РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. ****, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501877 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ на Я. Д. И., ЕГН **********, **** чрез
пълномощника му адв.Д. Й. от ВАК, срещу решение №1935/16.06.2022г., постановено по
ГД №16339/2021г. на ВРС, 50 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Я. Д. И., ЕГН
**********, гр.****, ******** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
ж.к. „Малинова долина”, ул.„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, иск с правно основание
чл.439 ГПК, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на
ответника сума в общ размер от 8 847.79 лева, от които главница по Договор за
потребителски кредит № ****г. в размер на 7 056.10 лева; договорна лихва за периода от
03.07.2009г. до 19.12.2011г. в размер на 1 567.65 лева; наказателна лихва за периода от
03.08.2010г. до 19.12.2011г. в размер на 224.04 лева, предмет на принудително изпълнение
по изп. дело № 20127180400619 по описа на ЧСИ С.К.-Д., образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД №184 по описа за 2012г. на Районен съд – ****, поради
изтекла погасителна давност.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил и коментирал в
мотивите си указанията в т.10 от ТР №2/2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
1
Развиват се доводи във връзка с приложението на тълкувателното решение и началото на
давностния срок както и прилагане на перемпцията по изпълнителното дело. Твърди се, че
съдебният изпълнител е бил длъжен да прекрати принудителното изпълнение, макар да не
го е сторил, още след 22.03.2016г. Не са извършвани изпълнителни действия от 21.03.2014г.
/молба за опис на недвижими имоти/ до 04.04.2018г. като в този период е изтекъл и срокът
на перемпцията съгласно чл.433, т.8 ГПК и изпълнението е подлежало на прекратяване.
Извършените след този момент изпълнителни действия са недействителни и не следва да
бъдат вземани предвид като прекъсващи давността. Тези действия губят своето материално
и процесуално значение. Твърди се, че давностния срок за погасяване на задължението по
изп.дело №619/2012г. на ЧСИ С.Д. е започнал да тече от 21.03.2014г., а извършените след
21.03.2016г. изп.действия са обезсилени по право и не са годни да прекъснат давността,
поради бездействието на взискателя. Поради това се твърди, че давностният срок е изтекъл
на 22.03.2019г. Отделно от изложеното, се твърди, че давностният срок е изтекъл и към
датата на депозиране на исковата молба на 11.11.2021г.
Излага, че коментираното в мотивите на съда, съобразено от него, решение по т.дело
№1747/2020г. на 4-то г.о. на ВКС, не съставлява задължителна практика след изменението
на чл.290, ал.3 ГПК /ДВ, бр.86, 2017г./ Прави се довод, че Постановление №3/1980г. на ВС
не е приложимо след приемането на Конституцията на РБ /юли 1991г./ Въззивникът твърди,
че независимо от горното, дори при неприлагане на Постановлението, след приемане на ТР
2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.е. след юли 2015г., отново е изтекла погасителна давност
спрямо конкретното изпълнение.
Прави се довод, че поисканото изпълнение с молба от 04.04.2018г. не прекъсва
давността и не поставя началото на нов давностен срок, както е приел РС. Тези
изпълнителни действия са предприети след перемиране на изпълнението, тъй като
последното валидно изп.действие е от 21.03.2014г. Сочат се две алтернативни дати за
погасяване на вземането – 22.03.2019г. или при действие на ППВС до 2015г. – погасяване
към 27.06.2020г. Поради изложеното, въззивникът поддържа, че след производството, в
което е издадено изпълнителното основание, е настъпил нов факт съгласно чл.439 ГПК и
искът е основателен. Взискателят не разполага с право на принудително изпълнение. Моли
за отмяна на решението и вместо това уважаване на предявения отрицателен установителен
иск. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна ЕОС МАТРИКС
ЕООД, чрез пълномощника по делото адв.Р.М., за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че постановеното от РС решение е правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на съдебния акт. Излага, че при неявяване в открито заседание на
представител на въззиваемата страна, се поддържа отговора по жалбата. Прави се
възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна възнаграждение.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът Я. И. чрез пълномощника си
адв.Д.Й. поддържа жалбата на изложените в нея основания.
В съдебно заседание не се явява представител на въззиваемото дружество, но с
2
писмена молба пълномощникът адв.М. поддържа отговора и неоснователността на жалбата.
За да се произнесе по жалбата въззивният състав съобрази, че производството е
образувано по искова молба на Я. Д. И. срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД, за отричане
съществуването на вземане на ответника от ищеца, предмет на принудително изпълнение по
изп.дело №619/2012г. на ЧСИ С.К.-Д., рег.№718 в КЧСИ, поради погасяването му по
давност. В исковата молба се излага, че по ЧГД №184/2012г. на 26 състав на ВРС в полза на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на извлечение от сметка съгласно чл.417 ГПК за следните суми:
7056.10 лева – главница; 1567.65 лева –договорна лихва за периода 03.07.2009г. до
19.12.2011г.; наказателна лихва в размер на 224.04 лева, за периода 03.08.2010г. до
19.12.2011г., или общо сумата от 8847.79 лева, въз основа на договор за потребителски
кредит от 03.06.2009г.
В исковата молба се излага, че въз основа на издадения по делото изпълнителен
лист, по молба на „Юробанк България" АД е образувано изп. дело №**** по описа на ЧСИ
С.К.-Д.. С молба от 21.03.2014г. взискателят поискал да бъде извършен опис на движими
вещи на Я.И.. Въз основа на молба от 06.04.2016г. „ЕОС Матрикс" ЕООД е конституирано
като взискател поради сключен договор за цесия с „Юробанк България"АД. Ответното
дружество е подало молба за справка от БНБ и запор на банкови сметки на длъжника на
04.04.2018 г., като на 13.04.2018г. са изпратени запорни съобщения до „Първа
инвестиционна банка" АД и „Алианц Банк България" АД. Ищецът поддържа, че за периода
от 21.03.2014г. до 21.03.2016г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия, които да прекъснат давността за вземането. Поради това сочи, че на 22.03.2016г.
по горепосоченото изпълнително дело е настъпила перемпция и производството е
прекратено по право. Счита, че предприетите след тази дата изпълнителни действия не са
валидни и не са прекъснали давността, като същата е изтекла на 22.03.2019г. Отправя искане
до съда искане за установяване в отношенията на страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от общо 8847.79 лева, от които главница по Договор за потребителски
кредит № ****** г. в размер на 7056.10 лева; договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до
19.12.2011 г. в размер на 1567.65 лева; наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до
19.12.2011 г. в размер на 224.04 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
****.
В срока по чл. 131 ГПК ЕОС МАТРИКС ЕООД е депозирал писмен отговор, в който
развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че
последното изпълнително действие е извършено на 13.04.2018г. с налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника, а предходното валидно изпълнително действие е от
21.03.2014г., когато е отправено искане за насрочване опис на движими вещи. Счита, че
посочените действия са прекъснали давността. Навежда доводи, че с изтичане на давностния
срок не се погасява вземането, а единствено правото на принудително изпълнение. Моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
3
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение намира за установено
следното:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок, при
интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението е обжалвано изцяло. Страните не правят обосновани твърдения за
допуснати процесуални нарушения от първата инстанция и не искат събиране на нови
доказателства.
Спорът пред ВОС е идентичен с този пред първоинстанционния съд, тъй като искът
на ищеца е отхвърлен. Предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл.439 ГПК.
Въз основа на събраните доказателства настоящият състав следва да формира самостоятелни
изводи относно погасяване или не правото на принудително изпълнение на кредитора по
издадения му по реда на чл.417 ГПК изпълнителен титул, въз основа на факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на производството, в което е издаден
изпълнителния лист. В случая, тези нови факти, насложени към изпълнителното основание,
представляват изтекъл период от време, който се свързва от закона с погасяване правото на
принудително изпълнение, респ.отричане на изпълняемото право.
Страните не спорят, че срещу ищеца/въззивник/ е издаден изпълнителен лист по ЧГД
№184/2012г. на ВРС в полза на „Юробанк И Еф Джи България" АД /идентична „Юробанк
България" АД/ за сумите: 7056.10 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
**** г.; 1567.65 лева - договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г.; 224.04
лева - наказателна лихва за периода от 03.08.2010г. до 19.12.2011г.; че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20127180400619 по описа на ЧСИ С.К.-Д.; че
ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на
договор за цесия, сключен с „Юробанк България" АД.
По първоинстанционното дело е приобщена в цялост преписка по изп.дело № *****
на ЧСИ С.Д., видно от която същото е образувано на 06.03.2012г. по молба на „Юробанк И
Еф Джи България" АД. С разпореждане от 30.03.2012г. на ЧСИ е постановено изпращане на
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника с дата за опис. В представената покана
за доброволно изпълнение /л.51 от делото/ е посочено, че при неизпълнение на
задължението, се насрочва опис за 29.08.2012 г. на движими вещи на адрес гр. ****,******,
видно от която същата не е връчена на длъжника, поради ненамиране на адреса. С молба от
21.03.2014г. на „Юробанк И Еф Джи България" АД е поискано насочване изпълнението
4
срещу движими вещи на длъжника, опис и оценка на същите по реда на ГПК. Изпратени са
писма до ТД на НАП за проучване на имущество /л.58/ и покана за доброволно изпълнение
до длъжника.
Въз основа на молба от 06.04.2016г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу Я. И.. Към молбата са
представени договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., в които под № **** е
вписано задължение на ищеца, пълномощни и потвърждения за извършената цесия. С молба
от 25.07.2016г. са представени доказателства от новоконституирания взискател за
привнесени разноски по изпълнителното дело.
С молба от 04.04.2018г.новият взискател е поискал предприемане на изпълнителни
действия спрямо длъжника чрез извършване на справка за банкови сметки и налагане на
запор върху банкови сметки. Изпратени са запорни съобщения от 13.04.2018г. до Първа
инвестиционна банка АД, получено на 20.04.2018г.; до Алианц Банк България АД, получено
на 25.04.2018г., до Юробанк България АД, получено на 20.04.2018г. Съобщението за
налагане на запора върху банковите сметки е изпратено и на длъжника, като видно от
отбелязване същото е върнато като непотърсено. Видно от писмо от „Първа инвестиционна
банка“ АД от 02.05.2018 г. /л. 95/ сметките на длъжника са блокирани и няма наличен авоар
за изпълнение.
Въз основа на правилно и точно възприета от РС фактическа обстановка по спора,
намерила отражение в обстоятелствената част на постановения съдебен акт, след преценка
на събраните доказателства, въззивният състав достига до следните правни изводи:
Изпълнителното дело срещу длъжника -ищец по иска Я. И. е образувано на
06.03.2012г., при действието на ППВС №3/1980г., според разясненията на което,
образуването на изпълнително производство прекъсва давността докато трае делото. /арг. и
в чл.115, б.ж ГПК/ При това положение, с образуване на конкретното изп.дело следва да се
приеме, че давност не тече. Давност започва да тече едва от прекратяване на
изп.производство. /арг. отново в ППВС 3/1980г./
Извършените по делото изпълнителни действия са обективирани хронологично по-
горе, въз основа на постъпилата преписка по изп.дело №619/2012г. на ЧСИ С.Д.: От
образуване на изп.дело през март 2012г. до 06.03.2014г. не са предприемани никакви
изпълнителни действия с изключение на извършвани от ЧСИ справки и опити за връчване
ПДИ на длъжника. Поради това съгласно постановките на Постановлението, действащо към
този момент, с изтичането на 2 години от образуването, изпълнителното дело е било
прекратено по право на основание чл.433, т.8 ГПК. Или, независимо от формално издаване
на постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело, към 07.03.2014г.
изп.дело е било прекратено по право.
Следователно, към момента на приемане на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.10 от
същото, което променя основно регламента относно теченето на давностния срок в
изпълнението, настоящото изп.дело е било прекратено по право. Съобразно изложеното по-
горе, след прекратяването започва да тече погасителна давност за вземането още преди ТР, а
5
именно от 07.03.2014г. Тъй като се касае за вземане, установено със заповед за изпълнение,
която има значение на влязло в сила решение, по отношение на същото следва да се
приложи общата петгодишна давност съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД. Тази давност е изтекла,
считано от 07.03.2014г. на 07.03.2019г. Междувременно е прието ТР №2/2015г. на
26.06.2015г., което преурежда теченето на законните давностни срокове в изпълнението.
Приложение при разрешаване на спора намира Тълкувателно решение №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено, че ППВС №3/1980г. е загубило сила, считано за периода
след 26.06.2015г. Съгласно разясненията на последното, давността се прекъсва съгласно
чл.116, б.в ЗЗД с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Съобразно т.10 от цитираното ТР, в случай че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, т.8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. Към този момент изп.дело 619/2012г. е висящо,
макар перемирано.
В контекста на посоченото тълкувателно решение, в изпълнителното производство за
събиране на парично вземане могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, да
бъдат осребрени множество вещи и да бъдат събрани вземания на длъжника от трети лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, без значение дали е предприето по почин на взискателя
или по инициатива на ЧСИ по възлагане съгласно чл.18 ЗЧСИ. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуване на изп.дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за определяне на
непогасен остатък, извършване на разпределение, плащане въз основа на разпределението
/т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС/
В случая, погасителна давност е започнала да тече от датата на прекратяване на
изп.дело по право 07.03.14г. До този момент, съобразно действието на ППВС 3/1980г.
давност не е текла и същата е била прекъсната с образуване на изп.дело на 06.03.2012г. В
двугодишен период след образуване на делото, т.е. до март 2014г. взискателят не е
предприел изпълнителни действия до молба от 21.03.2014г., с която е поискано от
взискателя насочване изпълнението върху движими вещи, собственост на длъжника. Към
тази дата, поради изтичане на двугодишния срок, считано от образуване на изп.дело на
06.03.2012г., изпълнителното дело е прекратено по право съгласно чл.433, т.8 ГПК.
Подадената след това молба от 21.03.2014г. за извършване опис на движима вещ на
длъжника – МПС, е след срока на перемпцията, поради това не се е отразила на същата –
делото е прекратено по право. Бездействието на кредитора в двугодишния период е факт,
установен от приложеното изп.досие.
В изпълнителния процес давността, при действието на ТР, се прекъсва многократно –
с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
6
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане
на всяко действие за принудително изпълнение. Именно поради това е без значение
обстоятелството, че съдебния изпълнител не е прекратил формално изпълнението въз основа
на перемпцията.
В този смисъл следва да се приеме, че започналият да тече давностен срок от
07.03.2014г. /а дори и сочения от ищеца 22.03.2016г./ е бил прекъснат с подадената от
конституирания съгласно чл.429 ГПК междувременно нов взискател – цесионер на
първоначалния, на 04.04.2018г. от ЕОС Матрикс ЕООД молба за налагане запор на банкови
сметки на длъжника. От прекъсването на давността започва да тече нов петгодишен срок
съгласно чл.117 ЗЗД. Следователно, от този момент до предявяване на иска през ноември
2021г. не е изтекъл предвидения в закона давностен срок и искът за отричане на
изпълняемото право е неоснователен.
За пълнота въззивният съд намира за необходимо до посочи, че липсата на
прекратяване на изп.дело и образуването му в ново от ЧСИ, въз основа на изтеклата
перемпция, не води до отпадане действието на извършените след 2014г. изпълнителни
действия, а още по-малко спрямо теченето на погасителната давност. Перемцията е без
правно значение за изтичане на давността. /в този смисъл решение на ВКС по ГД
№1747/2020г. на ГО/. Всички изп.действия, извършени след перемирането на 07.03.2014г.
/или според ищеца 22.03.2016г./, вкл. конституирането на новия взискател и налагането на
запор на банковите сметки на длъжника, следва да бъдат зачетени. Поддържаните от ищеца
доводи за недействителност на тези действия съдът намира за неоснователни. Липсата на
образуване на ново изпълнително дело, въз основа на намиращия се при ЧСИ изпълнителен
титул, води само до възможност за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не и до
отпадане ефекта на прекъсване на давността съгласно чл.116, б.в ЗЗД.
С оглед на изложеното и поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Като резултат от отхвърляне на иска, разноски за производството се следват на
въззиваемата страна, но последната не е направила такова искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1935/16.06.2022г., постановено по ГД №16339/2021г. по
описа на ВРС, 50 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването му на страните
с касационна жалба пред ВКС съобразно чл.280, ал.3 и чл.115 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8