установено, от
фактическа страна, че на 09.10.2017 г., в гр. София, в медия „К.*“ били проведени
интервюта на тема „Как на земеделска земя се начислява данък смет и се превръща
в индустриална зона“ (О.С.), които били излъчени в ефира на телевизията на
13.10.2017 г. със следното съдържание:
Репортер (зад кадър) „К.*“: „Това е лозовият масив, намиращ се в
землището на село Анево, О.С., именно тази площ от 72 декара се превръща в
ябълката на раздора за община и чуждестранни инвеститори, чиято собственост е
въпросната земеделска земя. За спора „К.*“ бе сигнализиран от фирма „Ш.В.Д.Р.“.
В началото на тази година, представителят на инвеститорите получава писмо от
частен съдебен изпълнител. В документа е записано, че собствениците на земята
дължат хиляди левове на Сопотската община за такса смет и битови отпадъци.“
Лице (снимка 1): „Според О.С. този терен е промишлен, което
няма как да стане промишлен терен, при положение, че 2000-та година лично аз и
останалите колеги сме засаждали тези лозя с всички.“
Репортер (зад кадър) „К.*“: „По този начин започва ходенето по мъките. Г.отива
в О.С., за да разбере как се начислява такса смет и битови отпадъци на
земеделска площ.“
Лице (снимка 1): „Отвсякъде ми казваха – Вижте какво, терена тука така се
води. Викам как тука така се води терена при положение, че от 2000-та година
има скици на Общинска поземлена комисия в Карлово, с всички разрешени от
Изпълнителна агенция по лозата и виното за засаждането на тези лозя, каза това
е вложен и ето.“
Репортер: „Само толкова?“
Лице (снимка №1) „К.*“: „Да кратко, точно, ясно, това е положението,
ако искате плащате, ако не искате не плащайте.“
Репортер (зад кадър) „К.*“: „След като утре на камък с общинските
чиновници Г.отива при частен съдебен изпълнител П.И., на когото е възложен
случая. Другото което на въпросът, на частен съдебен изпълнител, за да видим
документите, за да можем да се защитим. Частния съдебен изпълнител отказва да
ги получи. Искаме ги от Сопот, те казват, че са при частния съдебен изпълнител.
Прехвърлят си топката от един на друг.
В
съседство на лозовия масив, бившият заместник-министър на икономиката Б.Б. също има земеделска площ. Според него, частният съдебен
изпълнител и заместник-кметът на общината Н.Н. се познават
отдавна, нещо повече, загатна и за друг скандален случай, в който двамата са
замесени.“
Лице (снимка № 2): „Този зам. кмет, в лично качество навремето е
придобивал имоти общински, в частност общинския завод за хляб, от същия частен
съдебен изпълнител, за едни изключително приятни пари. А сега продължават да
имат подобен тип взаимоотношения, чрез възлагане и придобиване на чужди имоти.
Въпроса вече стои много сериозно, той е от компетентността на други органи.“
Репортер (зад кадър) „К.*“: „Вярно ли е, че преди време частен съдебен
изпълнител Петко Илиев Ви е продал общинския завод за хляб в Сопот на Вас?“
Лице по телефон (ниско качество на
записа): „Оффф, значи дай те ся на тая тема да не са
обясняваме, значи не мога да го разбера някой „…БББББ.…“, най-добре да дойде да
си плати данъците.“
Репортер (зад кадър) „К.*“: „За колко пари купихте завода общинския в Сопот
г-н....?“
Лице по телефон (ниско качество на
записа): „Като дойде време ще ви обясня
какво съм купил, жив и здрав да сте, пожелавам Ви успехи. Но искам да ви кажа
г-н Б., като подава данъчна декларация, той сам си декларира и мястото той не
го е декларирал като земеделска земя. Сега вече оревал цялата държава за 20 000
лева.“
Репортер (зад кадър) „К.*“: „В разгадаване на мистериозната смяна на
статута на лозовия масив, от засегнатата страна се обръщат за информация до
Агенцията по кадастъра.“
Лице (снимка № 3): „Буквалния отговор е такъв, че имота с площ
72 декара, който се намира в землището на село Анево, е отразен в Агенцията по
кадастъра, като земеделска земя, по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността
и ползване на земеделските земи и е с трайно предназначение на територията като
земеделска. В Агенцията не са постъпвали, а и в службата по кадастъра в Пловдив
не са постъпвали документи, които да указват промяна на земеделския характер на
земята.“
Репортер (зад кадър) „К.*“: „Въпросния терен, предмет на спора се намира
на доста апетитно място, заключен е между ж.п. линията Бургас – София и главен
път. Въпреки, че не стана ясно как земята се е променила от земеделска в
промишлена площадка, към момента там лозовите масиви не са премахнати.“
Репортер (зад кадър) „К.*“:
Снимка № 4, лице по телефон (ниско
качество на записа, по време на говора се показва снимка № 4): „Това е собственост на частна фирма ..., не
мисля да давам обяснение ...“
Снимка № 5, лице снимка № 5: „Няма как едно лозе, което с просто око се
вижда, че е такова, да бъде наименувано като Индустриална площадка по грешка,
при липса на законно основание тази територия земеделска, да бъде променено
предназначение. Всичко останало, което съществува в регистрите на О.С. и сочи
на различно от земеделско, е създадено или поради некомпетентност или с някаква
друга цел съзнателното.“
Лице (снимка № 1): „На този въпрос няма как да стане така
предположение четиристранни инвеститори. Аз съм длъжен да се обърна към тях
този въпрос, който се получава, че тука с едни пари излишни от дружество.“
Лице (снимка № 2): „Кой е отговорен? Кмет, зам-кмет
или пазача пред входа на Общината тепърва трябва да се установи и да се разбере.
Но
това е безумие.“
Репортер
(зад кадър) „К.*“: „Очаква се спора да
бъде решен в съда. Чуждестранните инвеститори имат намерение, ако се наложи да
отнесат казуса и до Страсбург.“
Свидетелят
С.познавал частния тъжител Б. от около
2003 г. и понастоящем били в
дружески отношения. Частният тъжител бил известен на св. С.като уважаван
гражданин на О.С.. Свидетелят С.гледал процесното
предаване по молба на частния тъжител Б., тъй като последния споделил, че е
засегнат от изразите, казани от подс. Н..
Свидетелят
Г.познавал частния тъжител от дълго време. Последният бил известен в
обществото, като общински съветник в Карлово, а понастоящем бил в Европейския
съвет, Комисия по икономически въпроси. Свидетелят Г.гледал процесното
предаване и му направило впечатление, че подс. Н.
обвинява частния тъжител Б., че не си е платил данъците.
На 13.10.2017
г. ТД на НАП – Пловдив издало удостоверение на частния тъжител с вписването, че
към този момент няма задължения.
Подсъдимият Н.П.Н. е роден на *** ***,
ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неосъждан, с висше
образование – специалност „Механизация на производството, управление на човешки
ресурси“, месторабота – О.С. – Заместник Кмет, с адрес по местоживеене ***
При така установената фактическа обстановка, въз основа на анализа на
наличната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна
страна, че с деянието си, подс. Н. не е осъществил,
от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд с тъжбата.
За да формира изводите си в посочения по-горе смисъл, СРС е приел, че
визираните в тъжбата изрази не са позорящи и недостойни от гледна точка на
господстващия морал и не могат да предизвикат отрицателна обществена оценка за
тъжителя. Приел е, че частният тъжител е инкриминирал изрази, които не са нито
клеветнически, нито позорящи личността му, а изразяват лична оценка на
действията и неговото поведение, която не се субсумира
под състава на престъплението „клевета“. Преценил е, че тъжителят Б., като
публична личност, е длъжен да има по-висок праг на търпимост по отношение на
изречени, написани, публикувани и други материали, свързани с неговите личност
и живот.
Ето защо е оправдал изцяло
подсъдимия Н. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, а именно – за това, че на 13.10.2017
г., чрез телевизионна медия, в предаване, излъчено по „К.*“, на тема „Как на
земеделска земя се начислява данък смет и се превръща в индустриална зона“, в
качеството си на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата си, публично
разгласил позорни обстоятелства за Б.Б.Б., че като
физическо лице има непогасени данъчни задължения към О.С..
Произнесъл се е и по сторените по
делото разноски, като на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител Б.Б.Б. е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 375 лева, по сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
В хода на проведеното въззивно
съдебно следствие пред настоящата инстанция, са приобщени, в качеството им на
писмени доказателствени средства, писмо от О.С., изх.
№ С – 5054/1/11.10.2021 г., ведно с приложени към него трудов договор №
74/07.12.2015 г., сключен между О.С. и Н.П.Н.; присъствен табел
за периода 09.10.2017 г. – 13.10.2017 г. и заявление за ползване на платен
годишен отпуск за периода 12 – 13.10.2017 г. от Н.П.Н. (л. 78 – 82 от съдебното
производство пред СГС); писмо от „Н.Б.Г.“ ЕООД, изх. № 1433/07.10.2021 г. (л.
90 от съдебното производство пред СГС); писмо от „Е.М.Б.“ ЕООД, вх. № 355654/14.10.2021
г. (л. 93 от съдебното производство пред СГС); заверени преписи от служебна
бележка от Европейска лига за икономическо сътрудничество – българска секция от
04.10.2021 г. (л. 96 от съдебното производство пред СГС); удостоверение за
наличието или липсата на данъчни задължения на Б.Б.Б.
изх. № 160202100208444/11.10.2021 г., издадено от ТД на НАП – Пловдив (л. 97 от
съдебното производство пред СГС); Заповед № КВ-9/05.02.2015 г. на Министър председателя
на Р България за освобождаване на Б.Б.Б. от
длъжността заместник-министър на туризма (л. 98 от съдебното производство пред
СГС).
Въззивният
съд изгради изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие пред СРС гласни и писмени доказателствени
източници, така и въз основа на събраните в хода на въззивното
съдебно следствие такива, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и
категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съдебен състав, след анализ на всички гласни и писмени доказателствени
средства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен, на основание чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т.
2 от НПК, и вместо него да бъде постановена нова присъда, с която подс. Н.П.Н. да бъде признат за виновен в осъществен състав
на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК,
съобразно повдигнатото с тъжбата частно обвинение.
Действително, настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло
фактическите констатации на първоинстанционният съд.
Същите са обосновани и почиват на прецизен и правилен
анализ на доказателствения материал, като изводите му
в тази насока се споделят изцяло и от въззивния
състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка, от районния съд не са допуснати процесуални нарушения
при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране
на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата
и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от
страните във въззивното производство и тъй като
изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция относно така установената фактическа обстановка, счете, че се
явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение.
За пълнота, настоящата инстанция
намира за необходимо да посочи, че изцяло споделя изводите на СРС, относими към личността на подсъдимия Н., трудовата му
ангажираност, заеманата от него длъжност към инкриминираната от частното
обвинение дата – 13.10.2017 г. и съдебното му минало, като прецени, че същите
са формирани въз основа на правилен анализ на събраните по делото писмени доказателствени средства – писмо от О.С., изх. № С –
5054/1/11.10.2021 г., ведно с приложен към него трудов договор № 74/07.12.2015
г., сключен между О.С. и Н.П.Н., и справка за съдимост на подсъдимия, изискана
от решаващия първоинстанционен съд.
Така събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства, между които не се
констатират каквито и да било противоречия и несъответствия, които да налагат
подробния им и задълбочен анализ, на основание чл. 305, ал. 3 от НПК,
позволяват на инстанциите по същество да формират еднозначни изводи по фактите,
че към 13.10.2017 г. подс. Н. е заемал длъжността
заместник-кмет на О.С., по силата на сключен трудов договор № 74/07.12.2015 г.
между О.С. и Н.П.Н..
Фактите и обстоятелствата, свързани
с личността на тъжителя Б.Б. съдът установи,
кредитирайки с доверие показанията на св. С.и Г.в обсъжданата част, като
прецени, че същите са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи
се и непротиворечиви, а така също и писмените доказателствени
средства по делото – Заповед № КВ-9/05.02.2015 г. на Министър председателя на Р
България за освобождаване на Б.Б. от длъжността
заместник-министър на туризма (л. 98 от съдебното производство пред СГС).
Въз основа на приобщеното по делото удостоверение
за наличието или липсата на задължения на частният тъжител Б.Б.Б., изх. № 160201700316061/13.10.2017 г., издадено от ТД
на НАП – Пловдив (л. 8 от съдебното производство пред СРС), въззивният
съд прецени за безспорно установено, че към инкриминираната по делото дата –
13.10.2017 г., тъжителят Б.Б. не е имал неплатени
данъчни задължения.
Обосновани и в съответствие с доказателствената съвкупност са и изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че на 09.10.2017 г. в гр.
София, в медията „К.*“, били проведени интервюта на тема „Как на земеделска
земя се начислява данък смет и се превръща в индустриална зона“ (О.С.), които
били излъчени в ефира на телевизията на 13.10.2017 г. В тази насока по делото е
събрано, в качеството му на писмено доказателствено
средство, писмо от „Е.М.Б.“ ЕООД от 16.08.2019 г. (л. 86 от съдебното
производство пред СРС), което инстанциите по същество кредитират, като
кореспондиращо с останалите, събрани по делото, доказателствени
източници и неоспорено от страните по делото.
Съдържанието на репликите, разменени
между репортера на „К.*“ и интервюираните лица се установява по нужния несъмнен
и категоричен начин въз основа на заключението на назначената и изготвена
съдебно – техническа експертиза (л. 66 – 68 от съдебното производство пред СРС),
която настоящата инстанция, също както и решаващия първоинстанционен
съд, изцяло кредитира, като обективно, компетентно, пълно, ясно, относимо към предмета на доказване по делото, и кореспондиращо
с вещественото доказателство по делото – 1 брой оптичен носител на информация.
За въззивния
съд е безспорно, че лицето, интервюирано от репортера на „К.*“ по телефона
(лицето, заснето на снимка № 4 – л. 3 от СТЕ и л. 68 от съдебното производство
по делото), е именно подс. Н.. Въз основа на
заключението на СТЕ се установява, че на въпрос на репортера на „К.*“ – „Вярно ли е, че преди време частен съдебен
изпълнител Петко Илиев Ви е продал общинския завод за хляб в Сопот на Вас?“,
подсъдимият отговаря с репликата „Оффф, значи дай те
ся на тая тема да не са обясняваме, значи не мога да го разбера някой
„…БББББ.…“, най-добре да дойде да си плати данъците.“, а на въпрос на
репортера „За колко пари купихте завода
общинския в Сопот г-н....?“, подсъдимият отговаря „Като дойде време ще ви обясня какво съм купил, жив и здрав да сте,
пожелавам Ви успехи. Но искам да ви кажа г-н Б., като подава данъчна
декларация, той сам си декларира и мястото той не го е декларирал като
земеделска земя. Сега вече оревал цялата държава за 20 000 лева.“. Събраните
по делото доказателствени източници позволяват
убедителния извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираните изявления с
посоченото в тъжбата съдържание. Авторството на подсъдимия по отношение на
инкриминираните фрази, не се оспорва от страните.
За съда е несъмнено, че с
инкриминираните с тъжбата изрази – посочените по-горе, подс.
Н. е визирал именно тъжителя Б. (лицето, заснето под № 2 – л. 2 от СТЕ и л. 67
от съдебното производство пред СРС), доколкото именно твърдение от негова
страна в смисъл, че „Този зам. кмет, в
лично качество навремето е придобивал имоти общински, в частност общинския
завод за хляб, от същия частен съдебен изпълнител, за едни изключително приятни
пари. А сега продължават да имат подобен тип взаимоотношения, чрез възлагане и
придобиване на чужди имоти. Въпроса вече стои много сериозно, той е от
компетентността на други органи.“, е послужило като отправна точка за
репортера от „К.*“ да интервюира подс. Н., в
качеството му на заместник кмет на О.С.. Тъжителят е споменат и персонално непосредствено
след това в изявлението на подсъдимия със следното съдържание: „Но искам да ви кажа г-н Б., като подава
данъчна декларация, той сам си декларира и мястото той не го е декларирал като
земеделска земя. Сега вече оревал цялата държава за 20 000 лева.“.
Фактите и обстоятелствата, свързани
с реакцията на тъжителя Б. на репликите, отправени по негов адрес от страна на подс. Н., съдът установява по нужния несъмнен и категоричен
начин от показанията на св. Герджиков, които в тази им част са напълно единни,
вътрешно непротиворечиви и житейски убедителни и логични, поради което и следва
да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и няма
пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите.
Като цяло, първият съд правилно и
законосъобразно се е доверил на показанията на св. С.и Герджиков, депозирани в
о.с.з. на 24.11.2020 г., като е преценил, че същите са единни, еднопосочни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателствени
средства по делото, поради което и следва да се приеме, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Правилно СРС е дал вяра и на така
събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, като е преценил, че същите са напълно единни и взаимно допълващи се.
Измежду така събраните доказателствени източници досежно горепосочените факти и обстоятелства, не се
констатират каквито и да било съществени противоречия, които да налагат
подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Не са налице предпоставки за ревизия
на изводите на решаващия първоинстанционен съд по
отношение пълната кредитируемост на използвания
способ за доказване – експертиза, както и вещественото доказателство по делото
– 1 брой оптичен носител на информация.
Въз основа на направения задълбочен
анализ на доказателствената съвкупност, събрана в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, СРС е формирал правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани
по-горе, подробно обективирани в мотивната
част на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя. Събраните
в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателствени средства не водят до установяване на нови
факти и обстоятелства, или такива, съществено различни от установените от
първата инстанция.
При направения собствен прочит и
анализ на доказателствената съвкупност, обаче, въззивният съдебен състав достигна до качествено
различни изводи от правна страна, като прецени, че с деянието си подс. Н.П.Н. е осъществил,
от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпно
посегателство по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществен съставът на
престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК, е необходимо
от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този
законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото
физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата,
алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на
изпълнително деяние на престъплението „клевета“ – разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети
лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия – относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (вж. Р
464-81-І), прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или
отрицателни качества, които са, от една страна неверни, несъответни на
обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто му
име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората
възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на
твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил (вж. Р 464-81-І и Р 80-98-І).
Престъплението,
уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността
му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до
знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство.
За съставомерността на деянието от обективна страна,
не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От
субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с
пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи, обаче, субектът трябва да
съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният
характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното
обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му
престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ). Когато клеветата се извършва с пряк умисъл,
деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е неистинско или, че приписваното
му престъпление не е извършено от пострадалия, като цели твърденията му да
достигнат до съзнанието на поне едно трето лице. Когато клеветата се извършва с
косвен умисъл, деецът може да не е сигурен в действителното положение, но
въпреки това да прави съответното твърдение, или да не е сигурен, че неговите
твърдения могат да бъдат възприети от трето лице, но да се примирява с тази
възможност.
При
обективната и субективна съставомерност на дадено
деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква
отговорност за осъществен състав на престъплението „клевета“.
Квалифицираният
състав на престъплението „клевета“ по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 от НК е налице, когато клеветата е разгласена публично, а именно,
когато разгласяването на позорните обстоятелства или приписването на
престъпление е извършено по такъв начин, че да дава възможност да бъде
възприета от предварително неопределен брой лица, без да е необходимо
задължително да е възприета от трети лица.
Клеветата
е осъществена „по друг начин“, по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК, когато разпространяването й е доведено
до знанието на по-широк кръг хора, като това става най-често чрез радио,
високоговорителна уредба, телевизия и др.
начини за масово осведомяване, различни от печатните произведения (вж. решение
№ 28/15.01.1972 г. по н. д. № 622/1971 г.,
II н. о.).
Клеветата
е осъществена от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, по
смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НК,
тогава, когато субектът притежава длъжностно качество, по смисъла на чл. 93, т.
1, б. „а“ или б. „б“ от НК и е осъществил деянието по време на осъществяване на
служебните си задължения или във връзка със служебните му правомощия.
В конкретния по делото случай безспорно се установява, че
на 13.10.2017 г., чрез телевизионна медия, в предаване, излъчено по „К.*“ – с
място на излъчване гр. София, на тема „Как на земеделска земя се начислява
данък смет и се превръща в индустриална зона“, подсъдимият Н. публично разгласил
позорно обстоятелство за Б.Б.Б., че
като физическо лице има непогасени данъчни задължения към О.С., с
израза – „Но искам да ви кажа г-н Б.,
като подава данъчна декларация, той сам си декларира и мястото той не го е
декларирал като земеделска земя. Сега вече оревал цялата държава за 20 000
лева.“, в контекста на заявеното от него непосредствено преди това
твърдение, очевидно насочено срещу частният тъжител Б. последният „най-добре да дойде да си плати данъците“.
Подсъдимият Н. е визирал именно
частния тъжител Б. (лицето, заснето под № 2 – л. 2 от СТЕ и л. 67 от съдебното
производство пред СРС), доколкото именно твърдение от негова страна в смисъл,
че „Този зам. кмет, в лично качество
навремето е придобивал имоти общински, в частност общинския завод за хляб, от
същия частен съдебен изпълнител, за едни изключително приятни пари. А сега
продължават да имат подобен тип взаимоотношения, чрез възлагане и придобиване
на чужди имоти. Въпроса вече стои много сериозно, той е от компетентността на
други органи.“, е послужило като отправна точка за репортера от „К.*“ да
интервюира веднага след излагането на това твърдение подс.
Н., в качеството му на заместник кмет на О.С., който развивайки своето
обяснение пред репортера и изразявайки фактическо твърдение „най-добре да дойде да си плати данъците“, от
съдържанието на което се извежда ясно факта за относимостта
му до личността на частния тъжител Б.Б. и за налични
негови данъчни задължения към общината, последният е споменат и персонално в направеното
моментално след това изявление на подсъдимия със следното съдържание: „Но искам да ви кажа г-н Б., като подава
данъчна декларация, той сам си декларира и мястото той не го е декларирал като
земеделска земя. Сега вече оревал цялата държава за 20 000 лева.“. По този
начин подсъдимият Н. е очертал несъмнено личността на пострадалото лице.
Употребените
по адрес на тъжителя изрази са клеветнически по своя характер, тъй като
чрез тях за тъжителя Б. е разгласено позорно
обстоятелство – че не е заплащал данъчни задължения в размер на 20 000 лева –
твърдение, очертаващо го като личност,
която не зачита установения правов ред и не изпълнява задължението си да
заплаща данъчни задължения в полза на републиканския и общински бюджет,
респективно – накърняващо доброто му име
в обществото. Задължението за заплащане на данъци е основно задължение на
всеки гражданин, израз на съпричастността към водената финансова политика на
органите на изпълнителната власт по преразпределение на благата в обществото и
израз на финансова дисциплина, поради което и твърдението, че определено лице не заплаща дължими данъчни задължения е
безусловно позорящо за това лице. Доводите на районния съд в противния
смисъл не се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Не
намират основание доводите на защитата на подсъдимия, че твърденията, отправени
от подсъдимия, представляват покана към тъжителя да си плати данъците и поради
това не могат да бъдат приети като клеветнически или опозоряващи. Внимателният
прочит на доказателствената съвкупност и анализ на
инкриминирания израз води до извод, че в същия не се съдържа покана за заплащане на данъци, а твърдение, че такива не
са платени в размер на 20 000 лева.
По делото
безспорно се установява неистинността на
съответните твърдения, тъй като, видно от удостоверение за наличието или
липсата на задължения на Б.Б.Б., изх. №
160201700316061/13.10.2017 г., издадено от ТД на НАП – Пловдив (л. 8 от съдебното
производство пред СРС), към инкриминираната
по делото дата – 13.10.2017 г. тъжителят Б.Б.Б. не е
имал неплатени данъчни задължения.
Предвид всичко изложено по-горе се налага единствено
възможния и несъмнен извод, че с деянието си подс. Н.
е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.
С
деянието си подсъдимият Н. е осъществил и квалифицираните признаци на
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 4 от НК, тъй като клеветническите
твърдения са разпространени публично, по
начин, който позволява неверните и позорящи личността на тъжителя обстоятелства
да бъдат възприети от предварително неопределен брой лица, а именно – чрез интервю за телевизионна медия „К.*“.
Клеветата е осъществена и „по друг начин“,
по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК, тъй като когато разпространяването й
чрез телевизионната медия е доведено до знанието на по-широк кръг хора.
Деянието
е извършено от подсъдимия Н. и при наличието на квалифициращото обстоятелство
да е осъществено „от длъжностно лице при
или по повод изпълнение на службата му“, по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НК, доколкото към инкриминираната дата подсъдимият е заемал длъжността заместник – кмет
на О.С., респективно е притежавал
длъжностно качество, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК. Деянието е
осъществено от подсъдимия по повод изпълнение на службата му, във
връзка със служебните му правомощия, доколкото същият е интервюиран именно в това му качество и е изнесъл
позорящите твърдения за тъжителя в качеството му на длъжностно лице, на което
служебно е станала известна изнесената за тъжителя информация.
Подсъдимият Н. е
осъществил деянието виновно, с форма
на вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал както неистинността, така и позорящия характер на разпространените
твърдения; съзнавал е и обстоятелството, че разгласява позорящи твърдения за
тъжителя Б. публично, по друг начин, в качеството си на длъжностно лице по
повод изпълнение на службата си. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и
пряко е целял настъпването им.
Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция
намира, че с деянието си, подс. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна всички признаци от вменения му престъпен
състав.
Настоящата инстанция не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че тъжителят Б., като
публична личност, е длъжен да има по-висок праг на търпимост по отношение на
изречени, написани, публикувани и други материали, свързани с неговите личност
и живот. Действително, установява се, че към 13.10.2017 г. тъжителят е бил
публична личност, доколкото в предходен период е заемал длъжността
заместник-министър на туризма (до 06.02.2015 г.), но инкриминираните с тъжбата
изрази не са отправени по негов адрес в качеството му на заемащ определена
длъжност или осъществяващ публична функция, а в лично качество, като
данъкоплатец.
По изложените съображения, СГС, НО, І-ви въззивен състав призна подсъдимият Н.П.Н. за виновен в това, че на 13.10.2017 г.,
чрез телевизионна медия, в предаване, излъчено по „К.*“ – с място на излъчване
гр. София, на тема „Как на земеделска земя се начислява данък смет и се
превръща в индустриална зона“, в качеството си на длъжностно лице – Заместник Кмет
на О.С., по повод изпълнение на службата си, публично разгласил позорно
обстоятелство за Б.Б.Б., че като физическо лице има
непогасени данъчни задължения към О.С. – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК.
Като причини за извършване на деянието, съдът отчете
ниското правно съзнание на подсъдимото лице и незачитането на установения в
страната правов ред, свързан с опазване доброто име на гражданите.
В настоящото производство отговорността на подс. Н.П.Н.
е ангажирана за осъществен състав на престъпление по престъпление по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, наказуемо с „глоба“ от 5 000 до
15 000 лева и с „обществено порицание“.
С оглед вида на
предвиденото наказание за извършеното от подс. Н.
престъпление; това, че към датата на извършване на деянието подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ,
раздел ІV от Общата част на НК; това, че от извършеното деяние не са настъпили
имуществени вреди, като в същото време то не е било извършено в пияно
състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение
на службата му и не са налице множество престъпления, настоящият съдебен състав
намери, че са налице предпоставките за
освобождаване на подс. Н.П.Н. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а, ал. 1 НК.
За да прецени
конкретното по размер административно наказание „Глоба“, което следва да се
наложи на подс. Н., за осъществения от него състав на
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства – неговата трудова ангажираност и изминалия
сравнително продължителен период от време между датата на извършване на
инкриминираното деяние – 13.10.2017 г. и тази на постановяване на окончателния
съдебен акт на тази инстанция.
Съдът прецени, че
не следва да отчита като смекчаващо отговорността на обвиняемия обстоятелство
чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието, предвид, че
това е задължителна предпоставка за приложение на института на освобождаване на
престъпния деец от наказателна отговорност и замяната й с административно-наказателна,
поради което и не следва да се обсъжда още веднъж в процеса по индивидуализация
на административно-наказателната отговорност на пристъпния деец.
Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия Н. обстоятелства, съдът отчете извършването на процесното престъпление при наличието на три самостоятелни
квалифициращи признака – по чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК.
Предвид изложеното
досежно конкретно проявената степен на обществена
опасност на деянието и на неговия извършител, настоящият съдебен състав
прецени, че административното наказанието „Глоба“, което следва да се наложи на
подсъдимия, за осъщественото от него престъпление, следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер към минимума,
предвиден в закона – в чл. 78а, ал. 1 от НК. Ето защо и на основание чл. 148,
ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът
освободи подс. Н.П.Н. от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 (хиляда)
лева.
Така наложеното
административно наказание съдът прецени, че се явява едновременно необходимо,
заслужено и съобразено с оглед целите на специалната и генерална превенция.
Предвид изхода на
делото, настоящата инстанция прецени, че следва да отмени присъдата на СРС и в
частта, с която първият съд се е произнесъл по разноските по делото, като на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител Б.Б.Б.
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 375 лева, по
сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 лева за всеки
служебно издаден изпълнителен лист, като вместо това постанови нова присъда, с
която, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Н.П.Н. да заплати сумата от 375.00 (триста
седемдесет и пет) лева – разноски по водене на делото в полза на Държавата и по
сметка на СРС; на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати на Б.Б.Б. – с ЕГН – **********, сумата от 2665 (две хиляди шестотин шестдесет и пет) лева, направени от него по делото
разноски в качеството му на частен тъжител,
както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист.
Предвид изложеното
и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на първоинстанционната
присъда, въззивният съд не констатира съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отменяване на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане, по съображенията си, изложени по-горе, и
на основание чл. 334, т. 2 от НПК, СЪДЪТ постанови своята нова присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.