№ 82
гр. Варна, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202919 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.
Д. Х. - ЕГН **********, против Наказателно постановление № 22-0819-003031/
06.07.2022г., на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което са му
наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"в размер на
200 лева, на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба”
в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, като въз. Х. твърди, че не поради
неговите действия е настъпило пътно-транспортното произшествие, което пък не
оспорва че е напуснал . Поради тези и други съображения иска отмяна на
поставолението в частта относно наложеното му наказание за това, че е допуснал ПТП
и изразява готовност да понесе наказанието си за това, че е напуснал мястото на
инцидента.
В съдебно заседание въз. Х., редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество въззивникът сочи, че
твърдението, че на мястото на инцидента пътните ленти са два, е невярно и отново
отрича, че той е причинил пътното произшествие.Признава обаче, че го е напуснал.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за
това, че постановлението е правилно , обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2022г., около 19.25ч. въз.Х. управлявал собственият си т.а.
„Фолксваген” с рег. № В 55 20 НН, като се движел по бул.“Цар Освободител“ в
посока бул.“Хр.Смирненски“.По същото време по този пътен участък и в същата
посока се движел и св.С. Я., който управлявал л.а. „Пежо“ с рег. № В 97 15 ВС. На пътя
, над бл.7 в жк. „Победа“, в близост до сервизния магазин на „Тойота“ пътната лента на
бул.“Цар Освободител“ за движение в посока бул.“Хр.Смирненски“ била една, а в
обратна посока – две. След преминаване на намиращото се на този участък
кръстовище, лентата се стеснявала , като от дясно била отграничена от бордюр, а в
ляво от конуси , поставени по пътя. Св.Я. се намирал в дясната част на пътната лента, а
въз.Х.- в лявата. При движението между двата автомобила възникнало
съприкосновение, в следствие на автомобилът на св.Я. бил охлузен в областта на
предната лява врата.Въз.Х. пък , след съприкосновението, се отклонил в ляво по пътя,
като преминал през поставените конуси и навлязъл в лентата за насрещно движение.В
следствие на това неговия автомобил получил охлузване на калника и лявата предна
врата. След произшествието св.Я. продължил движението си до намираща се в близост
автомивка, където спрял да изчака пристигането на въз.Х..Когато не го видял да идва,
свидетелят тръгнал пеш по пътя в обратна посока към мястото на удара, за да го
намери.Малко по-късно св.Я. видял, че автомобилът на въззивникът отива към
автомивката и той се върнал обратно.Въз.Х. обаче не разговарял с него и си
тръгнал.Поради това и св.Я. подал сигнал за случилото се на тел.112, като описал
подробно мястото, на което е настъпил инцидента, мястото, на което се намира към
момента и поведението на въз.Х..След подаване на сигнала на мястото пристигнали
полицейски служители, един от които св.Стилиян С..Той разговарял със св.Я. , като
установил и причинените по автомобила му щети.
На 21.03.2022г. въз.Х. депозирал искане до Началника на сектор „ПП“-Варна, в
което посочил, че на 20.03.2022г. е бил засечен от л.а. „Пежо“ с рег.№ В 97 15 ВС, в
следствие на което на автомобила му са били причинени щети.Въззивникът
формулирал искане водача на МПС да бъде издирен и наказан.При обработка на
постъпилото искане станало ясно, че въз.Х. е другият участник в произшествието от
20.03.2022г., за което св.Я. бил подал сигнал на тел.112.Въз.Х. попълнил декларация, в
която потвърдил, че той е управлявал буса, като написал и саморъчни
обяснения.Такива написал и св.Я., като начертал и схема на разположението на
преводните средства преди удара.На автомобила на въз.Х. били направени снимки.
След запознаване с обясненията на водачите и щетите по автомобилите, св.Ст.С.
преценил , че вина за инцидента има въз.Х..За това и съставил против него акт за
установяване на нарушение, за това че от лявата част на лентата за движение направо
частично навлязъл в дясната част от платното, блъснал попътно движещият се в
дясната част лек автомобил, след което без да има съгласие между участниците,
напуснал мястото на произшествието, като не уведомил съответната служба за
контрол.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.25 ал.2 от ЗДвП и по
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.При личното предявяване на акта въз.Х. посочил, че има
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал и писмени такива, в които
посочил, че се е движел в единична лента, когато пред сервиз „Тойота“ е бил
изпреварен от дясно и ударен от другия автомобил.Описал и причините, поради които
напуснал произшествието и формулирал искане да бъде проведено разследване. Така
депозираните възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за
неоснователни.
2
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта .Действията на въз. Х. отново били квалифицирани като такива по
чл.25 ал.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП. За първото от тях на въззивника
на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200лв., а за другото на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДП наказание „Глоба” всяка в размер на по 50 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от по 1 месец.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Стилиян С.–
актосъставител , чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и
непротиворечиви.Свидетелят посочи, че на мястото на произшествието е бил само
единия водач, чиито обяснения са били ползвани при изясняване на фактическата
обстановка, както и че другият е бил установен в последствие. Съдът допусна до разпит
и св.С. Я.- другия участък в произшествието, чиито показания кредитира отчасти,
доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото.Съдът изиска и запис от
подадения на тел.112 сигнал, който бе възпроизведен в съдебно заседание.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление 22-0819-003031/ 06.07.2022г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР -
Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок. .В постановлението и в акта се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити и е направено пълно
описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, мястото на
извършването му и доказателствата, които го потвърждават.Вменените във вина на
въз.Х. нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Депозираните от него
възражения са били разгледани и приети за неоснователни. Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени
процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
По пункт 1 от наказателното постановление:
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че неправилно
административно- наказващият орган е приел, че въз.Х. е извършил нарушение на
3
чл.25 ал.2 от ЗДП. Тази законова разпоредба вменява в задължение на водача на МПС
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, да пропусне превозните средства, които се движат по нея.
Съгласно § 6 т.2 от ДР на ЗДвП „ пътна лента“ е надлъжна част от пътя , очертана или
не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства
в една посока едно след друго. В настоящият казус безспорно се доказва, че въз.Х. се е
движел по бул.“Цар Освободител“ в посока бул.“Христо Смирненски“, където над бл.7
в жк“Победа“ и пред сервизния магазин „Тойота“ пътната лента за движение в тази
посока е една с последващо стеснение. В показанията си св.Ст.Я. описва този пътен
участък именно по този начин, като сочи, че в дясната част на пътното платно има
тротоар с бордюр, а в ляво – конуси, които отграничават пътното платно за насрещно
движещите се автомобили.Отново от показанията на този свидетел, а и от изготвения и
приложен по преписката протокол за ПТП се установява, че двете превозни средства в
тази част от пътя са се движили успоредно, поради което и с оглед ширината на
пътното платно е възникнало съприкосновение между тях и именно в следствие на
което по автомобила на св.Я. в областта на предната лява врата е било причинено
охлузване.Отново в следствие на това съприкосновение въз.Х. пък се е отклонил в
ляво, преминавайки през конусите и навлизайки в лентата за насрещно движение, в
следствие на които и неговия автомобил е бил охлузен в областта на предния ляв
калник и предната лява врата.От така установените факти безспорно може да се
направи извод, че е настъпило пътно-транспортно произшествие. В тази връзка съдът
не кредитира показанията на св.Я., депозирани в хода на съдебното следствие за това,
че автомобилът на въз.Х. се е намирал зад него и е бил в „сляпата му точка“, отзад в
ляво.Тези негови твърдения противоречат на саморъчно направената на гърба на
обясненията му в преписката схема на движение на превозните средства, в която самия
свидетел е отразил, че буса на въз.Х. е бил пред него, а л.а. „Пежо“ зад него. Съобразно
описаните до този момент доказателства и като съобрази данните за пътния участък,
на който е настъпил инцидента, съдът намира, че въз.Х. не е осъществил нарушение на
чл.25 ал.2 от ЗДвП, доколкото и двата автомобила са се движили в една лента , а друга
в тази посока на движение няма. Това е видно и от описанието на нарушението,
направено и в акта, и в постановлението, където е посочено че въз.Х. от лявата част на
път за движение направо частично навлиза в дясната част на платното. Т.е. след като
от фактическа страна не е описано наличие на две пътни ленти по смисъла на § 6 т.2 от
ЗДвП, то обективно не би могло да се извърши нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП, която
задължава водача на МПС при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне превозните средства, които се
движат по нея.В случая за въз.Х. не е имало съседна пътна лента, тъй като и двете
превозни средства са се движили в една лента и успоредно, както сочи св.Я.. Съгласно
чл.15 ал.3 от ЗДвП броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от
4
пътен знак, а когато няма такива-от водачите, съобразно широчината на пътното
платно за движение, широчината на двуколесните пътни превозни средства и от
необходимото странично разстояние между тях.В настоящият казус пътната лента е
била ясно отграничена и безспорно е била една, като дори и да е било осъществено
преминаване от ляво в дясно на пътното платно, както е посочено в акта и
постановлението, то с това въз.Х. не е осъществил нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП.
С оглед на това и наказателното постановление в тази част следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Съдът намира, че административно-наказващия орган правилно от фактическа
страна е приел, че въз. Х. е управлявал товарен автомобил, участвал е в ПТП и е
напуснал мястото без да уведоми съответната служба за контрол и без да има съгласие
между водачите . Това по безспорен начин се установява от събраните по делото
доказателства- показанията на св. Ст.С., св.Ст.Я., докладни записки, протокола за
ПТП, записа от тел.112 и др., а и не се оспорва. Поради това съдът намира, че
правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на въз. Х.
за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, тъй като той безспорно е бил участник в
ПТП и е следвало , след като не е имало съгласие между водачите за причините за
инцидента да остане на място и да уведоми службите за контрол, което той не е
направил.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС, който наруши задълженията
си като участник в ПТП, каквото виновно поведение в случая е налице.
При индивидуализиране на вида и размера на наказанието административно-
наказващият орган е взел предвид всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от
ЗАНН и правилно са му били наложени наказания в размер и срок в минималния ,
предвидени в закона, а именно „Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец, които съдът счита за съответни на извършеното
нарушение.Поради това постановлението в пункт 2 като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД-МВР-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. В
съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, това възнаграждение следва да бъде
съразмерно на потвърдената част на наказателното постановление, поради което и на
ОД-МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
16лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал. 2 т.4 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-003031/ 06.07.2022г., на
Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което на И. Д. Х. му
наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"в размер на
200 лева, на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба”
в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, като го ОТМЕНЯ в пункт 1 , с което на И. Д. Х. е
наложено наказание "Глоба"в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1
т.5 пр.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА И. Д. Х.-ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна сумата от 16
/ шестнадесет/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6