Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в закрито съдебно заседание на дванадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ПЕТЪР
МИНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.д №12182 по описа за 2017 год. и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „О.Б.Б.”АД, взискател, по изп.дело №20128520400831 по описа на
ЧСИ К.П., с рег.№852 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпределение от 21.07.2017г..
В жалбата
са наведени доводи в смисъл, че изготвеното
разпределение от 21.07.2017г. е незаконосъобразно - немотивирано, неясно и неправилно, същото съдържа съществени пороци, водещи до
накърняване имуществените интереси на първоначалния взискател - „О.Б.Б.”АД, изразяващи се в неправилно определяне характера и
размера на вземанията на същия взискател, неправилно определяне реда на
привилегиите, а оттам - неправилно погасяване на едни вземания за сметка на
други. Твърди се, че разпределението е извършено в нарушение на чл.136 от ЗЗД. Поддържа
се още, че съдебният изпълнител не е изложил съображения относно начина, по който
е изчислил съразмерността на разноските на първоначалния и присъединения
взискател, които се погасяват с подлежащата на разпределение сума. Излага се още, че неправилно съдебният изпълнител е разпределил
сума от 169.96 лв. за разноски по изпълнителното дело, с която се погасява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, за която се
поддържа, че не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Твърди се, че при погасяването таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е приложима разпоредбата на чл.137 от ЗЗД. По подробни
съображения в жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени като незаконосъобразно обжалваното разпределение от
21.07.2017г. и да се изготви ново като постъпилата по изпълнителното дело сума
се разпредели съразмерно между взискателите в качеството им на хирографарни
кредитори.
Присъединените взискатели - НАП-ТД-София и С.Д.Г., не вземат
становище по подадената жалба.
Частния
съдебен изпълнител ЧСИ К.П., с рег.№852, с район на действие СГС, е депозирал
подробни писмени обяснения – мотиви по обжалваното действие
съобразно чл.436, ал.3 от ГПК. Изложени са аргументи за неоснователност на подадената
жалба в смисъл, че правилно е определен кръга на лицата, които
могат да получат суми при изготвеното разпределение и правилно е определена
сумата между тях при спазване на изискванията на закона.
Съдът
като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнително
дело №20128520400831 е образувано
по молба на взискателя - „О.Б.Б.”АД срещу длъжника - О.И.М., въз основа на издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело №11822/2012г. по описа на СРС, Г.О., 51 състав. На
основание чл.458 от ГПК съгласно издадено удостоверение изх. №220371701116412 от 06.07.2017г. на Национална агенция за
приходите е конституирана държавата като присъединен взискател по делото за
вземане за глоби в размер на 206.78 лв.. На основание чл.456 ГПК въз основа на
подадена молба от С.Д.Г., с приложен
изпълнителен лист от 20.01.2014г., издаден по НЧХД №8166/2012г., е конституиран като присъединен взискател по отношение на О.И.М.
за вземане в общ размер от 610 лв. /главница и разноски по изпълнението/. Поради обстоятелството, че събраната сума не е достатъчна да
удовлетворяване на взискателите, съдебният изпълнител е изготвил разпределение на
21.07.2017г., съгласно което постъпилата сума от 570.19 лв. е разпределена
както следва: за разноски по изпълнителното дело - 169.96 лв.; за НАП-ТД-София
- 0.00 лв.; за взискателя - „О.Б.Б.”АД - 72.60 лв.; за взискателя - С.Д.Г. - 327.63
лв.. Изготвеното разпределение е предявено на взискателя - „О.Б.Б.”АД
на 24.07.2017г..
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт по чл.462, ал.2 ГПК и в
законоустановения 3-дневен срок, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.460 от ГПК разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на
взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели. Съдебният изпълнител извършва
разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочитателно
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента
на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред. Същността на разпределението е съдебният изпълнител
да посочи от събраната сума, недостатъчна да покрие вземанията на всички
взискатели, кое вземане в какъв ред ще се удовлетвори и съответно на това - в
какъв размер. Обжалвайки това действие на съдебния изпълнител, страната следва
да е недоволна от разпределението като посочване на ред и размер на
удовлетворяване на съответно вземане.
В конкретния случая по първото наведено в жалбата възражение за допуснати от съдебния изпълнител нарушения на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД при
съставяването на разпределение от 21.07.2017г.
съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на
чл.136 от ЗЗД определя привилегированите вземания, но не дерогира правилото на
чл.76, ал.2 от ЗЗД, в която норма се регламентира поредността за погасяване на
отделните вземания - разноски, лихви, главница и съразмерността съобразно
размера им. В обжалваното разпределение изрично е уточнено от съдебния
изпълнител, че с подлежащата на разпределение сума се погасяват само разноските
на взискателите. Неоснователен се явява доводът в частната жалба за липсата на
изложени мотиви относно
начина, по който съдебният изпълнител е изчислил
съразмерността на разноските на първоначалния и
присъединения взискател, подлежащи на погасяване. Видно от приложеното изпълнително дело съдебният изпълнител е извършил
предходни разпределения на постъпили по изпълнението суми, с които също са били
погасени част от сторените разноски на първоначалния взискател. В случая с
процесното разпределение с разпределената на взискателя - „О.Б.Б.”АД
сума от 72.60 лв. се погасяват изцяло сторените от него
разноски в изпълнението, а с остатъка от подлежащата на разпределение сума по
съразмерност са погасени част от сторените разноски на присъединения взискател.
На следващо място досежно наведеното в
жалбата оплакване, че при изготвяне на обжалваното разпределение съдебният
изпълнител неправилно е приложил разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД по
отношение на разпределената сума за разноски по изпълнителното дело - 169.96
лв., представляваща пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съдът счита за
неоснователно. Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечението и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски. В ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.6 е дадено разяснение, че привилегията по т.1 на чл.136 от ЗЗД
е противопоставима само на тези от
присъединените кредитори, които се ползват от отделните разноски и не за
разноски по изпълнителното дело, а за разноски по подготовката и
осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане, т.е.
на отделен изпълнителен способ. Доколкото
разпределението на постъпили суми е окончателно действие по всеки отделен
изпълнителен способ, без който не може да настъпи удовлетворяване на взискателите в
производството, следва да се приеме, че разпределението е част от реализирането
на конкретния изпълнителен способ. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ представлява
разноски по принудителното изпълнение, от които се ползват всички взискатели по
разпределението и същата се ползва с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД, съгласно цитираното ТР №2 от 26.06.2015г.. За обосноваването на този извод от значение е и обстоятелството,
че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи от взискателя, но не се внася авансово
от него /чл.29 от Тарифата/, тъй като размерът й зависи от размера на събраната
сума - т.26, заб.1 от Тарифата. Таксата, ако не е внесена от взискателя, следва
да се събере от ЧСИ директно от длъжника, по аргумент от чл.79, ал.2 от ГПК. Пропорционалната такса е част от разноските по конкретния
изпълнителен способ и ползва присъединените взискатели, поради което следва да
приеме, че представлява привилегировано вземане макар и в полза на ЧСИ. Не може
да се отрече на ЧСИ правото на привилегировано събиране на дължимите му се
такси по т.26 от Тарифата, след като това право е признато на взискателя, ако
той беше внесъл авансово същата тази такса по сметка на ЧСИ. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно ЧСИ е отнесъл
дължимата му се такса по чл.26 от Тарифата към привилегированите вземания по
реда на чл.136, т.1 от ЗЗД.
По горните
съображения съдът намира, че обжалваното разпределение от
21.07.2017г. е съставено от
съдебния изпълнител при съобразяване с поредността на привилегиите и съдържа
ясно и конкретно разграничаване на сумите за погасяване на вземанията
на взискателите. В конкретния случай в жалбата няма наведени доводи за
незаконосъобразност на процедурата, свързана с изготвяне на разпределение от 21.07.2017г.
на събрана по изпълнителното дело сума от 570.19 лв.. По тези съображения и при осъществения от съда контрол досежно законосъобразност на действията на съдебния изпълнител
по изготвяне на разпределение
от 21.07.2017г., намира, че същото
е правилно и законосъобразно, няма допуснати
нарушения на закона. Жалбата е неоснователна на наведените в нея
основания и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „О.Б.Б.”АД, взискател, по изп.дело №20128520400831 по описа на
ЧСИ К.П., с рег.№852 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпределение от 21.07.2017г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./