№ 249
гр. гр. Димитровград, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100003 по описа за 2024 година
Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е подало Заявление по реда на чл. 417
ГПК срещу А. Л. А. ЕГН: **********, по което е образувано чгд 1061/2023 на
РС - Димитровград. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение
е образувано изпълнително дело № 1691/2023 по описа на ЧСИ Николета
Кавакова. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 29.11.2023 г.,
съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за
предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената
възможност, се предявява настоящия иск. На 14.07.2022 г. „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение
№ 2) с ответника А. Л. А. ЕГН: **********. На основание така сключения
Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в общ размер 871,39 лв.
(осемстотин седемдесет и един лева и тридесет и девет стотинкн). От тази
сума: - 799,00 лева са предоставени за закупуване на избрана от потребителя
стока - мобилен телефон Huawei; - 2,40 лева са предоставени в кредит за
заплащане на избраната от потребителя допълнителна услуга по смисъпа на §
1 ЗПК - застраховка BANK ПAKET 1 УРЕД; - 69,99 лева са предоставени в
1
кредит за зanлащане на избраната от потребителя допълнителна услуга по
смисъла на § 1 ЗПК - застраховка BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ Съгласно чл.
7.2.1. изр. второ от Договора, по изрично нареждане и съгласие на
Потребителя, дадено с подписването на този Договор, Кредиторът превежда
съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача на стоката
избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. В приложена
като доказателство Декларация ответникът изрично е потвърдил, че е получил
стоката, описана в чл. 8 на Договора, от продавача на стоката. Съгласно чл.
7.2.2 от Договора в случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя
от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки) сума, се превежда от Кредитора, за сметка на
Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно -
по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което
Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на
Договора. Общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на 12
погасителни месечни вноски, 11 вноски по 85.69 лева и последна
изравнителна вноска в размер на 85.70 лева. Първата погасителна вноска е
дължима на 15/8/2022 г., а последната - на 15/07/2023. Така предоставената
сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два компонента: главница и договорна лихва. Уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 31,72 % (чл. 9, ал.1 от
Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е приложимо
изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният
процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 36,38 %, а
общата дължима сума по Договора е в размер на 1028,29 лева. В същия член е
упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него
сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от
Договора. Договорът не е сключен при Общи условия. Длъжникът е
преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при
изплащането на дължимите вноски, а на 15.07.2023 договорът е падежирал
(т.е. изтекъл е крайният му срок), с което е настьпила изискуемост на цялото
задължение по него. Към дата на входиране на заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (07/08/2023), задължението
на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД по Договора е било в размер на
366,26 лева, от които: - 321,26 лева главница; - 21,51 договорна лихва; - 23,5
лева обезщетение за забава.
Моли да се постанови решение, с което съдът да признае за установено, че
лицето А. Л. А. ЕГИ: **********, в качеството си на Кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № **********/ 14.07.2022г., дължи
изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството
му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер на 366,27 лева, от
които: - 321,26 лева главница; - 21,51 лева договорна лихва за периода от
15.4.2023 до 15.7.2023 (падежът на договора); - 23,5 лева обезщетение за
забава върху просрочената главница за периода от 15.4.2023 до 27.7.2023
(датата на извлечението от счетоводни книги) ведно със законната лихва
върху главницата,считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК
(07/08/2023) до окончателното изплащане на задължението. Моля, да
разпределите отговорността за разноските в заповедното производство по чгд
1061/2023 на РС - Димитровrрад, съобразно изхода от спора, и да им се
присъдят направените разноски в заповедното производство. Претендират и
разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът депозира отговор, в който чрез процесуален представител твърди
следното: Оспорвам исковата претенция като неосноватепна и недоказана на
няколко основания. Сключения между страните договор за паричен кредит ,в
условията на който същиствуват неравноправни кпаузи,които са нищожни по
смисьла на закона за потребителския кредит и като такива правят самия
договор за нищожен.Такива са клаузите по отношение на т.нар.допълнителна
услуга — 2 броя,sа избор на стока и застраховка,както и по отношение на
начина на оскъпяване на кредита/при олихвяването са включени тези суми и
въз основа на тях сумата за връщане е в размер на 1028.29 лева.При усвоена
сума в размер на 799 лева смитам,че това е сумата,която,поради липса на ясни
условия и наличие на нищожни клаузи следва да бъде върната на ищеца.
Преди образуване на гражданското дело от доверитепката ми са били
заплатени сумата от 1015 лева по сметка на ЧСИ Кавакова по изп.дело
1693/2023 г.С Постановление от 19.12.2023 г. същото е бипо прекратено
поради пълно издължаване на сумите.Това само по себе си е
3
основанието,поради което твърдим,че липсва правен интерес от предявяване
на настоящата искова претенция. Независимо от пълното изплащане на сумите
по изпълнителното дело и липсата на правно основание на ищеца да води
делото,пред нас съществува правен интерес да поискаме от сьда посочения
договор да бъде обявен за нищожен поради иsложените по- горе съображения.
Претендираме за разноски в настоящото производство.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
532/8.8.2023г., издадена по частно гр. дело № 1061/2023г. на ДРС, е
разпоредено ответникът А. Л. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да
заплати на ищеца „ ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, КВ.ЛОЗЕНЕЦ, УЛ.ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ 52-54 процесните
суми в размер на 321,26 лева (триста двадесет и един лева и 26 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 07.08.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 21,51 лева (двадесет и един лева и 51
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.04.2023 г. до
15.07.2023 г., сумата 23,50 лева (двадесет и три лева и 50 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2023 г. до 27.07.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).Вземането
произтичало от следните обстоятелства: Неизпълнение на задължения по
Договор за потребителски кредит №**********/14.07.2022г., вземането по
който е станало изцяло изискуемо на 15.07.2023г. , съгласно извлечение от
счетоводните сметки на заявителя по Договор за кредит №
**********/14.07.2022г., сключен между заявителя и длъжника. Срещу
заповедта в законоустановения срок е постъпило възражение, поради което за
ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите установителни
искове, срещу длъжника, като исковата молба е била подадена в предвидения
едномесечен срок. Страната се позовава на същите обстоятелства в
подадената искова молба и поради това следва да се приеме, че е налице
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
4
производство и настоящото дело по предявените установителни искове.
По същество на спора:
Ищецът твърди да има непогасени вземания към ответника с оглед
сключен помежду им договор за потребителски кредит.По делото се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по силата на договор за потребителски кредит от 14.7.2022г., съгласно, който
ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от в чл. 7 ал.1 от
Договора, където е посочен размерът на предоставения кредит – 871.39лв,
като от тази сума 799,00 лева са предоставени за закупуване на избрана от
потребителя стока - мобилен телефон Huawei; - 2,40 лева са предоставени в
кредит за заплащане на избраната от потребителя допълнителна услуга по
смисъпа на § 1 ЗПК - застраховка BANK ПAKET 1 УРЕД; - 69,99 лева са
предоставени в кредит за зanлащане на избраната от потребителя
допълнителна услуга по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка BANK ПАКЕТ 1
КРЕДИТ Съгласно чл. 7.2.1. изр. второ от Договора, по изрично нареждане и
съгласие на Потребителя, дадено с подписването на този Договор, Кредиторът
превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача
на стоката избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. В
приложена като доказателство Декларация ответникът изрично е потвърдил,
че е получил стоката, описана в чл. 8 на Договора, от продавача на стоката.
Съгласно чл. 7.2.2 от Договора в случаите, когато Потребителят е пожелал да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от
Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния
Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния
Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на Договора. Общата дължима сума на
Потребителя е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, 11 вноски по
85.69 лева и последна изравнителна вноска в размер на 85.70 лева. Първата
погасителна вноска е дължима на 15/8/2022 г., а последната - на 15/07/2023.
Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна
лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
5
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на
31,72 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Годишният процент на разходите по
Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 36,38 %, а общата дължима сума по
Договора е в размер на 1028,29 лева. В същия член е упоменато и че при
просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с
дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. Описано е,
че Договорът не е сключен при Общи условия.
От приетата по делото ССЕ се установява, че по договор за
потребителски кредит Nº **********/14.07.22г. общия размер на платената
сума от ответнwчката А. Л. А. възлиза на 690,08 лв. , в т.ч. главница 550,13 лв.
, договорна лихва 135,39 лв. и платено обезщетение 4,56 лв. Към момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /07.08.2023г./ размерът на
останалите незаплатени месечни вноски е 366,27 лева, в т.ч.: Главница в
размер на 321,26 лева Възнаградителна лихва в размер на 21,51 лв. за периода
15.04.2023г. - 15.07.2023г. Обезщетение за забава върху главница в размер на
23,50 лв. за периода 15.04.2023г. - 27.07.2023г. Към датата на формиране на
заключението на експертизата, всwчки задължения по процесния договор на
ответничката са платени чрез ЧСИ Николета Кавакова рег. Nº 929 по ИД Nº
20239290401691 по представени документи по делото. задължението на
ищцовото дружество „ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД по договор за потребителски
кредит Nº4053591590/14.07.22г. кьм застрахователя К. е изпълнено, като
същото е превело заемната сума на дата 19.08.2022г. с бордера : 5207222
/общо застраховане/ и 5207202 /животозастраховане/.
Видно от приетото като доказателство по делото Разпореждане за
приключване на ИД от 19.12.23г. на ЧСИ Н.Кавакова се установи, че на осн.
чл. 433, ал.2 от ГПК приключва изпълнитепно дело № 20239290401691,
образувано по молба на взискателя ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД С ЕИК *********
въз основа на Изпълнителен лист издаден на 08.08.2023 г от РАЙОНЕН СЪД
ДИМИТРОВГРАД на основание 3аповед за незабавно изпълнение (чл.417), на
основа на извлечение от счетоводни книги по ЧГД № 1061 от 2023 г. на
РАЙОНЕН СЪД ДИМИТРОВГРАД срещу длъжника А. Л. А. С ЕГН
********** на основание пълно погасяване на задължението по
изпълнителното дело. Разпореждането е влязло в сила на 3.1.2024г.
Втората група наведени възражения в отговора са свързани с въпроси
6
относно недействителността на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили. Клаузата на чл.11.1 от договор за кредит
потребителят е длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща
дължимите си месечни потребителски вноски, като в случай на просрочие
дължи да заплати и начислените лихви за периода на просрочието. Договорът
е двустранен и възмезден, като в полза на кредитора е предвидено
възнаграждение, т.е. лихвите са възнаградителни. Освен това от потребителя
се дължи и годишен процент на разходите по кредита. Клаузите в договора са
ясно и недвусмислено формулирани. При свободата на договаряне и по
изрична воля на ответника той е получил стока на стойност 799 лв. и трябва да
върне сума в общ размер от 1028.29 лв., при разсрочено плащане на 12
погасителни вноски, всяка от които в размер от 85.69 лв.
При тези данни, с оглед характера на договора, неговата цел,
задължението на кредитодателя да предостави договорената сума за
закупуване на избраната от потребителя стока и възможността на последния
да я върне разсрочено и на вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че
договорът в частта на уговорената дължима лихва не противоречи на закона и
добрите нрави. Възнаградителната лихва и годишния процент на разходите в
настоящия случай калкулират риска от бързото отпускане на кредита и
липсата на обезпечение при предсрочна изискуемост, поради което не следва
да се приемат като неравноправни и недействителни. В чл.15 от договора е
възпроизведено законоустановеното задължение за заплащане на законна
лихва при просрочие, като липсва основание тази клауза да бъде
квалифицирана, като неравноправна. Договорът е отпечатан с шрифт
очевидно не по-малък от 12, предвид изискването за размер на шрифта и
нормата на 10, ал. 1 от ЗПК в сила от 23.07.2014 г. Не е налице и
противоречие с чл.19,ал.4 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите
не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в лева и валута, определен с постановление на МС.
Настоящата инстанция не констатира да е налице друго нарушение на
императивна материалноправна норма, което на основание чл.22 от ЗПК да
води до недействителност на договора.
Следователно между страните по делото съществува
7
валидна облигационна връзка с правно основание чл.9 ЗПК вр.чл.430,ал.1 и
ал.2 от ТЗ, по силата на която ответникът дължи заплащане както на пълния
размер на погасителните вноски, така и лихва за просрочие върху
просрочената такава вноска съгласно чл.9.4 от договора.
В този случай спорен остава по делото въпросът дали следва да бъде
отчетено извършеното по този начин погашение при установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Правното значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното
производство за исковия процес, който се развива по реда на чл.422 ГПК, е
разяснено с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.9. С него
е прието, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1
ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение
преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт -
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в
исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3
ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство
за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване
на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към
момента на осъщественото принудително изпълнение . Обективните предели
на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща
установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от
момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към
момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на
събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на
съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има
право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е
съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение.
Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване
на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да
съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
8
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на
изпълнителното производство и с оглед дадените разяснения с
горепосоченото тълкувателно решение, се налага извода, че това не може да
послужи като основание за отхвърляне на предявените искови претенции.
Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на
постановената заповед за изпълнение, съдебното признатото вземане в полза
на кредитора не може да послужи като основание за последващ изпълнителен
процес, а отношенията между страните във връзка със спорното право вече са
уредени. Ето защо предявените искове се явяват изцяло основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция е
основателна и ще бъде уважена.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство в общ размер
на 745 лв. В т.ч. 125 лв. заплатена държавна такса за настоящото
производство, 320 лв. - заплатено възнаграждение на вещо лице, 300 лв.
размер на юрисконсултско възнаграждение, който се намира за справедлив с
оглед правната и фактическа сложност на делото, и тази сума ще бъде
възложена в тежест на ответника.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1061/2023 г., вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да възстанови на ищеца
направените и в хода на заповедното производство разноски в общ размер на
125 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Л.
9
А. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Димитровград, ПК 6400, ул. Първа
№18, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № ********** от 14.7.2022 г., дължи на „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитьр
Хаджикоцев" 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по
вписванията при МП с ЕИК: *********, представлявано от АЛЕКСАНДЪР
ЧАВДАРОВ ДИМИТРОВ и НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ СПАСОВ, в качеството
им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник
юрк. Д. И. сума в общ размер на 366,27 лева, от които: 321,26 лева главница;
21,51 лева договорна лихва за периода от 15.4.2023 до 15.7.2023 (падежът на
договора); 23,50 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода от 15.4.2023 до 27.7.2023 (датата на извлечението от счетоводни
книги), ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК (07/08/2023) до окончателното изплащане на
задължението, за които суми в хода на производството по ч.гр.д. № 1061/2023
г. на ДРС е била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК и е бил издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А. Л. А. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Димитровград, ПК 6400, ул. Първа №18, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитьр
Хаджикоцев" 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по
вписванията при МП с ЕИК: *********, представлявано от АЛЕКСАНДЪР
ЧАВДАРОВ ДИМИТРОВ и НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ СПАСОВ, в качеството
им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник
юрк. Д. И., сумата в размер 745,00 лв., представляваща деловодни разноски за
настоящото производство, както и сумата в размер на 125,00 лв. деловодни
разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
1061/2023 г. на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10