№ 12934
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110138133 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от И. Р. И.,
ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. В. С., срещу СБАЛДБ
,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1606, район Триадица, ул. ,,Академик Иван Евстатиев Гешов‘‘ № 11, с
която е предявила при условията на обективно кумулативно съединяване
конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението, извършено със заповед на работодателя й за незаконно и неговата
отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
,,здравен асистент‘‘ при ответника, осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата
е останала без работа поради уволнението за периода от 29.05.2023 г. до 29.11.2023 г. в
размер на 6000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 07.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че страда от психично заболяване, поради което е подписала
молба за прекратяване на трудовото си правоотношение с работодателя СБАЛДБ
,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД. Посочва, че не е изразявала ясно, категорично и
безусловно воля за прекратяване на трудовото й правоотношение ,,по взаимно
съгласие‘‘. Навежда твърдения, че към въпросния момент е приемала медикаменти,
под влиянието на които не е разбирала свойството и значението на постъпките си.
Претендира направените разноски.
С протоколно определение от 10.04.2024 г. е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК изменение на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ
чрез нейното намаляване в размер от 4959,64 лева спрямо първоначално предявения
размер от 6000 лева.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК СБАЛДБ ,,Проф. Иван
Митев‘‘ ЕАД е подал отговор на искова молба, с който не оспорва наличието на
трудово правоотношение с ищцата, в рамките на което тя е изпълнявала длъжността
1
,,здравен асистент‘‘. Прави възражение за неспазен срок по чл. 358 КТ. Навежда
твърдения, че със заявление вх. № РД-36-1557/31.05.2023 г. ищцата изрично е заявила
желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от дата
29.05.2023 г., като заявлението е подписано лично от нея и същата е изписала
собственоръчно и двете си имена до подписа. Оспорва твърдението на ищцата за
наличие на психическо заболяване, тъй като към момента на възникване на трудовото
правоотношение – 31.08.2022 г. е представила карта за предварителен медицински
преглед, издадена на 13.07.2022 г., видно от която е клинично здрава и може да работи
като болногледач. Сочи, че по време на изпълнението на трудовите си задължения
ищцата не е проявявала каквито и да било външни признаци на психическо заболяване.
Оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В случай на
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ прави възражение
за прихващане с изплатените в полза на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 2000,31 лева, тъй като същите биха били платени на отпаднало основание. С
тези съображения отправи искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Предявен е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ
за обявяване на недействителността на сключения между страните трудов договор от
31.08.2022 г. Ищецът по инцидентния установителен иск се позовава на
недействителност на трудов договор № ЧР-09-253/31.08.2022 г., сключен между И. Р.
И. и СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД поради липса на съгласие от страна на
работника, обусловено от невъзможността на същата да разбира свойството и
значението на постъпките си, налична и към датата, на която трудовият договор е
сключен – 31.08.2022 г. Сочи, че И. Р. И. е действала недобросъвестно, тъй като е
съзнавала психическото си състояние и въпреки това е подписала договора.
Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните
поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представения и проверен по
делото доказателствен материал, че същите са били валидно обвързани от трудово
правоотношение в периода 31.08.2022 г. до 29.05.2023 г. с правопораждащ юридически
факт сключен между тях трудов договор № ЧР-09-253/31.08.2022 г. По силата на така
сключения между страните трудов договор работодателят възлага, а работникът И. Р.
И. се задължава да изпълнява длъжността ,,здравен асистент‘‘. Ответникът-
работодател на своя страна се задължава да изплаща на ищцата-работник уговорено
между страните месечно трудово възнаграждение.
Основен спорен въпрос в рамките на настоящото производство е относно
обстоятелството дали така съществуващото между страните трудово правоотношение е
било законосъобразно прекратено.
Като писмено доказателство е представено заявление вх. № РД-36-
1557/31.05.2023 г., в което се съдържа изявление на ищцата за прекратяване на
индивидуалния трудов договор с ответното дружество по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
По делото е приложена Заповед № 389/31.05.2023 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата по взаимно съгласие, считано от 29.05.2023 г., като
причини за прекратяване на трудовия договор е посочена ,,лична молба‘‘ на ищцата по
делото. С оглед положения от ищцата-служителка подпис се установява, че заповедта е
редовно връчена на същата.
С оглед твърденията на ищцата, че волеизявлението й е опорочено, излагайки
като основание за това психическото й състояние към момента на депозиране от нейна
страна на заявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
2
същата представя като писмени доказателства 3 бр. епикризи, описващи нейната
диагноза, протичане на заболяването и повод за хоспитализацията й. Същите съдържат
сведения за агресивно и неадекватно поведение на ищцата, породено от психическото й
състояние, както и описание на нейни изявления относно суицидни мисли, несправяне
с работата, спомени относно покойния й съпруг, които свързва с негово лошо
поведение спрямо нея и други подобни.
Представено е и Медицинско удостоверение № 7106/ 04.07.2023 г., съдържащо
удостоверение от страна на лекар – психиатър относно наличието на хронично
протичащо заболяване към момента на прегледа, като се посочва, че от 2016 г. до
04.07.2023 г. има множество амбулаторни и стационарни лечения в лечебното
заведение ,,Център за психично здраве Проф. Н. Шипковенски‘‘.
С Определение № 4027 от 25.01.2024 г. в закрито съдебно заседание е допуснато
извършването на съдебно-психиатрична експертиза, с която вещо лице – психиатър да
даде заключение какво би било отражението на заболяването на ищцата върху
действията й за освобождаване от работа и дали същата е разбирала свойството и
значението на постъпката си към момента на сключване на трудовия договор на
31.08.2022 г.
Съдът счита, че заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната
експертиза е обосновано, компетентно и добросъвестно дадено, поради което следва да
се кредитира. От така представеното заключение, а и от представената медицинска
документация се установява, че към момента на подаване на молбата за освобождаване
от работа (31.05.2023 г.) ищцата се е намирала в активно болестно състояние, подробно
описани в представените по делото писмени доказателства и диагностицирано като
F25.0 F25.0 шизоафективно разстройство и диференциална диагноза F20.0. Посочените
заболявания се отнасят към активно психотричните разстройства, при които
качествено са нарушение годностите на индивида да разбира адекватно (т.е. извън
болестните преживявания) изживяното и намеренията, както и да контролира по
адекватен начин действията си.
Към датата 31.08.2022 г. обаче при ищцата не са описани никакви актуални
болестни състояния. Според изследваната от вещото лице документация ищцата е била
на психиатрично лечение в началото на 2020 г. – две години и половина преди
сключването на процесния трудов договор и за периода между 2020 г. и 2023 г. няма
данни за актуално влошаване на психичното й състояние. Заболяването F25.0
шизоафективно разстройство е с благоприятно протичане, не довежда до трайни
отстрояваниия на психичните възможности на пациентите и в ремисия тези пациенти
са с установени годности.
В тази връзка с оглед доказателствения материал, преценен поотделно и в
съвкупност се установява, че през м. май 2016 г. е първата психиатрична
хоспитализация на ищцата при поставена към онзи момент диагноза F23.1 остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. С оглед заключението
на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза описанието на състоянието на
пациентката сочи към овладяване на заболяването към онзи етап. За неуточнен с оглед
допуснатия и проверен доказателствен материал период през 2018 г. ищцата е била на
лечение в ДПБ ,,Иван Рилски‘‘, без да са налице данни за диагнозата, провежданото
лечение, състоянието при изписването и евентуално поддържащо лечение.
В периода м. януари – м. февруари 2020 г. е провеждано психиатрично лечение
при така посочената диагноза F25.0 шизоафективно разстройство – маниен тип. След
проведено активно лечение, вкл. инжекционно, е постигнат ефект на овладяване на
болестните прояви и изписване от отделението. По делото е представена като писмено
доказателство карта за предварителен преглед от 13.07.2022 г. с оценка, че ищцата е
3
клинично здрава и може да работи като болногледач, който момент хронологично се
доближава до момента на сключване на процесния трудов договор между страните по
делото на 31.08.2022 г.
Между страните не е спорен въпросът относно получаваното от ищцата брутно
трудово възнаграждение по процесния трудов договор. С оглед на което за определяне
на размера на претендираното обезщетение за оставяне без работа с Определение №
4027 от 25.01.2024 г. в закрито съдебно заседание е допуснато извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, с която вещо лице – счетоводител да даде отговор на
въпросите как следва да бъде изчислено дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ,
респ. по чл. 225, ал. 2 КТ.
С оглед на това обстоятелство при преценка на писмените доказателства и
даденото заключение на вещото лице се стига до извода, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение в
общ размер от 1873,40 лева и се формира, както следва:
основна работна заплата (22/22 отработени дни) – 1300 лева;
коефициент оценка на работа (22/22 отработени дни) – 195 лева;
трудов стаж и професионален опит – 328 лева;
СБКО – 49,50 лева.
Съгласно Фишове за заплати на ищцата И. Р. И. за м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05 за
последния пълно отработен месец, а именно м. март 2023 г., общо начисленото й
трудово възнаграждение е в общ размер от 2890,92 лева, като изплащаните
допълнителни възнаграждения за горницата на брутното трудово възнаграждение над
1873,40 лева не са с постоянен характер. От представено по делото писмено
доказателство – Писмо от НАП с изх. № 19-24-03-224/07.02.2024 г., както и от
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в рамките на процесния
период от 29.05.2023 до 29.11.2023 г. е регистриран трудов договор на ищцата И. Р. И.,
като посоченото трудово правоотношение е учредено на 26.07.2023 г. с основна
работна заплата в размер от 1040 лева.
По делото е представено като писмено доказателство и Справка – Данни за
осигуряването по ЕГН на ищцата за период от 01.05.2023 до 30.11.2023 г., от която се
установява получаваното от ищцата възнаграждение по последващото трудово
правоотношение, от което същата е била обвързана, а именно:
м. 08.2023 г. – 1315,31 лева;
м. 09.2023 г. – 2374,05 лева;
м. 10.2023 г. – 1656,34 лева;
м. 11.2023 г. – 1701,05 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл. 74, ал. 1 КТ:
Ответникът е предявил инцидентен установителен иск по реда на чл. 212, ал. 1
ГПК за прогласяване недействителността на трудов договор № № ЧР-09-253/31.08.2022
г. между него и ищцата, по силата на който последната е заемала длъжността ,,здравен
асистент‘‘. Специфичните въпроси на недействителността на трудовия договор са
уредени в разпоредбите на чл. 74 и следващи КТ, в които е използвано родовото
понятие "недействителност", доколкото в трудовоправен аспект правните последици от
нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви. Наред с това
предвид договорната същност на трудовия договор субсидиарно се прилагат и
правилата за недействителност /нищожност и унищожаемост/ на договорите,
4
установени в чл. 26-33 ЗЗД. Страните не могат да се позовават на неговата
недействителност (чл. 74, ал. 5 КТ), докато тя не бъде обявена от съда.
Недействителността на трудовия договор може да се предяви с отделен иск (вкл.
инцидентен установителен, както в разглежданата хипотеза), както и с довод или
възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея трудов
спор.
Разпоредбите на чл. 74, ал. 2 и ал. 5 и чл. 75 КТ следва да се тълкуват в смисъл,
че недействителността на трудовия договор /и на отделни клаузи от него/ извън случая
по чл. 74, ал. 2, предл. 2 КТ, се предявява по съдебен ред, както е напр. с
унищожаемостта и относителната недействителност, но не и с нищожността на
правните сделки по ЗЗД. Страните не могат да се позовават извънсъдебно на
недействителността на трудовия договор и на последиците й. Те се прилагат в
отношенията им след като съдът я е обявил /признал / с диспозитива на решението,
което се връчва на страните, или се зачитат за обусловеното от недействителността
право, когато е предявена в спор за него с довод или възражение на страните – в този
смисъл Решение № 650 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията М. Иванова.
Ищецът по инцидентния установителен иск навежда твърдения, че при
установяване на болестно състояние на ответницата по посочения иск, което да не й
позволява да разбира свойството и значението на постъпките си, то следва трудовият
договор да е недействителен поради липса на съгласие и правоотношение между
страните по делото никога да не е пораждано. Разрешаването на този въпрос е
преюдициално спрямо предявените от ищеца искове с оглед наличието или липсата на
валидно обвързващо страните по делото трудово правоотношение.
При преценка на събрания и проверен по делото доказателствен материал
поотделно в съвкупност настоящият съдебен състав счита, че така предявеният
инцидентен установителен иск е неоснователен.
От съществено значение е моментът, в който е сключен процесният трудов
договор, а именно 31.08.2022 г. С оглед заключението на вещото лице по съдебно-
психиатричната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано
извършено към посочения момент не е установено да е било налице активно болестно
състояние на ответницата по инцидентния установителен иск. В допълнение от
допуснатите по делото писмени доказателства не се установява в периода между 2020
г. до 2023 г. да е провеждано лечение, поради което съдът счита, че към разглеждания
период ищцата е била в състояние напълно адекватно и пълноценно да контролира
действията си и намерението си да се обвърже с трудово правоотношение. От
представения по делото като писмено доказателство предварителен преглед от
13.07.2022 г. се установява, че към посочената дата, която хронологично е месец преди
сключването на процесния трудов договор между страните, ответницата по
инцидентния установителен иск е клинично здрава и може да работи като болногледач.
В допълнение следва да се посочи, че дори работникът да е бил в състояние да не
разбира свойство и значение на постъпките към момента на сключване на договора то
страната, която е засегната от това състояние единствено може да се позове на правото
на унищожаемост на този договор, тъй като то е нейно лично субективно право, а не е
право на насрещната страна.
Насрещната страна няма право в този случай да се позова на унищожаемост на
договора поради състоянието на работника и да иска унищожаването на трудовия
договора. В този смисъл и изрично ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2020 от
30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС.
5
С оглед съвкупната преценка на гореизложените обстоятелства настоящият
съдебен състав счита, че така предявеният инцидентен установителен иск по чл. 74, ал.
1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За уважаването на предявен конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва
да се установи, че процесното уволнение е било незаконосъобразно извършено.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. С изготвения по делото доклад по чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищцата е разпределено да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение с ответника, което не
се оспорва от последния и е установено от събраните по делото писмени доказателства,
както и че в причинната връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е получавала
брутно трудово възнаграждение в по-малък размер за сочения период в сравнение с
периода преди твърдяното незаконосъобразно уволнение, за който претендира
обезщетение.
За да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание постигнато
между страните взаимно съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да са
налице следните предпоставки: 1) съществувало правоотношение между страните; 2)
отправено и получено в писмена форма предложение от едната до другата страна за
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие; 3) изрично приемане на
предложението в писмена форма и 4) уведомяване на страната, отправила
предизвестието в 7-дневен срок от получаването му – в този смисъл Решение № 400 от
13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г., на ВКС, IV г. о.
В съдебната практика и в правната доктрина е безспорно, че "уволнението" по
смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ включва както прекратяването на трудовия договор с
едностранно волеизявление на работодателя – уволнение в точния юридически смисъл
на това понятие (чл. 328, 330, 334 КТ), така и всяко прекратяване на трудовия договор,
което макар и да е извършено на други основания (чл. 325, 326, 327, 331 КТ), по
същество е извършено от работодателя без съгласието и против волята на работника
или служителя. Ето защо уволнение ще е налице и когато трудовият договор е
прекратен по взаимно съгласие по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но работникът или
служителят оспорва наличието на дадено от него съгласие, каквато е разглежданата
хипотеза. Като едностранен акт на работодателя, заповедта преустановява действието
на трудовото правоотношение, независимо дали е налице основанието посочено в нея
или не. При нормални обстоятелства тя би имала само констативен (декларативен)
характер, но в случая e налице незаконно уволнение, доколкото основанието, посочено
в заповедта, а именно взаимното съгласие между страните, се установява, че не е
налице с оглед на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Възражението на ответника за неспазване на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т.
2 КТ е неоснователно. Първоначалната молба от ищцата е подадена от ищцата на
07.07.2023 г., като процесното правоотношение е прекратено, считано от 29.05.2023 г.,
поради което двумесечният давностен срок е спазен. С последващото назначаване на
особен представител и подаване на молба от него единствено са отстранени
допуснатите в подадената на 07.07.2023 г. молба нередовности.
Макар и съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ взаимното съгласие между страните по
трудовото правоотношение да следва да се изрази писмено и в разглежданата хипотеза
това обстоятелство да е възникнало в обективната действителност, то така даденото
съгласие от страна на ищцата – работник е опорочено. При преценка на
6
доказателствения материал поотделно и в съвкупност, вкл. допусната съдебно-
психиатрична експертиза, се установи, че към момента на подаване на молбата от
страна на ищцата същата се е намирала в активно болестно състояние, което не й
е позволявало обективно да съзнава свойството и значението на постъпките си с
оглед прекратяване на трудовото правоотношение, от което е била валидно
обвързана до този момент.
Страната по договора може да претендира унищожаването на
волеизявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 31, ал. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД в производството по иск по оспорване на
извършеното уволнение. В този смисъл константната практика Решение № 35 от 11.01.2022
г. по в.гр. д. № 20211100512244 / 2021 г. на СГС, като в този случай съдът зачита
унищоването само в мотивите на съдебното решение и не придава правни последици на
огорчената сделка.
В случая ищецът още с исковата молба изрично е направил такова възражение и е
навел твърдение, че при изразено желание за прекратяване на договора по взаимно съгласие
не е разбирала свойството и значението на постъпките си. Това болестно състояние и
психическо обстоятелство се уранови от съдебнопсихиатричната експертиза, че е било
налице към момента на изразяването на желание за прекратяване на договора по взаимно
съгласие. По тази причина изявлението не поражда валидни правни последици.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2020 от 30.05.2022 г. на ОСГТК
на ВКС в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или
да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми,
когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение.
Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката.
Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това,
че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това
състояние. Като заключението на е че сделката, извършена от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
В случая е било налице макар и кратковременно психическо състояние, което
поставя ищецът в състояние да не може да разбира свойството и значение на
постъпките си, поради което възражението за унищожаемост на изразеното от нея
едностранно волеизявление за прекратяван една договора по взаимно съгласие е
основателно.
Следователно не е налице валидно постигнато съгласие за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, тъй като изявлението на работника е унищожено и
правните му последици отпадат с обратна сила.
С оглед на посоченото обстоятелство така извършеното уволнение следва да се
признае за незаконно извършено и издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя, доколкото липсва валидно изразено съгласие от
работника за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, да бъде
отменена като незаконосъобразна.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставка за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е 1) признаването
на уволнението за незаконно и 2) неговата отмяна като незаконосъобразно. Предвид
направените по-горе констатации и обстоятелството, че работодателят - ответник е
прекратил незаконосъобразно трудовото правоотношение с ищцата – работник
предявеният конститутивен иск за възстановяване на ищеца на предишната работа е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Уволнената работничка И. Р. И. следва
да бъде възстановена на заеманата до незаконосъобразното уволнение длъжност
7
,,здравен асистент‘‘.
Чрез предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се упражнява
преобразуващо субективно право като с уважаването на посочения иск се стига до
правна промяна – възстановяването на ищцата на заеманата до незаконното уволнение
длъжност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 2 КТ:
По отношение на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225,
ал. 2 КТ следва да се установи, че е налице незаконосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение със заповед, съставляваща едностранно волеизявление по
смисъла на чл. 44 ЗЗД от страна на работодателя, вследствие на което ищецът да е
претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Посочените вреди се
изразяват в обстоятелството, че за да реализира конституционно установеното си право
на труд по чл. 48, ал. 1 КРБ, престирайки наемна работна сила по трудово
правоотношение, ищцата встъпва в последващо трудово правоотношение, по което
получава брутно трудово възнаграждение в по-малък размер в сравнение с
възнаграждението, което е получавала по предходното незаконосъобразно прекратено
трудово правоотношение.
Следва да се установи при условията на пълно и главно доказване по чл. 154
ГПК и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното уволнение и
получаването на брутно трудово възнаграждение в по-нисък размер в сравнение с
периода преди незаконосъобразно извършеното уволнение.
Доказателствената тежест да установи, че в претендирания период е останала без
работа и не е получавала поради това трудово възнаграждение, респ. е получавала по-
ниско БТВ на последваща работа вследствие на незаконното уволнение като
отрицателни факти е разпределена от съда на ищцата поради задължителната практика
на ВКС в този смисъл - Тълкувателно решение № 6/ 2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.
дело № 6/ 2013 г. на ОСГК на ВКС.
За времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради
незаконно уволнение, работодателят му държи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за не повече от шест месеца. Съгласно чл. 225, ал. 2 КТ когато
през този период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той
има право на разликата в заплатите, поради което ищецът по реда на чл. 214 ГПК е
изменил претенцията си в този смисъл – така Решение № 116 от 29.05.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1177/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Г..
Брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ и съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1-7
От Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с оглед определяне
на размера на обезщетения по реда на чл. 225, ал. 1, респ. ал. 2 включва основното
трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение с постоянен
характер, като същото се изчислява на база последното брутно трудово
възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението – в
разглеждания случай м. 03.2023 г.
В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния
отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил
през всичките работни дни – в този смисъл Решение № 490 от 28.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов.
Възражението за прихващане със заплатено от него обезщетение по реда на чл.
224, ал. 1 КТ в размер на 2000,31 лева, релевирано от ответника, е неоснователно, тъй
като по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване по чл. 154
ГПК заплащането му. За посоченото обстоятелство с доклада по делото по реда на чл.
8
146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест е разпределена на ответника.
При преценка на доказателствения материал поотделно и в съвкупност
настоящият съдебен състав счита, че така предявеният иск е доказан по основание и
размер. Допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обоснована и компетентно дадена, тъй като стъпва изцяло върху събраните и
проверени по делото писмени доказателства.
На основание чл. 162 ГПК размерът на брутното обезщетение по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 2 КТ се формира като от дължимото на ищцата брутно
обезщетение за оставянето без работа поради незаконосъобразно прекратеното трудово
правоотношение се извади получаваното от същата по-ниското брутно трудово
възнаграждение по последващото трудово правоотношение.
На първо място, брутният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за
оставяне без работа се формира като се събере брутното трудово възнаграждение,
което би получила ищцата за периода след прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно в общ размер 11 351,10 лева, която сума се формира, както
следва:
от 29-31.05.2023 г. (3/20 работни дни) – 281,01 лева;
от м.06.2023 г. до м.10.2023 г. (общо 107 работни дни) – 1873, 40 лева x 6 = 9367
лева;
м.11.2023 г. до 29.11.2023 г. – 1703,09 лева.
С оглед гореизложеното при анализа на фактическата обстановка по делото
общият размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за м. 08.2023 г. до м.
11.2023 г. е общ размер от 6892,11 лева.
С оглед на гореизложеното размерът на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. чл. 225, ал. 2 КТ е в общ размер от 4959,64 лева, който се формира, както
следва: от размера на брутното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се извади
получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение по последващото трудово
правоотношение, а именно: 11 351,10 лева - 6892,11 лева = 4959,64 лева. С оглед
гореизложеното така предявеният иск е изцяло основателен за посочената сума, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2023 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни по делото. При
този изход на спора така направените от ответника разноски остават за негова сметка.
На ищцата по делото е предоставена правна помощ по реда на ЗПП, поради което
следва ответникът да бъде осъден да заплати на Националното бюро по правна помощ
сумата от 460 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
осъществената по отношение на ищцата правна помощ.
С оглед предмета на делото – присъждане на обезщетение за работа, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови предварително
изпълнение на решението – в този смисъл Определение № 378 от 18.05.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. Р. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ,,Люлин‘‘, бл. 881, вход Д, ет. 04, ап. 119 и ОТМЕНЯ
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № 389/31.05.2023 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца по взаимно съгласие, с която трудовото й
правоотношение със СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, район Триадица, ул. ,,Академик Иван
Евстатиев Гешов‘‘ № 11, представлявано от изпълнителния директор д-р Б.Н.З., е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал, 1, т. 2 КТ И. Р. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ,,Люлин‘‘, бл. 881, вход Д, ет. 04, ап.
119 на заеманата преди незаконното уволнение длъжност ,,Здравен асистент‘‘.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ
СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ,,Академик Иван Евстатиев Гешов‘‘ № 11, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1606, район Триадица, ул. ,,Академик Иван Евстатиев
Гешов‘‘ № 11, представлявано от изпълнителния директор д-р Б.Н.З., да заплати на И.
Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ,,Люлин‘‘, бл. 881, вход Д, ет. 04, ап.
119 сумата от 4959,64 лв. – обезщетение за времето, през което е работила на по-
нископлатена работа, за периода 29.05.2023 г. до 29.11.2023 г., ведно със законна лихва
за забава върху присъдената сума от предявяване на иска на 07.07.2023 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ инцидентен установителен иск по чл.74, ал. 1 КТ, предявен от
СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД срещу И. Р. И., ЕГН ********** за прогласяване
недействителността на трудов договор № № ЧР-09-253/31.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 7 ГПК СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев‘‘
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, район
Триадица, ул. ,,Академик Иван Евстатиев Гешов‘‘ № 11, представлявано от
изпълнителния директор д-р Б.Н.З., да заплати на Националното бюро по правна
помощ сумата от 460 лв. , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществената по отношение на ищцата правна помощ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение по чл. 242, ал. 1
ГПК в частта му, с която СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, район Триадица, ул. ,,Академик
10
Иван Евстатиев Гешов‘‘ № 11, представлявано от изпълнителния директор д-р Б.Н.З. е
осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ да заплати на И.
Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ,,Люлин‘‘, бл. 881, вход Д,
ет. 04, ап. 119 сумата от 4959,64 лв. – обезщетение за времето, през което е работила на
по-нископлатена работа, за периода от 29.05.2023 г. до 29.11.2023 г.
ОСЪЖДА СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев‘‘ ЕАД, с ЕИК ***, да заплати по
сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 250 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11