Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. П., 04.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 30.04.2019 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Н. като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр. д. № 9164 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Н.Н.Ж. ***, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо
1153.33лв. главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 5017/2018г. на РС П., по което съдът е
издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в длъжникът не е
намерен и ПлРС е указал на заявителя, че
може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ,
ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта
на вземането, както следва: от 1049.59 лева за главница за периода
01.10.2015г.– 30.04.2018 г. и лихва върху главницата в размер на 103.74 лева за
периода 02.12.2015 г. до 04.07.2018 г. и законната лихва върху главницата от
11.07.2018 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са
връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по
делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск,
не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ответната страна.
В съдебно
заседание на 30.04.2019г. ищецът поддържа иска и прави искане за постановяване
на неприсъствено решение.
При това
положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; а и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени
доказателства в ч.гр.д.№ 5017/2018г. по описа на ПлРС – препис-извлечение от
сметка на абонатен № 21417, и събраните в исковото производство доказателства –
за наследяване на имота от ответника, поемане на задължение за разсрочено
заплащане на просрочени задължения към ищеца още през 2016г., кореспондениция
между ответника и ищеца и между неговия наследодател и ищеца, акт за
собственост и ОУ на ищеца.
Поради изложеното, исковете следва да се уважат
изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да
се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане за
това от ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото
производство – 75.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – редуцирано
съобразно сложността на делото юрисконсултско възнаграждение и 15.00лв. - такси
за удостоверения. Т.к. е налице разлика
между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 5017/2018г. на
ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение №
3112/12.7.2018г., следва да се обезсили. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца
в заповедното производство, които, съобразно предявените в исковото
производство и установени за дължими суми, се изчисляват в размер на 75.00 лв.
По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Н.Н.Ж., с ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В.,
сумите: 1049.59 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2015г.– 30.04.2018 г. и лихва върху главницата в
размер на 103.74 лева за периода 02.12.2015 г. до 04.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 11.07.2018 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5017/2018г. на
ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение №
3112/12.7.2018г. по ч.гр.д. № 5017/2018г. на ПлРС за сумите над 1049.59 лева за
главница за периода 01.10.2015г.– 30.04.2018г. и над лихва върху главницата в
размер на 103.74 лева за периода 02.12.2015 г. до 04.07.2018 г., до претенциите
от 4088.93лв. – главница, и 2142.34лв.- лихва, и за непредявения период.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, Н.Н.Ж., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител
Й.В.В., направените по делото разноски в размер на 190.00лв., както и
разноските по ч.гр.д.№ 5017/2018г. по описа на ПлРС, в размер на 75.00 лв.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: