№ 219
гр. Габрово, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Д.а
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю. С. Д. и М. С. Д., подадена чрез
пълномощника адв.Г. срещу постановеното решение № 31 от 25.04.2023 г. на
Pайонен съд - Трявна по гр.д.№207/2022г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното от първоинстанционния съд решение. Оспорва се
правилността на изводите на съда относно приетото, че жалбоподателите не
са придобили правото на собственост върху процесната тераса въз основа на
решение №131/7.12.1989г. по гр.д.№7/89г. по описа на Тревненския районен
съд, както и по давност; че не се касае и за обща част на сградата, в която те
да имат съответна идеална част от правото на собственост. Твърди се ,че
съдът се е позовал само на твърдения и факти, които обосновават тезата на
ответниците, а игнорира онези , които доказват твърденията на ищците. Сочи
се, какво е прието от съда ,за да отхвърли иска и се твърди, че тези изводи са
необосновани, като придобиването чрез възлагателно решение по дело за
делба със заплащане на определената равностойност на възлагания имот, е
именно този друг начин, предвиден в закон. Освен решението, е представено
и заключението на вещото лице. инж. К.. В заключението оценката е
формирана като е оценено дворното място с подобренията, лятната кухня,
стопанската сграда, жилищната сграда с нейните принадлежности, таван и
отделно са оценени, извън оценката на сградата, конзолна тераса с парапет за
1
570 лева и покрит проход за 220 лева, като е определена въз основа на всичко
това общата оценка на възлагаемия имот в размер 21 367.46 лева. Точно тази
оценка е записана във възлагателното решение на имота и съобразно нея
получилите праводатели на жалбоподателите са осъдени да заплатят на Г.П.Т.
стойността на неговия дял в сроковете по чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./,т.е.закупили
са и конзолната тераса с парапет. Поначало не е прието всички подробности
на възлагания имот до се описват във възлагателното решение или
нотариалния акт. Между страните не е било спорно, че са платили тази цена,
но освен това са представили и писмено доказателство за плащане на този
дял, видно от нотариален акт № 6, том I, н.д. 13/1991 год. на РС-Трявна,
където е представен кредитния превод от 25.12.1989 год. Претенцията на
жалбоподателите винаги е била за тази конзолна тераса, която е била извън
възложения втори жилищен етаж. Нещо повече, тя е записана в заключението
редом с покрития проход, защото това са били двата входа за възложения
имот. Жалбоподателите не са споменавали покрития проход в исковата
молба, тъй като той не е оспорван, а освен това е с друго предназначение -
вход за каруци и леки коли. Обичайно за строителството в България е
жилищните имоти да са снабдени с отделен вход за жилищната сграда и
отделен за леките коли. Че тези два входа са ценени като принадлежност на
втория етаж, е видно и от приложения по делото НА № 161, том 4, per. №
918, дело № 1366/1975 г. на ДРС, по който праводателите са закупили и
„входовете". Районният съд, описвайки този нотариален акт , не е посочил
това придобиване, а е вписал като доказателство по спора констативния
нотариален акт № 9, том 1, дело № 24/2000 год. по описа на РС-Трявна, с
който праводателят на ответниците е признат за собственик на процесната
тераса ,с площ 21 кв.м., който акт е оспорен от жалбоподателите и е предмет
на иск за отмяна , и който не установява окончателно правото на
собственост. За да отхвърли иска, че жалбоподателите са закупили
процесната тераса, съдът се е позовал и на заключението на вещото лице
инж. Б.. Съгласно трайната практика на ВКС оспорването или неоспорването
, не е основание съдът да приеме, че заключението е правилно. В случая по-
важно е какво установява това заключение и доколко е в компетенциите на
съответния специалист. Съдът е нарушил чл. 197, ал. 1 ГПК, като не е
посочил образованието и специалността на вещото лице. Посочено е едва в
решението - геодезист. Тази специалност е свързана с кадастрални
проучвания на земята, с правните граници на отделните парцели земя, с
нейното замерване и т.н. Геодезистите не са специалисти по строежи,
функции на строежи и др. Назначеното служебно от съда вещо лице по това
дело е могло с оглед на специалните си знания да отговори само на първия
въпрос, поставен от съда, който не е бил и спорен. В жалбата се твърди, че
неговото заключение в частта, в която твърди, че конзолната тераса на първия
етаж е свързана функционално само с него, е неправилно. По делото е
установено по безспорен начин, че къщата с процесната тераса е построена от
един собственик и тогава тази тераса е имала предназначение/функцията/ да
2
осигурява предимно достъпа до втория етаж, тъй като помещенията на първия
етаж са имали входове от към улица „С.“. Тази функция е продължила да се
осъществява и в годините, когато жилищната сграда е станала съсобствена. В
тази насока са показанията на трима свидетели, като единият от тях е бивш
съсобственик на втория етаж. За входа към тази тераса откъм улица „С.“ са
имали ключ единствено ищците по делото, както е и до настоящия момент. В
тази насока е и самопризнанието на ответника К. А. в отговора на исковата
молба. Твърди се ,че по делото няма нито една данна ответниците да са
ползвали терасата за вход към техния етаж. Доколкото техните двама
свидетели са излизали от склада на терасата, единият през 2016, а другият
през 2022г„ това е било инцидентно , само за краткотрайно пребиваване по
време на ремонт в склада. Във връзка с отговора на в.л. Б. в заключението си
по т. 5, жалбоподателите са поискали назначаването на в.л. строителен
инженер. Съдът е назначил инж. Х. П.. В решението си обаче не кредитира с
доверие заключението на това вещо лице и не обсъжда направените изводи,
тъй като констатациите били относно технически характеристики на
процесната тераса като съоръжение, а такава задача не била поставена и тъй
като компетенциите й били неясни като вещо лице по такива въпроси. Тези
изводи се оспорват от жалбоподателите. Сочи се, че инж. П. фигурира в
списъка на вещите лица на Окръжен съд Габрово в раздел 5.5. - съдебно
строителнотехнически експертизи като строителен инженер със специалност
промишлено и гражданско строителство, докато в.л. инж.Б. въобще не е в
този списък. Вещото лице инж. П. се е произнесла по техническите
характеристики на двете конзолни тераси с оглед задачата й да ги остойности
по пазарни цени съобразно нормативната уредба към момента на изготвяне на
заключението на инж.К. по гр.д.№7/89г. на ТРС. Поради различието на двата
обекта „конзолни тераси", съгласно пар.5 от ДР на ЗУТ, т.57 и 59 ,оценката
им е различна, тъй като тази на втория етаж е балкон, чиято стойност се
включва и е била включена в общата оценка на етажа, а тази над реката е била
тераса и се цени отделно, както е постъпило и в.л. инж. К.. Той обаче е
увеличил погрешно тази оценка от 286лв. на 570, тъй като не е спазил
чл.45,ал.З от Наредбата за цените на недвижимите имоти - да се редуцира с „
с 10 на сто при площ над 20кв.м, а я е редуцирал с 20 на сто.Това заключение
обстойно и мотивирано доказва, че ценената от вл. К. тераса е тази над реката.
Тя е влязла в общата оценка на имота по възлагателното решение на ТРС и
праводателите на ищците са я платили чрез изплащане на дела на праводателя
на ответниците. На пар.5 от ДР на ЗУТ, т.59 се е позовало и в.л. инж.Б. за
техническата характеристика на терасата на първия етаж, но не е дало тази за
балкона. Жалбоподателите никога не са твърдели, че са придобили терасата
по силата на заключението на вещото лице, както приема районният съд, а са
се позовавали на възлагателното решение и залегналата в него цена на
възложения имот. Следва да се има предвид, че заключенията на вещите лица
имат освен заключителна и констативносъобразителна част, която съдът
следва да прецени с оглед на всички доказателства, събрани по делото.
3
Твърди се, че са необосновани и изводите на районния съд досежно
придобивната давност. Съдът признава, че ищците са използвали и използват
процесната тераса като втори начин за достъп до собствения им етаж. Но и
ответниците я използвали във връзка с използването на съседното складово
помещение. Второто съждение е абсолютно невярно с оглед събраните по
делото гласни доказателства. Тримата свидетели на ищците, единият от които
праводател на ищците и собственик на имота още от 1975 год. обясняват, че
не са виждали да влиза някой от ответниците на тази тераса. На склада на
ответниците имало поставени ролетни щори още от 9 септември 1944 г. и
никой не ги е виждал вдигнати, поради което не са знаели, че там има врата.
Видели са за първи път, когато е започнала смяната на щорите и вратата през
лятото на 2022 год. Това, което твърдят двамата свидетели на ответниците ,
не установява ползване на терасата по предназначение за преминаване от
тяхната врата към улица „С.“. Само ищците са имали ключове от тази врата, а
двамата свидетели-майстори са излизали на терасата само във връзка с
извършвания ремонт. Именно във връзка с ремонта през лятото на 2022г.
ищците са узнали, че ответниците предявяват собственически претенции за
терасата и са започнали настоящето дело. Фактически ищците са
упражнявали фактическата власт върху процесната тераса със съзнанието за
собственост още от 1989 год., а за някои от праводателите от 1975 год., не са
обезпокоявани от ответниците през целия период до 2022г., поради което са
придобили терасата и по давност още преди да се издаде атакувания
констативен нотариален акт през 2000г. Показателно е, че праводателят на
ответниците прави този констативен акт в деня, в който продава имота на
ответниците. Правилно първоинстанционния съд се е произнесъл по въпроса
може ли процесната тераса да представлява обща част на сградата по смисъл
на чл. 38 от ЗС, но необосновано и незаконосъобразно е приел, че тя е
индивидуална собственост на собствениците на първия етаж. За да направи
този извод съдът отново се е позовал на заявеното от в.л. Б., че процесната
тераса се намира на първия етаж и функционално и конструктивно е свързана
с него посредством врата към склада на този етаж, както и че терасата не е
единствен подход към втория етаж на ищците. Единствената функция на тази
тераса е да обезпечи достъп до втория етаж. Тази функция може да ползва
както ищците, така и ответниците, предвид че и двете страни имат врати към
тази тераса. Ако теоретично се приеме за вярно, че жалбоподателите не са
придобили терасата по възлагателното решение или по давност, то най-
малкото с ответниците са съсобственици на обща част на сградата, съгласно
чл. 38, ал. 1 ЗС, според който при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са освен
конкретно изброените обекти, и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване. Доводът, че жалбоподателите са
имали втори вход към втория етаж е ирелевантен досежно общите чести. И
ответниците имат втори вход към склада си, който е откъм същата улица, от
към която е и входът към процесната тераса, а ползването от ищците на
4
терасата за достъп до втория етаж е установено неопровержимо от
доказателствата по делото.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и се
уважат предявените искове.
От ответниците Б. Н. , И. М. и К. А. са постъпили писмени отговори,
в които се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата доводи и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от ищците М. С. Д. и Ю. С. Д. против ответниците Н. Е. Т., А. Г.
Т., И. И. М., Б. И. Н. , К. К. А. и С. П. А., иск с правно основание чл.124 ал.1
ГПК за признаване за установено правото на собственост върху ТЕРАСА с
площ от 21 кв.м. към първия етаж от построената двуетажна къща в ПИ-191
от кв.16 по плана на гр. П., при граници: улица, река и ПИ-192, като
неоснователен и недоказан ,както и искането на основание чл.537 ал.2 ГПК за
отмяна на нотариален акт №9, т.I, дело №24/02.03.2000 г. по описа на Районен
съд – Трявна и на нотариален акт №54, т.І, рег. №723, дело №50/01.03.2019 г.
по описа на нотариус с рег.№706 на НК и район на действие района на
Районен съд – Трявна С.Л., като неоснователно. Съдът е приел, че ищците не
са представили писмени доказателства да са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот, представляващ тераса , чрез
правна сделка или по друг начин, предвиден в закона и че не може да се
приеме,че терасата е била предмет на делба по гр.д.№7/1989г. Приел е ,че
ищците не са придобили правото на собственост и по давност , както и че
терасата , нито по естеството си, нито по предназначение , служи за общо
ползване, поради което не е обща част на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, а
представлява индивидуална собственост , която принадлежи на
собствениците на първия етаж.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно изложените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения и формулиран петитум, както и заявеното в уточняващата молба /
становище/ вх.№984/31.10.2022г. , ищците М. С. Д. и Ю. С. Д. са предявили
срещу ответниците Н. Е. Т., А. Г. Т., И. И. М., Б. И. Й., К. К. А. и С. П. А.,
установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че са
собственици на конзолна тераса с площ 21 кв.м., на първи етаж , осигуряваща
достъп до втория етаж на къщата , намираща се в гр.П. , ул.“С.“31, ПИ -191 от
кв.16 по плана на гр.П., общ.Трявна, с графично изчислена площ 725 кв.м., а
съгласно документ за собственост 770 кв.м., при граници: улица, река и ПИ
192, както и искане по чл.537,, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №9, т.I,
н.д. №24/2000 г. по описа на Районен съд – Трявна в частта относно „тераса на
21 кв.м. към етажа“ и нотариален акт №54, т.I, н.д. №50/2019 г. на нотариус с
рег.№706 С.Л. в частта относно „тераса с площ 21 кв.м. /двадесет и един
5
квадратни метра/“.
Исковата претенция се основава на твърдения ,че ищците са
собственици при равни права на основание наследство по закон и покупко-
продажба на описания в исковата молба недвижим имот в гр.П., ул.“С.“№31.
Достъпът до втори етаж още от построяване на къщата преди 1966г. се е
осъществявал чрез врата от към ул.“С.“, през която се влиза на конзолна
тераса, надвесена над реката , и се достига до втора врата , водеща към
вътрешно стълбище за втори етаж. Терасата е била включена в общата оценка
на неподеляемия имот , извършена по дело за делба –гр.д.№7/1989г. на РС-
Трявна, който имот е поставен в изключителен дял на И.М. Д. и С.М. Д.,
които са осъдени да заплатят равностойността на дела на Г.П.Т.. Изплащането
е извършено с кредитен превод от 25.12.1989г. След делбата терасата е
ползвана само от ищците и техните праводатели и само те са имали ключове
за двете врати, както е и до момента. Съделителят Г.Т. и неговите
наследници, както и останалите ответници, на които е прехвърлил своята
собственост от първи етаж, не са имали достъп до процесната тераса.
Съгласно изложеното в представените от тримата ответници писмени
отговори, същите се позовават на придобити права върху процесната тераса
от техните праводатели и придобиване правото на собственост върху
процесната тераса чрез съответните прехвърлителни сделки . Оспорват
ищците да са придобивали права върху процесната тераса. От ответниците Б.
Н. и И. М. са наведени доводи и за недопустимост на предявения
установителен иск.
Неоснователни са възраженията на двете ответници за недопустимост
на предявения срещу тях иск поради липсата на пасивна легитимация.
Съгласно постановеното в т.3Б по т.д.№4/2014г. на ОСГК е налице правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.
Предявеният установителен иск не е с невъзможен предмет, като в него е
индивидуализиран обектът ,предмет на спора, а дали се явява самостоятелен
такъв или обща част , не обуславя недопустимост на иска, а е относимо към
спора по същество и установяване действителния обем на притежавани права
от страните по спора.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищците М. С.
Д. и Ю. С. Д. и ответниците К. Кънев А. и С. П. А. се легитимират като
собственици на отделни обекти от жилищна сграда в ПИ 191 от кв.16 по
плана на гр.П., с административен адрес ул.”С.” 31, с представените по
делото нотариални актове, в който имот се намира и процесната тераса . От
същите се установява, че наследодателите на ищците С.М. Д. и И.М. Д. са
придобили правото на собственост върху 2/6 ид.ч. от дворното място и 1/2
ид.ч. от втория жилищен етаж чрез договор за покупко-продажба , сключен с
нот.акт№161 на 14.05.1975г. С извършената съдебна делба през 1989т. по
гр.д.№7/1989г. на РС-Трявна в техен дял е поставен : дворното място от 770
6
кв.м., втори етаж от жилищната сграда , полумасивна лятна кухня и паянтова
постройка . Наследодателите на ищците са се снабдили с констативен
нотариален акт №6 от 18.01.1991г., с който са признати за собственици на
дворно място от 770 кв.м. в гр.П., ул.”С.”31 и целия втори етаж от паянтова
масивна жилищна сграда с всички жилищни и сервизни помещения на същия
,застроен на 147кв.м., коридорите, стълбищата на първия етаж от същата
сграда , полумасивна лятна кухня от 33 кв.м. и паянтова постройка от
57кв.м.,както и избите под тях . С последващ договор за покупко - продажба
на 15.10.2020г., сключен с нот.акт №115 , ищците придобиват правото на
собственост върху 1/4 ид.ч. от ПИ 191 от 770 кв.м.,заедно с целия втори
жилищен етаж от 163 кв.м., състоящ се от коридор, килер ,кухня ,баня, с
тоалетна, пет стаи и тераса, с прилежащата към етажа маза от 32кв.м. в
сутерена на сградата, като достъпа до същата се осъществява чрез вътрешно
стълбище от втория етаж, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, заедно с построената лятна кухня от 33 кв.м., маза под
лятната кухня и паянтова постройка от 57 кв.м. Ищците са се снабдили с
констативен нотариален акт №116 от 15.10.2020г. за този имот.
Ответниците черпят права от праводателя Г.Т., който е наследодател
на ответниците Н. Т. и А. Т., и праводател като продавач на наследодателите
на ответниците И. М. и Б. Й. и на ответниците К. А. и С. А..
Като страна по сключена съдебна спогодба през 1975г. по гр.д.
№291/1975г. на РС-Дряново Г.Т. е получил в дял 1/6 ид.ч. от дворното място
от процесния имот в гр.П., заедно с първи етаж на двуетажната къща ,
застроена на 147кв.м., състоящата се от два дюкяна и стая зад дюкяна към
двора ,без входа ,минаващ през първия етаж към втория етаж. През 1988г.
Г.Т. се снабдява с констативен нотариален акт, с който е признат за
собственик , по наследство ,давностно владение ,делба и завещание на 4/6
ид.ч. от парцел 191 от 660 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от втори етаж на
застроената в този имот полумасивна жилищна сграда с една стая на първи
етаж от към двора , лятна кухня и пристройка . През 2000г. е съставен нов
констативен нотариален акт №9 , с който е признат за собственик на целия
първи етаж от построената в имот 191 по плана на гр.П. двуетажна къща ,без
входа за втори етаж, минаващ през първи етаж , който етаж се състои от
дюкянско помещение, обособено сега като магазин стая зад него към двора и
склад ,отделен от магазина с входа за втори етаж , тераса от 21 кв.м. към
етажа, като първият етаж е с квадратура 116кв.м. На 02.03.2000г. Г.Т. и
съпругата му Н. Т. продават с нот. акт №14 на И. И. И. , С. Б. Р. - Й. , К. К. А.
и С. П. А. правото на собственост върху така описания имот в констативния
нотариален акт от 2000г. С последващ договор за покупко-продажба с нот.акт
№53 от 01.03.2019г. И. М., С. Й. и Б. Й. продават на К. А. и С. А. всички
притежавани от тях идеални части от имота в гр.П. ,ул.”С.”31, придобити с
нот.акт №14/02.03.2000г. На 01.03.2019г. ответниците К. А. и С. А. се
снабдяват с констативен нотариален акт №54, с който са признати за
собственици в режим на СИО ,на основание покупко-продажба.
7
От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Б. се
установява,че от 1975г. ,и при трите действащи планове, процесният имот не
е променял своите граници и площ, а единствено е променял планоснимачния
си номер. Разположението на първи етаж от двуетажната сграда в имота е
нанесено на скицата към заключението, приложение 1, л.91 от
първоинстанционното дело. Процесната тераса е конзолно изградена към
първия етаж на сградата, надвесена извън имота над коритото на реката. Като
функционално предназначение ,вещото лице счита,че е била изградена за
осигуряване достъп до двора на имота, без да се преминава през коридора в
сградата и с оглед първоначалната функция на съседното помещение, което
според приложените документи при построяване на сградата е било
предвидено за дюкян. Достъпът до втори етаж винаги се е осъществявал по
два начина , единият от които е описаният в исковата молба, а вторият е през
проход /коридор/ на първи етаж , в който се влиза от ул.”С.”. Този вход е
описан изрично в протокола за съдебна делба от м.май 1975г. Ог прохода
чрез външни стъпала се достига двора, от който чрез други стъпала се
достига ,както до втория етаж, така и до помещението , собственост на
ищците в сутерена на сградата. На процесната тераса може да се излезе и от
съседното помещение /склад/ , собственост на ответниците, като според
вещото лице това е било възможно поне от м.март 2012г. Двуетажната сграда
със смесено предназначение има две конзолни тераси и една тераса на
колони, която е на фасадата към двора на имота. В заключението на вещото
лице по гр.д.№7/1989г. на РС-Трявна е включена “конзолна тераса с парапет”
- 570лв., без посочване на площ и местоположение. И двете конзолни тераси
са с парапет .Вещото лице Б. не дава категорично становище коя от двете
тераси е имало предвид вещото лице по делбеното дело. Първоначално
сградата е била на един собственик , построена ,за да задоволява нуждите на
неговото семейство, еднофамилна сграда, която е имала и търговска площ на
първи етаж , и втори жилищен етаж, при данните от делбения протокол.
Двете конзолни тераси се различават по площ и това, че едната е на първия ,а
другата на втория етаж. За процесната тераса становището на вещото лице е
,че конструктивно е част от първия етаж , тя е построена в пода, който е
масивен.
Изготвена е оценъчна експертиза от вещото лице П. за пазарната оценка
на всяка една от двете конзолни тераси към момента на изготвеното
заключение по делото за делба от 1989г. Определените от експертизата
стойности са различни от тези по заключението на в.л. К. по делбеното дело
от 1989г.
Във въззивното производство е допусната повторна СТЕ. Съгласно
заключението на вещото лице И. процесната конзолна тераса е неразделна
част от конструкцията на двуетажната масивна жилищна сграда . Такава е
била към момента на изграждане на сградата , към момента на делбата през
1989г. и към настоящия момент. Предназначението й е носещ конструктивен
елемент на сградата , който следва да се ползва и от двете страни .При
8
извършения оглед на място вещото лице е констатирало ,че на първи етаж
магазинът и складът към него се използват във вида ,в който са били закупени
от сегашния собственик К. А.. Складът, който е отделен от магазина от
портала-вход за втори етаж, е преустроен в две помещения ,като във
вътрешното се приготвят закуски , а във външното ,което е към пътя - се
продават. От собственикът е извършен ремонт, за да го приспособи за тази
дейност- приготвяне и продажба на закуски. Сменил е дограмата и е обновил
довършителните работи. В дограмата се вижда вратопрозорец към терасата,
която по документите за собственост е вписана като “тераса със застроена
площ 21 кв.м.” и е процесната по делото. Тя е конструктивен стоманобетонов
елемент , който е продължение на стоманобетоновата хоризонтална носеща
конструкция между тавана на избените помещения на жилищната сграда и
първия етаж. Тази стоманобетонова носеща конструкция в документите за
собственост на ищците и в заключението на вещото лице К. е записана като
“конзолна тераса с парапет”. Не може да се приеме, че е конзолна част на
стоманобетоновата подова конструкция, защото в долната й страна има
стоманобетонови подкоси - елементи, които са здраво свързани с носещите
зидове. По този начин изпълнена, терасата се явява неразривна ,здраво
свързана част от носещата стоманобетонова конструкция на масивната част
от жилищната сграда. По тази конструкция се е преминавало през годините
за достигане до втория етаж на сградата. В момента също се ползва като
втори вход към жилището на втори етаж от ищците. В края на тази конзолна
тераса има метална врата във фасадната стена и стоманобетоново стълбище
към втори етаж. По него се стига до друга стоманобетонова покрита тераса
към двора на имота ,през която се влиза в жилището на втори етаж. По този
начин жилището на втори етаж има два хода. Другият вход е откъм ул.”С.” ,
през покрития портал с ролетна гаражна врата. Това е описано в
заключението на вещото лице К.. Стойността на двете позиции: “конзолна
тераса с парапет”-570лв. и “покрит портал”-220лв., не са включени в
стойността на имота - 21367,46лв. Същите представляват общи части по
смисъла на ЗУТ и ЗС. Процесната тераса не е прехвърляна като прилежаща
част към втори етаж. В заключението по делбеното дело от 1989г.
процесната тераса над реката , описана като “конзолна тераса с парапет” на
стойност 570лв., не е включена в цената на възложения в дял имот на
стойност 21376,46лв. Стойността на конзолната тераса от 570лв. и на
покрития портал от 220лв. са определени отделно от общата сумарна
стойност на делбения имот - втори жилище етаж , като на подобрения за
целия имот. Това са конструктивни елементи на цялата сграда.
В допълнителното заключение вещото лице И. е определила
съответните идеални части от процесната тераса като обща част на етажната
собственост съобразно действащото законодателство / стр.2-3 от
заключението/, като за ищците те са 53,84% , а за ответниците К. А. и С. А. е
46,16%. На двете скици към заключението е онагледено разположението на
първи и втори етаж и как се осъществява достъпът до процесната тераса от
9
помещението на ответниците на първи етаж и достъпа до втори етаж на
ищците чрез входа от към терасата.
Съдът кредитира заключението на повторната СТЕ, изготвено от
вещото лице И., като обосновано, и при съпоставяне с костатациите на
останалите две експертизи по делото, намира,че те не го опровергават, както и
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Доколкото
вещото лице Б. определя процесната тераса като конструктивна част от първи
етаж, построена в масивния под, то вещото лице И. ,отчитайки това
обстоятелство е взела предвид и други нейни конструктивни елементи от
долната й страна, здраво свързани с носещите зидове - стоманобетонови
подкоси, които не са коментирани от вещото лице Б.. Именно този начин на
изпълнение, , обосновава извода на вещото лице И., че процесната тераса е
неразризвно ,здраво свързана част от носещата стоманобетонова
конструкция на масивната част от жилищната сграда. Останалите
констатации на двете СТЕ не съдържат различия. Оценъчната експертиза на
вещото лице П. не съдържа констатации ,които да опровергават двете СТЕ.
Становището на в.л П. , че експертизата по делбеното дело от 1989г. е
извършила неправилни изчисления ,се явява необосновано при конкретно
посочените стойности и основанието за тяхното определяне, отразено в
констативно- съобразителната част на заключението на вещото лице И..
От така събраните доказателства се установява ,че процесната тераса
е обща част по своето естество на етажната собственост в процесния имот /
създадена с делбата през 1975г./. Този извод се обосновава от констатациите
на вещото лице И. в СТЕ, че по начина на изпълнение, терасата се явява
неразривна ,здраво свързана част от носещата стоманобетонова конструкция
на масивната част от жилищната сграда , неразделна част от тази
конструкция, с предназначение носещ конструктивен елемент на сградата,
осигуряваща достъп като втори вход до втори жилищен етаж / който етаж
към момента е собственост на ищците / и до търговския обект на първи етаж
/ който към момента е собственост на ответника К. А. и С. А./ .
Предназначението на общите части по естеството си не може да бъде
променяно , доколкото те са необходими за функционирането на сградата и за
достъп до отделните обекти. Същите не могат да се придобиват по давност,
тъй като са необходими за нормалното функциониране на сградата и за
нормалното ползване на отделните обекти на собственост. От доказателствата
по делото се установява, че процесната тераса , от изграждането на сградата,
не е променяла своето предназначение, с което да се е превърнала в
самостоятелен обект или присъединен към някой от самостоятелните обекти
в сградата. Фактическото положени след построяване на сградата не е било
променяно относно осигурявания от процесната тераса достъп до втори
жилищен етаж и до складовото помещение на първи етаж / онагледено на
скицата на л.79 от настоящото дело и л.91 от първоинстанционното/. От
свидетелските показания не се установява съществуващият към момента вход
от складовото помещение до терасата да е изграден през 2022г. Това , че
10
ответниците не са разполагали с ключ от входната врата към процесната
тераса, не ги е лишавало от достъп до нея ,видно от отразеното ситуиране на
скиците към двете СТЕ на входовете на помещението на първи етаж и този
към процесната тераса .
От доказателствата по делото не се установява някой от ответниците
или техните праводатели, да са давали съгласие за присъединяването на
процесната тераса към имота на ищците, респ. праводателите им. Това, че
през нея ищците и праводателите им са имали достъп до втория жилищен
етаж необезпокоявано, не сочи на промяна на съвладението като обща част и
дадено съгласие от ответниците за присъединяването към имота на ищците,
рес. техните праводатели. Не се доказва и ищците и техните праводатели да
не са допускали ответниците до процесната тераса и да са демонстрирали по
ясен и недвусмислен начин, че отричат правото на достъп на ответниците до
нея .От доказателствата по делото не се установява съвладението от етажните
собственици да е променяно през времето . Съществуването на вход от
помещението на ответниците на първи етаж сочи, че не са били лишени от
възможността да ползват терасата.
Процесната тераса като обща част по естеството си не може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка, както и да бъде обект на делба . Поради
това ищците не са придобили правото на собственост върху нея на
твърдяното придобивно основание - чрез възлагането в дял при извършената
делба през 1989г. на праводателите им И. Д. и С. Д. и заплащане на
равностойност на възложения имот на съделителя Г.Т. през м.декември 1989г.
Когато предмет на делбата са самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, съответните идеални части от общите части, следва да
бъдат разпределени в процентно съотношение по правилата на чл.40 ЗС
между самостоятелните обекти, които формират отделни дялове. Тези
идеални части не представляват самостоятелен обект на право на собственост
и не могат да бъдат поделени . Това, че ищците на са придобили процесната
тераса като самостоятелен обект е видно и от представените по делото актове,
с които се легитимират като собственици на описаните в тях обекти в
процесния имот.
Ответниците също не са придобили на основание делба и последващи
договори за покупко-продажба като изключителна собственост процесната
тераса , защото тя е обща част по естеството си. Придобили са само частта от
общите части , припадащи към притежаваните от тях самостоятелни обекти в
етажната собственост - 46,16 ид.ч. съгласно СТЕ, като останалите 53,84%
ид.ч. се притежават от ищците . Затова , както ответниците, така ищците не
са придобили като изключителни собственици процесната тераса, нито на
основание сделка, нито на оригинерно придобивно основание давност.
На основание изложеното предявеният установителен иск по чл.124
ГПК следва да се уважи до размер на 53,84% ид.ч. от процесната тераса, за
които се признае за установено по отношение на ответниците ,че ищците са
11
собственици .
На основание чл.537,ал.2 ГПК съдът следва да отмени констативните
нотариални актове ,посочени в исковата молба , в частта , легитимираща
праводателя на ответниците Г.Т. и ответниците К. А. и С. А. като
собственици на процесната тераса над 46,16%ид.ч. от нея - за 53,84% ид.ч.
С частичното уважаване на иска по чл.124 ГПК не се променя предмета
на делото , тъй като се касае за един и същи обект, по отношение на който
ищците претендират да установят, че са собственици, а дали процесната
тераса съставлява обща част или самостоятелен обект , е по същество на
спора. Възражението на ответниците, че се касае за нововъведено
обстоятелство, при настъпила преклузия, също е неоснователно , тъй като
още в първоинстанционното производство в писмените отговори, които са
депозирали част от ответниците, е въведено такова възражение, че процесната
тераса е обща част. В мотивите на обжалваното решение също има
произнасяне на съда по това дали процесната тераса е обща част по чл.38 ЗС.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени
в частта, с която искът по чл.124 ГПК е отхвърлен за 53,84 ид.ч. от
процесната тераса и се уважи в тази част исковата претенция, както и
искането по чл.537,ал.2 ГПК. В останалата част, с която искът е отхвърлен за
останалите 46,16ид.ч. от процесната тераса, както и това по чл.537,ал.2 ГПК ,
решението следва да бъде потвърдено .
При частичното уважаване на иска и съразмерно отхвърлената част на
иска, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която
на ответника К. А. са присъдени разноски над 291лв. до 630лв., а на
пълномощника на ответниците И. М. и Б. Й. - адв. Н. за адвокатско
възнаграждение над 637лв. с ДДС до 1380лв. с ДДС на основание чл.38,ал.2
ЗА във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / опр.№3640 от 21.11.2023г. по ч.гр.д.
№1790/23г., ВКС, III г.о./. За въззивното производство на ответника К. А.
следва да се присъдят разноски в размер на 277лв. , а на пълномощника на
ответниците И. М. и Б. Й. - адв. Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 637лв. с ДДС, тъй като настоящото производство не се
отличава като фактическа и правна сложност от първоинстанционното и не
обосновава определяне на по-висок размер при осъщественото процесуално
представителство за тази инстанция и съразмерно отхвърлената част на иска.
В първоинстанционното производство разноските на ищците са в
размер на 1410лв. Съразмерно уважената част на иска следва да им се
присъдят в размер на 759лв., като няма основание за намаляване на
адвокаткото възнаграждение на пълномощника на ищците за тази инстанции ,
което е в размер на 600лв. и на основание чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и
правна сложност на развилото се първоинстанционно производство, не се
явява прекомерно.
12
В настоящото производство е направено възражение за прекомерност
на претендираното от жалбоподателите като разноски адвокатско
възнаграждение от 1000лв. Представеното пълномощно удостоверява
заплащането от жалбоподателите на това възнаграждение. Въззивният съд
намира възражението за прекомерност за основателно. Предвид чл.7,ал.2,т.2
от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и осъщественото процесуално представителство за
настоящата инстанция , същото следва да се намали до размер на 600лв. В
този размер е и заплатеното в първоинстанционното производство на
пълномощника на ищците , а настоящото производство не се отличава като
фактическа и правна сложност от първоинстанционното. Твърдението, че за
въззивната инстанция е определено адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателите като при неоценяем иск ,е
неоснователно. Искът е оценяем. Като такъв е приет и от
първоинстанционния съд , видно от дадените указания на ищците с
разпореждане №262 от 26.10.2022г. за представяне на данъчна оценка и
внасяна на д.т. в размер по т.1 от Тарифата, съобразно данъчната оценка на
имота. Представената в първата инстанция данъчна оценка не е оспорена и на
този етап на производството не може да се пререшава въпроса за цената на
иска. За въззивното производство общо направените от ищците разноски са в
размер на 1827,80лв./ при приспадане намаления размер на адвокатското
възнаграждение/. Съразмерно уважената част на иска от ответниците ,на
основание чл.78 ГПК следва да се заплати сумата от 984лв.
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №31 от 25.04.2023г. по гр.д.№207/2022г. на РС-
Трявна в ЧАСТТА ,с която е :
Отхвърлен предявеният от М. С. Д. и Ю. С. Д. иск по чл.124 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците Н. Е. Т., с ЕГН
**********, А. Г. Т., с ЕГН ********** – двете от гр. П., ул. „Л.“ ***, И. И.
М., с ЕГН **********, и Б. И. Н., с ЕГН ********** – двете от гр. П., ул. „Г.“
*** К. К. А., с ЕГН **********, и С. П. А., с ЕГН ********** ,че ищците са
собственици на 53,84%ид.ч., от тераса с площ от 21 кв.м. към първия етаж от
построената двуетажна къща в ПИ-191 от кв.16 по плана на гр. П., при
граници: улица, река и ПИ-192;
Отхвърлено искането по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт 9,
том I, дело №24/2000 год. . по описа на РС-Трявна., вписан в Службата по
вписвания акт №9 , том I , дело №24/2000 год. и нотариален акт №54, том I ,
рег.№723, дело №50 от 2019г. по описа на нотариус С.Л. с район на действие
Районен съд -Трявна, вписан в Службата по вписвания вх. Рег.№221 от
11.03.2019г., акт №171,том I, дело №51/2019 год., В ЧАСТТА на признатите
13
права НАД 46,16%ид.ч от тераса с площ от 21 кв.м. ,
както и в частта, с която М. С. Д., с ЕГН **********, и Ю. С. Д., ЕГН
**********, са осъдени да заплатят на К. К. А., с ЕГН **********, разноски
по делото над 291лв. до размер на 630лв. и да заплатят на адв. Г. Н.
адвокатско възнаграждение над 637лв. с ДДС до размер на 1380лв. с ДДС,
вместо което постанови :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците Н. Е. Т., с
ЕГН **********, А. Г. Т., с ЕГН ********** – двете от гр. П., ул. „Л.“ ***, И.
И. М., с ЕГН **********, и Б. И. Н., с ЕГН ********** – двете от гр. П., ул.
„Г.“ *** К. К. А., с ЕГН **********, и С. П. А., с ЕГН ********** – двамата
от гр. П., ул. „П.“ ***, че ищците М. С. Д., ЕГН **********, и Ю. С. Д., ЕГН
********** – двамата от гр. Р., ул. „Ц.“ ***, са собственици на 53,84%
ид.части от ТЕРАСА с площ от 21 кв.м. към първия етаж от построената
двуетажна къща в ПИ-191 от кв.16 по плана на гр. П., при граници: улица,
река и ПИ-192
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт №9 от
02.03.2000г., том I, дело №24/2000 год. по описа на РС-Трявна, вписан в
Службата по вписвания акт №9 , том I , дело №24/2000 год. , В ЧАСТТА на
признатите на Г.П.Т. права на собственост над 46,16%ид.ч. от “тераса на 21
кв.м. към етажа” - за останалите 53/84% ид.ч.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт №54 от
01.03.2019г., том I , рег.№723, дело №50 от 2019г. по описа на нотариус С.Л. с
район на действие Районен съд -Трявна, вписан в Службата по вписвания вх.
Рег.№221 от 01.03.2019г., акт №171,том I, дело №51/2019 год., в ЧАСТТА на
признатите на К. К. А. и С. П. А. права на собственост над 46,16% ид.ч. от “
тераса с площ 21.00 кв.м. към етажа “- за останалите 53,84% ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част , с която
искът по чл.124 ГПК е отхвърлен в размер НАД 53,84% ид.ч.- за останалите
46,16%ид.ч. от тераса с площ 21 кв.м. към първи етаж и в частта, с която е
отхвърлено искането по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт№9 , том
I , дело №24/2000 год. в ЧАСТТА на признатите на Г.Т. права на собственост
за 46,16%ид.ч. от “тераса на 21 кв.м. към етажа” и нотариален акт№54...том I
, рег.№723, дело №50 от 2019г. по описа на нотариус С.Л. с район на действие
Районен съд -Трявна, вписан в Службата по вписвания вх. Рег.№221 от
11.03.2019г., акт №171,том I,дело №51/2019 год в ЧАСТТА на признатите на
К. К. А. и С. П. А. права на собственост за 46,16% ид.ч. от “ тераса с площ
21.00 кв.м. към етажа “.
ОСЪЖДА Н. Е. Т., с ЕГН **********, А. Г. Т., с ЕГН ********** –
двете от гр. П., ул. „Л.“ ***, И. И. М., с ЕГН **********, и Б. И. Н., с ЕГН
********** – двете от гр. П., ул. „Г.“ *** К. К. А., с ЕГН **********, и С. П.
А., с ЕГН ********** – двамата от гр. П., ул. „П.“ ***, да заплатят на М. С.
Д., с ЕГН **********, и Ю. С. Д., ЕГН ********** – двамата от гр. Р., ул.
14
„Ц.“ ***, сумата от 759лв. - разноски за първоинстанционното производство и
сумата от 984лв. разноски за въззивното производство
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН **********, и Ю. С. Д., ЕГН ********** –
двамата от гр. Р., ул. „Ц.“ ***, да заплатят на адв. Г. Н. от АК – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО ,като пълномощник на И. И. М. и Б. И. Н., адвокатско
възнаграждение за въззивното производство от 637лв. с ДДС, на основание
чл.38 ал.2 ЗА
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН **********, и Ю. С. Д., ЕГН ********** –
двамата от гр. Р., ул. „Ц.“ ***, да заплатят на К. К. А., с ЕГН **********, от
гр. П., ул. „П.“ ***, сумата от 277лв. - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15